resavsky

Спандю веднага ти казвам "Специалист по всичко" където Калоянчев и Карамитев са уникални.Или "Неочаквана ваканция" където образа на старшината е незабравим.Въсщност спорът е безсмислен.Има хора които харесват повече Калоянчев,други Парцалев,трети Тодор Колев.

Е да де но какви правомощия има свети Кирил та да пише закони в Моравия?Освен това за подобно законотворчество няма и намек в житията му.

Тъпото е че например "Закон за съдене на людите" фигурира единствено в дисциплината ИБДП но не и по история.Дори има учени историци които не са чували за него.Защото Борис никъде не се споменава и като законодател.

http://www.youtube.com/watch?v=wiSDyB5MT68

Всъщност спирането на българското настъпление след Княжевац си е едно от престъпленията на Радко Димитриев.Път български бригади от Първа българска армия са били надвиснали от север на Пирот и превземаенто му е било въпрос на дни.Само че Радко Димитриев е видял някаква румънска опасност в тила на Първа българска армия и е прекратил операцията.А всъщност румънската армия се е концетрирала чак на добруджанската граница.Която е премината едва на 28 юни.Дотогава съединените сили на Първа и Трета българска армия отдавна щяха да се свършили с Пирот и Втора сръбска армия щеше да отстъпва към Ниш.Което вероятно щеше да обърне целия ход на войната и моравското направление щеше да стане първостепенно.А можеше и сърбите да приемат българското предложение за примирие от 25 юни което да обезмисли румънската интервенция.въобще генерал Стефан Тошев е категоричен че едно успешно настъпление към Пирот е бил единственият шанс за успешен изход от войната на България.

Няма такова нещо.Дори няма битка за Княжевац - градът е превзет без бой тъй като сърбите се изтелят към Пирот.А това със заклещените в клисура българи и избиването им от сърбите е просто нечия фантазия.Вероятно сръбска.

Иначе фаталната дата е 9 юни 1913 г. На тази дата във Враня се провежда Коронен съвет с участието на царя,цялото правителство и военното ръководство начело с генерал Михаил Савов на което е решено ако до 7 дни Русия да не се произнесе по арбитража българските войски да навлязат в безспорната зона.Именно като минават тези прослувути седем дни точно на осмия ден /17 юни/ българските войски навлизат в безспорната зона.Именно на това решение се позовава генерал Михаил Савов като дава фаталната заповед за настъпление.Странно защо обаче това решение на Коронния съвет се неглежира.Между другото решението за обявяване Балканската война е взето на друг подобен Коронен съвет / само че този проведен в Чамкория/.

Това за тежките загуби на 9 дивизия /5 000 души в една клисура/за първи път го чувам.Можеш ли да го подкрепиш с някакви доказателства?

За настъплението на 4 армия:Михаил Савов издава заповед на командващия армията генерал Стилиян Ковачев за демонстративно настъпление без да се въвличат основните сили на армията.Заповедта действително е достатъчно неясна но пък Ковачев я тълкува безкрайно разширително.И хвърля в боя от 99 дружини с които разполага цели 90 на три различни направления.Явно генерал Ковачев е разчитал да нанесе смазващ еднократен удар.Само че нищо такова не се получава - силите на армията се разпиляват и нищо не ес постига. А уволнението на Савов е поради съвсем друга причина - конфликта му с Фердинанд.Двамата поне от ноември 1912 г. са в много тежък конфликт като мнителният Фердинанд вижда в него едва ли не потенциален военен диктатор и се съмнява че Савов подготвя нов "9 август".Уволнението на Савов обаче от военна гледна точка си е катастрофа /въпреки отговорността му за 16 юни/ защото той си е класи над паникьора Радко Димитриев /това си е за отделна тема/.Иначе уволнението на Савов е точно за една седмица и на 26 юни 1913 г. /стар стил/ той си е върнат на служба като командващ съединените 4 и 5 армия.Където в интерес на истината Савов се справя повече от добре.Именно Савов ръководи отбраната при Брегалница и негова е идеята за Кресненската операция.Така че поне част от греховете си за 16 юни Савов ги изкупува в хода на войната.

Има доста неточности в изложението.Михаил Савов не е издавал никаква заповед за настъпление към Солун.Единственото което е разрешил това е локално настъпление с цел изтикване на гърците от левия бряг на река Струма.но пък това става след безброй настоявания на командващия 2 армия генерал Никола Иванов.Всъщност може да се каже че с действията си генерал Никола Иванов на своя глава обявява война на Гърция.Замислената демонстрация от страна на Михаил Савов и правителството е единствено и само срещу Сърбия.Но командващия Втора армия по свои канали от София разбира за предстоящата офанзива на 4 армия и решава да се възползва от случая за да си подобри положението като изтика гърците от левия бряг на Струма.Да не говорим че генерал Никола Иванов се поддава на гръцка дезинформация за гръцки десант на изток от Струма и държи 20 български дружини докато при Кукуш една българска бригада геройски се бие с четири гръцки дивизии.Но впрочем това не притеснява особено генерал Иванов който в един от докладите си /преди войната/ буквално заявява че "един български войник се равнява на пет гръцки".Високомерие което в крайна сметка ни довежда до пораженията при Кукуш и Лахна.

