resavsky

патриарх Никифор: “... А българите, като видели това, започнали да ги преследват стремително и колкото войници улавяли, убивали ги, а мнозина ранявали. Те преминали Истър, [спуснали се] към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката и от непреходимата местност, установили се тук. Те покорили и славянските племена, които живеели наблизо, и заповядали на едните да бранят земите, които граничат с аварите, а на другите да пазят земите, които са съседни на ромеите. Между това, те след като се укрепили и се усилили, започнали да опустошават селата и градовете на Тракия. Императорът пак, като гледал това, принудил се да сключи договор с тях при условие да плаща данък.” Теофан: “... И като ги преследвали чак до Дунава, преминали го и дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос, и до тамошната земя. Като видели, че мястото е много сигурно - отзад поради реката Дунав, отпред и отстрани поради теснините и Понтийско море, и след като покорили измежду намиращите се там славянски племена т.нар. седем племена, поселили северите от предната клисура до Верегава [вер. Ришкия проход] към източните части, а към юг и запад до Авария останалите седем племена, които плащали данък. И тъй, след като се разширили в тези места, възгордели се и започнали да нападат и да поробват крепостите и земите, които били под ромейска власт. Принуден от това, императорът сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък за срам на ромеите заради многото ни грехове.” Лъв Граматик: „народът на българите бил на стан при Варна в някакви гъсталаци и хълмове” Скилица Кедрин "народът на българите се разположил на стан при Варна сред някакви гъсталаци и възвишения” Симеон Логетет "По времето на този император (Константин IV) българският народ, след като преминал (земите на север от устието на Дунав) и се отделил от съплеменниците си, установил лагер от шатрите си във Варните, в някакви гъсти гори и планини с пещери." Изворите са си пределно ясни:българите се заселват във Варна.За 8 век: походите на Копроним са си насочени към същата тази Варна.Там бяга и "кампаган" след нахлуването на Копроним.И същевременно византийците не знаят името "Плиска".Навсякъде говорят единствено и само за "Варна". Един внимателен анализ на походите на Копроним също би ни показал че като че ли имат друг обект различен от Абоба -Плиска.Търсел е нещо много по близо до морето и затова е отдавал първостепеннно значение на флотата.

И още смятам така Йончев.Центърът на държавата е била "така наречената Варна близо до Одесос".Но това е тема на друг разговор.

Сърбите деликатно пропускат въпроса за Косовската операция.Те се надяват да успеят да се закрепят в Косово и да изчакат помощта на съюзниците от юг.След трудно настъпление в студените ноемврийски дни със съвсем слаба помощ от германците българската армия изтласква сърбите.При това без да има осезаемо числено превъзходство и действайки на напълно непознат терен.

Добре ясно е че превъзхождаме Сърбия и Влашко.Дори може би Унгария/бих поспорил тука/.Но това са едни сравнително нови държави които нямат държавните традиции на България.Но и в България няма строителство от калибъра на Кьолнската катедрала.Няма мостове няма нови пътища няма дори монументалното строителство от времето на ПБЦ.Голямата базилика в Плиска - символа на българското християнство тъне в разруха а дворецът на царете Симеон и Петър в Преслав в един момент почва да се ползва като кариера за мрамор..Царския дворец в Търново е всичко друго само не и впечатляващ.Да това са регионални тенденции и за Византия това далеч не е най блестящия период

Не трябва да се забравя че Париж се налага като столица още от 6 век /макар и на моменти да го губи този статут/ но все пак има едно утвърдено място на център на френските земи със столетия.България сменя доста столици -Никулецул,Плиска,Преслав,Охрид,Скопие,пак Преслав,Търново,Никопол.Може би и още една столица /но там са доста спорни нещата/.Стига се дотам че не знаем нищо за статута на Търново по време на ПБЦ и на Плиска през ВБЦ.Всичко това обективно пречи България да има своя голям средновековен град

Но от друга страна към 1328 г..населението на Париж е около 200 000 души.На Търново вероятно десет пъти по малко.Истината е някъде по средата.За региона на Източна Европа Търново си е забележителен град но на фона на Франция и Италия си е средна хубост в най добрия случай.Дори с Преслав не може да става въпрос за сравнение.Разбира се за това си има обективни причини.Търново е далеч от големите търговски пътища /не случайно бързо залязва след 1393 г./ и е на крайно неудобно място - два хълма и пространството между тях.Търново просто няма потенциал за голям град.

