resavsky

Кажи ми поне един град загубен от българите в тези години.Те не само че не губят нищо /дори Лариса остава българска чак до 997 г/ но превзамат като мининум Драч на запад и Сервия на юг.А някъде в тези години трябва да е приключило и реконкистата на старите територии около Плиска и Преслав.Какво е правил Василиий тези четири годиини един господ знае но няма успехи срещу българите.

А з мога да кажа за тебе същото графче.Въобще си нямаш представа как се развиват военните действия през 991- 995 г.

Не е шавал друг път.Поне два пъти чак да Пелапонес да не говорим за ежегодните вояажи до Епир и Тесалия.

Каква победа е постигната срещу Самуил преди 995 г?И къде се брани нашият цар?При Спархей на около 1500 км.от средището на държавата.Доста активна отбрана ще да е била.Графе чети изворите и свали византофилските очила.За пленяването на Роман - български цар /за разлика от византийски император/ никога не е пленяван в битка.Защо този епизод отсъства в изворите?А това че Самуил не е дерибействал из Пелапонес може да го каже само човек незапознат с изворите.

Къде точно воюва Василий в периода 991 - 995 г.Май пак се отдаваш на фантазии.Кажи ми защо точно приемаш че 989 г. е върха на могъществото на Самуил?А не например 995 г.И въобще дай някакви византийски успехи между Траняова врата и Спархей.Макар че до 995 г. цялата византийска армия си е точно на Балканите.И по същото това време Самуил дерибейства из Епир,Тесалия и даже Пелапонес.

Графе ти кажи къде е пленен Роман?И дали става въпрос за битка или за някакъв локален епизод.И с какво толкова е зает Василий между 986 и 1001 г. та все не намира време да се бие с българите.15 години са това.Византофилството графе си е изцяло твой проблем но трябва да бъдеш поне малко обективен.Аз продължавам да твърдя че до Спархей стратегическата инициатива е изцяло в ръцете на българите.И през това време Василий не си показва носа на бойното поле.Други обръщат войната.А дали е бил педал Василий?Доста вероятно е.Във всеки случай никакъв обет за безбрачие няма.Първо защото нямаме сведение за подобно нещо и второ защото основното задължение на един монарх е да създаде семейство и да осигури династията.

Графе Самуил е агресивната страна поне до 1001 г.След 986 г. българите си имат редица победи включително отвоюването на днешна Севереоизточна България /включилетно и част от териториите на север от Дунав/,победа над солунскя гарнизон с пленяване на неговия началник и превземанае на Одрин /или поне неговите околности/.А Василий ІІ поне до 1001 г. избягва лично да се бие с българите след като през 986 г. едвам се спасява от плен.Въобще докъм 997 г. стратегическата иницаитава си е в ръцета на българите.И това не е свързано с някаква ангижарност на византийците.

Рипсимия не е арменско име.Има такава светица - Света Рипсимия която е популярна главно в района на Солун.Един често срещан мит в историографията е че майката на Комитопулите е носела арменското име Хрипсиме.Но пък в напдиса оставен от нейния внук Иван Владислав тя се посочена точно като Рипсимия а не като Хрипсиме.Между другото постсъветската арменска историогарфия е не по малко нахална македонската.Измислиха арменска съпруга на Симеон прекръстиха Георги Сурсувул на Кеворк,сега посягат към Комитопулите.

Графе две сериозни възражения. 1.Самуил не само че не се отбранява десетки години а точно обрантото в продъление на дълги години именнто той е агресивната нападащата страна 2.Траянова врата не е последната българска победа.Сериозни успехи има и след нея.

Много е любопитна историята.Може би наистина се има впредвид кампанията от 895 г. когато Симеон е разбит и се укрива в Дръстър.Трябва да се има впредвид че няма никакви данни Симеон да е воювал лично на северозапад.

Но "дук" може и да занич пограничен управител.А при положение че Глад идва да речеме от Видин с войска от "българи и кумани" е моного ясно на кого може да бъде пограничен управител.А под "Салан" вероятно се разбира самиият цар Симеон.

Гербов откъде вадиш думата "княжества".

Аз лично не вярвам че Сталин е чакал "Морски лъв" за да нападне.Факт е ча на 25 юни 1941 г.ССССР напада Финландия.Склонен съм да мисля че на тази дата или един ден по рано е трябвало да започне инвазията срещу Германия.

