Stefan Iv

Явно не правиш разлика между идеологията комунизъм и реализацията и . Ленин не е теоретик, макар че едно време така го изкарваха. Той се опитва да приложи в живота утопията. Неолибералите правят абсолютно същото. И в двата случая резултатът един и същ-диктатура.В единия случай е явна, а в другия прикрита зад декора демокрация. Всеки опит да приложиш една утопия в реалния живот винаги завършва с диктатура, просто другото е невъзможно. А иначе всяка идеология проповядва свобода и щастие, то иначе кой ще я хареса. Колкото и да обясняваш че слонът всъщност е мравка, няма кой да ти повярва. А ако продължиш ще изглеждаш като неинформиран човек, а ти не си такъв. А за такива изречения може да има проблеми. И после да няма "ама".

Резултатите от изследването на НЦИОМ са тясно свързани със социализма и малко с национал-социализма. Драматизъм в изследванията виждат единствено патологичните антикомунисти, които още на са разбрали че Студената война свърши пред повече от 20 години. А в същност драматизъм няма. Децата не знаели разни незначителни подробности от историята на соца или пък за Освиенци. Голям праз. То пък щото тези дето си мислят че знаят , като ги притиснеш се оказва че също нищо не знаят. Това не са неща, които са важни, за хора на които историята не е интересна (а това са болшинството). Не знам защо някой си е решил че всички трябва да се интересуват от история и всички трябва да знаят всичко. С края на националната държава историята вече не играе такава важна роля в облъчването на хората и съвсем естествено е малък процент от децата да се интересуват от нея. Това не е характерно само са България. По цял свят подобни анкети дават идентични резултати. Живеем в други времена и е глупаво да очакваме че нещата ще са като едно време.

Ех, КГ пишеш за неща, за които изобщо не си наясно. В основата на комунизмът изобщо не стои т.нар. диктатура на пролетариата. Всъщност самият Маркс пише много рядко за нея, като я разглежда като преходен етап към новото общество, което ще е безкласово. Дори под диктатура той разбира не това, което се разбира днес, а един вид народна демокрация, организирана от пролетариата, като мнозинство, който ще свали диктатурата на буржоазията. В основата на комунизма стои естествено самото комунистическо общество, което е същото като либертарианското. Хората са винаги рационални, ситуациите са винаги идеалните. Но нека видим какво предлагат либертарианците. На практика те предлагат диктатура на капитала. Според тях хората трябва да се оставят сами на себе си. Ролята на държавата се свежда единствено до това да гарантира частната собственост от посегателства. Ще ти цитирам един либертарианец-"Ако гледаме на съществуването и оперирането на държавата през призмата на либертарианските принципи, ще установим, че държавата е антипод на свободата. Тъй като държавата е социалният апарат на насилие и принуда, всяка държавна намеса по своята същност е в противовес със свободата на индивида. Социална политика на преразпределение на доход; икономическа политика на централно планиране на икономиката; трудова политика на синдикализъм и “пълна заетост”; здравна и образователна политика, които гарантират достъп до съответното ограничено благо - медицински услуги и образование; пенсионна политика на преразпределение на дохода и ограничаване на избора; монетарна политика на монополизирано парично производство и външна политика на агресия са пример за антагонистични на либертарианството политики" Какво би станало при една такава система. Хората с много пари, условно наричани капиталисти ще получат пълна свобода на действие.Всички останали ще живеят много по-зле от крепостите селяни, защото ще работят докато могат и след това ще бъдат изхвърлени на улицата без доходи, което автоматично ще означава и без достъп до каквото и да е било. Естествено за да намалят разходите си капиталистите ще започнат внос на евтина работна ръка,за да снижат заплатите. Това от своя страна ще доведе до спад на потреблението и до срив на самата икономика. Но тъй като държавата не трябва да се меси, то срива ще бъде катастрофален. Ето това е либертарианството в действие. Най-сигурната рецепта за мащабна катастрофа. Либертарианството не е икономическа философия, а чисто политическа, както и комунизмът и поради това то търси реализация в политиката. Неговите реализатори са неолибералите. Не случайно основателите на неолиберализмът са либертарианците Мизес и Хайек. През 80-те неолибералите постепенно започнаха да завземат политиката и днес вече доминират в нея. И всички виждат как постепенно демокрацията изчезна и се заменя с фасадна демокрация, зад която се крие диктатурата на капитала. Така че либертарианските идеи постепенно започват да се налагат. Но какво виждаме един нов социализъм, при това много по-жесток от стария. А иначе някои хора ни убеждават, че слона който всички виждаме всъщност е мравка.