Не винаги се е практикувало каботажно корабоплаване.Но когато имаш флот пълен с кавалерия се съмнявам някой да излезе в открито море.

Имайте предвид че по това време се практикува каботажното корабоплаване.Тоест корабите пътуват не напряко през морето а покрай брега.Българите просто ги следват по крайбрежието.

При Анхиало 763 г. само наемниците славяни са 20 000.Иначе при една кампания Копроним вдига 80 000 армия срещу българите.Което ще рече че те са били доста повече от 12 000.

Горе долу това е хронологията.Защо Копроним не успява а двата пъти когато навлиза на територията на България се връща с подвита опашка е друг въпрос. А Йончев книгата на Кецкаров не е лоша.Има я в нета запознай се с нея.

Йончев проведох почти криминално разследване откъде се взема това предателство на славяните.И май намерих източника.Това е книгата на Владимир Кецкаров "Войни на българите в Тракия" от 1940 г. в нея той изказва подобно предложение че може би "славянските отряди в края на битката са минала на страната на Копроним".Основания за това е сведението че през 762 г. 208 000 славяни бягат във Византия.Межзу впрочем подобно славянско предателство няма нито при Златарски нито при Мутафчиев.Но след Кецкаров /който си позволява само да изкаже предположение/ славянското предателство се явява като нещо доказано и се среща във всяка една кинга.

И между другото тази битка си е на византийска територия и инициативата за цялата война си е изцяло на българите.Всъщност вероятната причина за свалянето на Винех е недоволството от пасивната политика след победата при Верегава.Всъщност на Винех /единственият български владетел с победа над Копроним/трябва да се признае че е бил прав.

Йончев така като цитираш изворите излиза че се прав.Явно един от митовете за тази битка е това предателство.Дори да се приеме че "преминали" означава предателство никъде не пише че става въпрос точно за славяните.А дали има още някой извор за тази битка?Така или иначе тук победата на Копроним е безспорна.

В края на деня славяните минават на византийска страна.Това имам предвид.Ако не се лъжа описанието на битката беше на Никифор-

Е приемаме че се касае за византийска победа.Друг е въпросът е че вероятно е надценена.Големия успех на Копроним според мен е Анхиало 763 г.Но и там две особености. 1.Битката е спечелена от византийците поради предателството на славяните. 2.Загубите на византийците са повече от сериозни и Копроним организира следващия поход чак 765 г. когато положението на България е закрепено.Но дори и тогава Копроним не смее да влезе в България е чака "на лагер при Верегава".Което ще рече че не смее да влезе в България.

