zakonodatelya

До колкото си преведох уводната статия, там отдават шестоъгълната форма изцяло на климата и структурата на планетата, но на мен ми изглежда като да са замесени спътниците на Сатурн.Щом нашата Луна успява да издърпва океаните,защо спътниците на Сатурн да не могат да разтягат атмосферата му до геометрична форма,различна от сфера.

Показател за влиянието на човешката дейност върху климата е , не същността на промените ,които настъпват,а скоростта,с която това се случва.Дали е нормално,изменения които преди човека,са продължавали хиляди години,сега да се случват за десетки(дори не за стотици)години и можем ли да се надяваме"майката природа"да се справи сама? Това,което КГ125 ,дава като опровержение(ако изобщо е вярно)само потвърждава наличието на проблема пред който сме изправени ние хората, а не "майката природа".

http://chitanka.info/text/27536-ljubov

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%8F%D0%BA_%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%86

Неотдавна четох "Емоционална интелигентност" на Стефани Вермюлин като основната идея,която отсях за себе си,е че емоциите са енергия(нервна енергия),която научавайки се да управляваш съзнателно,те превръща в оптимално функциониращ организъм,здрав и стойностен човек, и осъзната-адекватна личност.Емоционалната интелигентност,е преди всичко самоуважение и себеразбиране . Бих я определил като осъвременен поп-вариант на гносеологията и западен вариант на източните практики за самоусъвършенстване.Това, наистина е литература, чиято функция би трябвало да се изпълнява от възпитанието,както отбелязва Glishev,но фактът че подобна литература става все по актуална, е достатъчно красноречив за нравствения статус на съвременното,глобално общество.

За оцеляване и дума не може да става,за това пред смъртта от задушаване,тази от изравняване на налягането в скафандъра с това на космоса,ми се струва за предпочитане и в тази връзка предлагам всеки астронавт,да си носи по едно аварийно чукче,като тези в рейсовете с което да спука стъклото на скафандъра!

По темата има едно научнопопулярно четиво на Артър Кларк-"Профили на бъдещето".Може да се намери в Читанката. А G.Mihov, може да помисли онова тяло с тегло 100кг. което в процес на падане достига маса 1000кг. колко енергия ще изразходи за издигането му, за да го приведе в процес на падане.

Изобщо не съм съгласен с твърденията ти-въпрос на гледна точка.Моята цел, е самият диалог,а не непременно обмен на информация под формата на факти.Стимулирам мисленето си,като пиша по темата така, както я разбирам,което не смятам, че е спам. Диалогът ми със Сид, е художествена измислица,която ми се стори забавен похват за вплитане на цитат в аргументацията ми-явно не е! А що се отнася до псевдофилософстването,това е много интересна тема за разговор,като се има предвид, че хуманитарните науки в най-висока степен подлежат на постоянна интерпретация.Аз познавам установеното знание, но в случай че опонира на чувството ми за истина, не се придържам към конвенционалните теории.За мен, това е процес на познание, а не на псевдофилософстване, но може и да греша,кой знае!!!

Моя стар приятел Сид ( Сидхарта Гаутама ),предупреждаваше: -Заки ,май френдс,"не вярвай във всичко,което казвам,само защото аз съм го казал"-размахвайки поучително схванатият си от медитация показалец. Както знаеш,идеята за душата,възниква много преди Тома и дори преди Аристотел,и тяхната субстанциална представа.В будизма и Египет субстанцията(материята),е временен спътник на душата,носещ и,страдание.И душата израства според нравствените взаимоотношения на индивида.И тъй като нравствеността на един човек се определя от и в обществото, съответно и душата се определя от същото. Душата като културен феномен,а не като субстанция? Душата като грешна предпоставка при решаването на проблема с аборта?

http://www.vbox7.com/play:d843fe820b Интересен,но повърхностен анализ на спора.Остават незададени най-важните въпроси: Кога спорим,в какво настроение и при какви условия? С кого спорим,дали този човек, е подходящ за този спор? Според мен,всеки човек,може да бъде убеден във всичко,в подходящия момент и по подходящия начин! Аз лично винаги избягвам спора,защото за мен той,е признак,че диалога, е навлязъл в неподходяща за рационалното му продължение,фаза.

