tervel

Всъщност нещата с ''алтайщините'' са доста по - сложни отколкото си ги представят родните историци, археолози, тюрколози. Има един твърде показателен момент свързан с Алтай наречен ''чемурчекски културен феномен''. Феномен е защото както доказва руския археолог Ковалёв А.А.в периода около 3 000 г пр Хр една европейска група населяваща Лангедок и Прованс мигрира към Алтай. Фактите които представя Ковалёв са доста убедителни. Според него това са предците на тохарите. http://www.academia.edu/4975910/%D0%9A%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%91%D0%B2_%D0%90.%D0%90._%D0%A7%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%B0%D0%BA_%D0%BA%D0%BB%D1%8E%D1%87_%D0%BA_%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8E_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D1%8B_%D1%82%D0%BE%D1%85%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D1%8B_%D0%A7%D0%B5%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%87%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%8C%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D1%8B%D0%B9_%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD_%D0%B8%D1%81%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8%D1%85_%D0%BB%D0%B5%D1%82._%D0%A1%D0%9F%D0%B1._2012._%D0%A1._56-63 http://www.archaeology.ru/Download/Kovalev/Kovalev_2005_Chemurchek.pdf

Р. Рашев греши както за тюркоезичния елит така и за ославянчването на аспаруховите българи. Това с тюркоезичния елит сме го дъвкали многократно. Не, точно прабългарския елит е ираноезичен и това много добре го доказва именната им традиция ! Колокото и да се напъват тюрколозите, каквито и лингвистични пируети да правят, не могат да намерят тюркски аналози от съответното време на прабългарските владетелски имена, които пък имат точни аналози сред сарматаското население на черноморските степи (Боспорското царство) и дори при Сасанидите. Ако прабългарският елит беше тюркски все щеше да изскочи някой Шеби хан, Кат Илхан, Тонюкук, Юн Йолъг, Табак хан, Ирбис шегуй, Бумън, Юкук шад, Жангар Кимин хан, Бури шад, Шибир хан. Е да, ама не, сред елита на българите имаме Аспарух, Карадам, Кубер, Вунд, Крум.

Не прибързвайте със заключенията преди да ся ясни резултатите по мъжка линия. Няма да се учудя ако от тях изскочат гени харктерни за индоевропейското население на Азия R1a R1b със съответните субкладове. Трябва да се вземе под внимание, че някои от обществата извършвали мащабни миграции са вероятно преди всичко елитарни милитаризирани до крайна степен мъжки военни съюзи (каквато е една от хипотезите за аланите), които непрестанно воюват, а в свободното от тежките битки време е*ът де що има отвлечена красива жена от превзетите и подчинени народи. Изобщо добре са си прекарвали времето като истински мъже. Възможно е в основата на българския етноним да стои именно скитския корен *bal / bala - военен отряд.

Що се отнася до езика на елита то той е до голяма степен ясен - ирански. Иначе да, масата увлечена от Аспарух вероятно не е еднородна, населението практикуващо трупоизгаряния например е разположено по периферните източни дялове на Дунавска България което говори за васален статут подобен на славянския. Засега произхода на този елемент не е достатъчно ясен, става дума вероятно за съюзна група, собствено небългарска по произход, която съжителства с българи и алани още в Кавказ и в ареала на Салтово - маяцката култура като подвластно на хазарите население. П.П. Разбира се че твърденията за етнически чисти народи по това време особено в Източна Европа са нелепи. Та дори самите славяни бая са си омешали капите със сармати и романизирани (да го наречем по - общо) траки.

Клони към абсолютната нула поради абсолютната незаинтересованост на отговорните фактори - нация, правителство, министерства. Личното ми мнение е, че загадката на прабългарския произход може да бъде решена основно от археологията и допълнително осветлена от генетичните проучвания. Но за поредна година няма пари за мащабни археологически проучвания на перспективни обекти свързани с историята и културата на (пра)българите като Плиска и Кабиюк. Трябва само да изскочи някой надпис и тюркската хипотеза отива на бунището където и е мястото. Но с подобни надписи и изобщо с малкото познати данни за езика на прабългарите трябва да се борави внимателно, защото е известно, че в Първото българско царство има аварски инфилтрации, отделни прабългарски групи са под аварски васалитет, което неминуемо води и до културно влияние. Твърде вероятно е някои от познатите прабългарски родове известни от епиграфските паметници да са от аварски произход, интегрирани в българския елит след разгрома на Аварския каганат. Но за съжаление българските лингвисти нямат капацитет и познания да направят изводи опирайки се не само върху лингвистиката, но и върху археологията и историческите извори. В България няма иранисти и тюрколози които да са на ниво, а световните авторитети или изобщо не се интересуват от прабългарската тема или правят нелепи заключения без да са запознати детайлно с археологическия и изворов материал.

