resavsky

Невски Невски не знам и ти откъде изпълзя.българите в Тракия нямат и четири човека числено превъзходство.

Е имало 200 000 османски войници - не е вярно.Не повече от 170 000 са.И при това пръснати от Родопите до Бяло море.А срещу тях са: - 350 000 сръбска армия - 120 000 гръцка армия - 40 000 черногорска армия - 7 българска дивизия - 27 000 души/ отделно 2 тракийска дивизя си действа в Родопите8 - четите и милициите на ВМОРО / не по малко от 10 000 души/ - могъщия гръцки флот Не са много равностойни нещата нали........

И все пак най вероятно Ивайло просто е имал лош късмет да попадне под пиянския поглед на Ногай.Лично Ногай не виждам какво печели от това убийство.

Най вероятно става въпрос за писмата подписани от " Господин Търновски".Първо не е ясно дали става въпрос точно за Иван Шишман /макар че е най вероятно/ но как пък Овчаров е решил че Баул и Алдимир са търновски боляри?Още повече писмата са адресирани до хора притежаващи реална подчинена военна сила.Което за който и да е търновски болярин след 1393 г. е трудно приемливо.

От чернови на писма, които Цар Иван Шишман е писал до своите военачалници, излезли преди около 15 години в Румънската академия на науките, става ясно, че владетелят е подготвял въстание. Това заяви археологът проф. Николай Овчаров, предаде репортер на радио "Фокус". Според проф. Овчаров, описанието от Григорий Цамблак за избиването на 110-те видни боляри в църквата "Св. Св. Петър и Павел" допълва историческите извори. От документите се разбира, че в църквата е бил Патриарх Евтимий. Избиването на болярите, по думите на Овчаров, е следствие от разкритото от турците въстание. ''Всичко това е причината помазването и ритуалното погребение да се извършат точно тук – в църквата "Св. Св. Петър и Павел", обясни още археологът. Мнението на Николай Овчаров.Веднага два въпроса: 1.За кои писма става въпрос 2.Как разбраха че става въпрос точно за "Св.св.Петър и Павел".

Ако имаше такова предложение то Цамблак би бил му обърнал по специално внимание.Освен това ако има приемане на исляма би трябвало да присъстват и семействата.които също да бъдат обърнати в правата вяра.Факта че Цамблак упорито избягва да говори за повода за клането /а такъв е трябвало да има/ е доста показателен.

Съмнявам се патрирах Евтимий да е имал възможност да е имал възможност след 1393 г. да включи когото и да е в Синодика.Иван Шишман липсва макар че вероятно Евтимий живее 7 - 8 години след него.

А защо не?Цифрата не е чак толкова голяма.

Митак към 1393 г. само на Трапезица има поне 17 църкви и поне един манастир.И това само на Трапезица.А колко манастира има в околностите на Търново един господ знае.

От какво съдиш че това са първенците????????????????

Ако е така Йончев защо Ногай го мотае няколко месеца.И при хиляди възможности да го убие избира толкова странна ситуация - по ереме на пир.

Митак тогава е имало млади духовници на високи постове.Особено ако са били от аристократични фамилии.

Ако тези 110 божии люде бяха подготвяли въстание /теза на Николай Овчаров/ те щяха да се усъмнят от една подобна покана.Най малкото турците едва ли щяха да процедират така при разкрито въстание - да чакат кандидат-въстаниците да има дойдат на крака и то невъоражени.За мене самата среща е свързана по някакъв начин с българската църква.съображенията ми : 1.Става въпрос за събиране в църква.Доста нетипично ако трябва да се решават граждански въпроси. 2.Израза "божии люде" - за мене това означава че са свързани с църквата 3.По някакъв начин събирането е свързано с патриарх Евтимий.Неговата екзекуция е трябвало да бъде като финал на репресията.

Двореца на българските царе на Царевец /или на Хисаря/ си е бил разрушен при превземането на града през 1393 г. и вероятно повече не е възстановяван.Идеята е че турският управител на града /който със сигурност е мюсюлманин/ просто не би имал работа в една християнска църква.И пак смятам че един обикновен гражданин никога не би бил наречен "божий човек".

