Stefan Iv

Драга Дорис, първо да се научи да боравиш с извори, пък после ги цитирай. Какво е казал Хирохито по радиото на обикновените японци няма никакво значение. Далеч по-важно е какво е казал на мястото където се реално се прави политиката. Японците са били убедени, че американците нямат много атомни бомби и са включили в сметката още няколко затрити градове. За тях това не е проблем. По това време само на главните острови живеят ок.70 млн човека. Това че ще изгубиш 1-2 млн. от атомни бомбандировки не е особен проблем. Американците са разбрали че една война срещу Япония би струвала много жертви. А това от своя страна ще промени общественото мнение с САЩ срещу войната.Все пак по това време армията е наборна. Същото явление се проявава 20-тина години по-късно във Виетнам. И тогава американците са принудени да се изтеглят. Точно за това именно те искат от СССР да нападне Япония, за да склонят императора на компромис, защото той е реалната власт в страната. И в благодарност обещават на Сталин Сахалин, Курилските острови и Северна Корея. После се измятат и подкокуросват японците да не подписват мирен договор със СССР, но това е после.

Около капитулацията на Япония също има митове. Съветските митове се въртят около непобедимата Квантунска армия. Тя е била около 1 400 000 , но в 1941. След подписването на споразумението със СССР за петгодишен неутралитет (1941), японците започват масирано прехвърляне на части от Квантунската армия по островите, за защита от американците. Така нейната численост намалява на 600 000 през 1943 и 300 000 през 1944. В началото на 1945 тя е брояла едва 6 дивизии. През 1945 с цел отбрана от евентуално съветско нападение тук започват трескаво да се изпращат бивши полицаи от Китай и новобранци и така числеността и достига до ок.900 000 души. Освен необучеността на личния състав, голям проблем става и въоръжението. По-голямата част от оръжията вече са били изпратени по островите, което кара армията да страда от недостиг на оръжие. По оценка на японското командване боеготовността на Квантунската армия се оценява така. От общо 44 дивизии има една с 80%, една с 70%, една с 65%, една с 60%, четири с 35%, три с 20%, а останалите с по 15%. С други думи руснаците хвърлят 4 милионна армия срещу една слабо боеспособна армия. Въпреки че японците при такава ситуация нямат никакви шансове , те оказват значителна съпротива. Вярно с цената на много жертви (84 хил.) Реално голямото напредване на РККА е едва след като имперапора заповядва на Квантунската армия да се предаде. Бойните действия там се водят 11 дена, за което РККА дава 12 хил убити. Малките загуби могат да се обяснят с крайно слабата Квантунска армия. За сравнение срещу американците общо участват ок.497 хил японски войници и офицери, а амерканските загуби са към 42 700 човека. Разбира се и без капуталацията японците не са имали никакви шансове за успех срещу РККА, но тя все пак спестява касапницата и за двете страни. Вторият голям мит е основната роля на американските атомни бомби в японската капитулация. До съветската намеса японското командване има съвсем други планове. Всички са били наясно, че войната е изгубена, тъй като страната не разполага с ресурси за пордължаването и. Това което са искали е капитулация, но без окупация и съхраняване на системата на управление. За тази цел командването е смятало да хвърли всички налични сили срещу американците и предвид големите загуби те да се съгласят с японските искания. Тук те са си направили много добре сметката, защото по изчисления на американското военно министерство за завладяването на Япония щатските загуби ще са между 1,7 и 4 млн човека, от които убити между 400 и 800 хил. На такъв голям разход американските политици едва ли биха се съгласили.Все пак има там избори. Относно атомните бомби, малко извесно е че японците също са правили разработка на атомна бомба, така че след първата бомбандировка в Хирошима те са били наясно за какво става въпрос. Тогава командването се допитва до атомните специалисти и те им казват че американците не могат имат голямо количество бомби, с други думи те не могат сероизно да заплашат Япония. И са били прави - имали са всичко на всичко три. Точно поради това японското командване изобщо не обръща внимание на американската ядрена заплаха и си се подготвя за последната отбрана. Това че още някой друг град ще бъде унищожен изобщо не е плашило никой. Голямото объркване става след като СССР обявява война на 8 август. Тогава на събранието на т.нар. голяма шесторка, включваща премиера, министрите на външните работи, войната и флота, както и командващите сухопътната армия и флота, император Хирохито директно заявява че въпросът с капитулацията трябва по-бързо да се уреди, защото Съветския съюз им е обявил война. Особено след като съветите стъпват на Сахалин и Курилските острови императорът е бил силно изплашен от потенциална съветска окупация въпреки съпротивата на генералите обявява безусловната капитулация. Сега вече знаем че РККА не е имала потенциала да превземе главните японски острови, но по онова време Хирохито е било толкова изплашен да не последва съдбата на руското царско семейство, че е бил съгласен на всичко само и само да не дойдат червените. Та с две думи Съветския съюз има решаващата роля в японската капитулация.