Леко дразнещи са вече твърденията за тюркоезичие на прабългарите през ранното средновековие при наличие на познати имена като Аспарух, Кубер, Кардам. Че има някакъв алтайски езиков пласт в езика на прабългарите е несъмнено, който обаче показва връзка повече с монголския клон отколкото с тюркския. Наследство е от съвместното съжителство в Кавказ със савири и оногури които увличат в миграцията си и някакви езиково алатизирани угорски диваци от Западен Сибир (примерно маджарите и кой знае още каква пасмина). На по - късен етап се проследяват активни контакти и васалитет спрямо аварите за чиито език има солидни доказтелства, че има връзка с монголските и тунгусо - манчжурските, без непременно аварите да са ниски кривокраки монголци яздещи малките си кончета из безкрайната степ.

Южняк, пак да попитам - ще има ли резултати и по мъжка линия. Без тях не може да се изгради по - цялостна и детайлна картина.

Така е, но езическите практики варират според етническата група, която в преосмисля дълбоко вкоренените в своята културна среда езически практики, обичаи и суеверия през догмите на новата религия. Ясно е че практиката на послесмъртно обезвреждане е характерна за българите и се оказва изключително устойчива по българските земи. Не ми е известно при германците (примерно) да има такива традиции. Осакатени послесмъртно скелети мисля че са откривани и в сарматски некрополи, някъде бях чел за подобна практика при хионитите ако не се лъжа.

Но какви ли ще да са тези християни които прилагат меко казано странни за християнството практики като послесмъртно обезвреждане чрез затискане с камъни и ритуално осакатяване ? Разбира се че това са прабългари. Паралелите със салтово - маяцките традиции са твърде показателни. Ако става дума за двуобредните некрополи то е пределно ясно, че трупоизгарянията в тях не са оставени от славянско население, а от мигрирала с аспаруховите българи (или на по - късен етап) засега неизвестна група която има отчетливо присъствие и в рамките на Салтово - маяцката култура. Българската археоложка Е. Коматарова - Балинова систематизирайки познатите данни стига до интересни и важни изводи за двуобредните некрополи. Цитирам : С понятието Долен Дунав се обозначават земите между Железни Врата и Черно море, и Карпатите и Стара планина. Биритуалните некрополи заемат най-източния участък на така очертания ареал. Етническата интерпретация на гробовете с кремация в границите на Първото българско царство и СМК е проблематична и всякакви заключения към настоящия момент ще са прибързани. Не могат да се пренебрегнат становищата на М. Даскалов, който пише, че високият дял на гробовете с трупоизгаряне от района на Одесос (и въобще от черноморската зона – б. а) говори за различен етнически облик на населението в този район [30, с. 150]. Дали обаче това население е славянско? Вече посочихме близките сходства в съоръженията на гробовете с кремация, а и на инхумация от черноморското крайбрежие. Тези каменни гробове, камери, или каменно-тухлени саркофази, намират относително близки паралели по Източното Черноморие и никъде другаде в останалата степна зона. Напълно приемливо е и още едно от заключенията на М. Даскалов: «Населението, заселило се в този район (на Варна – б.а), както показват особеностите на погребалния обред, а също и паралелите на накитите, има силно смесен характер» [10, с. 151]. Същият смесен харак- тер има и населението, оставило (действи- телно) еднообредните некрополи с крема- ция и инхумация в Кавказката зона. Тяхното плътно разположение е резултат на хилядолетно съжителство на народите, които са ги оставили. Прави впечатление, че паметниците, в които гробовете с кремация са преобладаващи или имат висок относителен дял, близък до 50 %, са концентрирани в черноморската зона. Това е и един от аргументите да се говори за т.нар. Добруджанско-Варненска или Одесоска група некрополи [10, с. 211; 11, с.150-152]. Във вътрешността – по-общо казано в района на Плиска, броят на гробовете с кремация чувствително намалява под 30 %, а в най- близко разположения до първата столица некропол – Нови Пазар, са известни само два такива гроба. Различните съотношения в отделните зони засега трудно биха могли да се интерпретират. Според П. Георгиев населението, което е практикувало инхумацията се придвижва от района на Девня и Варна към столицата – Плиска. Обредът на трупоизгарянето в некрополите на Салтово-Маяцката култура и биритуалните некрополи на Долен Дунав Коматарова-Балинова Е. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Charkov_2011_Saltovo.pdf Заключение От приведените, макар и не изчерпателни примери с близко разположени еднообредни и двуобредни некрополи от България и Украйна (каквито на този етап са само Сухая Гомольша и Красная Горка) става ясно, че според характеристиките на своя погребален обред, изразяващи се оформяне на гробното съоръжение, ориентация и състав на инвентара, двата практикувани обреда – на кремацията и инхумацията показват много повече общи черти помежду си, отколкото с паметници, незначително по-ранни от тях и определяни в литературата като “генетически” свързани. Към разбирането на биритуализма и обреда на Кремацията по примерите на неКрополите разделна, деВня 3 (българия) и Сухая гомолша, КраСная горКа (Украйна). • Коматарова-Балинова Е., Клисуранов К. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/SMAK-2.pdf «Обредите по обезвреждане», свързани със страха от мъртвите включват и поставянето на камъни върху най-важните части от тялото – над главата, краката или гърдите. Това е добре документирано отново в Девненските некрополи и само от там са известни псевдохокери, «затиснати» с по един голям камък. Практиката да се разрушават части от трупа, най-вече чрез отрязване на крайници достига най-висока честота в Девня 1. Там тя е прила- гана при 24% от погребаните по обреда на инхумацията. Хокери и псевдохокери от биритуалните некрополи в Североизточна българия: възможности за интерпретация. Коматарова-Балинова Е. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/SMAK-3.pdf