Първо не е вярно това което пишеш. Една панелка е струвала 10 000 през 70-те, а една кола 7 000 (не е 10) в края на 80-те, когато цената на панелките беше друга. Дразнещото е че пишете глупости. Това е. А една чисто нова кола колко струва спрямо средната заплата за страната, а? 100 лева, ама кога? Ето ти средната заплата за страната по времето на соца http://www.trudipravo.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=1054&Itemid=134

По твоята статистика прецакани са американците, защото режат два кораба повече

В темата гледам се надпреварвате да пишете глупости, но тази определено печели приза. Всъщност проблемът ви е че видите ли има хора, които харесвали социализма. И защо да няма? Даже си е съвсем нормално. Днес средностатистическия гражданин живее в пъти по-зле от тогава, съвсем естествено е да забрави лошото и да смята онези времена за Belle Époque. Нали ужким сте демократи, защо толкова се дразните, че не всички са на вашето мнение? Май май всички сте с червен хастар отдолу.

Извинявай, но това е крайно повърхностно. Има един принцип една система докара ли се до крайност бързо преминава в своята противоположност. Първо да твърдиш, че комунизмът не е несвобода означава, че не си запознат с него. Напротив комунизмът, както и либертарианството са идеологии на свободата, на абсолютната свобода. И при двете се предвижда държавата да изчезне. Единствената разлика е че либертарианците смятат че частната собственост ще остане, докато марксистите са на мнение, че с развитието на иднустрията частната собственост ще изчезне от самосебе си, заради обобществяването на собствеността. За това и Маркс казва, че т.нар.комунизъм ще победи само в най-развитите в индустриално отношение страни. Разбира се и двете са утопии и точно поради това са крайности. По тази причина всеки опит една утопия да бъде реализирана в живота винаги създава едни крайни системи, които автоматично създават противоположността си, която в конкретните случаи е несвобода. Вземи т.нар. неолиберали, дето искат да установят либертарианството. Пазарът е свещената крава, държавата е враг. И какво се получава икономическият елит се превръща в новите феодали, налагащи феодални порядки. Е и при т.нар. социализъм резултата беше абсолютно същия. Знам че не ти се иска да приемеш факта че двете системи-либералния капитализъм и източния социализъм са братя близнаци, но фактите са си факти. За това и антикомунистите сте ми смешни, защото на едно и също нещо веднъж казвате че е лошо, а втори път че е хубаво.

Разликата между либертарианство и либерализъм е същата като комунизъм- социализъм. Либертарианството, както и комунизмът са толкова идеалистични, че практически не могат да се осъществят. На практика те са близнаци или по-точто тризнаци, като включим и анархизма. Либералите са тези, които се опитват да направят либертарианството реално приложимо в живота. По същия начин бе и социализмът, който се опитваше да превърне в реалност "светлите идеи на комунизма". Няма разлика, в резултатите от експериментите също.

Няма такова нещо. Либертарианството наричано просто либерализъм си е политическа идеология, в чиято основа стои идеята за свободата на личността, забрана за упражняване на насилие над индивида и съвсем естествено силно намаляване ролята държавата в обществото. Разбира се това си е чиста утопия, която обаче по подобие на комунизма си се прилага днес на практика. Резултатите, които носи са трагични. Не случайно в България на либертарианството днес му се казва либерастия или толерастия. С две думи също като комунизма.

