resavsky

Ромеите обикновено настъпват по най кратката операционна линия.Справка - Йоан Цимисхий и Лъв Фока..

Има един много съществен въпрос:възможно ли е Плиска да е била столица на България повече от 200 години - от 680 до 893 година и византийците въобще да не споменат нейното име?А същевременно все да повтарят Варна / каквото и да значи това/.Защо знаят името Варна а Плиска не?И защо когато Копроним атакува българите в 8 век така упорито се придържа към краймворския път като всеки път взема и флота със себе си.До Плиска с флот не може да се стигне.

Така наречените "седем племена" са съществували в днешна Северна България много отдавна.

Това е риторика актуална отпреди 50 - 60 години.Казвам ти го като съфорумец.А като модератор /какъвто съм между другото/ ти оправям последно предупреждение:повече такава примитива политическа пропаганда няма да бъде търпяна.

Значи предложенията на Централните сили са несравнимо по щедри от тези на Антантата.Това е истината.А и от сръбска страна нееднократно декларират че не се чувстват обвързани от никакви предложения от Лондон,Париж или Петербург.Уроците от 1913 г. и нарушението на писмения договор от Белград са прекалено пресни.Пълни глупости са че цялото общество е искало влизане във войната на страната на Антантата.Бих казал че са съотношението е 60 но 40 процента привърженици на Централните сили..Това го твърдя категорично.Това че след 1918 година мнозина се отказват от думите си през 1914/5 година е друг въпрос.Иначе пак повтарям :решението България да влезе във войната на страната на Централните сили е взето втората половина на месец юли 1915 година.Не по рано.Дотогава е било изчакване и лавиране.

Единствения възможен отговор е че събитията са се разиграли на север от Дунав където е било тера инкогнита за византийците в буквалния смисъл на думата.Когато българите минават Дунав нещата придобиват други краски - "Варна близо до Одесос".Никой не казва "така наречения Онгъл близо до Певки или Томи".

Кой да ги каже Ники кой да ти каже.Едно е сигурно обаче :ако не беше Междусъюзническата война ПСВ щеше да протече по съвсем друг сценарий.И дълбоко се съмнявам че щеше да започне 1914 година.

Значи варианта беше да ходим на арбитраж където не виждам вариант да не получим нещо повече.Всъщност вероятно безспорната зона но без Солун.Само че нека си кажем истината - в София не искат уреждането отношенията с Гърция по мирен път.Това е истината - иска се арбитраж със Сърбия /въз основа на договора/ и война с Гърция в която да получим Солун.Цяла Македония в 1913 година по вирен път няма как да получим но по голямата част от нея категорично можем да вземем.Плюс абсолютно доминираща роля на Балканския полуостров и надежда за скорошна корекция на границите в наша полза.А за "спорната" и "безспорната" зона не винете само Фердинанд.Всъщност първоначално това е идея на съмнителния политик Димитър Ризов която е възприета от правителството на Гешов и най накрая е приета от царя.Всеки по веригата има своята отговорност..бързали се меродавните фактори в София да не пропуснат изгодния момент за война когато Османската империя е твърде слаба.И въпреки това правителството на Гешов не прави нито една военна доставка в първата половина на 1912 година.В резултат 15 000 доброволци от МОО в най важния месец от войната /октомври 1912/ стоят без пушки в София докато всеки щик решава изхода на боя при Люлебургаз.Или ако тези 15 000 бяха придадени към 7 рилска дивизия със сигурност щяхме да влезем първи в Соэлун с всички последствия от това.

Самия термин "русофобия" е много неправилен.Един Стамболов който се приема за символ на антируската политика по никакъв начин не може да се каже че мрази Русия и всичко руско.Няма русофоби в България това трябва добре да се знае.

Всъщност Чърчил презира всичко на света което не е британско.А същият е разбирал че ако падне Цариград войната е на 90 процента спечелена още 1915 година.Има и още нещо :Дарданелската операция започва февруари 1915 година когато англичаните още не са дали съгласие Цариград да стане руски град.Чърчил е мечтал да изпревари руснаците и да заеме стратегически свръхважния град.Залога при Галиполи дори е бил по важен от спечелване на войната. П.П. А Чърчил сам отива на фронта в Белгия.Не го приемайте като наказание по скоро като негов ПР ход.Умеел ги е Чърчил тия демагогии които са му били нужни особено след оглушителния Галиполски провал.

Следва да се уточни че за ромейските хронисти мястото на Аспаруховия лагер е бил нещо непознато.Те не го свързват с позната им крепост,укрепление и т.н.

Твърде вероятно е да му е син или внук.Дори и да не носи същото име по навик да продължават така да го наричат.

Не си прав първите подкрепления се включват и при Люлебургаз /нищо че са били за Македонския фронт/.И около Цариград се мотаят едни 30 - 40 хиляди други които поради крайно лошата организация на турската армия не могат да се придвижат до бойното поле .Иначе по турските планове още в началото на войната трябва да се сформира десантен корпус който да превзема Варна.Даже май почват и да събират някакви части с тази цел.

