zakonodatelya

За кучетата обонянието несъмнено е важно сетиво,но по скоро като карта в перспектива за намиране на храна и размножаване,а не като указател за взаимоотношения.При кучетата и изобщо при бозайниците,на първо място във взаимоотношенията са поведенчески модели,които са общи дори с човека.Причината е че феромоните особено при по-висшите бозайници, не са сигурна индикация за определена реакция.Едно животно,може да нападне от страх,а може и да избяга-индивидуално е.Така че представата, че за кучето ти си един букет от миризми,които то разчита и реагира,не е вярна.Кучетата и особено хищниците,се ръководят в действията си предимно от поведението и опита. В основата на сетивността,е дразнимостта на клетката.Дразнимостта е това което различава растителната от животинската клетка по произход и в последствие,вегетацията от поведението.Следователно сетивност означава поведение,за което е задължителна централизирана нерва система,макар и само от няколко неврона,като при червеите.Дразнимос,каквато са развили и някои растителни клетки,в процес на еволюцията,но без нервна система,си е на ниво химична реакция,което не е нито сетивност,нито осезание. А зеления боб и изобщо увивните растения са устроени така че при растеж,стъблото постоянно се завърта и пуска ластари или мустачета,които се навиват на спирала и ако в обсега им попадне предмет се захващат за него-процеса е съвсем механичен и хаотичен.

Няма разлика,но целта ,е именно да останеш в съзнание т.е.да снижиш съзнателния поток на мисли и чувства без да го прекъсваш напълно.Постарай се повече следващият път,ти можеш,не бъди безотговорен

Аз пък не виждам грешка.Медитацията е интересна тема за размисъл и няма нужда от извинения че си я пуснал. Разлика между медитацията в японските бойните изкуства и "екзотичните йогистки практики" ,няма,както и няма различни видове медитация,разликите са само външни,същността е една-нервно отпускане и емоционално равновесие.

