resavsky

"Призори на 16-и август българските войски установиха изходните си позиции по левия бряг на река Ахелой, срещу дъгата, която реката правеше, преди да се спусна в югоизточна посока. Тия позиции имаха формата на една силно разтворена подкова с обща дължина около десет хиляди крачки. Пехотните части брояха около тридесет хиляди души, по двата фланга на дъгата бяха разположени две конни съединения, всяко от по пет хиляди коня. Същия ден и византийците излязоха от укрепения си лагер при Анхиало. Те установиха изходните си позиции на около хиляда и петстотин крачки срещу българските, като фронтът им представляваше една права линия, изтеглена от югоизток към северозапад. По тази линия беше съсредоточена петдесетхилядна войска. Полето, където щяха да се разиграят бойните действия, беше, общо взето, равно. Срещу десния български фланг и в тила на византийските войски с посока север — юг се издигаха три заоблени възвишения, като средното беше най-високо — около петстотин лакти. Това възвишение се намираше на около четири-пет хиляди крачки от българските позиции. За да се осигури от лоши изненади, Лъв Фока изпрати един конен разезд да варди тази височина. През нощта на 16-и срещу 17-и август около полунощ Симеон насочи половин конна стотня срещу тази височина под командуването на Севар, като му заповяда да избиколи отдалече левия византийски фланг и да избие колкото се може по-тихомълком ромейските патрули. Между войниците, които Севар избра за тази операция, беше и Ханко. Щом Севар съобщи, че седловината е превзета и очистена от византийци, Симеон повика командирите си. Той възложи на Курт да командува лявото крило на войската, на Станул — центъра, а на Ондуракс — дясното крило. А сам, като вдигна гвардията си и още хиляда конници, всичко две хиляди души, пое към централното възвишение, което Севар беше току-що превзел." Описанието на позициите на двете армии в романа "Златния век".Всеки може да прецени до каква степен е правдиво.

Романе но първо си паднал с висока скорост от коня.Подобни падания често водят до счупвания.Второ ставането в една вода след подобен удар хич не е лесна работа.Не забравяй че го има и шанса да бъдеш стъпкан от следващите те конници който хич не е малък.И ако приемем хипотезата че е станало чудото не си пребил при падането,не си бил стъпкан и си успял някак си да съблечеш ризницата следва да имаш уникалния шанс да си намериш коня което е доста проблемна работа.Защото пеш нямаш шанс да се измъкнеш от преследвачите ти на кон.

Фружине събличането на една ризница хич не е било лесна работа и почти винаги има нужда от външна помощ.Не всички конници са тежки но почти всички с ризници.

Е хайде съюзническа армия.Твърде пресилено.Вероятно говорим за наемни отряди в армията на Симеон.Съюзничеството предполага някаква степен на равнопоставеност.А няма такова.

Е един тежковъоражен конник няма нужда от особено дълбока вода да се удави.Но това касае една друга битка.

Малък компромис ли прави Византия през 927 г.?Колко пъти в историята си Източната римска империя е признавала на чужд владетел титлата "василевс" /независимо на какво/.И ако на 20 август 917 г. бяха победили византийците щеше ли да има такъв компромис.

Виж внимателно кореспонденцията на Симеон.След Ахелой започват да му намекват че ще му признаят титлата "цар на българи".Само че Симеон иска една малко по различна титла. А доминацията на България продължава точно половин век.Да ти напомня че Византия плаща данък на България чак до 966 г.И не последно място Йончев мащабите на Ахелой са много по големи от тези при Клокотница.Съмнявам че в 1230 г. численият състав на армиите е надвишавал 20 - 25 000 човека/поотделно не общо/.

Хм Йончев ако не беше Ахелой Византия никога нямаше да признае титлата "цар".А това е по ценно от териториите спечелени след Клокотница.Които между впрочем губимс удивителна лекота 15 години по късно.

Днес е годишнината от великата българска победа.По мое скромно мнение най големият български военен успех в Средновековието.