В Туховище некропола е именно прабългарски ! Доказва го практиката на послесмъртното обезверждане - отрязване на крайниците, връзване на краката и затискане с камъни. Тези практики са ясно проследими в Салтово - маяцката култура и са твърде нетипични за местното балканско население. Особено в Маяцкия некропол в гробовете с трупополагане (какъвто е и този в Туховище) е силно застъпено ритуалното послесмъртно осакатяване на тялото.

Южняк, кога се очаква да излязат резултатите и по мъжка линия ? Без тях картината все още не е пълна.

По - интересното в случая е че ако се приеме за вярна хипотезата за южен път за миграция на тохарите то със сигурност в посока Тарим и Туркестан е увлечен и каквказоезичен елемент. Блажек и Шварц дават някои интересни примери в тази посока http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Blazhek_Schwarz_Tocharians_2.pdf

Варягите безспорно са сурови бойци и майстори на пешия бой, но в никакъв случай не са непобедими. Единствената сила която може да се справи с варяжкото предизвикателство е тежката конница.Личната гвардия на хазарския каган съставена от тежковъоръжени хорезмийски конни бойци (15 000 на брой) посреща варягите (след като последните потапят в кръв богатите мюсюлмански прикаспийски градове) и ги разбива въпреки численото превъзходство на русите. Византийците също залагат на катафрактите и това им позволява да надделеят в прекия сблъсък с пълчищата на Светослав. За съжаление точно в този момент ние явно не разполагаме с добре тренирана и въоръжена тежка конница която е доказано ефективна както срещу тежката варяжка пехота така и срещу леката маджарска конница.

Автохтониститете вече с нищо не могат да изненадат публиката ... въпреки несъмнено богатия си фентъзи репертоар. В отговор на мое мнение написано в блога на апологета на автохтоностите Павел Серафимов същия твърди следното (цитирам) : ''аланите са местен балкански народ''. Между другото от него разбираме, че сарматите и саките също са траки, каквито несъмнено са и хуните и готите. Излиза, че сблъсъка на хуни и готи е просто една вътрешна междуособица в голямото евроазитско тракийско семейство. Но нещата не са така прости, готите,хуните, аланите, сарматите, саките, напълно закономерно биха могли да бъдат наречени и славяни (според автохтонистите), защото славяните cъщо по произход са траки. Е възможно ли е да се води нормална дискусия с автохтонист ?

