Черен Петър

CTRL + Q to Enable/Disable GoPhoto.it I2a1b - свързва се изцяло с представителите на динарската раса! Крьоманьонското мезолитно население на Европа. Братята им от І1 формират нордическата раса!

Марсел Ердал не! Карл Менгес, Н. Поппе също. М. Федотов е чуваш.

А какво ще кажете за думата тоурнеса – монета, старобългарски превод на гръцкото нумия, използван в старобългарския патеричен разказ „За монаха който продавал кошници” (Николова. С. Патеричните разкази в българската средновековна литература. С., 1980 г.) ? CTRL + Q to Enable/Disable GoPhoto.it

В миналото р. Кубан се е казвала Хипанис, .... Не, никога Кубан не се е казвал Хипанис, бъркаш се, Хипанис е р. Цхенискали (Конската река) която извира от Конската планина. Кубан е известен като Архадей и Офир. Названието басиани, басиат, не идва от аси, а идва от арменското предаване на етнонима барсили > басли!

От сувар > суаз > чуваш, М. Федотов обяснява подробно как е станал този преход в речника си! Чувашкият език е отделен алтайски език, като лексика е по-близък до монголски и ТМ, отколкото до огузките и кипчакски тюрк. ез. Единствено рускоезичните тюрколози го причисляват към тюркското ез. семейство.

Римлянино, ромът е хубаво питие, обожавах на времето "Златната котва" Що се отнася до сърбите, 150 години антибългарска пропаганда е създала съобразен национален манталитет и тях.