Ами ето ти превод на надписа: "Тази свещена джамия се съгради с помощта на Бога и военачалника му Али, син на Карлъ, който е бил възпитател на султан Джем, син на султан Мохамед, син на султан Мурд хан, в година 890 [по Хиджра-1485 от Христа], да съществува до свършването на света"

Само доказа колко е правилна моята констатация. Само не разбрах и какво като са сътрудничели на българските тайни служби? За един учен се съди по това което е направил, а не дали е бил сътрудник или не. А и защо си мислиш, че на Запад не вербуват учени. Ама нали западните тайни служби са западни те са хубави, а пък нашите понеже са наши са комунистически следователно лоши. Елементарно мислене. А що се отнася до "отмъкнатото от армията-освободителка" то не е проблем да се направят копия на документите. Само че на българската държава и се свидят да даде пари за тази цел.

Ми то много постна литературата

Трябваше да кажеш коя година се развиват събитията. Ако това е 1944 то не би станало нищо по-различно от това което се е случило. Нито Сталин, нито Рузвелт имат интерес войната да свърши точно на най-интересното. Не случайно заговорниците от атентата срещу Хитлер са издадени от радио ВВС. Имената им са прочетени по радиото часове след атентата и поради това са заловени толкова бързо. Ако става въпрос за 1942 нещата вече са доста различни. Тогава можеше да се стигне до компромис между Сталин и новото немско ръководство.

Малка корекция. На Вашингтонската конференция (1921-22) Британия не е принудена да намали флота си, а признава правото на САЩ да има равен на нея брой военни кораби. След тази конференция Британия губи титлата си "господар на моретата". И от тогава започва конфронтацията САЩ-Великобритания.

Е, Шумпетер все пак е икономист. Иначе всяка идеология е утопия. Тя дава лесни отговори и обещава чудеса. За това се приема лесно от масите и за това елитите ги използват, за да обясняват егоцентичните си действия. Комунизмът не е единствена идеология, която е имал възможността да се реализира. Либерализмът в момента е в действие. Но и той е тръгнал по пътя на сгромолясването си, както и всяка друга идеология разбира се.

Никои идеологии не работят, защото тяхното предназначение е съвсем друго. Идеологията е предназначена за масите и служат чрез манипулации да оправдаят политиката на елитите.

