resavsky

За този бунт във Видин все повече си мисля че е първото действие от бунта на Иван Асен и брат му Александър.Те не успяват да се утвърдят на юг от Дунав и са изтласкани на север където може би получават подкрепа от куманите.Свързва се със сведението на Акрополит за продължила 7 години междуособица.

Графе знаеш по добре от мене че тези карти са с много ниска степен на достоверност.А и Михаил Комнин май има други приоритети различни от днешното южноалбанско крайбрежие.Но това май е маловажен въпрос.Владенията на Стрез са си били достатъчно внушителни и може би по големи дори от тези на деспот Слав.В този ред на мисли графе мислиш че деспот Слав е имал излаз на Бяло море?

Графе писах може би.но поне Охрид е негов а оттам до Адриатическо море хич не е далеч.Всъщност нещата са били динамични и нищо чудно в един момент владенията на Стрез да са стигали до морето.

Е всъщност Стрез си е укротен.Получава високата титла "севастократор" и доста обширни земи.Може би от Струма чак Адриатическо море.И със Слав след 1212 г. нещата изглежда са укротени което със сигурност има връзка с мира с латинците.

Фружине грешиш.Деспот Слав си е феодален владетел но държавата си му е част от България.Това че води самостоятелна политика е съвсем друг въпрос.Титлата му е пожизнена /но без право на наследяване на владенията/ и вероятно му е дадена още от Калоян като е призната и от Борил и от Иван Асен ІІ.Има един много тънък момент:и Борил и Иван Асен ІІ назначават братята си /съответно Стрез и Александър/ единствено и само за севастократори а не на по високата и престижна титла деспот.Защо?Ами в една държава може да има само един деспот.А в България такъв очевидно е деспот Слав.

Значи Дрейк брака на Борил си е още от 1212 г.А иначе сватбата на дъщерята на Борил с унгарския престолонаследник май само е планиран но не и реално осъществен.

Е Михаил Комнин е съюзник на Стрез и няма как да му завладява земите.

Няма българо-латински разрив.Иначе сведенията на Димитър Хометиан за земите на Стрез са си категорични - Комнин ги завладява чак през 1219 г.Между впрочем самият Комнин идва на власт чак през 1215 г. така че няма през 1214 г. да завладее каквото и да е.Но смърта на Стрез си е сериозен удар по българските позиции в този регион и един от факторите за бързия възход на Теодро Комнин.

Цар Борил нито е слаб владател нито е чак толкова бездарен пълководец.Той поема властта в една крайно усложнена /а и усложняваща се ситуация/ след внезапната смърт на цар Калоян.Вътрешни проблеми плюс силен външен враг с един крайно мотивиран и способен владетел / Анри/и негов потенциален съюзник на северозапад в лицето на могъщите унгарци.Които освен всичко друго са традиционни български врагове с неприкрити териториални аспирации. И все пак Борил успява да овладее ситуацията поне да известна степен. 1.Латинското настъпление от 1208 г. е спряно при Боруй /вероятната му цел е била Търново/.Всъщност българо-латинската война приключва чак през 1212 г. при относително равновесие на силите с един мирен договор който е един от върховете на българската дипломация през ВБЦ.С този договор латините признават царската титла на Борил /нещо което отказват категорично през 1204 г./.Войната с латините по времето на Борил се води с променлив успех като определено българите нямат и късмет.През 1211 г. самият Анри насмалко да бъде пленен от българите на приблизително 50 километра от Цариград. 2.Вътрешните проблеми:при всичките ми противоречия със Стрез и Слав Борил полага немалко усилия да уреди вътрешното ситуация.В 1211 г.противоречията със Стрез са изчистени.Дори смъртта на Стрез през 1214 г. не води до отпадането на тези земи от българската държава те са завладени от Теодор Комнин през 1218/9 г. очевидно във връзка с гржаданската война между Борил и Иван Асен.Със Слав нещата са по сложни където очевидно имаме личен конфликт между Слав и Борил.Но пък феодалното владение на Слав де юре винаги е било смятано за част от България и негово пожизнено владение /без право на наследяване/.И там към 1212 г. /може би във връзка с мирния договор с Анри/ има някакво разрешение на проблемите защото точно в 1212 г. Слав си мести столицата Мелник.Което е трудно допустиво ако се намира във война със Стрез и Борил. 3.На унгарците е отстъпено единствено Белград а не и Браничево.Загубата е факт но следва да се изтъкне че и Борил е притиснат от обстоятелствата и е следвало да неутрализира сериозната унгарска заплаха от североизток.Следва да се изтъкне че именно Белград е единствената териториална загуба на Борил.