Значи завесите паднаха ! Всичко е ясно, прабългарите са тенгристи и неопревержимо и катогерично вярно доказателство за това е хионитски (*турански, торкански) безапелационно разчетен надпис(с помощта на тюркските езици) който гласи следното: Блюдото от което да се храни хан Денгиз ! Човече, бой се много от него, могъщ е Тангра ! *цитат проф Добрев. Това несъмнено е колосално откритие ! В рамките на стотина реда се хвърля светлина не само върху старата българската религия, но и върху произхода на хионитите (торканци).

Драги ми проф. Добрев, бихте ли представили поне един исторически извор който категорично и недвусмислено да доказва наличието на фамозния тюркски Тенгри при (подчертавам) българите ?

В цялата работа не става ясно защо като довод за евентуален тенризъм при българите (и то при владетелския род) се акцентира с такава тежест на сведенията от Каланкатуаци за каквказките хуни ? Те все пак не са идентични с българите, а Каланкатуаци споменава нещо и за бог на име Куар при тях (явно свързван с мълниите), който пък не ми е известно да има аналози сред тюркските народи. Ел Балхи твърди, че волжските българи наричали боговете си Едфу и Фа, но пак не е много ясно дали точно българите от всички племена във Волжка България са тези които наричат боговете си именно с тези имена http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9492 За дунавските българи пък сведенията са още по - мъгляви. Теофилакт Охридски споменава че служели на Слънцето, Месеца и другите звезди. Сведенията за религията на прабългарите за съжаление са твърде малко и опитите да им се препише някакъв имагинерен тенгризъм са чиста спекулация и откровена фантастика.

Интересна статия относно една уникална находка от местността Чаталка, могила Рошава Драгана (1 век). Особен интерес представлява единият от мечовете, който принадлежи към т. нар. сарматски тип мечове, нефритената скоба за прикрепяне на ножницата и сарматските тамги в горния край на дръжката. Самата нефритена скоба и мотива изобразен на нея се оказва, че произхождат от доста отдалечени в източна посока земи. A Han-dated ‘hydra’-type nephrite scabbard slide found in Chatalka (Bulgaria): the earliest and most distant example of Chinese nephrite distribution in Europe http://www.arkeotopia.org/Documents/ArkeoLog65_GonthierE.pdf Христо Буюклиев Тракийския могилен некропол при Чаталка. Старозагорски окръг По пластичната си украса обаче скобата има единствен паралел в екземпляра от нефрит в Китай, върху който са изобразени в същия стил две аналогични животински фигури. http://www.epamet-sz.org/digital/razkopki_Chatalka.pdf

На мен лично ми е интересно как титла чиито корен е индоевропейски (tark) изведнъж според форумните корифеи на лингвистиката и тюркологията се оказва китайска -> тюркска ... при положение че в санскирит откриваме तर्कः tarkḥ Supposition, conjecture, guess; тох(б) - tarkāñe (n.) ‘± conduct,’ tärk-1 (vt.) ‘let go; let, allow; emit, utter; give up; stop, desist.

Ами не е точно така. Етнонима на антите не само, че е ирански, но и името на техния цар Бож/Боз вероятно има връзка с осетинското боз - благодарен. Така че е твърде възможно антите да са миксоварвари славяно - сармати, каквито по всяка вероятност са и самите сагудати.

От тази (славянската) група вероятно трябва да бъдат извадени също и Сагудатите чиито етноним е подозрително близък до скито - сарматското sugda - чист, свят и осетинското сыгъдǽг - чист, свят, свещен, безгрешен + осететинския суфикс за множественост/колективност тæ.

Ами много е просто - при волжките българи не се срещат трупоизгаряния, при панонските българи и тези в Аварския каганат също няма трупоизгаряния, при българите на Кубер в Македония не ми е известно да има подобни погребални практики. При волжките и панонските българи няма следи от употребата на циклов календар, няма как календарът да е зает и от савирите, които собствено са различен етнос от прабългарите, защото и при тях няма следи от подобен календар. При аварите положението е същото. Циклов календар има единствено при дунавските българи при които единствено се срещат и биритуални некрополи с трупоизгаряния. Едно е абсолютно сигурно - кремацията не е практикувана от прабългарите. Тук следва логичния въпрос какво е населението което ги е оставило. От това което чета оставам с впечатлението, че е твърде проблематично кремациите от дунавските биритуални некрополи катогорично да бъдат обвързани със славяните. Ако приемем, че дунавските кремации показват общи черти с тези от салтовомаяцката к-ра, а те пък от своя страна имат сходства с таштъкските, нещата си идват на мястото. Във 2 век сянбите нанасят унищожителен удар на динлините над които се налага сянбийски управленски елит. С този сянбийски елит идва вероятно при тагарците кремационния обред и се преминава от междинен тесински период към таштъкска к-ра. Точно в този период при европеидните динлини вероятно навлиза и циклов калндар привнесен от сянбийците. Това обяснява и някои индоирански наименования на част от животните като пример - дван и дохс, също и суфикси като ом/ем, които могат да се обяснят със индоевропейския език на динлините. В 4 век таштъките се разселват. Хионитите със сигурност практикуват трупоизгарянето и антропологически са европеиди, това се потвърждава от изворите. На мен тезата за населението оставило трупоизгарянията като носител на цикловия календар ми се вижда доста стройна и логична.

