resavsky

Искаш да кажеш след 1878 г. няма градска буржоазия.Абсурд.

Сега Чалъковци започват да губят позиции още през 50 те години на 19 век /главно за сметка на Гешовци/.Макар че двете семейства имат връзка и Гешовци могат да минат за техни наследници.Другите честно казано не са ми познати но вероятно става въпрос за единични примери.Старите възрожденски родове си запазват водещата позиция в държавата поне до 20 те години на 20 век.А защо западат Копривщица,Котел и другите подбалакнски градчета?Ами западат всички градчета покрай които не минава железница.И в България и в САЩ и в Русия и навсякъде по света.Прогреса си иска своето.

Е те еснафите са против всяко едно въстание за да не си развалят спокойствието.Иначе точно от подбалканските селища произлизат най богатите български фамилии-Бурови,Губиделникови,Гешови,Яблански и т.н.Те си запазват богатството и влиянието и след освобождението.Дори го увеличават.Дай пример за един разорил се род след 1878 г.

Има ли поне едно мнение след 1878 г. когато някой да съжалява за този изгубен пазар.

Виж Пловдив в 1878 г.и Битоля в 1878 г.Битоля е поне два пъти по голям град и приблизително еднакво благосъстояние.А виж в 1912 г.Кажи ми какво изнасяме за Египет и Индия?

Българите не виждат почти нищо от пазарите на Османската империя.Кажи ми какво изнасяме за Мала Азия или за Египет.А мижавото княжество България през 1885 г. е било готово да строи жп линията София Русе без външен заем само с бюджетни излишъци.Нещо което Гърция,Сърбия и Румъния могат само да мечтаят.Какво производство са имали българите в рамките на Османската империя което да е било загубено?Колко банки се учредяват след 1878 г. и какво финансират те - зараждащата се индустрия или селското стопанство.Каква перспектива има българската икономика в рамката на Османската империя - вечен производител на вълна и овче месо.Защото друга перспектива няма.Как го виждаш султана да води политика на протекционизъм за българската икономика.

Алва къде отива тази търговска прослойка според теб.И кои пазари са загубени след 1878 г. та да изчезне търговската прослойка.А Априлското въстание всъщност е едно успешно въстание.Целта му е да предизвика война която да доведе до освобождението на България.Друга цел няма.

Рицар предлагам ти да я пуснеш.Безспорно си по компетентен по темата.Говоря напълно сериозно.

Да и аз също смятам че името "българи" се налага едва при Кавказ.Но това не значи че в етногенезиса не може да участват племена от споменатия регион/Афганистан,Пакистан/.

Да не говорим че наличието на патриаршията в Дръстър създвава ред практически проблеми.Всеки празник патриарха трябва да пътува до Преслав а патриарсите обикновено са хора в напреднала възраст и деликатно здраве.Рицар би ли разяснил цитата в пост №62 за каква измама говориш?

Златната църква е с дължина повече от 50 метра и ширина поне 12 метра.Това не се малки размери.Е не може да се сравнява с Голямата базилика в Плиска но с нея кой ли може

Единствено 6 септември 1885 г. признавам за революция.Истинска,народна.

Точно затова казвам Рицар че не е толкова важно наличието на митоториум /което трудно може да се улови по археологически път категорично/ а размера на църквите и тяхната представителност.При положение че Симеон построява Златната църква в Преслав без да смята да я прави патриаршеска / а в най добрия случай епископска/ то какво ли трябва да е построил в Дръстър.Но пък там няма църква която дори приблизително да е съпоставима с размерите на Златната църква.Имаме и Борилов синодик от който е видно че през 13 век спомен за патриаршия в Дръстър няма.Всъщност категорично сведение за патриаршия в Дръстър въобще няма.

Рицар а в кои средновековни църкви в България има следи от подобен митоторион?Не се заяждам но наистина не съм запознат.И има ли шанс патриарха да служи в църква в която няма митоторион.

Каскадьор а може би е имало няколко вида събори:политически и църковни.Сега събора срещу богомилите на Борил трудно може да се сравнява със съборите от ПБЦ.И по цели и вероятно като формат.

Това че Василий Втори поставя българския архиепископия в Дръстър се тълкува като доказателство че и българската патриаршия е била със седалище там.Малката подробност е че те правят и столица на темата Паристрион именно Дръстър за сметка на Преслав.Но това не значи че по времето на ПБЦ Дръстър е имал по важен статут от Преслав.Явно Василий по една или друга причина е игнорирал Преслав като е наложил за център на византийската власт Дръстър.

Още повече говорим за една млада църква още силно зависима от политическата власт.

Въпросът къде да да е седалището на българския патриарх е въпрос далеч повече политически отколкото религиозен.В този ред на мисли разсъжденията че Дръстър е стар епископски център /за разлика от Преслав/ не са особено точни.Дръстър разбира се също има статут на владетелска резиденция но "първа столица" през 10 век категорично е Преслав.Е питам аз ако патриаршията беше в Дръстър не би ли трябвало да има църква която поне да е равна по размери на Златната църква в Преслав?

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD_%28%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85%29 Наистина хубава статия за проблема.И все пак при колизия между Дюканжовия списък и Бориловия синодик аз твърдо залагам на синодика.

Само ще ви обърна внимание че в Бориловия синодик се говори за "преславски патриарси" а не за "дръстърски патриарси".

което ще рече че няма патриаршия?

Глишев не е като да не се копае в Плиска но това е капка в морето.Знаеш че там има страшно много терен за проучване.

Най бележитият аварски каган носи името Баян.

Е само българи ли са бягали във Византия?Всякакви вождове и вождчета от близки и далечни страни са търсили място под слънцето.Тоест Византия.Която е имал политика да толерира подобни емигранти.

Защо не?Дори този Баян да е с български произход той на вероятно е потомък на емигрант от 8 век.А въобще не трябва да се изключва допускането след рухването на каганата някой и друг аристократ да се е добрал до Византия.