Йончев във военно отношение резултатите може и да не са особено решителни /Латинската империя разполага с достатъчно други сили/ но в политическо отношение нещата стоят по друг начин. 1.Това е много сериозен чисто психологически удар за Латинската империя.Това поражение е съвършено неочаквано а загубата на императора е истински шок.Освен всичко друго стратегическите планове на империята за инвазия /срещу Епир,Никея и евентуално селджушките турци/ са силно редуцирани.Целия военен потенциал на империята е пренасочен срещу България. 2.Битката идва в един момент когато голяма част от византийската провинциална аристокрация е склонна да приема при известна условия властта на Латинската империя.Никея и Епир тепърва се опитват да се изградят като самостоятелни държави и задачата за момента е просто да оцелеят.Именно поражението при Одрин събужда съпротивителните сили на византийската аристокрация.Не е тайна че при вестта за поражението императорския брат Анри /бъдещия император/ прекратява поход срещу Никея. 3.Победата издига неимоверно авторитета на България и лично на цар Калоян.Колкото и банално да звучи именно тази победа издига България до положението на водеща политическа сила на Балканите.

Глишев изнервен си.Твоята теза звучи горе долу :творчеството е на Шекспир защото всички знаят това.Не чуваш никакви аргуечнти.И то не не от мене.Списъка е безкрайно дълъг: - Марк Твен - Оскар Уайлд - Зигмунд Фройд - Майкъл Йорк Тези гении и още много други отдавна са се убедили че Шакспир от Стратфорд няма как да е гениалния автор.Това че ти имаш друго мнение си е изцяло твой проблем.

http://vbox7.com/play:9f2f939aec приятно гледане

Глишев а не те ли притеснява факта че от Шекспир няма запазено нито едно писмо,нито една писмена бележка.А би ли коментирал следния факт:една от люобвиницте на граф Оксфорд е Ан Корнелиус която дори му ражда извънбрачно дете.Граф Оксфорд /като всеки влюбен поет/ и е посветил няколко поеми които и ги е изпратил /впоследствие запазени от дъщеря и/.И каква изненада през 1598 г. тези същите поеми са издадени под името "Уйлям Шекспир".

Между другото и след 1913 г. сърби и гърци продължават да се страхуват от българската армия.тя си остава най силната на Балканите.И в Атина и Белград знаят че войната е решена от намесата на Букурещ.Защото дори след намесата на румънците в конфликта и явната загуба на войната се стига до Калиманци и Кресна.

Галахад защо има съмнения в авторството на Шекспир от Стратфорд.Ами причините са много: 1.Никой никога не е наричал Шекспир от Стратфорд драматург..Няма нищо запазено написано от неговата ръка.Дори едно писмо.За сравнение неговия съвременник Кристофър Марлоу е убит на 29 години но е споменат поне 100 пъти от свои съвременници като драматург и автор на пиеси и са запазени повече от 30 негови писма.От поета Бен Джонсън пък са запазени опвече от 200 писма.А и Марлоу и Джонсън са фигури несравними с Шекспир. 2.Има явно несъответствие между жизнен път и творчество на Шекспир.Гениалният автор е с изключително богата култура и речник от повече от 20 000 думи и докато по всичко изглежда че стратфордианеца е учил единствено и само в начално училище.Всъщност няма никакви доказателства че Шекспир от Стратфорд въобще се е занимавал с някаква интелектуална дейност и е бил нещо по различно от дребен търговец / е позамогнал се в едни момент/. 3.От събраните данни за семейството на Шекспир от Стратфорд е видно че жена му и дъщерите му са били неграмотни.Допустимо ли е това за един от най великите ерудити на всички времена.Въобще обществото в Страфорд разбира че са дали един гений на човечеството 50 години след неговата смърт.Това е все едно в Сопот да се сетят че Иван Вазов е техен съгражданин някъде около 1970 г.