То уж е проверено. В Аржентина имаше и дела по този въпрос. Въпреки това не ми изглежда читава тази работа.

Къде това. Само в изпедерастена Германия. Но и там се усетиха. По-ефективен източник на ел.енергия досега няма открит. Енергията от фотоволтаиците и ветрогенераторите е изключително неефективна. Даже и в Германия вече го разбраха. Нали заради тия европейски тъпотии сега трябва да площаме по-скъп ток. Ами Турция се кани да строи АЕЦ още от 80-те и още не е започнала да го строи. Ако построим Белене ще трябва да затворим почти всички ТЕЦ-ове и всички ВЕЦ-ове. Цените на тока може би ще спаднат, но и много хора ще останат без работа. Вероятно това е причината българските правителства да не бързат толкова с Белене. Страховете от Русия са въздух под налягане.

Така е! С лека ръка се твърдят какви ли не неща, като пренебрегване ролята на авиационния бензин за авиацията и храната за армията. Често се забравя факта че ВСВ е тотална война. И точно защото е тотална стопанството придобива такова огромно значение, каквото не е имало в предходните войни. Факт почти винаги подценяван от историците.

1. Алуминият е много важна суровина за самолетостроенето. Даже сам го каза аулминий се ползва само в двигателите. Само! Ами че без двигател нямаш и самолет. А след 1941 руснаците не разполагат с големи количества алуминий. А керосина? Дори и преди войната РККА страда от недостатъчни количества керосин. По време на войната нещата стават още по-зле. Какво ти говори 50% вносен керосин. Даже руснаците започват да разреждат керосина с по-нискооктанов бензин и така ролята на лендийзовия керосин става още по-голяма. По лендлийза се получават и авиообурудване без което няма как да има авиация. 3. Аз вече няколко пъти го повтарям, че самите оръжия нямат кой знае какво значение. Значение имат суровините. А американците дават половината от бронелистовете, които се използват за направата на корпусите на танковете. Това спестява метал на руснаците, който влагат другаде. А релсите, вагоните, автомобилите, локомотивите също спестяват старшно много метал на съветската икономика и тя може да го вложи за направата на оръжия. До възстановяването на съветското производство на метални изделия (пружини, стоманени въжета, студено валцувани ленти, свръх здрави видове стомана и т.н. ), танковите, авиационните и другите отбранителни предприятия, до лятото на 1942г. работели основно с американски доставки. За възстановяването на съветската военна индустрия основно значение изиграват и внесените стругове. През 1942-43г. доставките на съюзниците позволяват РККА да бъде снабдена с радиостанции в 150 дивизии, а с полеви телефони – 329 дивизии. 400-ватните радиостанции напълно обезпечават връзките между съветските фронтови щабове, армията и летищата (съветската индустрия започва ги произвежда едва в края на 1943г.). Постъпилите американски радиостанции В-100 в РККА установяват отсъстващата по-рано връзка в звеното “дивизия - полк”, а доставеният телефонен кабел през 1943 превишавал три пъти произведения в СССР (общо са били доставени 2 млн.км). 4. Далеч от реалността. Твърде несериозно. Точно с храната СССР е най-зле защото е загубил половината от обработваемите си земи. И като имаш предвид че и преди войната се налагало внос, то си представи какво е било по време на войната. Калорийните норми, които бях представил в примера са по военновремените указания, които са били значително по-малко от мирновременните. Дори през ПСВ руския имперски войник е получавал повече храна от колкото съветския през ВСВ. В пъвите две години (41,42) в СССР има голям проблем с изхранването. Нормите за храна редовно не се покриват. И това е в частите пряко заети с бойни действия. А онези в тила са си били полугладни. За цивилното население да не говорим. Направо си е гладувало.Само един пример в Архангелск през зимата на 1941-42 от глад умират 10 хил.души. Спасява ги единствено 10те хил. т. канадска пшеница. В армията е имало случаи на припаднали от глад, на болни в следствие на недохранване. И пак през 1943 нещата чудодейно се подобряват. Трудно може да убедиш някого че една гладна и окъсана армия с недостиг на въоръжение може да направи нещо кой знае какво. Без ленлийза Съветите не са можели да спечелят позиционна война, защото Германия не е само Германия нея я храни и издържа цяла Европа и половината от европейската част на СССР. Това е доста територия и доста възможности. Той Сталин не случайно хвърля в огъня всичко с което разполага само и само да не се стигне до там. Е в края на 1944 Вермахта вече разполага с малко сили, но това е друго време. То няма нищо общо с темата.

