resavsky

Няма такова дълголетие.Няма как 76 години след като командва такъв голям контингент при Левунион / и е поне на 20 -25 години/ да участва в активни бойни действия.

На Кавказкия фронт през 1914 г .Османската империя вади 800 000 армия.И то при огромни загуби на територия след 1912 година.Гръцкият флот може да блокира единствено Дарданелите но не и Босфора откъдето минават азиатските части.

Всъщност последната сериозна атака на Галиполи е от месец август 1915 г. След това май разчитат единствено на българска намеса.Но пък по всичко изглежда че стратегическото решение България да влезе във войната на страната на Централните сили е взето от Фердинанд и Радославов някъде в средата или края на месец юли /в никакъв случай по рано/.Вярно е че писмените договори са оформени по късно но за мене решението е взето тогава - в месец юли 1915 година/при това след хиляди двоумения/.Е Фердинанд в типичния си стил си е оставил една отворена вратичка за Антантата но нищо повече.Единствения вариант България да влезе на страната на Антантата е по някакъв начин да бъдат убедени сърбите да ни отстъпят безспорната зона /или по голямата част от нея/ преди началото на бойните действия.Няма как да стане.

Към 1913 г. България има мобилизирани 500 000 души /без четите на ВМРО/ а Сърбия не повече от 350 000 души.Това не е леко превъзходство а си е повече от сериозно предимство.Никой не подценява сръбската армия но това са фактите.

А и от германска гледна точка все си мисля че като съюзници на германците им създаваме най малко грижи и най рядко се налагат да ни спасяват /всъщност само през септември 1918 година/свършваме си професионално и бързо нещата и в Сърбия и в Румъния r почти сами ангажираме половин милион англо-френци на Солунския фронт.Турците в септември 1914 г. въпреки осезаемото си числено превъзходство в Кавказ търпят поражение след поражение и очаквания поход към Ереван и Тбилиси така и не се състоява /плюс изтегляне на руски армии от Източния фронт/ а австрийците където и да воюват /Сърбия,Карпатите,Италия,Румъния/ все се налага да пращат нови и нови германски корпуси че и цели армии защото оставени на собствените си сили хабсбургските армии неизменно търпят поражения.

Торн през 1916 година България също е поизтощена от война и с армия основно разгърната на друг фронт /Македонския/ но въпреки това устоява на руско - румънския удар.За катастрофата :през 1915 г.Турция вече се задъхва и да речем през септември няма и едни свободен табор да отрази евентуално българско настъпление.Или дори няма нужда от настъпление :достатъчно е България и Румъния да спрат доставките на суровини и боеприпаси от Германия.За Австро Унагрия която от пролетта на 1915 година воюва вече на три фронта положението хич не е цветущо.Стига до унизителното положение да иска помощ от германия за смазването на Сърбия която по предвоенен разчет трябва да бъде превзета изцяло за три седмици.

Това е друга тема Лорде.Никой не ни е виновен че цели три армии бездействат.Войната така или иначе щяхме да я загубим с оглед румънската намеса но можехме поне да изтласкаме сърбите зад Вардар.

Иначе не мога да се съглася че България е четвъртостетепенен фактор през войната.Големите успехи на Централните сили през 1915 и 1916 г. - изваждането на Сърбия и Румъния от войната биха били немислими без същественото българско участие.През есента на 1915 г.и Австро-Унгария и Турция са на границата на катастрофата и само включването на България във войната им дава глътка отдих за продължаването на войната.Вярно че руските поражения в Добруджа не могат да се сравняват по никакъв начин с Таненберг от 1914 г. и Горлицкият пробив от 1915 г. и че Руската империя не рухва защото ги бием в 1916 г при Аптаат и Кубадин.Но все пак България не е Германия.За нашите мащаби това което правим в Добруджа си е нещо много сериозно.Дори в чисто психологически план.При сходни обстоятелства една година по рано Сърбия рухва макар че получава много сериозна англо-френска помощ от Солун /а и руска в Бесарабия и Черно море/

Бъркаш войните.Брегалница е в една друга война.Но и там вероятно бихме победили ако не беше Кукуш и гръцккото напредване в тила на Четвърта армия.Българското отстъпление при Брегалница е не толкова резултат от сръбски успехи колкото от катастрофата на гръцкия фронт при Кукуш.Иначе и през 1913 и през 1915 година България във военно отношение е несравнимо по силна от Сърбия.Но си е изцяло наш проблем че и в двата случая си разиграваме лошо картите.