Глишев били са отпечтавани творбите от името на Шекспир това е безспорно.Само че тука говорим за доказателства че авторът им е точно Шекспир от Стратфорд.Който не е припознат от нито един съвременник като драматург.

Глишев какви споменавания на съвременници?То няма такива.Виж колко има за починалия на 30 години Кристофър Марлоу - десетки.А за живялия двадесет години повече Шекспир такива просто липсват.Да не говорим за популярност и обем на творчество.Глишев защитаваш обречена кауза.Няма нито едно доказателство че търговеца от Стратфорд е най великия автор за всички времена.

Само че каква е връзката на този Шекспир с трите графа?Въобще познавали ли са се?Докажи че този Шекспир написал тези поеми е идентичен с търговеца от Стратфорд който оставя собствената си жена и деца неграмотни.Посвещава поеми на знайни и незнайни аристократи а не може да напише собственото си завещание като хората. Глишев сериозно ти предлагам да не задълбаваме темата с различните варианти на изписване на Shakespeare че ще се окаже че подписалият поемите и написалият завещанието си през 1616 г. са с две различни имена.

А Глишев това за посветените поеми въобще не трябваше да го поставяш на въпрос защото въобще не налива вода в мелницата на стратфордианците.Всъщност посветените поеми са точно три:по една на графовете Саутхямптън,Оксфорд и Пемброук.Но знаеш ли какво е общото между тези тримата?Всеки един от тях е бил женен за дъщеря на Едуард де Веер граф Оксфорд/ имал е три дъщери/.Човекът е посветил по една поема на всеки един от зетьовете си да няма сърдити в семейството.

Че кой е селянина Шекспир от Стратфорд че до посвещава лично поема на граф Саутхямптън?Когато лично едва ли познава.Или това да го направи граф Оксфорд /чиято дъщеря е женена именно за Сатутхямптън/.Между другото точно "Венера и Адонис" се явява преработен вариант на една по ранна творба публикувана именно от Едуард де Веер.

Глишев има достатъчно запазени данни /писма от актьори от тази трупа/ и там съвсем ясно си се казва че те казват че отиват "при нашия господар в Хакни".А в Хакни е живеел именно граф Оксфорд.А иначе ние говорим за частна трупа която няма как се свърже с определена длъжност.

Е да се но точно за Шекспир от Стратфорд няма абсолютно никакви данни да е притежавал лична библиотека.И въобще да е завършил някакво образование различно от забравеното от бога училище в Стратфорд.Ако Шекспир притежаваше лична библиотека от няколко хиляди тома би ли пропуснал да ги спомене в завещанието си? http://www.stratford.ru/testament.html Свръх любопитен документ - завещанието на Шекспир от Стратфорд.Нито дума за книги,произведения и че става въпрос за най великия автор на всички времена.Според експертите е написано на полуграмотен език с правописни грешки.Доста странно за автора на "Хамлет".

Глишев грешиш има два лорда шамбелани /различни длъжности/..Граф Оксфорд е "Lord great chamberlain".И то точно към 1594 г.Остава въпроса защо тази трупа е играла единствено и само пиеси на Шекспир.Между другото никъде в творбите на Шекспир не съществува и намек за могъщия покровител - лорд шамбелана.Може би на автора му е било неудобно да пише сам за себе си.

И един момент който незнайно защо се подценява от всички.В 1594 г. в Лондон е създадена една нова театрална трупа.Нейната основна и всъщност единствена задача е била да играе пиесите на Шекспир.Името на тази трупа е многозначително:"Lord Chamberlain's Men".Или мъжете на Лорд шамбелана.Познайте кой е бил Лорд шамбелан през 1594 г.

За възгледите на автора: има във всичките творби е ясно доловимо едно пренебрежение към хората от по ниските съсловия.Което е лесно обяснимо за аристократ като де Виър и абсолютно непонятно за дребен търговец неаристократ от Стратфорд.Вярно че де Виър имана младини няколко творби от негово име но когато започват да излизат творбите на Шескпир изведнъж от името на де Виър престава да излиза каквото и да е.Може би е загубил интерес към театъра?Нищо подобно-Негови секратари са единствено и само хора на перото като поета Джон Лили а срещите му с актьори са практически непрекъснати.