Пускам тази тема за да изследваме специално тези драматични,важни и неосветени събития в нашата история.Традиционно се приема че в рамките на 20 години византийският император е предприел девет големи похода с цел унищожение на България.Дали наистина е така? 1. За първи поход се приема кампанията от 756 г. когато българите търпят поражение при Бурдизон /в Източна Тракия/ който град впоследствие е преименуван на Булгарофигон /българите бягат в превод/.Първото поражение на българите от установяването им на Балканския полуостров.Всъщност за поход на Копроним въпреки безспорната му победа не може да се говори за поход срещу България тъй като кампанията е на територията на имеприята. 2. Нов поход през същата 756 г. завършил с византийска победа при Маркели.Малко вероятно е да става въпрос за една и съща година. 3. Кампанията от 759 г.Поход на Копроним завършил с негово поражение при Верегава 4. Кампанията от 763 г. Всъщност българите атакуват като се стига до кръвпролитната битка при Анхиало спечелена от Копроним благодарение предателството на славянските племена.Става въпрос за сражение на византийска територия без да има никакви данни за византийска инвазия. 5. Похода от 765 г.Копроним се установява на лагер при Верегава /вероятно някъде на юг от Стара планина/ и праща флота с 2000 кораба към Дунавската делта.Флота е унищожен от буря и похода е прекратен. 6. Кампанията от 768 г.Копроним действително навлиза в българска територия като стига чак до Чика /нелокализаран обект/.Там опожарява някакви аули и по неясни причини се прибира без "да извърши нищо достойно".Какво е Чика не е ясно - град,област или дори река.Още по неясно е защо е прекратен похода но най вероятно става въпрос за военен неуспех на Копроним. 7. 774 г. Най загадъчният поход Копроним стига с огромен флот до "така наречената Варна" но внезапно прекратява похода. 8. Морски поход от същата тази 774 г.Прекратен след морска буря при Месемврия.Би трябвало да е идентичен с предходния поход 9. 775 г.Вбесен от екзекуцията на доверените му хора в България Копроним организира решителен поход за смазването .Умира в неговия ход от язва.Похода е прекратен след смъртта му като византийските войски въобще не стигат до територията на България. Равносметката: - само в два случая имаме безспорни данни, че Копроним е стигнал до територията на България /768 г. и 774г./. Поне две от кампаниите се провеждат изцяло на византийскa територия, а в останaлiте случаи говорим за погранични сблъсъци.

Това което не мога да разбера защо Копроним залага толкова упорито на флота по време на походите срещу България.Поне три от тези походи са прекратени след различни неудачи на флота без сухопътната армия да търпи неуспех.По време на другите кампании срещу България византийският флот играе поддържаща роля /или въобще не взема участие/.

Не е десант - вземат маджарите от единия бряг на реката и ги прехвърлят на другия.Въобще не пращат части от Византия повече.

Това не е опит за десант - тогава византийският флот трябва да прехвърли маджарите.С тези опити за десант /които Копроним повтаря с идиотска упоритост/ византийците само разконцетрират силите си.Да каже графа колко души са в състояние да бъдат транспортирани до Дунавската делта.А за това е нужен целия флот,огромно количество продоволствие и т.н.Да не говорим от рисковете по транспорта/ особено от Варна на север има много опасни течения/.

Има го и този момент при Копроним /на ксенофобията/.Говорим за живи хора с емоции и т.н..Съвсем друг е въпросът че няма сериозно изследване на неговите походи срещу България.Няколко пъти съм си задавал въпроса защо той непрекъснато се опитва да прави десант около Дунавската делта и какво точно цели.През 9 век такива опити за десанти няма.

Всъщност действията на Копроним са логични.След като баща му Лъв Исавър решава до голяма степен арабския проблем /с българска помощ/ идва ред на следващия в списъка.Нищо лично бизнес.

Точно Копроним никой не приема защото Телериг бяга в Константинопол две години след смъртта му.Всъщност ние не знаем дали точно Кардам е наследник на Телериг и какво е провокирало бягството на Телериг.Но си е черна точка в неговата биография. А Йончев провизантийска партия може и да няма но пък това не значи че Византия не се опитва да поощрява междуособиците в България.Разбира се всеки се гледа интереса както например Тервел малко по рано /на три пъти се намесва във вътрешни междуособици във Византия/.

Всъщност Телериг е човекът който спира Константин Копроним яростен антибългарист който спокойно може да се сравнява с Василий Втори.В този смисъл неговите заслуги хич не са малки.Лъжичката катран е бягството му в Константинопол което е трудно обяснимо и приемливо.Може би личен конфликт с Кардам.Изворите са прекалено малко точно за този период.

И още нещо :Константин Багренородни пише в своето съчинение само за региони в които империята има стратегически интереси.Няма как да пише за междуречието на Волга и Кама което просто не вълнува никой в Константинопол.Но за Северното Черноморие това въобще не се отнася.

Няма и толкова участници.Куликовското поле всъщност е едно малко парче земя до реката където особено много хора на могат да се поберат.