"Ако се развиваш интелектуално,но не и нравствено,ти се движиш на зад,а не на пред"!Великите открития се правят от велики личности,следователно ако си направил велико откритие,знаеш отговора на зададения въпрос.А ако не го знаеш,значи откритието ти, е незначително.

http://www.vbox7.com/play:ac0229d29d Гледах тази притча и се замислих,дали душата, не е метафора за това, което влагаме в другите.Ако кучето ми,е най-добрият ми приятел,никой не може да ме убеди,че неговата душа, е по нисша от човешката,което значи че неговата душа, е проекция на моите чувства към него.Или душата,е продукт на отношение,а не на съществуване!

"Притежанието ,не е предпоставка за пристрастяване" по принцип.Ще допусна по Фройдистки маниер че в темата става въпрос конкретно за мастурбацията или хиперактивната сексуалност.Еволюцията, не е умна,а ако хипотетично допуснем че има цел, то тази цел, е размножаването.Създадени сме така,че когато няма какво да правим,а имаме енергия, се размножаваме.Но ние сме умни и не се размножаваме,а правим секс,а когато няма с кого,мастурбираме.А когато нямаме възможност и да мастурбираме,си мислим за секс и размножаване,в установените културни рамки-принцове,принцеси,романтика,любов,семейна идилия,деца и т.н.с което акумулираме още повече енергия в сексуалността.Накратко казано,хиперактивната сексуалност,е признак за неизразходван нервен потенциал и нищо повече,но е проблем по нашите географски ширини заради ниската сексуална култура, следствие от липсата на сексуално възпитание. Примери,които се сещам в световната литература продукт на подобен феномен(защото то не е проблем,а "мачовската"среда го прави такъв)са,Чарлз Буковски("Всичко на масата" "Любовни истории на обикновената лудост") и Джек Лондон("Мартин Идън" "Цар алкохол").Който не ги е чел,да чете и да си прави изводи,има ги в сайта-"Моята библиотека"

Няма модерна и остаряла философия,има решени и нерешени проблеми,като вторите нарастват в геометрична прогресия спрямо първите!

Справедливост,е всяко регламентирано(предварително договорено) действие! Т.е. смисълът на справедливостта, е не в количественото взаимоотношение,а във взаимната договореност. Държавните закони са винаги справедливи,защото са продукт на обществен договор,публично огласен,независимо от количественото възмездие в съотношението,престъпление-наказание.Именно това е посланието в смъртта на Сократ и основа на етиката. Същото важи и в личните взаимоотношения.Ако те предупредя предварително,че ще отнема животът ти,заваря ли те в моето лозе,в случай че се стигне до там,постъпката ми ще е справедлива,защото съм те предупредил,независимо от непропорционалността на двете престъпления.