До Курск нещата не са сигурни. То не случайно деснта на съюзниците е едва през 1944. Да се смята че Сталинград е сигнал че СССР ще спечели войната е твърде пресилено. Всъщност 1942 също е катастрофална за РККА. Тогава германците стигат до Кавказ, а червената армия има минимален напредък на север и то поради простата причина че за германците северното направление вече не е приоритетно. Но напредъка е минимален. Сталин не прави стратегически грешки през лятото на 42-ра. Той просто няма друг избор, защото при все още слабия лендлиз той е изправен пред по-лошия вариант-позиционна война, която към този момент той няма възможности да издържи. За това и толкова много бърза да премине в настъпление, но пък точно провала на РККА много ясно показва че тя няма потенциал за настъпление. Хитлер също бърза. Той все още е убеден в победата си, но е притеснен от големите загуби, които ще му попречат за решаващата война с Британия. Точно с бързането си прецаква Сталинград изтегляйки войските си към Баку и заменяйки ги с измислените италианци и румънци, които е всеизвестно че за нищо не стават. Това е единствената причина поради която руснаците успяват да направят чувал (или котел, както му викат още) на 6-а армия на Паулус. При Сталинград РККА се бие с последни сили. И някак си изведнъж през 1943 от нищото на руснаците им идват силите за настъпление. И то при условие че година и половина търпят жестоки поражения. Много интересно че тези сили съвпадат с времето на пика на доставките по лендлийза. Вярно че на германците потенциалите за настъпление са били на изчерпване, но пък руснаците са нямали потенциал за настъпление. В такъв случай се получава позиционна война. Без външна помощ на тях щяха да им трябават поне няколко години за да придобият тези възможности. Само че на германците им е трябвало малко. Достатъчно е било да превземат Баку и с РККА е свършено. А те не са били толкова далече от Баку. При една позиционна война и отслабваща съветска отбрана щяха да имат време да сформират корпус за една такава операция. А как биха се държали Сталин и Хитлер при една такава ситуация няма как да се предскаже. Можеше Сталин да се самоубие примерно. Божа работа.

За да не отиваме в сферата на празните разсъждения ето малко примери около лендлиза Действително, по отношение на въоръженията нещата не толкова интересни. Делът на лендлизовото оръжие към общото количество въоръжение на РККА е минимално.: Танкове-12,3% Самолети-13% Зенитни оръдия-21% Противотанкови пушки-9% По отношение на мобилността на РККА обаче ролята на лендлиза е решаваща Автомобили и камиони-64% Авиационен бензин-51,5% Релси-56,5% Локомотиви-72% Вагони-36,6% По отношение на суровините за военната промишленост също: Алуминий-55% Мед-45% Взривни вещества 53% бронеристове (основна суровина в танкопрозивдството-47,7%) авиопокривала (важна суровина за авиостроенето, осбено в 1941-1942, когато с тях са компенсирали недостига на алуминий)-43,1% Относно прехраната някои се опитват да правят бакалски сметки. Ако сравним зърнопроизводството на неокупираната съветска територия, то през 1942 е било 38 % в сравнение с това от 1941, а през 1943 е 37%, а при захарта е ок.20%. Храната не се е разпределяла равномерно, най-много за частите на фронта, а тези в тила е ок.50% от тези на фронта. Така че храната, която получават по лендлиза определено има решаващо значение- само захарта от лендлиза е 41,8%, а месните консерви 50,4%. Общата калорийност на храната по лендлийза е 67 502 474 000 000 калории. Средната численост на РККА в годините на войната е ок.11 000 000 човека. За различните части нормите варират от 2000 до 4000 калории или средно 3000 калроии на човек на ден. От 22.06.1941 до 09.05.1945 са 1417 дни, което умножено по 3000 калории по 11 000 000 човека прави общо 46 761 000 000 000 калории, което е 69% от храните по лендлиза. С други думи храните по лендлиза са били достатъчни за изхранването на съветската армия през целия период на войната и дори е имало и за цивилното население. Само по-този начин съветския съюз избягва втори голодомор. А ето какво казва Жуков през 1964 г. по отношение на лендлиза "Вот сейчас говорят, что союзники никогда нам не помогали... Но ведь нельзя отрицать, что американцы нам гнали столько материалов, без которых мы бы не могли формировать свои резервы и не могли бы продолжать войну... У нас не было взрывчатки, пороха. Не было чем снаряжать винтовочные патроны. Американцы по-настоящему выручили нас с порохом, взрывчаткой. А сколько они нам гнали листовой стали! Разве мы могли бы быстро наладить производство танков, если бы не американская помощь сталью? А сейчас представляют дело так, что у нас все это было свое в изобилии" Ако нямаше лендлиз: 1 авиацията на РККА (доклокото изобщо щеше да я има) щеше да е много по-слаба от немската. 2.подвижността на РККА щеше да е слаба (щеше да има недостиг на камиони и влакове) 3.танковете щяха да са доста по-малко 4.щеше да се появи системен глад Москва 1941 прекалено много се фаворизира. Да, блицкрига се проваля и то главно по вина на Хитлер. Истината е че след първите неуспехи при Москва, германците разбират че войната няма да бъде кратка и си променят стратегията. Тогава и съставят плана Б, вклячващ южното направление. За това и те се отказват от Москва, а не че не са можели да я превземат. Просто започват да си пазят силите за по-нататък. Преломът във войната започва едва през 1943, а не през 1942. По една случайност това съвпада с периода на най-големите доставки по лендлиза. Всъщност без него нещата са вървели към позиционна война, но за разлика от ПСВ за Германия е работила цяла Европа (без Британия), нищо че е била окупирана. През 1942 германците може и да са загубили потенциала за настъпление, но не и за отстъпление. В една позиционна война без външна подкрепа потенциала на РККА е по-слаб.