Митак явно изобщо не си наясно за какво иде реч. Американците си следват собствена политика. Като всяка бързо развиваща се икономика на тях са им нужни евтини суровини и пазари. Само че в колониите чужди компании не се толерират. Там монополисти са само компаниите на метрополията. През 20-те и 30-те години между САЩ и Британия се води ожесточено икономическо противопоставяне. Така например британците се договарят с французите за подялба на Иранския петрол и правят всичко възможно,за да не допуснат американски компании там. Показателен е случая с двама геолози от компанията " Standard oil of New Jersey", които отиват в Ирак за търсене на нефт. Още щом стъпват в Багдад, английския администратор нарежда на местната полиция да ги арестува и експулсира в родината им. Макар официално голямата депресия да приключва още през 1933, в САЩ нейното влияние се чувства дори и през 1939, когато безработицата е все още вискока (ок.20%). Опитите на Рузвелт чрез държавни субсидии да повиши търсенето не дава очакваните резултати. Ето за това за САЩ унищожаването на колониалната система става жизнено важно. Защо мислиш Чембърлейн е готов да жертва всичко в името на избягване на война с Германия ? Сигурно ще кажеш, защото бил наивен или идеалист. Нищо подобно. Бил е много практичен. Всяко въвличане на Британия във война на континета ще ги обвърже със САЩ и ще ги направи зависими от нея и смъртта на колониалната им система е сигурен. Британците нямаха късмет, тъй като Чембърлейн се разболява и умира. Показателно е какво се случва на първата среща между Чърчил и Рузвелт на 14 август 1941 на линкора "Принц Уелски" край Нюфаундленд. В Атлантическата харта, която там съставят между другото се казва: "4. Като спазват съществуващите си задължения, те [САЩ и Велкобритания] ще се стремят да осигурят такова положение, при което всички страни, големи и малки, победители и победени, да имат достъп на равни основания до търговията и световните суровинни източници, необходими за икономическото процъфтяване на тези страни" Всъщност тази точка е редактирана под натиска на Рузвелт. Британското предложение : "ще се стремят да осъществяват справедливо и равномерно разпределение на най-важните продукти не само в пределите на своите териториални граници, но и между всички страни в света". Като пише Чърчил в спомените си именно по тази 4 точка има най-много разногласия. Но за тази среща най-подробни са спомените на сина на Рузвелт- Елиот, който подробно описва неофициалните разговори между Рузвелт и Чърчил. "После обеда Черчилль все еще руководил разговором. Однако перемена уже начинала сказываться. Впервые она резко проявилась в связи с вопросом о Британской империи. Инициатива исходила от отца. — Конечно, — заметил он уверенным и несколько лукавым тоном, — конечно, после войны одной из предпосылок длительного мира должна быть самая широкая свобода торговли. Он помолчал. Опустив голову, премьер-министр исподлобья пристально смотрел на отца. — Никаких искусственных барьеров, — продолжал отец. — Как можно меньше экономических соглашений, предоставляющих одним государствам преимущества перед другими. Возможности для расширения торговли. Открытие рынков для здоровой конкуренции. — Он с невинным видом обвел глазами комнату. Черчилль заворочался в кресле. — Торговые соглашения Британской империи… — начал он внушительно. Отец прервал его: — Да. Эти имперские торговые соглашения, — о них-то и идет речь. Именно из-за них народы Индии и Африки, всего колониального Ближнего и Дальнего Востока так отстали в своем развитии. Шея Черчилля побагровела, и он подался вперед. — Господин президент, Англия ни на минуту не намерена отказаться от своего преимущественного положения в Британских доминионах. Торговля, которая принесла Англии величие, будет продолжаться на условиях, устанавливаемых английскими министрами. — Понимаете, Уинстон, — медленно сказал отец, — вот где-то по этой линии у нас с вами могут возникнуть некоторые разногласия. Я твердо убежден в том, что мы не можем добиться прочного мира, если он не повлечет за собой развития отсталых стран, отсталых народов. Но как достигнуть этого? Ясно, что этого нельзя достигнуть методами восемнадцатого века. Так вот… — Кто говорит о методах восемнадцатого века? — Всякий ваш министр, рекомендующий политику, при которой из колониальной страны изымается огромное количество сырья без всякой компенсации для народа данной страны. Методы двадцатого века означают развитие промышленности в колониях и рост благосостояния народа путем повышения его жизненного уровня, путем его просвещения, путем его оздоровления, путем обеспечения ему компенсации за его сырьевые ресурсы. * * * Все мы наклонились вперед, стараясь не проронить ни слова из этой беседы. Гопкинс улыбался, адъютант Черчилля, коммодор Томпсон помрачнел и был явно встревожен. У самого премьер-министра был такой вид, как будто его сейчас хватит удар. — Вы упомянули Индию, — прорычал он. — Да. Я считаю, что мы не можем вести войну против фашистского