Цитирам ти източник: книгата на Данаил Христов за Междусъюзническата война.Там е дадена тази цифра.

Няма такова дълголетие.Няма как 76 години след като командва такъв голям контингент при Левунион / и е поне на 20 -25 години/ да участва в активни бойни действия.

На Кавказкия фронт през 1914 г .Османската империя вади 800 000 армия.И то при огромни загуби на територия след 1912 година.Гръцкият флот може да блокира единствено Дарданелите но не и Босфора откъдето минават азиатските части.

Всъщност последната сериозна атака на Галиполи е от месец август 1915 г. След това май разчитат единствено на българска намеса.Но пък по всичко изглежда че стратегическото решение България да влезе във войната на страната на Централните сили е взето от Фердинанд и Радославов някъде в средата или края на месец юли /в никакъв случай по рано/.Вярно е че писмените договори са оформени по късно но за мене решението е взето тогава - в месец юли 1915 година/при това след хиляди двоумения/.Е Фердинанд в типичния си стил си е оставил една отворена вратичка за Антантата но нищо повече.Единствения вариант България да влезе на страната на Антантата е по някакъв начин да бъдат убедени сърбите да ни отстъпят безспорната зона /или по голямата част от нея/ преди началото на бойните действия.Няма как да стане.

Към 1913 г. България има мобилизирани 500 000 души /без четите на ВМРО/ а Сърбия не повече от 350 000 души.Това не е леко превъзходство а си е повече от сериозно предимство.Никой не подценява сръбската армия но това са фактите.

А и от германска гледна точка все си мисля че като съюзници на германците им създаваме най малко грижи и най рядко се налагат да ни спасяват /всъщност само през септември 1918 година/свършваме си професионално и бързо нещата и в Сърбия и в Румъния r почти сами ангажираме половин милион англо-френци на Солунския фронт.Турците в септември 1914 г. въпреки осезаемото си числено превъзходство в Кавказ търпят поражение след поражение и очаквания поход към Ереван и Тбилиси така и не се състоява /плюс изтегляне на руски армии от Източния фронт/ а австрийците където и да воюват /Сърбия,Карпатите,Италия,Румъния/ все се налага да пращат нови и нови германски корпуси че и цели армии защото оставени на собствените си сили хабсбургските армии неизменно търпят поражения.

Торн през 1916 година България също е поизтощена от война и с армия основно разгърната на друг фронт /Македонския/ но въпреки това устоява на руско - румънския удар.За катастрофата :през 1915 г.Турция вече се задъхва и да речем през септември няма и едни свободен табор да отрази евентуално българско настъпление.Или дори няма нужда от настъпление :достатъчно е България и Румъния да спрат доставките на суровини и боеприпаси от Германия.За Австро Унагрия която от пролетта на 1915 година воюва вече на три фронта положението хич не е цветущо.Стига до унизителното положение да иска помощ от германия за смазването на Сърбия която по предвоенен разчет трябва да бъде превзета изцяло за три седмици.

Това е друга тема Лорде.Никой не ни е виновен че цели три армии бездействат.Войната така или иначе щяхме да я загубим с оглед румънската намеса но можехме поне да изтласкаме сърбите зад Вардар.

Иначе не мога да се съглася че България е четвъртостетепенен фактор през войната.Големите успехи на Централните сили през 1915 и 1916 г. - изваждането на Сърбия и Румъния от войната биха били немислими без същественото българско участие.През есента на 1915 г.и Австро-Унгария и Турция са на границата на катастрофата и само включването на България във войната им дава глътка отдих за продължаването на войната.Вярно че руските поражения в Добруджа не могат да се сравняват по никакъв начин с Таненберг от 1914 г. и Горлицкият пробив от 1915 г. и че Руската империя не рухва защото ги бием в 1916 г при Аптаат и Кубадин.Но все пак България не е Германия.За нашите мащаби това което правим в Добруджа си е нещо много сериозно.Дори в чисто психологически план.При сходни обстоятелства една година по рано Сърбия рухва макар че получава много сериозна англо-френска помощ от Солун /а и руска в Бесарабия и Черно море/

Бъркаш войните.Брегалница е в една друга война.Но и там вероятно бихме победили ако не беше Кукуш и гръцккото напредване в тила на Четвърта армия.Българското отстъпление при Брегалница е не толкова резултат от сръбски успехи колкото от катастрофата на гръцкия фронт при Кукуш.Иначе и през 1913 и през 1915 година България във военно отношение е несравнимо по силна от Сърбия.Но си е изцяло наш проблем че и в двата случая си разиграваме лошо картите.

А след куманите идва ред на татарската аристокрация която почти изцяло се инкорпорира в руския елит.Прочутите князе Юсупови например водят своето начало от темника Юсуф /Юсуп.

Никакъв заговор на Иванко няма.Това е импровизирано решение.Между другото царица Елена насочва гнева на Асен срещу него той като първоначалните обвинения са били срещу нея.Всъщност не трябва да обвиняваме толкова тежко Иванко тъй като въпроса е бил или Асен или той.А един от митовете за това убийство е че е станало в столицата Търново.