Воеводата – турчин, когото султан Баязид постави да управлява града – повика при себе си божиите люде, които превъзхождаха другите и по име, и по добродетел, и по произход, уж да обсъдят някои общополезни въпроси. И те, вървейки след злия вестител, отиваха като глупавите овце, които вървят след онези, които ще ги колят, и бързаха да се доверят на убийствените десници, като всеки носеше своята кръв. Когато ги видя в ръцете си, кръвоядният звяр ги изкла всред църквата, или по-добре да се рече, ги освети, без да се засрами от белите коси, без да пощади младостта; гърлата им превърна в играчка за ножа. Одушевените жертви, словесните всецяло изгоряеми жертви, повторно се кръстиха в своята кръв. Към Захариевата кръв те проляха всред църквата своята кръв, та заедно с Авел да се провикнат от земята към господа всички, които са изпили чашата на мъчението, достойна да бъде изпита от приближените на бога, които с кръвта си са удавили всички важни сили, както военачалниците на гордия Фараон. О свето войнство! Не едни по-рано, а други по-после, но всички, като застанаха вкупом пред мъчителя, оплюха го и веднага, като се представиха на Христа, се увенчаха с мъченически венец! Мъчителят остави труповете им за храна на небесните птици, а владиката причисли духовете им към кротките ангели. О, воини, вие опазихте вярата и броя си не намалихте! А чуйте и броя: бяха сто и десет, чиято кръв обагри църквата! И макар да бяха толкова, не се разкъса мрежата на вярата. Такива бяха чедата на блажения Евтимий! Така запазиха те учението му, така отдадоха почести на многото му трудове, що положи той заради тях. Те бяха готови не само да се лишат от имоти, домове, деца и сродници, но и кръвта си да пожертват за благочестието – бащин жребий, що получиха от него! Честната и прославена от ангелите смърт на тези е достатъчна, за да се тури край на похвалите за Евтимий, както и да не се изискват повече думи за историята на неговите подвизи. А след това и той, възхитен от избитите воини, смело застана пред мъчителя, без да се изплаши духом, без да се промени от страх. Със спокойствието на лицето си издаваше благодатта на духа, който пребиваваше у него. А когато му съблякоха одеждите и го отведоха върху градската степа, за да бъде смъртта му позорна, и извършиха всичко необходимо за заколението му, падна ли той на лицето си, потрепера ли, прояви ли с нещо обич към живота? Никак! Защото беше ученик на Павла и като него бързаше да се освободи от тялото си, за да заживее с Христа. Това се вижда от думите, които каза на варварина: „О, несправедливецо, защо така безумно и унизително си изложил величието на моето достойнство? Прилично беше първом да се пожертвува йереят, та тогава да последват жертвите; трябваше пастирът да върви пред овцете и бащата – пред децата. Те всички бяха поверени на мене, затова трябваше пръв аз да изпия чашата на заколението: работникът, който се труди, трябва пръв да вкуси от сладкия плод!” Така каза великият мъдрец и призова палача. После си наведе главата, като с готовност си протегна шията. И той дойде и се приготви да му нанесе смъртния удар. Но който някога изведнъж вкаменил ръката на беззаконстващия цар, която се била простряла да улови пророка, тон по същия начин превърна убийствената десница в неподвижна и недеятелна. Сякаш тя заприлича на някоя ръка на мъртвец, която е прилепена на живо и движещо се тяло, и свидетелствуваше за това, за което Давид се молеше: „Отплати им според делата на ръцете им!” Това хвърли в ужас онзи горделивец и цялото измаилтянско сборище. При това те не само че не останаха, но избягаха от самото място. А на блажения повърнаха одеждите и му казаха свободно да ходи, където пожелае. Видяхте ли – което и по-рано казах, – че лукавият бяс бива побеждаван и низвергнат с помощта на онези, чрез които мисли да победи великите мъже? Ето, нашият отец изново сломи въображаемата му сила и го посрами при смъртния си час. И понеже на човека е невъзможно много пъти да умира, затова той доброволно изпълни казаното: „И заклан беше, и мъченик се прослави, без да пролее кръв.” И виж победата колко бе голяма, че застави да познаят непобедимата Христова сила дори онези, които дяволът бе опълчил срещу блажения Евтимий. Ето го точния текст на Григории Цамблак.Има доста неязяснени момента. 1.Какво се разбира под "божии люде"? 2.Защо това събиране е проведено точно в църква? 3.Присъствал ли лично Евтимий на екзекуцията.Защо не е убит на място? 4.Какъв е мотива за масовото убийство. Чакам вашите мнения.