Нека видим първо какви са загубите за РККА в следствие на катастрофата от 1941 -72% от всички танкове. -34% от всички самолети -59% от лекото стрелково оръжие, т.е. пушки,картечници, минохвъргачки и т.н. -69% от всички противотанкови пушки Нека видим какво получава СССР от западните си съюзници от САЩ -6430 самолета, -3734 танка, -104 кораби и лодки, -210 000 камиони, -3000 зенитни оръдия, -245 000 полеви телефони, -бензин, алуминий, мед, цинк, стомана, -пет милиона тона храна, с която се изхранва РККА от Великобритания -5800 самолета, -4292 танка, -12 миночистача. от Канада -1188 танка, -842 бронирани коли, -почти една милион снаряда -208 000 тона пшеница и брашно. Всеки сам може да прецени при тези загуби, колко бързо ще се възстанови съветското военно производство и какво ще яде боеца от РККА, при условие че няма нито Украйна, нито Белорусия.

Руснаците удържат по простата причина, че на германците им се изчерпва потенциала да настъпват. При Москва РККА кара на изпарения. Ако не беше лендлийза през 1942 с тях беше свършено

Съгласен съм че евентуална победа на германците на изток щеше да е пирова. Те определно нямаха да имат потенциала да управляват толкова огромни територии, но най-вероятно беше там да възникнат сателитни национални държави. Ако внимателно се загледаме в статистиките ще се види, че като сума британския дял е най-висок, тъй като британците получават преди всичко оръжие и техника, които отказват да върнат след войната. Докато съветите получават основно храна,облекло, суровини. Именно това за тях е ключово важното, защото те заводи за оръжие са си имали и конструктори при това доста добри също са си имали. Други неща са били важни за тях.

