resavsky

Още при Маркели има повече от сериозни противоречия между Никифор и генералите му.Да не говорим че първото дезертьорство е преди самото начало на похода още докато Никифор умува в Маркели какво да прави.

Графе ами защо Василий не преследва Иван Владислав ами подвива опашка и се прибира в Цариград?Във две поредни кампании /1014 г. и 1015г./Василий Втори прекратява походите си едва след като части от неговата армия търпят поражения.Защо да смятаме че в 1017 г. не става нещо подобно?А Цимисхий е размахвал лично меч - спомни си за Кървавата планина и как при Дръстър сам предлага единоборство със Светослав.

Защо смятам че похода е след 1000 г.Най вече заради данните за живота на сръбския княз Иван Владимир пленен по време на похода.Както е добре известно впоследствие Иван Владимир е обявен за светец и неговата биография е щироко изследвана.На първо място Иван Владимир е роден някъде около 990 г.Неговия баща Петър /среща се и като Петрослав/умира през 1000 г. и Иван Владимир наследява трона на Дукля като дете.Само че по време на похода на Самуил въобще не се споменава името на Петър което ще рече че той вече трябва да е починал.Нещо повече - излиза ако се приеме датировката 997/8 г. че Самуил е воювал с едно дете на 7 - 8 години което победил,пленил и хвърлил в затвора.Абсурд.Излиза и че Иван Владимир е прекарал дълги години в затвора /докато стигне възраст за женене/каквито данни няма.Все пак Косара няма как да се влюбила в малолетно дете.Така че датировката на похода трябва да се постави някъде след 1005 г.когато Самуил губи Драч и се налага да затвърждава българските позиции в региона.Принципно в нашата историография се приема че след 1000 г. Самуил е в глуха отбрана без да има изрична свидетелства за това.Битката при Крета 1009 г. е доста неясна като датировка /споменава се в един единствен извор/ а и в тези години Васили Втори е бил ангажиран с норманите в Южна Италия.Не виждам пречка западния поход на Самуил да се предатира към 1006 г. или дори 1100 Още повече има едно сведение че малко след похода Самуил починал което е много странно ако говорим за 997/8 г.

А защо не разглеждате варианта че дякон Игнатий се връща в манастир.

Михов никой не се освобожда сам.Дори америанците.

Стоедине много те уважавам но разкажи ми ти историята на Априлското въстание в Ловеч.А този град е бил гласен от Левски за център на ВРО.Или пък Тетевнско,Орханийско и т.н.Или обратния вариант колко пъти е бил Левски в Панагюрище ,Батак и т.н.

Във всеки случай когато апостолите започват подготовокта за Априлското въстание не заварват и помен от комитетите.Всичко започва от начало.И въобще кажете какво става с ВРО след декември 1872г.Има ли такова животно.

И каква дейност извършват тези комитети.Всякаква друга само не и революционна.А каква връзка има между запазените комитети?Никаква.

Е защо да не сравняват революционните умения на Стамболов и Левски?1876 г.Стамболове на 22 години и вече е организирал две въстания?А Левски на 22 години какво е направил?И не трябва ли да се признае че изградената от Левски Вътрешна революционна организация се оказва недееспособна и рухва като картонена кула.

Ами защото няма никакви данни Василий Втори някога лично да е размахвал меч.Даже си спомням как Варда Фока го предизвиква пък тоя бяга по тъчлинията.Други са достойнствата на импретораа не лична храброст.Освен това епизода звучи неправдоподобно-очевидно засадата е била на километри от основния византийски лагер.Докота Василий разбере за битката събере някакъв отряд и стигне на време би трябвало да са манали часове -а сам знаеш колко трае една битка по това време.Още повече че говорим за декември итолкова бързопредвижване едва ли е възможно.Да не говорим че вероятно Василий е трябвало да премине и река Черна.Ти ми кажи каква е целта на похода от 1017 г.Превземане на град Костур.И след победа в генералното сражение внезапно се отказва поне да преземе Костур.Тръгва си Василий с подвита опашка и оставя значителен гарнизон във Воден.Казваш че било нормално византийската армия да квартирува там.Само че имай предвид че от Воден до Охрид е много близо отколкото от Охрид до Драч.Така че Иван Владислав едва ли е бил чак толкова притеснен от тази армия за да се реши на поход до Драч.Което би било странно ако беше бит при Сетина.

Виж сега смятам че Геник е командвал армията си крайно неуверено без ясна цел което е био усетено от войските и е довело до апатия и спадане на бойния дух.Противоречиви заповеди,неясна стратегия,безхаректерност - така бих характеризиралдействията му по времена похода.И освен това скъперничестно и ненужни наказания.това отблъсква хората и се стига до дезертьорство.Дори в самото начало на похода.Как е изглеждала армията му -ами наистина не знам.Едва ли се е е стигнало до разападане на бойния ред но и дисциплината и бойния дух не са били на нужното ниво определено.

Мога само да гадая Андрейчо.

За Сетина:ами вероятно целия епизод с участието на Василий Втори е измислен.Българите печелят победа като унищожават един от отрядите на армията.Съображения: 1.След битката Василий Втори внезапно прекратява похода.Завръща се в Константинопол като не забравя да усили гарнизона във Воден.Тоест опасява се бългаско настъпление на юг.Малко странно ако българската арми преди това се е разбягалапри Сетина. 2.Никога преди това Василий Втори не се е изявявал като войник.Още повече вече е на години за подобни фокуси.Самия израз "Бежите цесарят" е достатъчно неправподобен. 3.Михаил Псел съвременник на събитията описва че Иван Владислав спечелил редица победи и почти отчаял Василий.Кои са тези победи не е ясно.Най вероятно деблокирането на Охрид през 1015 г. и Сетина 1017 г.Иван Владислав е описан като "непобедим".Доста странно ако е загубил при Сетина. 4.Няколко месеца след Сетина Иван Владислав предпирема офанзива към Драч.Не е нормално ако е разбита при Сетина.