G2a3b1 е най-разпространената подгрупа от G и се среща в Европа основно на запад от Черно Море. В Русия G2a3b1 също е процентно най-много от хаплогрупа G. По-малки проценти G2a3b1 се намират предимно в Турция, Иран, Близкия Изток (както и основно в Западен Кавказ), Индия. Хаплогрупа G2a3b1 (P303) се е разпространила с разселването на представителите на майкопската култура (предците на абхазо-адигите и др. казказки народи). В зависимост от открити различни мутации, обозн. в скобите, се обособява G2a3b1a1 (U1), G2a3b1a1a (L13/S13), G2a3b1a2 (L497), G2a3b1a1b (Z1266). Последната е най-характерна за Западен Кавказ, а (L13) – за Западна Европа. Подгрупа G2c е интересна, тъй като основно и в голям процент присъства при евреите-ашкенази в Европа. Тя е сравнително млада група, тъй като нейният прародител е живял около 1100 г. Рядко се среща извън Северна Европа. Непозната е при сафаридите (испанските евреи), но се среща сред италианските евреи и осебено на о-в Сицилия. Фиксирани са и единични случаи в Египет, Ливан, Южна Сирия, в Карс (Турция), при един пущун в Пакистан и един представител на народа бурушаски, подгрупата хунза в Каракорум. При българите са открити до сега G2a (P15), G2а3b, G2a3b1, която е и най-разпространената в Европа, което я прави малко информативна. Тя може да е наследство както на древното прединдоевропейско население на Балканите, така и да е дошла с древните българи, които идват именно от Западен Кавказ, респ. с тях е дошло и асимилирано кавказко население. Що се отнася до G2a (P15) според повечето изследователи, тя се свързва със сарматите (и аланите). Така че у българите е с древнобългарски сарматски произход. Подгрупа G2 внъзниква преди около 10 000 год. в Западен Иран и планинският регион Загрос. Най-старият и подтип G2a е открит сред неолитни скелети в Европа. В североизточните части на Испания, в пещерата Авеленар (Avellaner) са открити 5 скелета на хора живели преди около 7 000 год., датирани чрез С-14. От извлечения ДНК материал е определено, че са принадлежали към G2a. Също от неолитни скелети, принадлежали на представители на културата на линеарната керамика, открити в алхеолог. обект Деренбург-Меренщиг ІІ (Derenburg Meerenstieg II), живяли преди 5 100 – 6 100 год. е извлечена ДНК с подгрупа G2a3 с идентифицирана снип-мутация S126 (L30). Изследанията показват, че и „ледения човек” Отци, открит в Алпите, в ледника Отцтал (Ötztal), живял преди 5 000 год. е притежавал подгрупа G2a2b. Днес G2a2b е рядка в Европа. В Бавария до селището Ерголдинг са били открити няколко скелета на мъже, погребани около 670 г., анализът е показал принадлежност към G2a и R1b[1]. Подтип G2a1 има изключително ниска честота в почти всички популации, с изключение на Кавказ (G2a1a). Този подтип се характеризира за част от евреите-ашкенази. В Северна Осетия G2a1 се среща в 32%. G2a* (P15) (P16, M406, P303) се среща при абхазците в 24,1%, при лезгинците 12,3%. G2a1a (P18) се среща при осетинците-иронци в 72,6%, при осетинците-дигорски в 55,9%, при абхазците12%, при черкезите 9%, както и при всички останали кавказки народи в порядъка между 3 и 13%. G2a3b1 (P303) при шапсугите е 86%, черкезите 29,6%, абхазците 20,6%, аварците 9%, при чеченците в Ингушетия 5%, при осетинците-дигорци 4,7%. Като цяло се открива при всички останали кавказки народи от порядъка между 2 и 10%. При западнокавказките народи присъства основно G2a3b1 (P303), а при осетинците – G2a1a (P18)[2]. При народите в Кавказ се забелязва следната твърде ясна закономерност. Абхазо-адигската група или западнокавказката езикова общност се характеризира с абсолютното превалиране на подтип G2a3b1 (P303), при осетинците – G2a1a, в централните райони на Кавказ, сред вайнахската група представена от близкородствените ингуши и чеченци абсолютен превес има J1, а в Източен Кавказ и района на Дагестан – J2a4b. Тази картина посказва че генофонда на Кавказ е формиран по пътя на миграции от Предна Азия. Географската изолираност само подсилва представителството на съотв. хаплогрупи поради „генетичния дрейф”. Кавказката хаплогрупа G2a1a (Р18), отсъства в Передна Азия, но нейния предтеча G2а1 (Р16) е разпространена именно в Передна Азия, а кавказкия вариант G2a1a (Р18) е възникнал в резултат на изолацията вече в Кавказ. Сваните и южните осетинци имат значителен процент G2a1a, въпреки че липсват по-точни данни. G2a1a е открита в отделни проби на мъже от Грузия, Турция, България, Западна Русия, Либия, и Англия, идентична с осетинската. Част от евреите-ашкенази също принадлежат към G2a1a и вероятно водят потеклото си от Кавказ. Подгрупа G2a2a (M286) е малка. Открита е в единични проби от Британските острови и то при мъже предимно с турски произход. Подгрупа G2a2b е идентифицирана през пролетта на 2009 г. на „Family Tree DNA”. Вероятно обхваща значителен брой мъже, тъй като е открита в отдалечени части на Европа, Северна Африка, както и в Армения. G2a2c е подгрупа идентифициран през юни 2010 г. на „Family Tree DNA”. Тя обхваща малка група от испанци. Подгрупа G2a3a изглежда най-често се среща в Турция и крайбрежните райони на Източното Средиземноморие, където могат да съставляват до 50% от общите за хаплогрупа G проби. G2a3a е по-често срещана в Южна Европа. В Европа, G2a3a се среща в Италия, където съставлява 20% от G пробите. Досега се среща в единични проби още в Северна Африка, Южна Азия, и се притежава в малък процент от населението с хаплогрупа G, в региона на Кавказ и Иран. Подтип G2a се среща в 3,6% при индийските брахмани, а при калашите хаплогрупа G е 18,2%. В Предна и Средна Азия, се среща с честота 10 – 20% при кюрдите, персите, пущуните, калашите и пенджабците[3]. Ранното попадане на предноазиатските носители на G2a, заедно с J2 сред индоиранците е факт, и това е станало при преминаването им през Кавказ и Загроса на изток към Иранското плато и Индия. Генотипът на брахманите е R1a1 (68%), J2 (21%), H1 (16%), G2a (3,6%). В случая R1a1 е типичната индоарийска хаплогрупа, а H1 е свързана с дравидите и е придобита в Индия. [1] Daniel Vanek1, Lenka Saskova, Hubert Koch, 1Forensic DNA Service, Prague, Czech Republic 2Bavarian State Department of Monuments and Sights, Regensburg, Germany. Kinship and Y-Chromosome Analysis of 7th Century Human Remains: Novel DNA Extraction and Typing Procedure for Ancient Material. FORENSIC SCIENCE doi: 10.3325/cmj.2009.50.286 [2] Жаксылык Сабитов. Происхождение гаплогруппы G2a1a уосетин. The Russian Journal of Genetic Genealogy (Русская версия): Том 3, №1, 2011 год. ISSN: 1920-2997 http://ru.rjgg.org [3] А. А. Алиев, А. С. Смирнов. Y-гаплогруппы носителейарийского языка. The Russian Journal of Genetic Genealogy (Русская версия): Том 2, №1, 2010 год. ISSN: 1920-2997 http://ru.rjgg.org

Да разбира се Пандора: "Особено ценна информация дава Я. Рейнегс, който в ХІХ в. посещава Кавказ. Той съобщава за осетинското общество (род, племе) уитигури, които са съседи на „народа бадил” (балкарците) и принадлежи към осетинската група „тигур”. Според Ю. Клапрот, няма съмнение че групата уитигури е част от остенците-дигори! " М.И.Исаев. ДИГОРСКИЙ ДИАЛЕКТ ОСЕТИНСКОГО ЯЗЫКА. Издательство «НАУКА», Москва, 1966 г., 224 страницы. Под редакцией доктора филологических наук В.И.Абаева. Уеб-сайт: http://www.allingvo.ru/DIGOR/DigoronDialekt.htm на стр. 31-32

Иначе по мое мнение, на Пламен (приятел ми е), патриотизмът му идва малко в повече, отколкото е необходимо за историк!