Ами написал си че фронтът рухва при първата по сериозна офанзива на неприятеля.Което просто не е вярно.Само през 1917 г. има две големи настъпления на съглашенците /пролетно и есенно/ които спокойно могат да се сравнят с това от септември 1918 г.Само че тогава фронтът не рухва.Или пък през март 1918 г. има голямо настъпление точно в района на Добро поле когато българските позиции са превзети но една отчаяна контраатака спасява положението.

Глишев ама въобще не си прав.Настъплението на Антантата от септември 1918 г е поне четвъртото голямо настъпление на Македонския фронт.Другите са отбити къде по лесно къде по трудно.

Георги Черкелов, Коста Цонев,Петър Слабаков,Димитър Манчев и кой ли още не.Просто едно велико поколение си отива.Проблема е какво идва след него.

Съгласен съм с Йончев за ювелиронстта на Наполеон при Аустерлиц.Но мисля че оценката трябва да се отнесе към цялата кампания от 1805 г.След нея войната просто не е същата.Наполеон представя една армия от ново поколение която завинаги променя стереотипите за водене на война. .П.П. Всъщност и аз винаги съм се питал кой е по големия шедьовър - Улм или Аустерлиц.Май по скоро клоня към Улм защото дотогава подобна операция никой не е правил.И дори не си е помислил да прави.

Е с кого да настъпва Даву?С неговия 11 хиляден корпус срещу 45 000 австрийци и руснаци /при това без колоната на Коловрат/.

В допълнение на казаното от Йончев мога да кажа че истинската история на тази битка е десния френски фланг и корпуса на Даву.В продължение на пет часа те удържат поне четири пъти по многоброен противник като дори правят локални контраатаки.Следва да се отбележи че аз не сещам за друга битка в която приблизително 60 - 65 процента от една армия да е съсредотечена на един от фланговете. А руската гвардия си участва в битката.Всъщност вижда жив неприятел за пръв път от 105 години.И не се представя никак обнадеждаващо.

Ако съюзниците си стоят на Працен то Наполеон /поне според мене/ щеше да пренесе всичко което може на левия си фланг и да удари.Три френски корпуса са си повече от сериозна сила.

А той Кутузов не се съобразява особено много с двамата императори.Те например категорично му нареждат да защитава Виена но стареца си прави оглушки и изоставя австрийската столица без нито един изстрел.Иначе и аз съм чел че Кутузов е искал да продължи отстъплението чак до Галиция / днешна Западна Украйна/ но това просто няма как да стане.Още повече че когато бойните действия се пренасят в Моравия численото превъзходство е категорично на страната на съюзниците.И това се е знаело от всички.Във всеки случай на съвета преди битката Кутузов не и една дума срещу плана на Вейройтер.Съвет на който командващият левият руски фланг Багратион не си прави труда да присъства.Нещо което при Бони е просто немислимо. Именно проблема с Виена / и нейното освобождение/ е бил в основата на плана на Вейройтер.Бързали се австрийците да освободят своята столица и затова удара е с десния фланг.За да не може Наполеон да отстъпи към Виена.Но проблема е че Наполеон се е досещал за носталгията на австрийците към Виена.

http://www.youtube.com/watch?v=SM78YFQN01U

http://www.youtube.com/watch?v=WefZCX7nmp8 Пояснявам че под "Валтер" се има впредвид не друг а другаря Йосип Броз Тито.

Всъщност Аустерлиц /днешен Славков / е част от Моравия а не от Словакия.Въобще аз поне не срещал данни за изолацията на Кутузов.

Кои са нищожни сили?Почти 50 000 човека слизат от Працен за да атакуват Даву.Това ми беше и въпроса:какво е смятал да прави Наполеон ако Працен си беше добре наситен с войска?

Ами руснаците явно са се надявали че ще пробият с лекота френския десен фланг и Наполеон ще бъде принуден да хвърля всичко натам да спасява положението.Освен това е било крайно нелогично французите да атакуват Праценските височини които сами изоставят без бой два дни по рано.А и не трябва да се забравя че всички разчети на съюзниците за битката са направени при сведения за крайна слабост на французите.

Братята власи малко са се поизхвърлили разбира се.Михаил Храбри никога не е превземал Одрин да не говорим затова че е видял Цариград със сабя в ръка.

В руската историография по принцип за виновник за поражението се приема началник щабът Вейройтер който бил избрал неадекватен план за сражението.И всячески се оневинява главнокомандващия Кутузов който бил против плана,бил обект на постоянно вмешателство от страна на двамата императори и т.н.Сега Кутузов никога не е бил против плана което означава че го е приемал.Всъщност той така и не предлага алтернативен начин на действие.Да не говорим че и в най песимистичните си варианти Вейройтер не е могъл да си представи че 45 000 ляв съюзнически фланг няма да постигне успех срещу левия френски фланг който ен надвишава 10 000 човека.