Изборите нямат значение,важни са институциите. Робърт Каплън Преди много години посетих “Четирите ъгъла” в американския Югозапад. Това е малък каменен монумент върху платформа от полиран метал на мястото, където се събират границите на четири щата. Монументът може да се обиколи и в рамките на няколко секунди да се посетят четири щата: Аризона, Ню Мексико, Колорадо и Юта. Хората се редяха на опашка, за да го направят и да бъдат снимани от развълнувани близки. Обиколката около монумента наистина предизвиква тръпка, защото всеки от тези четири щата има богато развита традиция и идентичност, които придават на техните граници действителен смисъл. И въпреки това при преминаването от един в друг щат няма нито показване на паспорти, нито митническа полиция. Може да отвърнете, че това, разбира се е така, но става дума за щати, не за държави. Но фактът, че моето наблюдение е банално, не го прави по-малко забележително. Всъщност, прави го още по-забележително. Защото, както веднъж отбеляза покойният професор от Харвард Самюъл П. Хънтингтън, същината на американската система е не толкова демокрацията сама по себе си, колкото нейните институции. Федералната и щатска система с 50 отделни идентичности и бюрокрации, всяка със своите ясно определени териториални граници, които въпреки това не изпадат в конфликт помежду си, е нещо уникално в политическата история. Тук не споменаваме хилядите окръзи и общини в Америка с техните собствени независими юрисдикции. Много от размирните и разкъсвани от войни страни в развиващия се свят, където съм работил като репортер, биха завидели на това оригинално решение за управление на цял континент. Наблюдението на Хънтингтън всъщност може да бъде разширено: същината на западната цивилизация като цяло е в институциите. Разбира се, основата за това е демокрацията. Но демокрацията все пак е отделен фактор. Защото просветените диктатури в Азия са изградили солидни меритократични институции, докато слабите демокрации в Африка - не. Институциите са толкова рутинен елемент на западната цивилизация, че сме склонни да ги възприемаме за даденост. Но, както посочих, това не е така на много от местата, където съм живял и работил. Получаването на разрешително или на друг прост документ там не зависи от чакането на опашка за няколко минути, а от плащането на подкупи и наемането на хора за извършване на услуги. Ние приемаме за даденост течащата вода и постоянното електроподаване, но това са удобства, които липсват в много страни и региони заради липсата на компетентни институции, които да управляват тази инфраструктура. Да имаш приятел или роднина в данъчното не те спасява от плащането на данъци, но това е рядкост на други места. Успешните институции се отнасят към всички еднакво и безпристрастно. В Русия, Пакистан или Нигерия обаче не е така. Разбира се, американците може и да се оплакват от лошите железопътни услуги, западането на инфраструктурата и от бюрокрацията, особено в градовете, но е важно да осъзнаем, че все пак се оплакваме на основата на един твърде висок стандарт в сравнение с този в по-голямата част от развиващия се свят. Институциите или липсата на такива обясняват голяма част от това, което се случи в света през последните десетилетия. След падането на Берлинската стена Централна Европа избра да изгражда функциониращи демокрации и икономики. При всичките си проблеми и предизвикателства балтийските държави, Полша, Чешката република, Словакия и Унгария не се справиха зле и в някои отношения дори отбелязаха впечатляващи успехи. Това се случи, защото в тези общества процентът на грамотност е висок, както сред мъжете, така и сред жените и те разчитат на традицията на модерната буржоазна култура отпреди Втората световна война и комунизма. Тъкмо грамотността и културата на средната класа са стълбовете на успешните институции. Институциите, в крайна сметка, имат нужда от бюрократи, които на свой ред трябва да бъдат грамотни и да са запознати с безпристрастния модел на функциониране на съвременните организации. Балканите имаха по-малко късмет с негодни правителства и невпечатляващ растеж в Румъния от 1989 г. насам, с полухаоса, надигащ глава в Албания и България и междуетническата война, която разруши Югославската федерация през 90-те години. Тук освен това има предишна история на ниска грамотност, слаба или в някои случаи липсваща средна класа и източноправославна религия, която, тъй като е по-съзерцателна, не поощрява обективните стандарти - поне не в степента, в която го правят протестантството и католицизмът. Всичко това бяха фактори за по-слабата институционна основа на икономическия растеж и политическата стабилност в тези държави. Русия също попада в тази категория. Нейната олигархична система е очевиден признак за слаби институции, тъй като корупцията просто сигнализира, че има друг начин за вършене на нещата, когато законите и държавната бюрокрация са неадекватно развити. Да погледнем Близкия изток. Така наречената “Арабска пролет” се провали, защото арабският свят не е като Централна и Източна Европа. Там грамотността е ниска, особено сред жените. Въпреки търговските прослойки в някои градове, там има малко или никакви модерни буржоазни традиции и заради това липсват дееспособни институции, на които обществото може да се опре след свалянето на диктатурите. Поради тази причина - за разлика от посткомунистическото гражданско общество, което насърчи стабилността в Централна Европа - това, което остана в Северна Африка и Леванта след авторитаризма, бяха племена и секти. Турция и Иран - като истински държави с по-успешна урбанизация и по-високи нива на грамотност, са в междинната категория между Южна Европа и арабския свят. Очевидно, дори вътре в арабския свят има различия. Египетските държавни институции са реалност в такава степен, която липсва в Сирия и Ирак. Затова Египет е управляем, дори това да става на моменти с автократични средства, докато Сирия и Ирак, изглежда, не са. Накрая, да обърнем поглед към Африка. В много африкански държави, когато тръгнеш на път извън столицата, държавата много скоро изчезва. Пътят се превръща в зле очертан кален коловоз и контролът бива поет от племена и племенни вождове. Това е свят, в който грамотността и средната класа са минимални (макар и нарастващи), а институциите почти липсват. Начинът да се прецени развитието на Африка не е да се разговаря с представители на гражданското общество в столиците, а да се отиде в министерствата и другите административни служби и да се чака на опашка, за стане ясно как се случват нещата - и дали изобщо се случват. Всъщност, там хората се заблуждават и след това заблуждават журналистите и дипломатите. Така че, не слушайте какво казват хората (най-вече елитите). Гледайте ги как се държат. Плащат ли данъци? Къде държат парите си? Редят ли се на опашка, за да получат шофьорска книжка и т.н? Поведението, а не реториката показва дали съществуват институции или не. Изборите са лесни за провеждане и показват по-малко, отколкото си мислят журналистите и учените. Изборите са нещо, което се случва в рамките на 24 или 48 часа, организирано нерядко с помощта на чуждестранни наблюдатели. Но едно добре работещо министерство трябва да функционира 365 дни в годината. Ли Куан Ю е една от великите личности на 20 век, защото той изгради институции и чрез това изгради държава в Сингапур. Без начален ред не може да има истинска свобода. А институциите са най-важните средства за установяване на ред. Тъй като институциите се развиват бавно и органично дори и при най-благоприятни условия, техният растеж убягва на журналистите, които се интересуват от драматични събития. Поради това медийните публикации нерядко предлагат недостатъчна информация за перспективите на дадена страна. Съветът на хората, занимаващи се с бизнес и на анализаторите в разузнаването е: наблюдавайте институциите, а не личностите.