От речта на грузинския президент Михаил Саакашвили пред Общото събрание на ООН Ако Западът е демоде, тогава защо милиони поляци, чехи, румънци и други народи празнуваха, когато влязоха в НАТО? Защо милиони украинци, грузинци, молдавци и други отчаяно чукат на вратите на ЕС? Ако свободата вече не е на мода, как да обясним, че самоубийството на един неизвестен младеж в отдалечен град в Тунис промени картата на света? Не. Историята не свърши през 1989 г., както се твърдеше, и никога няма да свърши. Свободата все още е нейният двигател и хоризонт. Навсякъде хората, които искат да живеят в свобода, са пресрещани от силите на тиранията. Въпросът е дали ще сме зрители или актьори в този сблъсък. Източноевропейски държави, желаещи да се присъединят към европейското семейство на свободните и демократични страни, са подложени на постоянен натиск и заплахи. Армения беше притисната в ъгъла и принудена да подпише митническо споразумение (т.нар. Евразийски съюз), което не е в неин интерес, нито в интерес на района ни. Молдова е в блокада, Украйна е под атака, Азербайджан е под изключителна преса, а Грузия е окупирана. Не граници, а предели Защо? Защото една стара империя се опитва да си върне стари граници. И граници не е най-точната дума, доколкото тази империя - било Руската, Съветският съюз или Руската федерация, никога не е имала граници. Тя е имала само предели. За разлика от повечето държави Русия няма интерес около нея да има стабилни страни. Това, което желае Кремъл, е съседи в непрекъснат смут и размирици. Русия не желае силни правителства в тях, най-малко такива, които се придържат към националните си интереси. Руските власти знаят прекрасно, че колкото по-скоро в тези страни бъдат изградени силни институции, това ще подсили волята на хората да станат напълно независими и да се приближат към Европа. Усилята да са заличи постигнатият с желанието на нашите народи напредък по пътя към ЕС и НАТО стават все по-интензивни. Тези усилия си имат име: Евразийският съюз. Призлява ми, когато офицерът от КГБ Владимир Путин поучава света за свободата, ценностите и демокрацията. Но идеята за евразийски съюз е много по-опасна от неговите уроци. Тя е оформена като алтернатива на ЕС и представяна от Путин като основния проект на новия му мандат в новата руска империя. Избор "на живот и смърт" И защото европейската и евроатлантическата интеграция изискват много време и огромни усилия, защото в нея има моменти, в които може да ви се стори, че преследвате мираж, защото заплахите и натискът станаха толкова силни, а целта изглежда далечна, някои хора в нашия район под тежестта на умората започнаха да се питат: "Ами защо пък не?". Евразийският съюз е едновременно нашето минало и бъдеще, начертано за нас от няколко бивши офицери от КГБ в Москва. От другата страна са нашите съживени традиции и вековните ни стремежи, водещи ни към Европа. Това е повече от избор на външна политика или международни съюзи. Нашите страни са изправени пред избор на живот и смърт. Народите ни трябва да решат дали да приемат да живеяг в един свят на страх и престъпления, в който различията се представят като заплаха, а малцинствата се използват за боксова круша, в който към опонентите се прилага избирателно правосъдие и който познаваме много добре, защото сме били вече в него. Европейските общества са далеч от съвършенството - и там също има страх, съмнения, гняв, омраза. Но там меритокрацията (управление на тези, които имат заслуги и способности - бел.ред.) доминира над непотизма (връзкарството), толерантността е фундамент на публичния живот, в който днешните опоненти са бъдещи министри, а не бъдещи затворници или мишени за побой. Запомнете думите ми: след няколко години Владимир Путин ще си тръгне от Кремъл, ще изчезне от руската политика. Руските граждани ще си спомнят за него като за призрак от миналото, от времената на корупцията и тормоза. Никой не знае дали този процес ще бъде мирен или насилствен, или и двете. Но по-важното е, че Русия ще престане да бъде империя с предели и ще стане нормална държава с граници. Затова правителствата в Източна Европа трябва да останат единни, включително и в разделения Кавказ. Време е всичко това да приключи. Бел.ред.: Малко след началото на изказването му руската делегация напусна залата Подкрепям изцяло казаното от Саакашвили,а мнението ми за уводното изложение на темата,е типична блудкава демагогия,издържана в академичен стил по социалистически образец.

Приемам че по въпроса за математиката нямаме противоречие.Аз не обвинявам математиката в несъстоятелност,а математиците в диалектическа непоследователнос. За ентропията си прав,бях пропуснал условието,че системата трябва да е затворена. По темата,пътуване във времето, е допустимо или поне не противоречи на квантовите закони, в случай че се придържаме към идеята за пространство-време.Но ако допуснем че все пак,времето е мярка за изменение,а пространството обем т.е.не са едно и също?

Ами ако не хейтърството, е проява на интернет културата,а интернет прави възможна проявата на едно духовно състояние особенно масово през последните 100г? Хейтърството като творческа инвенция? Контролираният гняв, е енергия! "Най-добрите неща бяха опорочени,защото слабите или неумерените свине ги представиха в най-лоша светлина-и най-добрите хора останаха скрити-и дори не се познаха." "Които не са нито побъркани,нито сърдити, са просто тъпи". Твърде вярно и твърде хейтърски звучат някой съвременни писатели!

Времето,струва ми се,е мярка за изменение.Самия израз"пътуване във времето",е неправилен.Въпросът в примера с яйцето,е по скоро,може ли да се обърне процесът на изменение?А по принцип въпросите са два,по отношение на бъдещето и миналото:1 може ли нещо да съществува без да се изменя;2 може ли да се обърне симетрично изменението на нещо т.е.яйцето да се сглоби? Математиката също е измервателен инструмент като времето но създаден от човека,а не обусловен,свеждащ количествените и качествените величини до цифри.Коректното изчислението на дадено изменение,зависи от въведените в него цифри т.е.от човека или машината която го прави. Не мисля че математическото доказателство,за "пътуване във времето",може да бъде достатъчно коректно,заради немислимото количество цифри,които трябва да бъдат въведени и без наличието на експериментално потвърждение,и теоретична постановка.А съвременната идея за пътуване във времето,е чиста математика. С две думи,си мерим метъра,което може и да не е чак толкова лоша идея! А иначе еволюцията, е опровержение на закона за ентропията.И самия процес на образуване на яйцето от атоми и молекули,е движение от ентропия към порядък(организация).

