resavsky

За Сетина:ами вероятно целия епизод с участието на Василий Втори е измислен.Българите печелят победа като унищожават един от отрядите на армията.Съображения: 1.След битката Василий Втори внезапно прекратява похода.Завръща се в Константинопол като не забравя да усили гарнизона във Воден.Тоест опасява се бългаско настъпление на юг.Малко странно ако българската арми преди това се е разбягалапри Сетина. 2.Никога преди това Василий Втори не се е изявявал като войник.Още повече вече е на години за подобни фокуси.Самия израз "Бежите цесарят" е достатъчно неправподобен. 3.Михаил Псел съвременник на събитията описва че Иван Владислав спечелил редица победи и почти отчаял Василий.Кои са тези победи не е ясно.Най вероятно деблокирането на Охрид през 1015 г. и Сетина 1017 г.Иван Владислав е описан като "непобедим".Доста странно ако е загубил при Сетина. 4.Няколко месеца след Сетина Иван Владислав предпирема офанзива към Драч.Не е нормално ако е разбита при Сетина.

По време на своето царуване цар Самуил предприема един сравнително слабо проучен поход по време на който опустошава цялято далматинско крайбрежие като достига чак до град Задар.Никога преди и след това българската войска не стига толкова далеч ва Запад /поне в това направение/.Похода несъмнено е успешен като може да се разглежда като последната победна война в историята на ПБЦ.Проблема е неговото датиране .В нашата историография обикновено се приема че той е извършен около 997/8 г. а хърватската и сръбската се сочат доста по късни години - 1006 г. или дори 1008/9 г.Аз лично съм по склонен да приема второто гледище.Неясни са и мотивите за похода както и неговата целесъобразност при наличието на нарастваща византийска заплаха.

Графе при Сетина печелим ние.Поне по мое скромно мнение.За Крета почти нищо не се знае - така че там нещата не могат да се възстановят.Мизия може и да я губим но българи живеят и в днешна Албания,почти цяла днешна Сърбия та дори и на север от Дунав.Бях си направил труда преди време да изчислявам че когато Иван Владислав поема престола в 1015 г.територията на държавата е не по малко от 150 000 квадратни километра.И то без васалните сръбски княжества.А за населението не си прав - то винаги може да се премести на незавоюваните от византийците територии.В онази епоха населението все още е твърде мобилно.

Първо съотношението си е било обще взето такова от времето на Аспарух.А както е известно и ние печелим някоя и друга война.А за катафрактите - кажи ми коя битка печелят за Василий Втори?

Графе откъде го вадиш това съотношение?

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Sperchios_River,_Greece_-_course_by_satellite_image.jpg Вижте къде се е заврял Самуил на майната си - на стотици километра от българската територия.Нищо чудно че се е стигнало до такава катастрофа.

ОК дай документи.

Да същия мит като този че Наполеон нападнал Русия заради износа на коноп.

From south-Dalmatian sources, primarily Chronicle of the Priest of Dioclea, Chronicles of Dubrovnik and Kotor legend of St. Tripun, it is known that the emperor Samuel had attacked Dioclea, Dalmatian towns of Kotor, Ulcinj and Dubrovnik, and finally attacked Zadar, to return to Bulgaria through Bosnia and Rascia. According to the previous research this campaign was dated in 986, and later, in the latest research, more precisely in 998/999. Analyzing the chapter of the Chronicle of the Priest of Dioclea, where the Hagiography of Diocleian ruler Vladimir has been preserved, it was concluded that this must had been undertaken couple of years before the death of emperor Samuel. Silence of Iohannes Diaconus, who in his Chronicle often wrote about Dalmatia, regarding Samuels campaign against Dalmatia and Zadar, presents clear sign that the campaign was undertaken after 1008, and the death of Iohanned Diaconus (who died in 1009). Another argument that Samuel's campaign was taken at the time when Dyrrachium was under the Byzantine rule and that was in 1005 according to Lupus Protospatarus, also points to the end of the first decade of the XI century's the time of the campaign. Political circumstances, which led to the campaign, were the following: the Venetians strengthened their positions in Dalmatia in 1000, and put on the throne the ruler of Croatia who was loyal to them. In the year of 1004/1005 the Venetian duke by the marital ties, secured the acknowledgement of his possessions in Dalmatia from Byzantium, which also considerably strengthened Byzantine position in the Adriatic. By the fall of Durrachium under the Byzantine rule in 1005, the Byzantines came in the direct contact with the princedom of Diocleia and thus made connection with their possessions in central Dalmatia. Thus, on the western borders of Samuel's state, there was a strong anti-Bulgarian block formed by Venetians, Croatians, Diocleia under the direct control of Byzance. This forced Samuel to attack Diocleia, the towns of the theme of Dyrrachium, as well as Byzantine towns in central Dalmatia. Based on the data from the Hagiography of St Vladimir, preserved in the Chronicle of the Priest of Dioclea, that "after some time" Bulgarian emperor Samuel had died, the conclusion is that the campaign took place around 1009/1010. Мнението на един сръбски историк.Има доста логика този поход да е резултат от повторното овладяване на Драч от византийците.