Нека започнем от началото. САЩ не се намесват във ВСВ поради някакви морални съображения, защото видите ли Хитлер не харесвал демокрацията и в Европа като нямало демокрация щяло да стане лошо. Който си мисли така, значи просто не е в час. През 1939 г. САЩ макар и измъкнали се от Голямата депресия са все още в лошо състояние-висок външен дълг и все още висока безработица. На американската икономика по това време и трябват пазари и евтини суровини. Само че те да при англичаните, които недопускат в колониите си американски компании. Тези които се появят там са изхвърляни като бъхливи котаци. За това и цел номер едно за американската политика е унищожаването на колониалната система. Първоначално те разчитат на Хитлер. В първите години на войната те се държат толерантно спрямо него и доста по-нетолерантно към британците. Така например първите помощи на САЩ за Лондон са толкова незначителни, че британците спокойно са можели да си минат и без тях. Когато немците потапят един от корабите, превозващи доставките американците не реагират по никакъв начин. Дори и след Пърл Харбър, Вашингтон обявява война на японците, но не и на германците. Хитлер е този , който обявява война на САЩ. Всеизвестно е че американски компании участват във въоръжаването на Германия през цялата война. Нещата се променят, когато избухва съветско-германската война. Вижданията на тогавашния американски елит са обобщени от тогавашния посланник на Райха във Вашингтон Херберт фон Щремпел"Политическата тенденция на американската политика се състоеше в това-нацистите и Съветите да се изтощават взаимно в дългогодишна война", за да може в крайна сметка да има "крайно изтощената Съветска Русия, изтощена Германия, отслабената Англия и твърде могъщите Съединени щати". С други думи да нямат съперници в Европа. Колкото и да руснаците да се перчат " мы победили", в действителност през 1941 РККА практически е разбита-губи половината от предвоенния си потенциал . Но пък германците от своя страна нямат достатъчното количество техника и хора, за да принудят съветите да капитулират безусловно. Тук някои писаха неща, които не са им ясни. По това време основните ресурси на Съветския съюз са в европейската част. Сибир все още е слабо проучен. По отношение на селското стопанство, териториите на страната може и да са големи, но по-голямата част от тях са негодни за обработка. Основно то е концентрирано и до ден днешен на територията на Украйна, която германците държат до лятото на 1944. Точно това изправя съветската отбрана пред няколко огромни проблема-храна, облекло и суровни. Като гледам дискусията всички поминават проблема и се концентрират около оръжието. Съвтетие вече са успели да изнесат производството на оръжия в неокупираните части, но за да работят им трябват суровини. Ако я намаше амерканската помощ, в РККА щеше да има глад и скъсани дрехи и ботуши.А такава армия е небоеспособна. Военната индустрия нямаше да може да произвежда толкова много оръжие, че да компенсира катастрофата от 1941. Британия сама не можеше да помага, самата тя търси помощ от САЩ. Така че приказките как Сталин щял да намери алтернатива са въздух под налягане. Без лендлийза РККА щеше да се държи максимум до началото на 1943 и щеше да капитулира. То не случайно всички анализатори (включително английски и американски) през 1941 са смятали че съветите до няколко месеца Сталин ще вдигне бялото знаме. Колкото и руснаците да се опитват да омаловажат американската помощ, за тях тя е не просто помощ тя ги изважда от блатото. Що се отнася до десанта в Нормандия то той е извършен тогава, когато вече е напълно сигурно че Германия губи войната. В интерес на истината американците подържат тайни връзки с германците по време на цялата война, за всеки случай. До Курск нещата все още са били на кантар. Значението на самия десант определено е раздут до неузнаваемост от американската следвоенна пропаганда, както и Ел-Аламейн. Основната цел е чисто и просто окупацията на Франция, другата голяма колониална страна в света и традиционен съюзник на Британия. По този начин тя остава сама и много, много слаба. Но най-голямата победа не само във войната, но и в цялата си история американците постигат не на бойните полета, а в град Бретън Удс през 1944 (месец след Нормандия). Тогава те успяват да изнудят вече твърде зависимите британци и да наложат долара като основна парична единица в света. От тази победа те берат плодове и до сега. С това те окончателно сриват Европа като политически хегемон на планетата.

Не само това правителство, никое правителство няма да иска цената на тока да скочи шоково с 20%. Това означава сигурна загуба на изборите, без значение коя е партията, защото 20% са си 20% от където и да ги погледнеш. Населението прекалено много обедня в последните 10 години, за да понесе такова шоково поскъпване. А иначе производителите не ги мисли, те могат да си договарят ток директно от АЕЦ-а, на по-ниски цени. ЕРП-тата и зелената енергия тях не ги бъркат. Проблемът е че големи производители почти няма, за което не е виновна цената на тока.

Материала е интересен, само че не отчита един много важен фактор-манталитета на населението. Не само в България, но и в цяла Южна Европа, не можеш да очакваш организация като в Северна Европа, което е и основната идея на автора на статията, нито пък като на Източна Азия. Поради това и сравненията, които прави са не много адекватни. По отношение на Източна Европа, западът инвестира в страните, които са в непосредствена близост до него. Останалите просто не представлявах особен интерес. Положението например в една Хърватия или Сърбия е същото като у нас. Основният проблем на България е отсъствието на едър бизнес. Наивно е да се очаква, че страна с преобладаващи малки и средни предприятия може да стане богата от само себе си. Например в Сингапур или Южна Корея там държавата буквално създава едрия бизнес, като се създават едни полудържавни, получастни предприятия, които стават по-късно гръбнака на местните икономики.