Графе Валандар най вероятно е Дебелт. Йончев не забравяй че се касае за война започнала още 913 г.Византийците в 917 г. вероятно контролират крайбрежието а българите околните височини и подстъпите за проходите.Така че е много трудно да се каже на чия територия е битката.

Явно да Болиад.На практика точно така е станало.

Когато византийците излизат от Цариград и вместо за Одрин ловят крайморския път е повече от ясно че техния маршрут минава през Поморие.Всъщност ако не се лъжа от Цариград за Преслав има цифром и словом два маршрута които биха били ползвани евентуално от византийците.Единият е Цариград - Одрин - Маркели а другият е крайморският път.

Не бих казал че българите са в стратегическо настъпление.Ако е така би трябвало да настъпят някъде към Одрин.Като минимум.По скоро византийците подготвят решителен поход към Преслав и българите избират височините източно от Поморие като най удобното място да ги посрещнат.

Роги при Ахебой ромейската армия не е била обкръжавана.Тежките загуби са и причинени при преследването към Несебър и по течението реак Ахелой.Между другото бих изказал предположението че твоето насочване на битката към Медово - Александрово се дължи освен всичко друго и на местен патриотизъм.

Защо не?Кой е казал че лагерът трябва да бъде точно до стените на Поморие?

То и Лъв VІ пише че българите обичат престореното отстъпление и Фока не може да ни го знае това нещо но я виж какво става при Ахелой.на война не винаги става така както пише по книгите.Фока е знаел че нещата са ясни - печели битката и почти сигурно е следващият император.Залога си стурав определено.А и графе Фока вероятно /точно като тебе/си е мислил че просто няма начин българите да победят византийците в голяма битка на сравнително равно пространство.Та е можел Фока да си позволи известно отклонение от военните канони стига да се стигне до голяма битка.Освен това графе откъде да знаем че ромейският лагер е бил в непосредствена близост до Поморие.Може и да е бил на един преход от него или поне на 7 - 8 километра от него.

Графе Адрианопол 378 г.Я виж византийците на колко километра се бият от лагера си.Макар че в Стратегиконите друго пише.

Графе знаеш ли какъв ти е проблема:всичко гледаш от византийската камбанария.Сега определяш полесражението спрямо византийския лагер.Значи трябва да е сравнително близо до него /на 2 километра/ защото така пише в Стратегиконите.А за българите няма проблем те като по глупави хора ако трябва и 10 километра ще изминат от своя лагер до полесражението само за да прочете битката според написаното в дебелите книги.

Не знам защо се вторачвате в това устие на Ахелой.Защо българския фланг трябва да опира в него. Графе а не знам защо приемаш че ромейските успехи /тоест настъпление/ е било цялата линия на битката а не само тяхното дясно крило.

Добре графе 4 километра напълно съм съгласен.Само че измери разстоянието от Каменар до устието на Ахелой.Доста повече е.Да не говорим че българския резерв /който вероятно е скрит зад Биберната/излиза че е минал поне 10 километра преди да влезе в боя.Въобще българите нямат никаква необходимост да воюват с фланг опрян в морето.

Ами сам сметни колко километра е Бибераната до уститето на Ахелой.

Бъркаш Роги - това за тържището е една друга война.

Добре де графе как може Симеон да ръководи битката от Биберната и армиите да са с фронт север/юг.Двете неща са насъвместими.

Роги отиваш твърде далеч от изворите за битката.Там много ясно си пише че Симеон е наблюдавал и ръководел битката от един хълм.Който няма как да е друг различен от Биберна.А трудно ми е да приема че българите ще приемат битката при Медово - Александрово а Симеон ще си стои на Биберна че ще и включи лично в битката. Най вероятно българите са били разположени по линията Каблешково - Медово прикривайки пътя за Айтоския проход.

Между другото какво става с партите след като губят властта от Сасанидите?Има ли някакви извори за тях.