Професор Добрев: "Макар и принадлежащи към една и съща езикова група - къпчашката, татарите все пак принадлежат към нейния ногайски клон, докато куманите пък спадат към нейния български клон." ... Браво, фундаментално откритие, прабългарите били кумани! Професоре "тиш Ленин, тиш гений, тиш пула кувуреки" както казват римляните, романи, влахо-мамалигари. На път си да измислиш ново езикознание и нова история. Още една статия по въпроса: Иван Драгов. Печенегите. http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Ivan%20Dragov%20_Pechenezi.pdf Напръно съм съгласен се Качо, шопите и капанците са потомци на печенезите, торлаците - на куманите. Между другото Асеневци също са кумани, името Белгун - мъдър си е баш куманско. Цялата аристокрация на ВБД е куманска по произход. Името Карвуна - стохълмиу също е от печенежки или кумански произход (кар - хълма, вун - в тюрк. е десет, но в корейски и японски - 100, става дума явно за по-стар алтайси корен, съхранен в езика на някои от тези варвари.) Прабългарите като етническа общност изчезват точно по време на византийскто владичество - прогонени, разпръснати из разните крайща на империята се асимилират, славянизират и изчезват като държавнотворчески елемент. ВБД няма нищо общо с първата, изкл. православието и славянобългарския език. Така че ние съвр. българи сме си едни "миксоварвари" отвсякъде. вж: интересните разсъждения на един български интеректуалец неисторик по въпроса Кирил Христов. От нация към раса” (“Училищенъ прегледъ, бр.8, октомври 1929). http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/K_Christov_Ot_nacija_kam_rasa.pdf Нали знаете: "Под едно дърво на сянка прабългарин е... славянка, народили се катили, все е ... и крадливи". Въпросът е че след прабългарина на опашката чакали още печенег и куманин! Добре че славянките са дашни!

Е да ама един специалист по арменски език ми каза че не е персийска заемка!

Вятър го вее боцмана, а в главата му кукувици ... И не е ли бълг. име Боре, Борьо, Борил, Боряна, Борена (в осет. има аналаог. женско име Борена) все варианти на Борис, като в основата е коренът быур/бор - златист, жълт, рода Бората (Епос за Нартите) и пр. свързано с урожая, житото, светъл и пр. Вж. чув. име Порук и бълг. Борик (Йордан Заимов, стр.39-40), и Пуряус, респ. нашето Борис, Бориш. Чакам "многознаещия" Перк. да посочи етимологията на името Борис !!!

Стинка (тази гнусна дума "ром" не мога да я произнеса) че има сръбски колонисти е ясно, Сърбия се е стремяла да усвои тези новозавладени и чужди нея в етническо отношение територии, но българското население е било мнозинство. Окончателното налагане на сърбизма става едва след І Св.в-на, когато вече се сменят две поколения израснали и възпитани в сръбските училища, минали през сръбските казарми и надъхани с примитивен сръбски шовинизъм. До 1878 г. сърбизмът се е бил установил твърдо единствено в Прокоп и долината на р.Топлица, Ниш и Призрен. Дори Гиляне е било българско, в Янево населението е било от българи-католици, които се представяли за хървати след 1912 г. да не ги трепят сърбите (щото особено след Балканските войни кажеш ли че си българин, си подписваш смъртната присъда). От Дяково (по-югозападно от Призрен) е Димитър Общи - български революционер. CTRL + Q to Enable/Disable GoPhoto.it Омразата към България и българите в Сърбия никога не е преставала, няма и да престане, независимо от формите и мимикрията които придобива.

Т.е. искаш да кажеш че не е имало име Борис, а то е с гр. окончание за им. падеш. Или името е било Бор ? Добре как би обяснил името Борис? Или ще гоните див мачок?

При другата р.Варданис и Хипийска планина (северно от Черно море). .... Нито р. Варданис (Кубан) нито Хипийската планина (Дзиакан - Суган) са на север от Черно море, ти са на изток от него! Теофан поставя България срещу носа Овнешката муцуна или съвр. Аю-даг (мечата планина) - най-южната част на Крим, или отсреща на изток е устието на Кубан, единствената му грешка е че бърка Некропил (Мъртвите врата) при лимана на р.Буг с Керченския пролив. "Ашхарацуйц" дава южните граници на Кубратова България: между гарши (касоги ли адиги), кути (Кутайси) и свани (Сванетия), посл. са северозападните части на Грузия. Българската експанзия върви в северна посока, към земите на кутригури и утигури, защото на юг е Кавказ и Грузия, на изток Алания, савирите, на запад адигите, а на север е открита равнина. В един момент Кубрат е присъединил част от техните земи, защото както пише Прокопий, кутригурите и утигурите така се изтощили в братоубийствената война, която водели помежду си, че други народи ги покорили и те приели техните имена. Така част от кутригурите стават авари, друга част - българи и Кубрат им е бил господар! Една част от утигурите се смесила с Кримските готи, друга - с българите. Твърде интересен факт е че сред дигорите в Кавказ е имало общност която и в ХІХ в. се е наричала уитигури! Па шта ли са ови! ?