resavsky

Да и някакъв съюз/договор който да остане в тайна има няма 1200 години.А може и да е имало такава клауза : договора да се пази в тайна точно 1200 години.Е стига вече истината излезе наяве.

Не забавяй че говорим за 14 век.Тогава никой няма да преведе "архонт" като "княз".

Първо един византийски автор никога ама никога не би нарекъл Крум "княз".И второ има и други ценни бележки които издават ползването на домашни български източници.

Освен това Никопол е прекалено близо до Свищов.А при Свищов е единственият мост който свързва руската армия с Румъния.Прекалено опасно е.

Емге за истинка обсада на Плевен може да се говори едва след септември.Дотогава Осман паша си има връзка със София.

Има и един повреден надпис от самия Крум намерен в Силистра. и онзи побеждавайки отиде . . . гърците в Маркели . . . като грифон. и влезе Никифор . . . от неговия яд да не се съберат . . . гърците и отново се събраха . . . гърците бог направи . . . ият бог направи и . . . и го срещнаха гърците . . . град и се спря в . . . отиде в Адрианопол и . . . и военачалниците .

Е няма кой да ги чака 6 месеца да съшат провизиите и да се предадат.Още повече Никопол може да бъде снабдяван по Дунава.

По същата логика можем да попитаме защо Саумил отива чак в Котор и Дубровинк явно подценявайки византийската опасност.

Между другото първончаналната идея на Осман паша е била да се укрепи в Никополи неговата войска да усили гарницона там.Но по време на придвижването получавана новината за падането на Никопол и се налага да импровизира.Плевен до тогава въобще не е бил укрепван и не може да се нарече по никакъв начин крепост.Нито пък има някакво особено стратегическо положение.

Дори във варианта от 1877 г. Никополската крепост хич не е за подценяване.Криденер не е ло пълководец но не и гений да предвиди ходовете на Осман паша.

Следва да се напомни че в 814 г. при вестите за подготовката на Крум византийците действително искат помощ от франките но получават отказ.И няма дори намек че три години по рано е същестуввал подобен съюз.

Мизерната титла на Карл - няма начин.

Но пък самия Крумов дворец няма как да има гарнизон 12 000 души или пък да бъде отбраняван от такъв голям контингент.

Още повече че Никифор е напуснал Константинопол още през месец май.Няма как Крум да няма информация за това.

Чакайте сега ако проходите са били незащитени защо му е на Никифор дълго да обикаля?Пак се повтарям след тези обикаляния Никифор влиза в България а не в Мизия.А Крум затваря не проходите а "входовете и изходите на страната".Дали са идентични.Така че въпросите са два: 1.Дали тези "обикаляния на Никифор през непристъпни места" се касаят за българска укрепителна система на юг от Стара планина/тоест приграничните валове/или се има предвид самия Балкан. 2."Входовете и изходите на страната" идентични ли са с проходите на Стара планина?Границата както е известно не е по билото на Стара планина а някъде на север от Маркели на няколко десетки километра от Балкана.

Не забравяйте че Геник е наречен "дързък страхливец".Точно защото е неопитен пълководец да се е решил на подобен поход.

Защото някак си акцентира на сражението с първия отряд /12 000/ докато генералното сражение остава някак си встрани.Не ми звучи логично.Защото ако тези 50 000 са основната армия на Крум определено говорим за генерално сражение.А се споменава сякаш между другото.

Пак се повтарям:къде пише че вторите 50 000 са въоръжен отряд/армия а не цивилно население.

Но след като са били въоръжени.Това говори за две неща: 1.Аварите преди това са имали по особен статут - били са лишени от оръжие.Това не говори за съюз.Дори не са имали статут на погранично население. 2.Крум явно е бил в крайно затруднено положение за да прибегне до този крайно рискован ход за да въоражи доскоршните си врагове.В този ред на мисли ако Крум имаше под ръка непокътната основната си армия едва ли щеше да опре до аварите.

Съюз между българи и авари?По скоро са кръвни врагове.

Можеш да добавиш и Пловдив и избиването на латинските пленници в Търново и самоназванието Ромеооктан /което няма нищо общо с мирното съвместно съществуване/.С твърда ръка е пипал Калоян трябва да му се признае.

Гербов ако приемем че през 14 век са имали точна предства как е изглеждала една чаша - череп.

За краят на Аварския хаганат впрочем си има отделна тема.Мироки може спокойно да пише там.Явно темата го вълнува.А иначе тези авари които вземат участие в кампанията от 811 г. няма как да са били особено отдалечени от мястото на събитията.Така че вероятно вече са били преселени някъде на юг от Дунав.

Значи Мироки Карл не изтребва поголовно аварите а те запазват в някаква степен вътрешна автономия.Достатъчно много сведения има за това.Впрочем под една или друга форма аварски групи се запазват чак до идването на маджарите в началото на 10 век.Така че през 811 г. може просто да има наказателен поход срещу непокорни васали.Но данни за българо- франкска война от 811 г. просто няма.

Да военната кариера на Карл Велики е сравнително добре описана в изворите.Но там няма и дума за война с българите.