рабства, не стремясь в то же время освободить народы всего мира от отсталой колониальной политики. — А как насчет Филиппин? — Я рад, что вы упомянули о них. Как вам известно, в 1946 г. они получат независимость. А кроме того, они уже располагают современными санитарными условиями, современной системой народного образования; неграмотность там неуклонно снижается… — Какое бы то ни было вмешательство в имперские экономические соглашения недопустимо. — Они искусственны… — Они составляют основу нашего величия. — Мир, — твердо сказал отец, — не совместим с сохранением деспотизма. Дело мира требует равенства народов, и оно будет осуществлено. Равенство народов подразумевает самую широкую свободу торговой конкуренции. Станет ли кто-нибудь отрицать, что одной из главных причин возникновения войны было стремление Германии захватить господствующее положение в торговле Центральной Европы? Спор на данную тему между Черчиллем и отцом не мог привести ни к чему. Разговор продолжался, но премьер-министр снова начал овладевать им. Черчилль говорил уже не отдельными фразами, а целыми абзацами, и с лица коммодора Томпсона начало сходить встревоженное, мрачное выражение. Премьер-министр говорил все увереннее, его голос снова заполнял комнату. Однако один вопрос остался без ответа; он не получил ответа и на, следующих двух конференциях, на которых встретились эти люди. Индия, Бирма были живым упреком англичанам. Сказав о них вслух однажды, отец и впредь напоминал о них англичанам, бередя своими сильными пальцами раны их больной совести, подталкивая, подгоняя их. Он поступал так не из упрямства, а потому, что был убежден в своей правоте; Черчилль это знал, и именно это беспокоило его больше всего. Он ловко перевел разговор на другое, так же ловко втянул в него Гарри Гопкинса, брата, меня — всех нас, лишь бы только увести отца от этой темы, не слышать его высказываний по колониальному вопросу и его настойчивых, раздражающих рассуждений о несправедливости преференциальных имперских торговых соглашений. Был уже третий час ночи, когда английские гости распрощались. Я помог отцу добраться до его каюты и уселся там, чтобы выкурить с ним по последней папиросе. — Настоящий старый тори, не правда ли? — проворчал отец. — Настоящий тори старой школы. — Мне одно время казалось, что он взорвется. — Ну, — улыбнулся отец, — мы с ним сработаемся. На этот счет не беспокойся. Мы с ним прекрасно поладим. — Если только ты не будешь затрагивать Индию. — Как сказать? Я полагаю, что мы еще поговорим об Индии более основательно, прежде чем исчерпаем эту тему. И о Бирме, и о Яве, и об Индо-Китае, и об Индонезии, и обо всех африканских колониях, и о Египте и Палестине. Мы поговорим обо всем этом. Не упускай из виду одно обстоятельство. У Уинни есть одна высшая миссия в жизни, — но только одна. Он идеальный премьер-министр военного времени. Его основная, единственная задача заключается в том, чтобы Англия выстояла в этой войне. — И, на мой взгляд, он этого добьется. — Верно. Но заметил ли ты, как он меняет тему, когда речь заходит о какой-нибудь послевоенной проблеме? — Ты поднимал щекотливые вопросы. Щекотливые для него. — Есть и другая причина. У него идеальный склад ума для военного руководителя. Но чтобы Уинстон Черчилль руководил Англией после войны? Нет, не будет этого. Жизнь показала, что в этом вопросе английский народ согласился с отцом. * * * На следующее утро, часов в одиннадцать, премьер-министр снова явился в капитанскую каюту «Августы». Он просидел у отца два часа, занимаясь Хартией. До завтрака он, Кадоган, Самнер Уэллес, Гарри Гопкинс и отец работали над последним ее вариантом. В течение этих двух часов я несколько раз входил в каюту и ловил налету обрывки разговора; при этом я все старался понять, каким образом Черчилль сумеет примирить идеи Хартии с тем, что он говорил накануне вечером. Думаю, что он и сам этого не знал. Следует отметить, что самый большой вклад в создание Хартии был сделан Самнером Уэллесом, который больше всех потрудился над ней. Хартия была его детищем с того самого момента, как она была задумана в Вашингтоне; он вылетел из Вашингтона с рабочим проектом окончательного ее текста в портфеле; весь мир знает, как велико было и остается значение этой декларации. И, конечно, не он и не отец виновны в том, что она так плохо выполняется. Во всяком случае, работа над редакцией отдельных формулировок продолжалась до завтрака; затем премьер-министр и его помощники вернулись на свой корабль. После завтрака отец занимался почтой и законопроектами конгресса, требовавшими его внимания: самолет в Вашингтон вылетал в тот же день. К середине дня Черчиллю удалось урвать несколько минут для отдыха. С палубы «Августы» мы наблюдали, как он сходил с «Принца Уэльского», намереваясь пройтись по берегу и взобраться на утес, высившийся над бухтой. На воду спустили вельбот; английские матросы пригнали его на веслах к трапу, и премьер-министр быстро сбежал по ступенькам. На нем была вязаная фуфайка с короткими рукавами и штаны, не