А така наречения "Западен поход" на Самуил си плаче за отделна дискусия.Обикновено се сочи годината 997 /или 998 г./.Само че не ми се вярва толкова скоро след Сперхей Самуил да е в състояние да предприеме толкова мащабна експедиция на Запад.Хърватските историци описващи историята на Дубровник пък сочат годината 1006 г.Само че тогава в нашата историография се приема /без особени доказателства/ че тогава Самуил е бил в глуха отбрана срещу Византия.

Аз го отдавам на липса на стратегически поглед. Първо не знаем къде са родовите владения на комитопулите. Но определно са далеч от Котор и Дубровник където Самуил прави също едно воаяжче. Походите към Тесалия и Пелапонес определено са с цел плячка. Самуил губи три години за да превзема Лариса и какво облекчава това нещата. Нищо.да не говорим че губи Лариса с лекота.

Всъщност на Геник му е липсвала харизмата на големия водач.Никога не е бил популярен сред войската а със своето скъперничество само е засилил настроенията срещу него.Иначе Геник не е бил лош финансист и определено е бил добър и висококвалифициран чиновник но не и пълководец и държавник като цяло.Просто не е бил роден за водач.

Тези принцеси би трябвало да са дъщерите на Борис ІІ.Жалко е че после няма никакви данни за тях в изворите.

Към 989 г. Василий Втори изтегля всеки читав войник от Тракия защото му предстои крайно трудна война с Варда Фока.Това е бил идеалния момент за българска Реконкиста и възстановяване границите на държавата от времето на цар Петър.Но Самуил пропуска лекомислено този момент зает с дребни задачи в Тесалия.Дали Самуил има ресурс да задържи Тракия?Един господ знае.Но ако беше отместил границата по Странджа конфликта вземаше съвсем други измерения.

Дали пък това не е загъдачният град Вичина?Макар че определно е далеч от Дунав.

Напълно си прав.Левски не успява да контролира създадената от самия него революционна организация.А сред емигрантите във Влашко авторитета му никога не е бил особено голям.

Факт е че в 1018 г. не става цар на България.Това са спекулации които нямат почва.

Не трябва да си свръх човек Йончев просто трява да имаш някаква стратегия.При положение че традиционните български области на юг от Стара планина са под византийска власт дасе занимаваш с грабене на Тесалия не е много уместно.След 986 г. когато е отвоювана и територията на север от Балкана територията на България заприличва грубо казано на полумесец /донякъде напомня днешна Хървтаска/.Това е изключително опасно защото Византия може да нанесе удар във всеки един момент поне в три направления:към Преслав,към Средец или към Охрид.Самуил явно подценява ситуацията и предпочита да си обсажда Лариса.По късно това се оказва фатално.

Дали път тази явна несправедливост при разпределяне на плячката не става причина за падане на бойния дух при византийците?

Е хайде кажете ми уважаеми Йончев и Глишев между Траянова врата и Спархей Василий Втори дали още има надежда че ще унищожи България?И докато в това време той действително е зает с други задачи какво прави Самуил?Играе си на грабителски походи в Пелапонес и Тесалия като по три години обсажда крепостчици от рода на Лариса.че на края като на шега унищожава цялата българска армия без бой при Спархей.Което вече изменя баланса на силите и дава шанс на византийците.

Но и България би могла да се окаже едра хапка за Византия.При по добро управление от страна на Самуил.Убеден съм в това.Войната не е задължително да бъде спечелена но можеше и да не се стигне до крах на държавата.Все пак една загубена война въобще не е задължително да означава край на държавата.Нима Копроним не е страшен противник?Но не успява в същата мисия.

Е аз веднага пък ти даваме примера със Скендербег.Или Чингиз хан ако щеш.Блестяща кариера буквално от нищото.

Е да де но целите на руснаците в тази война са много по големи.Влахия и Молдова- ни повече ни по малко.Сключват мир на бърза ръка и се задоволяват с трохи.

Не надценявай Левски.При личност като Драган Цанков/естественият водач на либералите/ е трудно Левски да овладее отначало лидерството на партията.Да не забравим че и ако Любен Каравелов не беше починал той също би имал преднина пред Левски.

Е не мога да се съглася и това е.Какво значение име възможностите на държавите когато Самуил забравя да обезопаси тила си при Беласица?Дори Иван Владислав с далеч по ограничените си възможности е на път да спаси държавата ако не е загинал нелепо при Драч.Отново субективен елемент.Поне за мене личността на владетеля и неговите качества е далеч по важна от възможностите на държавата.Това е водещото и същественото в Средновековието.