Още по ценно е сведението че до 16 век християни не са пускани да живеят на Царевец/или Хисаря/.Така се процедира единствено и само със завладяна крепост.

Мислил съм.Обаче отново изниква проблема с тяхната липса в Бориловия синодик.Единствения разумен изход ми изглежда този Дамян да е петия преславски патриарх който първо да е избягал в Дръстър а оттам към Средец / и на запад по общо казано/.Той да се приема че е глава вече на Охридската патриаршия и затова да го няма в Синодика.Там както е известно за Охридската патриаршия там не пише нищо.

http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/folklor/tur_nas/slav-padane-ternovo.htm

Ще ви пусна линк от предаването.Документа е османски.

След показания днес документ в "Час по България" този дългогодишен спор може се счита за решен:Търново е превзет след щурм.

Един от малко известните факти е че турците всъщност нямат изготвен план за война срещу четирите балкански държави.Смятали са в Цариград че такава коалиция е невъзможна поради противоречията между страните.Затова когато през лятото на 1912 г.се създава Балканският съюз в Цариград са шокирани и не реагират адекватно.Всъщност на първоначалният българо-сръбски договор от февруари 1912 г. се е погледнало по скоро като на антиавстрийски акт.Замислите на руската дипломация /която практически създава съюза/ между другото са били точно същите.Всъщност в Цариград осъзнават че са изправени пред война при това със сериозен противник някъде в началото или дори средата на септември 1912 г.Време за някакъв план няма.Общо взето наблягат на плановете за война срещу България - основно направление по Марица и спомагателно по Струма.И по двете направление настъпление и среща в София.Само дето в тези планове нищо не се казва за действията на сръбската,гръцка и черногорската армия.И затова Македония е оставена почти без войски.Там има около 150 000 човека които са крайно недостатъчни за война срещу сръбската и гръцката армия но за един поход срещу София са повече от достатъчни.В този момент българите могат да противопоставят само 27 дружини на Седма рилска дивизия.

Има поне двама охридски патриарси /патриарх Николай и патриарх Давид/ които въобще не са споменати в Дюканжовия списък.Въоще това е извор на който трябва да се гледа без особено доверие.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8 Ето я статията в уикито за така наречения "патриарх Дамян".Доста интересна тема предполагаща любопитна дискусия.На първо място заради факта че този патриарх Дамян на практика не се среща в друг извор така наречения Дюканжов каталог.А той би трябвало да е управлявал българската църква поне 45 години - от 927 г. /като патриарх/ като минимум до 972 г.Такова дълголетие в Средновековието е много малко допустимо.Да не говорим че името на Дамян отсъства от най представителния и авторитетен български средновековен извор - Бориловия синодик.Където фигурират четирима други патриарси от този период - при това наречени преславски за разлика от сведението за Дамян който би следвало да е резидирил в Дръстър.Вариантите са два: 1. Бориловия синодик лъже и си измисля по неизвестна причина четирима преславски патриарси скривайки истината за дръстърския патриах Дамян 2. Дюканжовия каталог не е достоверен източник.Той е късен византийски извор и вероятно отразява византийската гледна точка за легитимността на българската църква.

Ако не е бил 24 полк да спре сърбо-черногорците при Баньо чука един господ знашеше кака щеше да завърши Междусъюзническата война.

http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%94%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%88%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85-%D0%94%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD Интересна статия по темата но със силна нотка на местен патриотизъм.