Дендро дори на 22 юни руснаците не мислят за отбрана.Виж заповедите от този ден.Напред към Сувалки и Люблин. "концентрическими сосредоточенными ударами войск Северо-Западного и Западного фронтов окружить и уничтожить сувалкскую группировку противника и к исходу 24 июня овладеть районом Сувалки; - мощными концентрическими ударами механизированных корпусов, всей авиацией Юго-Западного фронта и других войск 5 и 6 армий окружить и уничтожить группировку противника, наступающую в направлении Владимир-Волынский, Броды. К исходу 24 июня овладеть районом Люблин" Това да ти прилича на отбрана. http://ru.wikisource.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0_%D0%9D%D0%9A%D0%9E_%D0%A1%D0%A1%D0%A1%D0%A0_%D0%BE%D1%82_22.06.1941_%E2%84%96_3 Мисля че за трети път го публикувам този документ.Обещавам да е за последно.Но директивата е за пълномащабно настъпление.

Срем и Белград не са били завладявани от унгарците.Никакви данни за това.В 1018 г. Василий Втори си ги завладява от България.

Мисляче се говори за момента /два месеца/ когато Симеон е обсаден в Дръстър.Тогава вероятно маджарски отряди са опустошили цяла днешна Североизточна България и е изглеждало че България е покорена от тях.

Не е първата сбъркана година.Не мисля че точно това е най важното в това сведение.

Значи Гербов към 1018 г.Срем със сигурност си е в границите на България.Както вероятно и Белград/спомни си за Елемаг и Гавра/.Да се завоювани от маджарите и след това отвоювани от българите ми изглежда малко вероятно.Знаеш че българите след 959 г. имат съмсем други грижи от това да правят реконкиста в северозападна посока.Въобще маджарите на юг от Дунав нямат територии в този период - а крепостта Белград си е точно на юг от Дунав.Сведението което цитираш Гербов касае земя единствено на север от Дунав.Но и затам може да се зададе въпроса земята на изток от Тиса чия е.

Тези славяни са ясни:Великоморавия и Блатненското княжество.

Значи Гербов българите задържат Срем /изключително важен стратегичсеки пункт на север от Дунав и на запад от Желензи врати/ чак до 1018 г.Унгарците вероятно завладяват някакви бъгарски земи но далеч не всички на запад от Карпатите.Общо взето унгарците завладяват бившите земи на Аварския хаганат където вероятно има отсатъци от аваско население.Важните крепости Срем и Белград си остават в български ръце.

Вероятно е сбъркана годината и се касае за 895 г.

Възможно е въобще да не е имал.Има няколко вида схизми /Рицаря може да ни разясни/ при някои от които си запазваш името.Впрочем щом на печатите от монашеския му период си е с името Михаил явно го е запазил него.

Всъщност Борис по всичко изглежда е избягвал въоръжени конфликти с най могъщите си съседи - Византия и Франкската империя.Военни конфликти има със сигурност фиксирани с по слаби съседи като сърби и моравци.Дали защото е бил зает с вътрешно преустройство или по други причини мога само да гадая.Но както съм го посочил и в една друга тема не военна слабост /и съответно страх от Византия/ е основна причина за приемането на християнството.Само няколко години по късно Борис води политика явно в ущърб на Византия без особени притеснения от нейната армия.

Добре нека разгледаме случаите поотделно: 1.Война с Византия.Такава по времето на Борис просто няма.Никакви сведения.Дори в цитата на Еньо става въпрос единствено за размяна на дипломатически послания и нищо повече.Николай Мистик в дългите си писма до Симеон малко по късно нееднократно е изтъквал че по времето на баща му Борис мирът между България и Византия никога не е нарушаван. 2.Война с франките.Единственото сведение е на Теофилакт Охридски за "облака франки покрил България".Дали се касае за война може да се спори.Но пък в нито един франкски или български извор не става въпрос за такава война.Още повече такава при която България е почти превзета. 3.Война със сърбите.Обещавам да направя отделна тема за тази кампания.В крайна сметка Борис постига целите си в тази война.Получава данък и сърбите ставата васали на България/ поне според мене/. 4.Война с хърватите.Единствено спомената от Константин Багренородни.Сведението не е достоверно.Българите и хърватите нямат обща граница. 5.Война с Великоморавия.Някъде в 80 - те години на 9 век.Фигурира във всички чешки учебници по история но липсва в българската историография.Приема се че българите побеждават. Не казвам че Борис е гениален пълководец.Всъщност е избягвал военните конфликти.Предпочитал е други способи за защита на интересите си.Но не е бил и най некадърния пълководец.Поддържал е боеспособна армия и това се вижда много ясно при цар Симеон.Същата тази армия която побеждава при Булгарофигон и Ахелой.Самият факт че в критичния момент на войната с унгарците българите се обръщат именно към Борис / спорно е дали участва в самото сражение/ - явно е известен като човек на меча.

В кои извори се говори за поражение на Борис?Как да воюва примерно с хърватите като няма обща граница с тях.