resavsky

Йончев не си съвсем прав.Териториите до Дунав винаги и неизменно са приемани от всички императори като изконно ромейски.Спомни си как Николай Мистик пише на Симеон че "ако и вие българите сте свикнали да вледеете ромейската земя".Разбира се трябва да се прави разлика между възстановяването на ромейската територия до Дунав и унищожаване на българската държава.Нещата не са напълно идентични.Ако хипотетично приемем че българската държава се бе оттеглила на север от Дунав то ромеите биха загубили всякакъв интерес към нея.Нещо подобно с Аварския хаганат.

Доста бих поспорил дали след средата на 7 век арабите се явяват враг номер едно на Византия.И съответно арабския фронт да е приоритетен.

Получава само Белград уморих се да повтарям.Но това е изключение.През Средновековието /а и не само тогава/ територия се печели изключително и само чрез война.

Иван Асен никога не е воювал със сърбите за да отвоюва каквото и да е от тях.

Прав си единствено и само за Белград.Но тогава е има сериозен бунт вътре в царството и Борил е трябвало да пави компромис.Ниш и Моравско - цитирай извор ако обичаш.Браничево въобще не е губено.

Ок Любо предлагам ти да посочиш кои територии губи Борил.

Какво ни вземат латинците през 1211 г.?Кои територии?На унгарците е даден само Белград /а не и Браничево/.Но за това е виновен толкова Борил колкото и тези "четирима царски родственици" които вдигат бунт срещу него.Загубите срещу сърбите са недоказани.Техните претенции за Македония /потретвам се/ са парирани успешно от Борил.

Гарване първо някой трябва да докаже че точно Плиска е била столица през 7 век.И тогава да търсят в нейните черти владетелска резиденция.

Изолиран от кого?В съюзни отношенияа е с най могъщите си съдеи - Унгария и Латинската империя.Плюс коректни и приятелски отношения с папата.Това ок е изолация......А именно Борил прогонва сърбите от Македония.

И как реши че точно тя е владетелското жилище?

Както и спиране на латинския натиск на север.Между другото една от причините за възхода на Теодор Комнин е именно тоталното изтошщение на двете водещи политически сили на Балканите от дългогодишната война.Ако прибавим към това и гражданската война в България/седем години според Акрополит/ става ясно защо Иван Асен не реагира първоначално на загубата на Македония.

Айде бе Калоян бил завлдяла Рашка и Зета.Не би било лошо но просто не е истина.

Този аул е с размерите на днешна София почти.А че в Дунавска България има юрти,ханове,кара будуни и т.н. - какво да ви кажа нали знаете лафа на Гьоринг за повтарянето хиляди пъти на една лъжа.

Че само там ли си въдят принцове?Че и ни ги пращат едни :все с ирански имена.

Само че има един проблем - сръбско крластво си съществува и преди 1185 г. когато българска държава просто няма.А иначе за Стрез има една любопитна подробност - неговата държавица си съществува и след неговата смърт.Вероятно под една или друга форма в българското царство.Според Димитър Хоматиан Теодор Комнин овладява тези земи около 1219 г. Или в хода на гражданската война между Борил и Иван Асен или непосредствено след неговия край.Въобще лобопитен нюанс че Иван Аесн може да е почнал царуването си със съществена териториална загуба.

Гогов а в коя друга държава / или народ или племе/ през 7 - 9 век се практикува подобно нещо?Българите са просто едни от многото народи в Северното Черноморие и при Кавказ не го забравяй.Няма как да очакваш някакви бог знае какви разлики.

Нещата могат да се погледнат и от друг ъгъл.През 70 те години КГБ на Андропов се оказва единствената що годе реално работеща институция в СССР.За разлика от затъналите в разкош и корупция партийни структури начело със силно застаряващи партийни величия стремящи се главно да удължат своето пребивавене на власт Андропов успява да изгради работещ екип.При Андропов няма корупция и фаворизация на приятелите по чашка или безогледно издигане на лично предани земляци/спомнете си за днепропетровската мафия на Брежнев/.Може би и затова Андропов успява да спечели толкова котерийни битки - защото има зад гърба си работеща структура.

Някакви доказателства?

Имайте предвид че има учени според които Сасанидите въобще нямат спомен за Ахеменидите.Какво остава за това да извеждат своите корени оттам.

Само дето гота Стрез е негов брат и в един момент двамата се обединяват като Стрез признава неговото върховенство но запазва някаква вътрешна автономия.Всъщност Борил е първият владетел който се бори със сръбското влияние в Македония и той за разлика от други се справя с тази задача.Алексей Слав не владее никаква Южна Тракия а Рило Родопския масив а че Борил губи територии отвъд Дунав няма никакви индикации. КГ българите не отстъпват с мирния договор от 1212 г.Напротив той е сключен при условия които би приел вероятно и Калоян през 1204 г. на драго сърце.И би се избягнала една кръвопролитна осемгодишна война.

Значи Борил няма и никакъв късмет - на два пъти Анри по чудо се спасява от плен.Но пък печели при Боруй.Въобще войната с латинците при него върви с поделено надмощие.Има и други фактори които отслабват България:сепаратизма на Стрез и Слав,евентуалните претенции на Иван Асен за престола..И все пак към 1211 г. български отряди си позволяват да правят засади на самия латински император в околностите на Константинопол.А към 1212 г. Борил сключва напълно приемлив мирен договор с латинците които общо казано установява паритет на Балканския полуостров.Между другото с този договор вероятно е призната царската титла на Борил.Въобще Борил има успешни ходове и не трябва да се подценява.Има и своите недостатъци но кой владетел ги няма.

Не бих казал.

Да укрепеността на Преслав и възможността за неговата защита не е първостепен фактор при избора му на столица.Най меко казано не е най силната крепост.

Каква полза може да има България от една интегрална Югославия?

Възможно е.Никола Петков би бил един по културен и по умерен Стамболийски.Макар и самият Петков да има доста нееднозначно поведение около преврата на 9 септември и последвалите кървави вакханалии.Неговият съперник по земеделска линия Димитър Гичев е тикнат в затвора и по всичко изглежда че Петков е негов инициатор.Масовата екзекуция на регенти и министри през февруари 1945 г.също не минава без знанието на Никола Петков.