Това, което казва Стефан,поне за мен, е най-смисленото и логично мнение по темата.И допълвам че и Ленин също е смятал индустриална Германия за по-подходяща за революцията,но бързо се съгласява и на Русия в следствие на солиден финансов аргумент.

За галванизация на накити,също може да са я използвали.Не е задължително да познават електричеството за да използват свойствата му.

От началната извадка,от автобиографията на Т.лъха на егоцентризъм и високомерие,което е нормално в случаите когато човек е постигнал нещо голямо,от нищо(Наполеон на пример),но дали Троцки е такъв човек?Разсъжденията му са посредствени,какъвто е и той самия,и съвсем закономерно, мястото му в историята и политиката отговаря на личността му. Така и не достига до върховното лидерство ,защото не е лидер,за това казвам, че е мекушав.Говори много, но не действа,което е по важното в революционна ситуация,за това го определям като мързелив революционер-практика тръгнала от Маркс.Винаги е втори,но не в смисъла на Химлер,като върховен,главнокомандващ и създател на някъква структура в новата държава,а в смисъла на Гьоринг,като удобен изпълняващ длъжността. Даже и след като бяга в чужбина,го описват като аристократично парвеню. А що се отнася до убийството му,моето лично мнение е , че то не е резултат от персоналната важност на Троцки,за сталиновата политика,ами така наречените "троцкисти" му правят лоша услуга,ползвайки името му,поради липса на по добри идеи и сталиновата параноя,разбира се.

Войната е средство,а не цел.

Ето решение: http://spisanie8.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5/2147.html

В "Свят населен с демони",Сейгън застъпва точно идеята, че не е нужно да си измисляме чудеса,реалността предлага достатъчно такива,човек просто трябва да я опознае и да се замисли.А по отношение мащабите на космоса,това че виждаш нещо със закъснение 100 или милион години,си е в рамките на настоящето.

И на скоро след смъртта му,един от съвременниците и част от екипа на Калашников,обяви че автомата АК, е конструиран от Хуго Шмайзер. http://www.extremecentrepoint.com/archives/5312 Както винаги!

Карл Сейгън споменава нееднократно че руските и американските учени винаги са си сътрудничели.Това повдига въпроса за студената война по отношение на научната общност.Освен това,като се има предвид,политическата структура на двете страни,явно има разлика,между студ.война Русия-Америка и същия конфликт, но този път Америка -Русия. Странно е като човек се замисли за ядрената и космическата програма на Русия,държава която не може да произведе никаква прилична техника.Сащо е интересно че Америка има атомна бомба ,след нея,Русия се сдобива с водородна т.е.делене и синтез на атомното ядро:Америка е на Марс,Русия на Венера.Човек остава с чувството че неофициално, дискретно си поделят разходите по скъпите проекти,скрити зад официалната версия за "надпревара".