Ами всички факти говорят, че не е собствено пра/български. Твърде проблематично е обвързването на дунавските кремации със славяните. Да ти кажа на мен много логична ми изглежда тезата на Ж. Войников по въпроса. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Prabg_kalendar.pdf При волжките българи и чувашите няма кремаци, няма и циклов календар. Явно има някаква връзка между двете явления. Все пак аз не съм археолог, но подкрепям мнението, че населението оставило кремациите в Дунавска България е ''основния'' заподозрян като носител на цикловия календар и някакъв алтайски езиков пласт в езика на дунавските българи. Корените на това население вероятно трябва да се търсят в Таштъкската к-ра. Това вероятно е съюзно население, което живее предимно в периферията на Дунавска България. Две интересни статии по въпроса на Е. Коматарова-Балинова: Към разбирането на биритуализма и обреда на Кремацията по примерите на некрополите Разделна, Девня 3 (българия) и Сухая гомолша, Красная горка (Украйна) Че етническата интерпретация на населението, изгаряло и погребвало своите покойници в некропола при Сухая Гомольша е проблематична, колкото впрочем е проблематична и ситуацията при Разделна, говорят разнопосочните аналогии, приведени в монографичната работа на В. С. Аксëнов и В. К. Михеев [13, с. 176–187], както и студията на О. Б. Бубенок и В. С. Аксëнов [14, с. 103–139] и приведената там литература. Красноречиво обаче говорят и други факти, а именно -отсъствието на типичното славянско гърне, изработено на ръка (с изключение на некрополите при Бабово, Юпер и Гарван, намиращи се на десния дунавски бряг), незначителния брой фибули. Българската изследователка Р. Колева също отбелязва, че керамичните комплекси от Украйна и Полша, датирани близо половин век по-рано, имат много малко общи черти с тези, които са известни от България http://www.vgosau.kiev.ua/load_period-sb/SMAK_02.pdf Обредът на трупоизгарянето в некрополите на Салтово-маяцката култура и биритуалните некрополи на долен дунав Гробовете с инхумация от Дюрсо и Молдованка, макар и единични, напълно подкрепят хипотезата, че в периода преди хазарското нашествие българското население съжителства с народи, които показват изключителна пъстрота в характеристиките на своя погребален обред. Не могат да се пренебрегнат становищата на М. Даскалов, който пише, че високият дял на гробовете с трупоизгаряне от района на Одесос (и въобще от черноморската зона – б. а) говори за различен етнически облик на населението в този район [30, с. 150]. дали обаче това население е славянско? Тези каменни гробове, камери, или каменно-тухлени саркофази, намират относително близки паралели по Източното Черноморие и никъде другаде в останалата степна зона «Населението, заселило се в този район (на Варна – б.а), както показват особеностите на погребалния обред, а също и паралелите на накитите, има силно смесен характер» [10, с. 151]. Същият смесен характер има и населението, оставило (действително) еднообредните некрополи с кремация и инхумация в Кавказката зона. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksRu/Charkov_2011_Saltovo.pdf

То добре се срещат куполни гробници, ама доколкото ми е известно при прабългарите не се срещат. пс. Тук моят офтопик по темата Боспорско царство спира. Хайде да се съсредоточим върху Именника.

Те /част от/ боспорските царчета може и да са от тракийски прозход, но това какво значение има ? Местното население в мнозинството си какво е, хм, сарматско или тракийско ? Виж, ако траките са практикували катакомбни, нишови и ямни погребения боспорските сармати може и траки да са, ама надали.