Тъй като пак някой друг ти е виновен, ДС и БКП естествено, аз ще ти помогна. Много добре се вижда, че в страните, където не е имало социализъм данните са съизмерими с нашите. Много ясно се вижда и общата тенденция, тя е светвна, не само европейска за намаляване на селското население.

Всичко зависи от стандарта на живот. Ако продължи да спада, защото такива са засега тенденциите, броят им ще бъде редуциран.

Нали се интересуваше за какво ставало въпрос. Иначе аз не вярвам на цялата тази работа. Една жена на пазара казала. Несериозни неща.

Вместо да разтягаш локуми и да задръстваш темата със спам дай ни факти как се движи селското население във Франция в последните 50-години и как се движи дела на тези, които реално се занимават със селско стопанство през същия период и сравни как е с България. При теб винаги отсъства конкретиката. Всичко е свободни съчинения по картинка, гарнирани с градски легенди.

В интерес на истината няма данни катастрофите да са умишлени. Проблемът при Санхурхо бил че претоварил самолета с личния си багаж, а при Мола че летял в мъгла. Що се отнася до Франко той е най-големият късметлия, за който съм чел. На него винаги му е вървяло. Той и затова се е смятал за божи пратеник. Точно заради конфликта между карлисти и алфонсисти Франко не бърза с възстановяването на монархията. Когато той определя Хуан Карлос за бъдещ монарх нещата вече са се били уталожили и ответни реакции не е имало. Франко обаче нямаше как да издига на трона представител на карлистите, тъй като това би предизвикало много повече проблеми, относно легитимността. Кейпо де Ляно може и да е бил пиянде, но е не може да му се отрече таланта. Той е доста умен. Пръв се сеща да използва радиото като средство за пропаганда, първ се сеща да раздава на селяните конфискуваната от републиканците земя. Така печели много подръжници от страна на обикновените хора. Тези негови нововъведения масово се прилагат от франкистите по време на войната. Макар и да са се марзели с Франко, той никога не тръгна срещу него и така се спестяват вътрешни раздори. Дали Франко е агент на абвера е в сферата на конспирациите. Според мен Хитлер се намесва в гражданската война, за да не позволи на Мусолини да я превърне Испания в италиянско владение както е смятал Дуче. По това време между Хитлер и Мусолини има съперничество.

Фантазии. Вземи прочети нещо и тогава пиши. Комунистите стават фактор едва след като изритват анархистите и това вече е 1937. Основните леви екстремисти са анархистите, които ту са съюзници с комунистите, ту съпреници. А паленето на църкви и манастири е стара традиция още от ХІХ в., когато за комунисти никой даже не е чувал. По времето на втората република комунистите са доста мирни, защото от Москва такива са били указанията. Гражданската война не е за се предотврати руския сценарии. Либралните реформи са прекалено много за прекалено кратко време и това разцепва обществото на две антагонистични части. Войната е следствие от това разцепление, а не от някаква комунистическа опасност. Последното са пропагандни трикове. А що се отнася до бебета ето ти за какво става въпрос http://e-vestnik.bg/12158/izcheznalite-bebeta-zloveshtata-tayna-na-ispaniya/ Според мен всичко са либерални измислици.

Голимят проблем на България е отсъствието на едър бизнес. Болшинството от фирмите са дребни и средни. А с такива фирми високи заплати и платени осигуровки на реалната заплата няма. Но това е не защото бизнесмените са толкова лоши, а защото не могат да акумулират толкова средства. За това и нямат пари нито за заплати, нито за технологии. И така се затваря порочиня кръг на средните доходи.

Вече всички разбрахме, че не си в час по темата, престани да спамиш.

Май не си разбрал вие ще сте в психиатрията драги.