А защо, е непременната съпоставка между наука и философия или противопоставянето им? Философията не е ли любов към мъдростта т.е.самия аналитичен процес на правене, на наука.Този процес включва-1.теория,2.практика(експеримент)и 3.изчисление.Струва ми се,Айнщайн с любезното съдействие на Планк и не без помощта на Максуел,премества акцента на целия аналитичен процес,върху изчислението. Изчислителното чудовище,което се ражда с неправилно изтълкувани експерименти и изцяло сбъркана теория,с което и самия Айнщайн не е съгласен,е квантовата механика.Средновековната схоластика,е пример за обратното,теория преди всичко и всякаква липса на експеримент и цифри.

"Всяка дефиниция почива на друга дефиниция"-абсолютно вярно,много ми харесва и ако продължим това разсъждение,би следвало,при положение че първата дефиниция,е грешна,да са грешни и всички останали в съответната теоретична каузалност.Като в случая допускам че всяко понятие по произход, е и дефиниция.Та дали понятието душа,е съдържателна дефиниция,заслужаваща си да се теоретизира(тълкува)?

Разбирам нуждата от работна хипотеза за даден социален проблем,при липсата на точна дефиниция,в случая по отношение на аборта. Ясно е че въпросната "работна хипотеза"ако мога така да я нарека,в рамките на съвременната наука,е остаряла. Но след като не дава отговор на въпроса,що е душата като обект на изследване,а по скоро като момент на проява,съм любопитен,какво е мнението на Тома,пък и на конвенционалната философия ,за душата като субективно усещане?Или кои мои прояви са духовни и кои чисто рефлексни.Кога,как или къде чувствам душата си,което е не по малко важен въпрос,свързан с възпитанието и самовъзпитанието?Мога ли да я разгранича от тялото да и влияя,да я моделирам,че защо не и да я сменя с нова,ако тази ми "убива"?Има хора,които се променят коренно,в следствие на инцидент или по други причини.Те с нови души ли са или душата е жизнено начало,променя се само тялото,но ако е така,душите са ни еднакви и по между си и с тези на животните В този ред на мисли се сетих следната притча: Ученика попитал учителя. -Учителю,какво има в човека? –Две кучета,добро и лошо,които се бият по между си. –А кое ще победи-продължил да нахалства малкия любопитко? –Зависи,ти кое храниш повече?

Ако хипотетично сведем човека до ел.уред,който функционира,превръщайки един вид енергия в друг,то хладилника не би усещал(както първосигнално бихме предположили)студ,ами източникът си на енергия.Но хладилникът има един източник–контакта и един консуматор.При човека ел. мрежата(нервната система)е доста по сложна и за това се нуждае от "команден център"където да се асоциират(свързват) приоритетните източници на енергия със приоритетните консуматори.Тази асоциативност я определяме с понятието-внимание,а постоянното пренасочване на вниманието се изпълнява от функцията-съзнание.Дори топологично бих посочил като център на съзнанието междинния мозък.

Следвам принципа,че щом не мога да отговоря с две думи,значи не знам отговора.А когато не знам отговора на даден въпрос,започвам да търся сравнения и близки примери.В този ред на мисли: Нервно болните,които губят умът си,особено при атеросклероза,опустошаваща мозъка и превръщаща човек в "растение",губят ли постепенно душата си? Когато човечеството създаде интелигентни машини,ще може ли да се каже, че е създало и душа? Каква е разликата между душата на един разумен човек и тази на един социопат ,който действа и мисли рационално но не съчувства на жертвите си? И ако в следствие от предишния ми въпрос заключим че душата не се свежда до съчувствие,а пък извън сферата на морала,си има рационално обяснение за всяко действие,то какво изобщо е душата? Аз съм склонен да я дефинирам като Бог т.е.тя е всичко онова,което все още не разбираме!

Реалността в настоящето,е постоянен преход от миналото към бъдещето.Изправени сме пред следния проблем:това което го има днес,ще го има ли и утре:ако го има, ще е добре ли да го има,ако го няма,какво да направим за да го има, при положение, че е добре или да го премахнем,при положение че е лошо:а кое е добро и кое лошо, и т.н. Или кое е под въпрос в реалността? -Явно не нейното материално съществуване,а нейното бъдеще и нашите опит и ценности!