доходившие до колен. С нашего наблюдательного пункта он казался огромным толстым мальчиком, которому нехватало только игрушечного ведерка и лопатки, чтобы поиграть в песке на пляже. Очутившись в вельботе, он направился прямо к рулю и стал командовать. До нас доносились его отрывистые распоряжения; матросы гребли с большим усердием. Наконец, все они скрылись из вида, но нам потом рассказали о дальнейшем ходе событий. Премьер-министр быстро полез на утес, возвышавшийся на триста-четыреста футов над берегом. Вскарабкавшись туда, он посмотрел вниз и увидел, что некоторые его спутники привольно расположились на пляже в надежде на проблески солнца. Черчилль тотчас же набрал горсть камешков и стал развлекаться, разгоняя своих напуганных спутников удачными попаданиями. Веселые забавы сильных мира сего! В семь часов премьер-министр опять приехал к нам на обед — на сей раз по-настоящему неофициальный: кроме отца и Черчилля, присутствовали только Гарри Гопкинс, мой брат и я. Это был вечер отдыха; несмотря на вчерашний спор, все мы были как бы членами одной семьи и вели неторопливую и непринужденную беседу. Все же Черчиллем по прежнему владело стремление убедить нас, что Соединенные Штаты должны немедленно объявить войну Германии, но он понимал, что в этом вопросе он обречен на поражение. Сообщения о совещаниях наших военных представителей, происходивших непрерывно в последние дни, говорили о растущей убежденности обеих сторон в том, что для достижения окончательной победы Англия нуждается в американской промышленности и в активных действиях Америки; впрочем, в этом вряд ли кто-нибудь сомневался и раньше. Сознание этой зависимости не могло не сказаться на отношениях между двумя руководителями. Постепенно, очень медленно, мантия вождя сползала с плеч англичанина на плечи американца. В этом мы убедились позже, вечером, при новой вспышке того самого спора, который накануне заставил всех нас затаить дыхание. Это был своего рода заключительный аккорд воинствующего черчиллевского консерватизма. Черчилль встал и расхаживал по каюте, ораторствуя и жестикулируя. Наконец, он остановился перед отцом, помолчал секунду, а затем, потрясая коротким, толстым указательным пальцем перед самым его носом, воскликнул: — Господин президент, мне кажется, что вы пытаетесь покончить с Британской империей. Это видно из всего хода ваших мыслей об устройстве мира в послевоенное время. Но несмотря на это, — он взмахнул указательным пальцем, — несмотря на это, мы знаем, что вы — единственная наша надежда. И вы, — голос его драматически дрогнул, — вы знаете, что мы это знаем. Вы знаете, что мы знаем, что без Америки нашей империи не устоять. Со стороны Черчилля это было признанием, что мир может быть завоеван только на основе условий, поставленных Соединенными Штатами Америки. И, сказав это, он тем самым признал, что английской колониальной политике пришел конец, точно так же, как и попыткам Англии занять господствующее положение в мировой торговле и ее стремлению стравить между собой СССР и США." Следвайки тази си политика, Рузвелт залага на Сталин, като антипод на Британия. Не случайно е толкова щедър към него, не случайно отклонява идеята на Чърчил за втори фронт на Балканите или Италия. През 1944 в Бретън Уудс изнудва англичаните да признаят долара за еквивалент на златото, т.е. за световни пари. И накрая окупацията на Франция, защото без нея англичаните остават сами и следователно ще бъдат далеч по-сговорчиви. И какво се случва малко след края на ВСВ колониалните империи на Братиня и франция започват да се рушат ей така от само себе си Определено алтернативката си е абсурдна сама по себе си. Дори и Хитлер да беше победил СССР то той нямаше да има ресурса за война срещу Британия, а едва ли щеше да живее дълго, тъй като войната го беше унищожила психически и здравословно. При победа на Сталин,дори и американците да не бяха се намесили, което е абсурдно, то англичаните биха направили опит, но едва ли щеше да е успешен. Е Сталин тогава щеше да се полакоми за Франция. Няма как. Кое му е вълнуващото? Ромел не е особено кадърен генерал. Но като се има предвид че и най-некадърния немски фелдфебел ще се справи с англичаните, то неговите победи не са нещо особено. Известността му се дължат най-вече на факта че е любимец на немската пропаганда в онези години Кое му е вълнуващото? Ромел не е особено кадърен генерал. Но като се има предвид че и най-некадърния немски фелдфебел ще се справи с англичаните, то неговите победи не са нещо особено. Известността му се дължат най-вече на факта че е любимец на немската пропаганда в онези години Митак и тук не си наясно. Фосгена е от времето на ПСВ. Немците разполагат с големи количества зарин и зуман, срещу които само противогаза не ти върши работа, защото ти трябва специално облекло. Съюзниците не са разполагали с такова. Отделно имат и газ, който възпламенява активния въглен на противогаза. В интерес на истината бойни отровни вещества са използвани от германците, но само за борба с партизаните.