Нашето противоречие явно е идеологическо.Ти търсиш факти,аз личностна характеристика,ти търсиш доказателства,а аз принципи.Ще коментирам само един цитат от горното ти мнение: "Освен всичко това, Троцки е философ и теоретик на революцията, може би по-виден дори от Ленин". От това изречение разбирам,че смяташ Ленин за виден философ и се колебаеш дали Троцки, е на неговото ниво че и на по-високо. Ленин не е философ още по малко виден.Предъвкването на една теория,при това повърхностна (говоря за социализма и манифеста на комунистическата партия),не прави от един човек философ.А семантичните спекулации с дадена теория с цел лично,материално облагодетелствуване,се наричат,както споменах в първият си пост,демагогия.Това което през годините направи хора като Ленин и Троцки видни но само в източния блок,е информационното затъмнение. Ще обобщя,че през годините,номенклатурата създадена от Ленин,а не от мекушавия и мързелив московски клюкар Троцки,многократно доказа престъпният си неморален,антисоциален и неадекватен на глобалната икономика,характер, и нищо чудно,имайки предвид,най-високото умствено (философско)достижение на Ленин"Всичко в името на партията ,е правилно"(включително и разстрелите),а Троцки беше съгласен с това,което е напълно красноречиво и за двамата "философи".И от тази гледна точка,аз не съм мотивиран нито да давам факти,нито да обосновавам повече мнението си.

Мога да добавя и Александър Парвус (на руски: Алекса́ндр Льво́вич Па́рвус, истинско име на руски: Изра́иль Ла́заревич Ге́льфанд),важна фигура в сянка,промотирала болшефишкия пуч със солидна финансова подкрепа,с цел по късни лични облаги,разбира се.А на който се интересува от подробности около болшевишката а по късно комунистическа зараза-пандемия в Русия и по света и не е чел,препоръчвам "Златото на партията"от Игор Бунич.Защото когато вземаш историческо,научно или научнопопулярно четиво от западен автор,проверяваш, дали е известна академична личност и ,ако е така, се доверяваш, а ако е академичен аутсайдер или дисидент,значи е съмнителен-при нас и още по на изток, е точно обратното. И понеже темата, е за изгубената власт на Троцки-кога точно и каква власт изобщо, е притежавал Троцки,за да я изгуби или кога Троцки, е бил на власт? Не съм чел автобиографията на Троцки и не бих си губил времето с него,защото освен всичките му недостатъци,дори не е и интелектуалец,за какъвто минава най-вече и което се потвърждава от малката извадка в началото пълна с големи глупости.

Може би трябва да споменем, че за революционер(ако изобщо "великата октомврийска революция",може да се нарече велика,октомврийска и революция)Троцки, е мързелив и мекушав идеалист, който не се ползва с подкрепата на народа,просто защото партията им е малка и неактуална,както и с военната и финансова подкрепата на Германия и някои западни банкери от онова време.За разлика от него Ленин е деен,безскрупулен,ненаситен демагог и лакей(като нашия Волен) и чудесно се вписва в плановете на Германия,поне в началото,преди напълно да изгубят контрол над него,а и той самия над себе си.