Нека разгледаме нещата от самото начало правителство на Мануел Асаня(1931-33)-коалиция между либерали и социалисти.Въвеждат финансирани от държавата обществени работи, минимална работна заплата, 8-часов работен ден, заплащане на извънаредния труд, отпуск при бременности и т.н.По закона от 9 септември 1932 се пердвиждало държавата да изкупи от едрите собственици земя (по правило пустееща) и да я даде на селяните под аредна за не повече от 12 години и не повече от 4000 дка на човек. Поземлената реформа обаче среща голяма съпротива от страна на собствениците и започва да буксува.През 1933 е приет закон за конфискация на църковната собственост.Това донякъде радвижва реформата, защото се появява свободна земя, за отдаване под аренда. През 1932 г. правителството признава автономията на Каталуня. Така правителството влиза в конфликт с църквата, индустриалците,собствениците на земя и националистите, имащи голямо влияние сред офицерството. Не бива да се забравя, че след Испано-американската война, когато Испания губи и последните си колонии-Куба и Филипините у испанското офицерство се появава комплекса за катастрофата. Точно поради това те са толкова брутални в Мароко по време на бунта на Рифите през 20-те в Испанско Мароко. За това и толкова болезнено приемат автономията на Каталуня.За това и реакцията на офицерството е светкавична. На 10 август 1932 ген.Хорхе Санхурхо прави опит за военен преврат, но той не успява.Въпреки това обаче правителството не може да наложи ред в страната. Скоро сле преврата на военните следва анархиски бунтове също потушени. На изборите за Кортеси през 1933 г. превес взимат десните. Новосформираното парвителство на Алехандро Леррус отменя аграрната реформа и социалните придобивки на предходното правителство и започва да финансира цълквата.В отговор анархистите заедно със социалистите организират стачка, която прераства в бунт в Сарагоса. Селяните в околностите обявяват комунизъм. Армията използва авиация, за да смаже бунта. Започват репресии срещу социалистите. Така те се радикализират. След като губят изборите през 1934 те приемат курс към всеобща стачка и сваляне на правителството. За тази цел се сближават с анархистите, комунистите и каталунските националисти, тъй като правителството на Леррус се опитва да ограничи каталунската автономия.На 5 октомври социалистите, заедно с комунистите и каталунските националисти оргянизират всеобща стачка срещу правителството. Анархистите от Астурия по собствена инициатива се присъединяват към стачката. В Мадрид обаче лидерите на анархистите са против стачката, тъй като не е съгласувана с тях. В Каталуня властта е завзето от националистите и на 6 октомври е провъзгласена независима Каталунска държава. Правителството изпозва мароканската армия начело с ген. Франко да потуши бунта. Особена голяма е съпротивата в Астурия където бойните действия продължавата две седмици.Тогава мароканските части за пръв път са включени в политическите борби. Още тогава не показват своята бруталност при потушаването на бунта. Правителството започва масови репресии срещу левите партии, подкрепяли бунта. Освен това има спад в жизнения стандарт на хората. Всичко това именно подкопавава доверието в десните и на изборите през 1936 те губят.Тогава на власт идва Народния фронт. Както вече казах той е коалиция между либерали и социалисти, подкрепяна от комунистите,анархистите, каталунските и баските националисти. Всъщност трябва да се подчертае че на изборите левите и десните постигат паритет и левите печелят с малко. Последното става повод десните да обяват Народния фронт във фалшификации. Новото правителство, обявава амнистия за осъдените по събитията в Астурия, Възстановява каталунската автономия и ускорява аграраната реформа. Ако в периода 1932-1935 тя е обхващала само 119 хил хкта, то само за периода ІІ-VІІ 1936 тя вече включва 750 хил.хкта.На мястото на отчуждените земи се създавали кооперации. Въпреки това обаче голяма част от селяните оставали без земя. Това наложила на някои места като Естрамадура да се стихгне до самоуправство и селяните сами да си заграбят земи. Разбира се Гуадия сивил веднага трябвало да се намеси.Всъщност правителството не се справя със ситуацията в страната. Има множество стачки (само са периода ІІ-VІІІ са 113 общи и 228 местни) Анархистите започват чуствайки се свободни в действията си започват да си правят каквото намерят за добре. Битката между левите и десните по улиците става всекидневие.Служители на полицията с леви възгледи убиват лидера на дясната опозиция Хосе Сотело, като отмъщение за убитие от денсицата представители на левицата. По отношение на офицерството Народния фронт изолира неблагонадеждните офицери като ги изпраща в отдалечени гарнизони. Така например Франко е пратен на Балеарските острови. Неадекватната политика на Народния фронт и страха от налагането на репресии създават балгоприята среда за заговор на десницата. В основата на заговора стои ген. Емилио Мола, който за неблагонадеждност е пратен в Навара. Той успява да убеди да се включат в офицери монархисти (както Карлисти, така и Алфонсисти), фалангисти и всякакви противници на лявото правителство. Начинанието е финансирано и от индустриалци, претърпели загуби в следствие на левите реформи и църквата.