resavsky

Да ти кажа Роги това вторачване в Биберната мой ни изиграва твърде лоша шега при търсене бойното поле.От известно време си го мисля.Друг хълм трябва да се търси.Биберна е твърде близо до морето а няма нито едно сведение битката да е в близост до морето.

Роги ще чакам резултати с нетърпение.Имаш ли някакъв план?За мене е най удачно да започнеш с локализирането на хълма на който е бил Симеон.

А привелигиите за българските пратеници във Византия - нима това не е унижение за империята?Договора от 927 г. е може би най успешния в цяата средновековна история на България.

Ами кога?Израза "обичайния данък" ясно говои че става въпрос за нещо много отдавна.Друга възможност освен 927 г.просто не се сещам.

Не говорим че е огромен.Говорим именно че е данък.

България от 10 век е била нещо много различно от ЕС през 21 век - при нея гърците чинно са си плащали дълговете.

Говорим не само за материалната страна на нещата.Унижението на Византия не е никак малко.А и не забравяй че целта на византийския поход от 917 г. е ни по вече ни по малко от Преслав..Цел която далеч не е изпълнена.битката при Ахелой носи военно-политическа доминация на България през следващия половин век плюс признаване на титлата "цар" на българския владетел и плащане на данък от Византия.А да и византийски крак не стъпва н Преслав освен като пленник разбира се.Анихилирането на основната византийска армия дори в чисто психологически план също не трябва да се подценява.

Малко полза ли е Византия 40 години да ти плаща данък?

Ами вижте личността на Лъв Дякон - приближен на Василий Втори и участник в похода от 986 г.Неговата теория е че на юг от Дунав е земя която изконно принадлежи на Византия и че трябва да се поправи тази несправедливост с владеенето и от българите.Съвсем логично е да твърди че българите не завладели тази земя със силата на оръжието а са настанени там по византийска воля.Най обикновена политическа пропаганда.

Аза съдбата на ослепените войници - най вероятно голяма част от тях са били настанени по манастири и издръкжата им е поета от църквата.Например манастира Слепче до Демирхисар.Има една народна поговорка "охранен като битолски просяк" която най вероятно трябва да се свърже именно с тези ослепени войни.В църквата в село Добърско Разложко е запазено уникално изображение на ослепените войни и вероятно поне част от тях са настанени в богатата Разложка котловина.Има легенда че дори византийския пълководец Никифор Ксифий изиграл ключова роля в битката и управител на Пловдив е построли Балщинския манастир до Пловдив за настаняване на ослепени войници.

Няма такава гвардия от 14 000 човека.Освен това част от ослепените са от отряда на Несторица за които има изрични сведения че са доведени в лагера на Василий.

Всякакви родствени връзки на Асеневци със старите династии от ПБЦ са много съмнителни.Още през 1071 г. се налага Георги Войтех да вика едни сръбски аристократ по липса на живи наследници на Комитопулите.Къде са тогава бъдещите Асеневци?Единствените сведения за евентуално родство са на Паисий 600 години по късно.А да има и едно писмо на папа Инокентий до унгарския крал но то е част от сложна дипломатическа игра и трудно може да се приеме за чиста монета.

Когато през 1015 г.Василий Втори превзема Мъглен и пленява елитните части начело с кавхан Дометиан същите въобще не са ослепени.Пратени са в Мала Азия където са си ползвани като елитна военна част.

Значи през 1015 г. също има случаи на ослепяване.Тогава е превзета Битоля /според някои без цитаелата на крепостта/.

Не графе темата въобще не е изчерпана.Винаги може да се напави едно археологическо изследване на местността и т.н.Докато не се намери бойното поле темата въобще не е изчерпана.

Роги на това място са се водили поне три големи средновековни битки.Върви разбери костите от кога са. П.П. Местността Кокалос е близо до село Равда а не североизточно от с.Каменар.Но пък от друга страна се говори за купища трупове покрай река Ахелой а не покрай морето.........Тази наглед малка подробност е много важна при търсене бойното поле.Защото пътят между Поморие и Несебър както е всеизвестно си върви точно покрай морето.

Принципно си прав но морският маршрут до Драч е много дълъг и неудобен.

Всичко това прави зимния поход на Иван Владислав още по енигматичен.

Дрейк през 1000 г. Василий Втори не помага на Бари защото е ангажиран срещу българите.Между другото един въпроса към графа за 1018 г.:какво е било състоянието на византийския флот към момента и позволявало ли е транспортирането на крупни сили до Драч за удар срещу българите.

Василий Втори бяга като дявол от тамян на война на два фронта..Напада България само когато може да разчита цялата си армия.Отделно от това по време на кампаниите е свръхпредпазлив и при най малка опасност прекратява походите си.А за Южна Италия не знам дали е случайност или не но следващото голямо въстание след смъртта на Мелис избухва точно в 1040 г- когато пък на Балканите се вихри бунта на Петър Делян.Дори в смъртта на Иван Владислав и този безумен зимен поход към Драч можем да потърсим някаква лангобардска връзка.Това пристанище /смятано за врата към Южна Италия/ много е трябвало на Иван Владислав да се дигне той на такъв риск през зимата през непристъпните черногорски планини.Обикновено се смята че искал да се застрахова срещу евентуален удар в тил но за 50 години война Василий Втори нито един път не напада българите от Драч.Но пък ако българите превземат Драч хората на Мелис ще бъдат на една ръка разстояние.Струва си да се помисли.

Василий Втори е бил крайно предпазлив във войната с България след 986 г..При най малка опасност или неуспех е прекратявал похода.Така е и във 1014г и в 1016 г.Ако част от силите му са били в Южна Италия едва ли би ли се решил на сериозно настъпление срещу България.

А иначе за ослепяването на войнициите - и до днес близо до река Струмешница има местност Вадиоч.В местното население има запазени спомени да десетки запазени огньове-Жалко е че там няма дори една паметна плоча.

Имаше прекрасна поредица за хърватските крале например.

Е Йончев по слабо от "Сватбите на Йоан Асен" няма как да бъде.Тогава битката при Клокотница проведена в един мразовит / и вероятно снежен/ мартенски ден я бяха пренесли в гореща лятна нощ и войниците на Комнин се щураха полуголи. П.П. Иначе атаката на конницата при Ахелой в "Златният век" е може би най добрата българска батална сцена.

Винаги съм си задавал въпроса дали са се виждали някой път лично.Между другото от грамотите на Василий като че ли личи известно уважение към Самуил.