И аз благодаря на Еньо,от името на здравия разум ,за подкрепата.Не мога да се похваля като виден последовател на здравия разум,но съм съгласен с Айнщайн че" ако не можеш да обясниш нещо на едно седем годишно хлапе,значи или нещото не е вярно",или ти самият не си го разбрал.Всяка научнотехническа възможност за човека има предхождащо я и съпътстващо я, явление,чрез което се предвижда и открива тази възможност-Максуел, е виждал магнетизъм и ел. преди да ги теоретизира,Нютон е наблюдавал ефекта от гравитацията преди да я опише.Неуправляемото използване или само наблюдение на това явление,се нарича опит и на базата на този опит се правят по нататъшните практически,теоретични и математически изводи.Когато опитът се пренебрегва,това което остава е спекулация.Но с Относителността може би ,е по-сложно,защото в редица случаи математическият модел работи?Отговора на този въпрос,е в това че не е задължително една научна теория да е непременно вярна или невярна,може да е вярна до някъде,което се потвърждава от цялата история на науката. Моето мнение е,че след гениално простата идея на Планк-кванта на действие т.е.каквото не можеш да изследваш по единично,можеш да го изследваш на група по много(пакет)-цялата физика, е повече спекулация.

Ставаше въпрос за отношенията Русия-Америка, студената война и акцента в тези отношения. Иначе съм съгласен че диалогът ни пада под кръчмарско ниво,но не аз съм причината.

Бъркате геополитиката с гладиаторските битки,там се правят демонстрации на сила.Това което наричате СССР и нов конкурент,съществува от хиляда години и то със статуса на империя,за разлика от САЩ,които само преди двадесет години,през първата война,дори не са фактор,да не говорим за конкурент.Освен това значително количество от руската бойна техника и провизии, е американска помощ,така че и двете страни отлично са си познавали възможностите,за да се нуждаят от допълнителни демонстрации на превъзходство. Що се отнася до сферите на влияние,това е условност,при преразпределението на пазара,зад която стоят амбиции за финансово господство,а не териториално.

Така е,и ако приемем че ние всъщност все още не знаем какво е гравитация,това поставя под съмнение цялата научна парадигма от Айнщайн насам,включително и въпросите за времето и измеренията,така актуални в настоящето.

Изглеждате като двама слепи,които обясняват нещо на един глух.Но по отношение на относителността всички сме така. Аз ще ви представя следното разсъждение: Айнщайн казва че доказателство за ОТО, е ако се измери времето, за което светлината от Слънцето достига до Земята, минавайки около масивно тяло на пътя и,и то я забави.Това би показало че масивните тела(в случая планетите между Земята и Слънцето)имат достатъчно силна гравитация,която изкривява пространство-времето и влияят на скоростта на светлината,която е константа и пряко свързана с времето-спомняте си Е=мс.Измерването беше направено,светлината се забави,ОТО се доказа,само че изкривяването на нищото си остава проблем.Как да си го обясним,като противоречи на опита? Ами ако Айнщайн греши-човешко е, все пак?Ако кажем че светлината се забавя не защото пространство-времето е изкривено и влияе на скоростта и,ами защото гравитацията отклонява светлинната вълна,с което удължава пътя и.Така скоростта си остава константа,пространството си остава обем,а времето е обвързано със скоростта и разстоянието,както ни учи опитът,а не с пространството.На кратко казано,гравитацията не изкривява пространството,ами кара светлината малко да заобикаля?

През втората световна война,САЩ са новия глобален конкурент и освен това не са имали нужда да респектират никого.

Книгата, очевидно е издържано соц-академично четиво в духа на диалектическия материализъм.Много ми напомня стила на Тодор Павлов и всички академици от това време.Този стил се характеризира с отсъствието на такъв, а зад витиеватия изказ обикновено се крият липсата на съдържание и автори , които аз определям като академични креатури.

Трудно спечеленият спор,е лесно изгубено време.

Конкретизирай,какво по точно те интересува или е провокирало въпросът ти. Студената война е общо понятие,преди всичко за правителствени взаимоотношения,които не касаят пряко гражданите на съответните държави.

Ако ядрото на Земята е вакуум,пак ще се държи като твърдо тяло,вземете за пример атома-99,9%празно пространство.За сега има само хипотези,а тази най-горе сякаш не прави разлика между гравитационен и масов център на Земята,които ако не греша,не съвпадат,защото гравитационния център на Земята е общ с този на Луната,за разлика от масовия,който пък е различен от геометричния спрямо обема.