Според плана на Мола бунтът трябвало да започне с мароканската армия, която вече доказала лоялността си към десните. Така се стига до вербовката на Франко. Той дълго се колебае дали да се включи в преврата или не. Проблемът му е бил че неговия командир бил на страната на правителството и нямало как да се прехвърли на мароканския бряг. Но тук случайността му помага. Командирът му в пристъп на ревност застрелва любовницата си, а в последствие се самоубива на гроба и. Така той получава свободата да се прехвърли при верните си части и на 17 VІІ овладяват изпанско мароко, след което се прехвърлят на континета.Тук случайността отново помага на военните. В Севиля генерал Кейпо де Ляно успява да завладее града със съвсем малко войска, поради проста причина че офицерите от гарнизона застнали неутрални спрямо правителство. След като установил властта той ги арестува и разстрелва. На много места местни военни извършват преврати и свалят властта на Народния фронт.Към 19 юли 80% от офицерите вече били на страната на бунтовниците, а в техни ръце падат 35 от 50 те окръга. За това спомага и факта че в началото на бунта правителството изобщо не реагира, смятайки го за дело на малка група офицери без голяма подкрепа. То реагира едва на 19 юли, когато вижда че нещата излизат от контрол. Подръжници на Народния фронт остават Мадрид, Каталуня и Баските. Последните две очевидно страхувайки се за загубата на автономиите си. В Барселона обаче нещата не се получават. Там преврата е трябвало да се осъществи от брата на Емилио Мола-Роман и ген. Годед. Само че анархистите и каталунските националисти разграбват складовете за оръжие и се справят с бунтовниците като убиват и Роман Мола и Годед.Оттук започва и същинската гражданска война. Сравнявайки военните сили на двата противника бунтовниците имат превес в сухопътните сили, а правителствените части в авиацията и флота. Артилерийското въоръжение е разделено почти по-равно. В лагера на републиката нещата не вървели добре. Анархистите, които на практика контролирали Каталуня, били против създаването на регулярна армия. Основната бойна сила била народната милиция. Правителството практически престанало да функционира. Настъпва анарахия. страната на Баските практически обявяват независимост и си организират собствена съпротива. Под натиска на Британия европейските страни обявават невмешателство в испанските работи. Първоначално бунтовниците получават подкрепа от съседна Португалия с пари, оръжие и доброволци. В края на юли генералите Франко и Мола се срещат с Хитлер,Мусолини,Канарис, Гьоринг и граф Чано.След кратки колебания се съгласяват да помогнат.Хитлер разглежда Испания като полигон за изпитание на немсокото оръжие и за възможнсто за тренинг на немската армия. Между другото Герника е срината единствено,легионът Кондор да си проведе учение. Мусолини си прави планове да превърне Испания в италиянски протектроат. С подкрепата на Италия и Германия бунтовниците с бързо се справят в републиканската авиация и флот. Това позволява на южната армия на Франко да се съедини със сверената на Мола. Виждайки пораженията в Републиката се преминава към създаването на регулярна армия. Отправя се искане до СССР за предоставяне на военна помощ, която не закъснява. Едва тогава комунистите придобиват някаква влияние в правителството изразяващо се в двама министри. Удовлетворено е и искането им да се създаден паралелна армия от интербригадисти. На 28 септември на събрание на генералите бунтовници бил избран за водач на бунтовническите армии Франсико Франко. Въпреки това обаче между отделните генерали съществувало съперничество, което е окончателно преодоляно след като Мола загива в авиокатастрофа. А преди това пак в авиокатастрофа загива и другия претендент за лидер ген. Санхурхо. Така късмета отново помага на Франко да остане без съперници и да се наложи като единствен лидер. Това помага и на целия бунт защото се създава единно ръководство.Намесата на Германия,Италия и СССР удължава войната. Голямата слабост на републиканската армия е липсата на дисциплина и недоверието между самите офицери.След падането на страната на баските в Барселона избухват стъркновения между социалисти и комунисти от една страна и анархистите, в резултата на което последните окончателно биват емилинирани. Самите бунтовници срещат голяма съпротива от страна на републиканците. Така например МАдрид е завладян едва в самия край на войната.Това и обяснява бруталността на франкистите. Да те навсякъде разстрелват всичко реални и потенциални врагове, но трябва да признаем че и републиканците не са били по различни в това отношение. Просто сега е прието да се говори повече за франкитсткия терор. При гражданските войни винаги така се получава.

Именно. Големият проблем на т.нар. антикомунисти е че искат времето да се върне назад. И така единственото, което постигат е да станат смешни и жалки.