А след куманите идва ред на татарската аристокрация която почти изцяло се инкорпорира в руския елит.Прочутите князе Юсупови например водят своето начало от темника Юсуф /Юсуп.

Никакъв заговор на Иванко няма.Това е импровизирано решение.Между другото царица Елена насочва гнева на Асен срещу него той като първоначалните обвинения са били срещу нея.Всъщност не трябва да обвиняваме толкова тежко Иванко тъй като въпроса е бил или Асен или той.А един от митовете за това убийство е че е станало в столицата Търново.

Според легендата цар Борил е заточен в горноряховския манастир "Свети пророк Илия" и евентуално там има негов гроб.Звучи съвсем логично Иван Асен ІІ да е заточил Борил някъде в близост до Търново за да го държи под око..Нищо че е ослепен Борил все пак не е бил съвсем за подценяване.За сравнение - дори и сляп Теодор Комнин след като е освободен от Търново успява да си върне властта в Солун.Пък вече и ставало въпрос във форума че за пълно ослепяване не винаги може да се говори.

Това че Борил е бил узурпатор е възрожденска измислица от 19 век.В 12 век никой никога не е оспорвал неговата законност.

Абе Борил леко полека въвежда ред в семейството.Помирява се със Стрез което укрепва значително българските позиции в Македония,може би и със Слав след 1212 има някакво затопляне.Да не говорим че излиза че през цялото време на неговото управление в царството е живяла майката на Иван Асен царица Елена и брат му Александър.А между другото като стана въпрос за Стрез задавате ли си въпроса защо той получава титлата "севастократор" а не по високата "деспот".Защото в една държава може да има само един деспот.Няма как да е някой друг различен от Слав.Титлата "деспот" не е наследствена но е пожизнена.Така че Борил вероятно е признавал титлата "деспот" на Слав която вероятно му е дадена още от Калоян.

не бих казал но не ми се спори

Това към мене ли е?

Сега ако приемем че родът Асеневци има куманска жилка то трябва да се зане че при тях наследяването не върви от баща към син.Наследник е най възрастния мъж в рода.

то всъщност това и е последното споменаване на Александър в изворите докато брат му е жив.

Тези самоуправляеми области рано или късно е щяло да станат български държави.То и Източна Румелия е била предвидена като обикновена османска провинция само с малко повече привилегии но за няколко месеца дефакто става независима държава.

Ако е така то той в 1207 г. си е пълнолетен.Между другото няма никакви данни брат му Александър да го е придружавал в изгнанието.Той и майка му Елена вероятно остават в България.

Малко офтопик:Тезата че Борил първоначално е бил регент на Калояновия син Витлеем се поддържа единствено от един изследовател от Добрич Веселин Игнатов.Честно казано ми изглежда лишена от доказателства.Именно той смята че Слав е син цар Петър.Това също е доста съмнително.

Аз поне не знам текст от Акрополит който да касае статута на Иван Асен и Александър след смъртта на Петър.Нещо повече няма никакви данни по време на управлението на Калоян Иван Асен да е имал статут на престолонаследник.Това е един от митовете в българската историография

Това за патриарха и осъждането му на смърт не е много сигурно.

Същият този Иван Асен който ослепявал враговете си,заточвал патриарси и веднъж забил шамар на дъщеря си на публично място защото имала мнение различно от неговото.

Добре де как може Иван Асен Първи да е убит 1196 година а през 1207 г. синът му да е 8?