По време на своето царуване цар Самуил предприема един сравнително слабо проучен поход по време на който опустошава цялято далматинско крайбрежие като достига чак до град Задар.Никога преди и след това българската войска не стига толкова далеч ва Запад /поне в това направение/.Похода несъмнено е успешен като може да се разглежда като последната победна война в историята на ПБЦ.Проблема е неговото датиране .В нашата историография обикновено се приема че той е извършен около 997/8 г. а хърватската и сръбската се сочат доста по късни години - 1006 г. или дори 1008/9 г.Аз лично съм по склонен да приема второто гледище.Неясни са и мотивите за похода както и неговата целесъобразност при наличието на нарастваща византийска заплаха.

Графе при Сетина печелим ние.Поне по мое скромно мнение.За Крета почти нищо не се знае - така че там нещата не могат да се възстановят.Мизия може и да я губим но българи живеят и в днешна Албания,почти цяла днешна Сърбия та дори и на север от Дунав.Бях си направил труда преди време да изчислявам че когато Иван Владислав поема престола в 1015 г.територията на държавата е не по малко от 150 000 квадратни километра.И то без васалните сръбски княжества.А за населението не си прав - то винаги може да се премести на незавоюваните от византийците територии.В онази епоха населението все още е твърде мобилно.

Първо съотношението си е било обще взето такова от времето на Аспарух.А както е известно и ние печелим някоя и друга война.А за катафрактите - кажи ми коя битка печелят за Василий Втори?

Графе откъде го вадиш това съотношение?

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Sperchios_River,_Greece_-_course_by_satellite_image.jpg Вижте къде се е заврял Самуил на майната си - на стотици километра от българската територия.Нищо чудно че се е стигнало до такава катастрофа.

ОК дай документи.

Да същия мит като този че Наполеон нападнал Русия заради износа на коноп.

From south-Dalmatian sources, primarily Chronicle of the Priest of Dioclea, Chronicles of Dubrovnik and Kotor legend of St. Tripun, it is known that the emperor Samuel had attacked Dioclea, Dalmatian towns of Kotor, Ulcinj and Dubrovnik, and finally attacked Zadar, to return to Bulgaria through Bosnia and Rascia. According to the previous research this campaign was dated in 986, and later, in the latest research, more precisely in 998/999. Analyzing the chapter of the Chronicle of the Priest of Dioclea, where the Hagiography of Diocleian ruler Vladimir has been preserved, it was concluded that this must had been undertaken couple of years before the death of emperor Samuel. Silence of Iohannes Diaconus, who in his Chronicle often wrote about Dalmatia, regarding Samuels campaign against Dalmatia and Zadar, presents clear sign that the campaign was undertaken after 1008, and the death of Iohanned Diaconus (who died in 1009). Another argument that Samuel's campaign was taken at the time when Dyrrachium was under the Byzantine rule and that was in 1005 according to Lupus Protospatarus, also points to the end of the first decade of the XI century's the time of the campaign. Political circumstances, which led to the campaign, were the following: the Venetians strengthened their positions in Dalmatia in 1000, and put on the throne the ruler of Croatia who was loyal to them. In the year of 1004/1005 the Venetian duke by the marital ties, secured the acknowledgement of his possessions in Dalmatia from Byzantium, which also considerably strengthened Byzantine position in the Adriatic. By the fall of Durrachium under the Byzantine rule in 1005, the Byzantines came in the direct contact with the princedom of Diocleia and thus made connection with their possessions in central Dalmatia. Thus, on the western borders of Samuel's state, there was a strong anti-Bulgarian block formed by Venetians, Croatians, Diocleia under the direct control of Byzance. This forced Samuel to attack Diocleia, the towns of the theme of Dyrrachium, as well as Byzantine towns in central Dalmatia. Based on the data from the Hagiography of St Vladimir, preserved in the Chronicle of the Priest of Dioclea, that "after some time" Bulgarian emperor Samuel had died, the conclusion is that the campaign took place around 1009/1010. Мнението на един сръбски историк.Има доста логика този поход да е резултат от повторното овладяване на Драч от византийците.

А така наречения "Западен поход" на Самуил си плаче за отделна дискусия.Обикновено се сочи годината 997 /или 998 г./.Само че не ми се вярва толкова скоро след Сперхей Самуил да е в състояние да предприеме толкова мащабна експедиция на Запад.Хърватските историци описващи историята на Дубровник пък сочат годината 1006 г.Само че тогава в нашата историография се приема /без особени доказателства/ че тогава Самуил е бил в глуха отбрана срещу Византия.

Аз го отдавам на липса на стратегически поглед. Първо не знаем къде са родовите владения на комитопулите. Но определно са далеч от Котор и Дубровник където Самуил прави също едно воаяжче. Походите към Тесалия и Пелапонес определено са с цел плячка. Самуил губи три години за да превзема Лариса и какво облекчава това нещата. Нищо.да не говорим че губи Лариса с лекота.

Всъщност на Геник му е липсвала харизмата на големия водач.Никога не е бил популярен сред войската а със своето скъперничество само е засилил настроенията срещу него.Иначе Геник не е бил лош финансист и определено е бил добър и висококвалифициран чиновник но не и пълководец и държавник като цяло.Просто не е бил роден за водач.

Тези принцеси би трябвало да са дъщерите на Борис ІІ.Жалко е че после няма никакви данни за тях в изворите.