Реално в България наука няма, има имитация на такава. А наука няма, защото на политиците не се интересуват от нея, а те не се интересуват, защото няма индустрия и също бизнес елитът ни е на ниво селски чорбаджия от ХІХ в. В така страна няма никакви шансове за интелектуална дейност. Съветът ми към angelmr е ако можеш да отидеш да работиш в нормална страна бягай и не се замисляй, за теб тук бъдеще няма, ако искаш да се развиваш в научната сфера разбира се.

Няма изход. Вариантите са два или държавен или либерален капитализъм. Друго до сега не е измислено.

Поредната порция конспирация. Това че тези хора са били свързани по един или друг начин с югорежима не означава абсолютно нищо. То ако погледнеш и много български комунисти и техните синчета днес са първи натовци и либерали. Това което не можеш да разбереш е е че времената се менят, приоритетите също.

Това на което му викат прабългарски руни в науката се казва Донско-Кубанско писмо. Проф. Турчанинов е дал задоволително разчитане на надписите.

През ВСВ немците разполагат с далеч по модерни химически оръжия, срещу които РККА не е имала защита, а като ти липсват хора единственото с което можеш да компенсираш е оръжието за масово поразяване. Вярно има риск, но алтернативата е сигурно поражение. А за алтернативката- като се има предвид, че на съветската армия и трябваха 3 години, за да си върне загубеното и още една година, за да превземе Берлин, при това през тази година Германия води война на два фронта, не я виждам РККА с превантивния си удар. Като се има предвид и какви наивни са им били плановете за евентуален изперварващ удар поражението им беше в кърпа вързано. Още повече че лендлийза щеше да е за Германия, и всички щяха да я подкрепят предвид съветската заплаха, даже и Чълчил.

Да така е, смятали са че съветската техника е остаряла. В действителност обаче са отдавали малко внимание на техниката. Основното върху което са били убедени е че военното им ръководство е лошо, а самите съветски войници са слаби. В интерес на истината в това не са се излъгали. Да, РККА е била превъзходно въоръжена, но е била смотана армия и катастрофата от 1941 го доказва, при това безапелационно. Единственото което Хитлер пренебрегва, въпреки съветите на някои хора, е голямата територия. Единственият им проблем е че те нямат нужното количество хора и техника за да водят такава война. И точно това им изиграва най-лошата шега. А също и не използват може би единственото си предимство, което са имали пред РККА-химическото оръжие и ФАУ, които щяха да са особено ефективни при Ленинград и Москва, че дори и Сталинград А Ронсън са марка запалки. Прозвището им идва от рекламата им: "Пали всеки път, по всяко време"

Че те са си по окръзи. ОВО е особы военний округ Да точно така, аз и това съм цитирал, защото германците са знаели само за тези танкове. Иначе общия им брой варира при различните автори 23 106, 25 932 и т.н., но при всички случаи са над 20 000. Определено си прав. Големият проблем на германците е липсата на количество хора и техника и единствения им шанс е бил създаването на национални държави върху територията на Съветския съюз,.Това би ограничило броят на пешките на Сталин и би предизвикало евентуално втора гражданска война, която да помогне на Хитлер да се измуши по терлици. Други шансове немците не са имали в тази война. Иначе за Шърманите това са си легенди. Те са били много по-некачествени от Т-34, тъй като лесно са се запалвали и дори на военен жаргон са им казвали "запалката"

БС е доста слаб форум. Има няколко разбирача, дето се мислят за големи специалисти и всеки който не е съгласен с тях го банват, за да не им създава дискомфорт. А иначе за танковете има писано много и аз се учудвам, че ще разчиташ на БС вместо да се занимаваш със сериозните изследвания Та ето ти справка за танковете на западната граница Данните са взети от "1941 год - уроки и выводы"М. 1992, стр. 30