Kaloyan1

Определено Асеновградско си е към рупските говори. Но със сигурност не е отчетен, фактът, че този град е част от обл. Пловдив, а именно под влиянието на близкия пловдивски(който е част от централния балкански, от мен добавям южнобългарски говор), много от езиковите навици, произношения, думи и фонетика са придобити от гр. Асеновград. В глобален аспект, мога да заявя, че влиянието на софийския градски говор, е най-влияещо на развитието на всички останали диалекти, а и в последно време на книжовния език!

Резервите са ми свързани с това, че ятовата граница е разширена до "ятова зона" и доста ненужно тя е разпъната и представлява един вид самостоятелен диалект. Това означава, че ако погледнем на нея като такъв, то той би включвал невзаимодействащи си диалекти( напр. Панагюрски и Белослатинско-Плевенски) и следователно този нов диалект по-скоро е искуствено създаден. Според мен ареалът на така наречените "преходни" говори по дължината на ятовата граница трябва да бъде значително редуциран. Не това е обаче мноята основана критика. А именно намирам за доста старомоден подхода при характеризиране на днешните диалекти и те по-скоро са представени в историческите си граноци отпреди стотина години. Днешните български диалекти по мои наблюдения са силно повлияни от медиите най-вече, от модерните технологии, от бързите връзки между отделните селища и пр. Това въобще не е засегнато в труда на БАН. Те по-скоро са се постарали да "изнамерят" старите диалекти, които все по-рядко се говорят за което... адмирации. Все ми се иска, обаче, да се отрази и сегашното състояние(2015г.) на диалектите за да се получи пълна картина: накъде вървим( на изток или на запад), "втвърдява ли се" или "омеква"(много условно казано) езикът ни, като как се приема микродиалекта на столицата от провинциалните селища, как се променят най-чувствителните части в книжовния език- променливото я и др? Така, ако се обърне внимание на всички тези въпроси и когато се събере трудът на изследователите от БАН с тях, ще се получи пълна картина на развитието на българския език от освобождението до наши дни. Само да препоръчам да гледате и интервюто на една от създателките на този труд- доц. Лучия Антонова https://www.facebook.com/video.php?v=748154935277993 и да не пропусна да отбележа, че госпожата е лингвист и професионалист, но фонетично тя не може да произнесе "Л" пред и след съгласна и твърда гласна( бъугарски, отдеуни, баукански говори, подбаукански говори, Разуожко, Каруово, Кауофер) за сравнение репортерът на НОВА умее да го казва и се старае... представете си какви учени създават трудове от национално значение.

Ако се загледате в картата липсват много звукозаписи на различните диалекти. Интервюиращите подхождат погрешно при повечето записи, като тръгват да говорят на уж книжовен език, при положение, че трябва да са наясно как се говори в даден регион и да се опитат да влязат "под кожата" на местния представител. Общо взето съм доволен от трудът им, особено в частта с диалектната карта са се справили перфектно. Особено голямо впечатление ми прави "откритието", че софийският говор на запад от р. Искър(вкл. и Перник) е северозападен диалект, а не както се смяташе досега югозападен. Интересен е подхода към "ятовата област" и затова там имам резерви.

Темата позамря напоследък, но други хора по-вещи от нас я поддържат. Ето линк към наскоро излезлия труд на учените от БАН http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/ Много се радвам, че направиха това проучване и карта, естествено имам и критики... Вие какво смятате?

То дали ще доживеем да го приемем това евро. Мен лично левовете повече ме кефят, жалко че повечето са с личности, които не са толкова заслужили да стоят там.

На мен не ми пречи да казвам еУро. Замяната на "в" с "у" е характерна за моя диалект. Така че нямаше да е съвсем противокнижовно да бяха си останали на "у-то".

Според мен колкото и да не искат по-голямата част от българите, латиницата де факто си е въведена. Освен това всички табели по пътищата са на кирилица и латиница, рег. номерата на колите са на маймуница и тъй нататък. Добре че поне се преборихме еурото да е на килирилица. Не знам как стана, но браво за което на бг политиците.

Да, но както се вижда тя е все по-малко използвана. Латиницата и използването на английският език в ежедневието е променило значително българския. Някак си е "по-модерно" да пишем на латиница, буквално всичко е на латиница или английски; дори и смс-ите от Мтел са на латиница.

Съфорумници и езиковеди. Темата ми е много интересна, обаче никой вече не пише. Искам да обменим опит, тези който са заинтересовани да пишат.

Споделете наблюдения на къде отива нашият език? Как виждате развитието на диалектите в сегашно време? Градира или просто ненужно се усложнява българският? Нужно ли е да се въвежда латиницата официално(де факто тя е въведена и има закон за транслация) с оглед на голямото и използване?

Логика сигурно съществува, просто трябва по-нов обстоен анализ на диалектите, за да се опреснят познанията ни за тях.

Само без хейт към музиката. Щото повечето българи си слушат чалга, ама нали е "срамно" и не си признават. Нали все пак сме "западноевропейци" ква ти чалга кви ти "мйекания" нека "Изтока" си ги слуша и говори.... все пак Софията е в "Запада" сиреч към Западна Европа. Така че да се вземаме в ръце всички останали и да изкореним себе си, нека се превърнем отново в копираща нация, вместо да пазим уникалността си. Относно постоянно дъвканият напоследък торлашки, предлагам да попрегледате в ютуб единственият ми известен филм, правен именно на този "език"- Зона Замфирова. Може и да ви е известен, но попрегледайте и после да коментираме. Аз лично бях доста изненадан от него. Вижте и отношението на хората към самата област. Те не говорят че са сърби или българи, а си говорят за тяхната езикова територия- Враня, Пирот, Ниш и пр (знаете границите на диалекта).

Не знам за колегата ти, но трънският диалект прави впечатление повярвай ми.

Определено не си запознат с темата и говориш нелогични неща. Торлашкият е много по-разбираем за един сърбин отколкото от българин от източната част от страната. Бяхме се запознали с едни македонци на морето, които трърдяха че разбират български, но когато ние започнахме да си говорим на нашия ди алект(моята компания) макетата обясниха че нищо не разбират от това което сме казали и се съмняваха че говорим на български. А ти драги мой чувал ли си ди алекта в трънско? Че да ми твърдиш че е толкова близък с българският. Единствената близост е това, че има все още предимно аналитичен облик, а сърбите имат синтетичен език. А иначе македонските говори са по-близко до българския книжовен език защото са аналитични и географски по-отдалечени от сръбското влияние за разлика от торлашките говори. Знам че мнението ми ще ви подразни, особено носителите на засегнатите говори, но нещата са си ясни. Естествено сръбската държава се е отказала от аспирациите си на изток, а и българското влияние отдавна е по-силно върху тези региони, така че въпреки казаното от мен като констатация, все пак остава това, че населението има българско самосъзнание, а това е най-важното нещо към момента. След като се чувстваш българин говорът който употребяваш в ежедневието е най-малкият проблем.

По първия въпрос: границите на всичко се менят особено в днешни времена те все по-често се размиват( в диалектно отношение се наблюдава конвергенция). Второто изречение не го разбирам точно, но определено кюстендилци са част от шопите(макар и средно далечни "роднини") Вярно е че има голяма връзка между кюстендилския и торлашките(преходни забележете към СРЪБСКИТЕ диалекти говори, които са предмет на сръбската диалектология). Още повече мисля че са известни на драгите съфорумници аспирациите на сръбската държава към кюстендилско и то не без основание. За мен диалектът на торлаците и като цяло на най-западната част от страната е по-близък до сръбски и македонски отколкото до български.