resavsky

Не разбира се.но там няма никакви както и данни за някаква църковна организация.

Грешка Торн не Глад се е покръстил а внук му Ахтум/Айтон.защо няма църкви на север от Дунав е много съществен въпрос наистина.

Да българите говорят славянски език в момента /макар и с доста специфики/ но това не ги прави автоматично славяни.

Йоан Скилица го казва: че българските виждали в идването на Константин Бодин "стремеж на славяните да покорят българите".

Вижте въстанието на Константин Бодин 100 години по късно.Прави се много ясна разлика между славяни и българи.

Бих поспорил и за самосъзнание.Или поне за това преди 19 век.А въпроса за "славянска култура" не ми се коментира.Поне засега.

Точния въпрос е дали въобще се славянизира България?

Никаква делегация не е тръгвала за Петербург.

Никой не е знаел това.Сърбия просто отказва да изпълни договора.

Не.

Значи Русия е направила всичко възможно да осуети Балканската война защото се опасява че тя може да доведе до общоевропейска война за която тя се счита неподготвена..Тя е създала Балканския съюз но най вече като преграда пред Австрия а не толкова срещу Турция.Повечето от клаузите на българо-сръбския договор касаят именно война срещу Австро - Унгария.Инициатора за Балканската война е именно България - това не трябва да има съмнение.

Малцина знаят че през лятото на 1912 година при поредното албанско въстание вилаетския център Скопие е превзет от няколко хиляди зле въоръжени албански въстаници /без нито едно оръдие/.И същата тази Османска империя която девет години по рано по време на Илинденското въстание успява да концентрира сравнително бързо не по малко от 200 000 войници да потуши въстанието сега не може да намери един полк да си върне обратно Скопие.В София е изглеждало че османските въоръжени сили се намират в условията на пълен разпад.Когато на 24 август 1912 година в Чамкория се е провеждал секретния коронен съвет който да решава евентуална война са извикани и тримата бъдещи командващи армии - генералите Васил Кутинчев,Никола Иванов и Радко Димитриев.Тримата са изслушани поотделно но са категорични и тримата - сега или никога война с Турция.

За мене военните са повече виновни.Те се набъркват в дипломацията и се получава голямата каша.Между другото Балканската война е провокирана до голяма степен от българския генералитет който настоява за превантивна война срещу Османската империя.коренна разлика с 1903 година когато всички генерали са катгегорични че едва война с Османската империя би било безумие и самоубийствен акт.

Дръстър е бил важен град но въобще не съм сигурен че е имал ранга на Плиска и Преслав.Местен патриотизъм е обявяването му за столица.Няма изворова опора.

Винаги съм имал съмнение в тези думи на Василий.Той всячески лансира Дръстър през Преслав явно опитвайки се да принизи значението на българската столица.За сравнение столица на Паристрион прави Дръстър а не Преслав.

Въпросът за ранното устройство на българската църква е достатъчно неясно.Именно поради това част от историците /особено тези свързани с град Силистра/ упорито и целенасочено говорят за ранната българска църква като за "Дръстърска патриаршия".Известна е максимата че една лъжа повторена хиляди пъти става истина.Доказателства за патриаршия в Дръстър няма разбира се.Във възможно най авторитетния български средновековен извор - Бориловия синодик ясно и точно е казано че седалището на патриарските от ПБЦ е именно Преслав.Няма нито един извор в който да се говори за патриарх в Дръстър.По времето на ВБЦ именно преславския митрополит / а не дръстърския/ се е смятал за прототронен - тоест пъви по рнаг след след патриарха.Чакам вашите мнения има ли въобще Дръстърска патриаршия?

много ги подценяваш.

е точно за това говоря.

Ами към 1833 година Пирот и Ниш още са си български градове.

Не искам да бъда груб но това коя армия къде е воювала в Балканската война се учи в 8 клас.Не е на нивото на форума подобна дискусия.Човек би трябвало да има поне елементарна подготовка преди да пуска подобни теми тук. П.П. Нама никакви дружини подчинени директно на Главното ковмандване.

Обаче Франция и Белгия липсват...........Двете основни бази на ИД в Европа.

Така се е смятало.Трибрагдни дивизии като всяка бригада с по два полка се оказват доста трудно за управление.Най удачна вероятна би била днойната структура: - два полка /всяка с не повече от три дружини/ една бригада - две бригади една дивизия - две дивизии корпус . два корпуса армия. Корпуси въобще не се създават в българската армия.Една армия от 48 дружини би била много по маневрена и по лесна за управление.

Между другото българското командване доста свободно оперира с понятието армия.Има такива от по 35 - 40 дружини и истински мастодонти от 100 дружини .Които се оказват безкрайно трудни за управление.Както и огромните дивизии с по 24 дружини докато в останалите европейски армии дивизиите са от по 12 - 15 батальона.В Балканската война една българска бригада от два полка с четири дружини е равностойна като числен състав на една турска дивизия /девет табора от по 900 човека/.Един турски корпус от три дивизии е равностоен на една българска дивизия от три бригади.

Вариантите ако египетските войски превземат Цариград са два: - разпад на Османската империя и автономия на териториите населени с християни.Евентуално международен протекторат или нещо подобно. - установяване на крайно радикално мюсюлмалнско управление.Мехмед Али си е крайно авторитарен владетел откровен деспот.

Един от най драматичните моменти в историята на Османската империя настъпва през 1832 година, когато египетският управител Мехмед Али предприема поход срещу стотицата на империята. Походът е ръководен от сина му Ибрахим паша. Отлично организираната египетска армия буквално помита османските части, въпреки численото им превъзходство, и в един момент падането на столицата Константинопол изглежда неминуемо. Само намесата руския цар Николай І, изпратил експедиционен корпус, спасява града. Колкото и невероятно да звучи, Османската империя е спасена от кръвния си враг Русия. Между впрочем, 15 години по късно същия цар Николай ще спаси и другия си основен враг - Хабсбургска Австрия. Каква би била съдбата на балканските земи и в частност - на българските земи, ако през 1832 г. египетските войски бяха превзели Константинопол?