resavsky

Чингиз хан да не би да е изградил своята империя по пътя на преговорите и ловката дипломация?Александър Македноски,Тамерлан,Шака Зулу - примерите са безкрайни.

Кои войни е спечелил?

В 1905 - 1906 г. се разгаря така наречената Първа мароканска криза - изключително остро обтягане на отношенията между Централните сили и Антантата във връзка с желанието на Франция да окупира Мароко.Историята на кризата е добре известна като в крайна сметка войната е избегната.Дали пък това не е бил историческия шанс на Централните сили?Ако се беше се стигнало до война има една малка подробност.Русия нямаше да участва в нея.Ако германците бяха отищли докрай щеше да се стигне до повторение на 1914 г. но без Източен фронт.Шансовете за успешен блицкриг на германците нарастват многократно.Лично за мен в Берлин пропускат златен шанс да нанесат сериозен превантивен удар на Франция /в по голяма степен/ и на Англия.Еднократна възможност която няма да се повтори.

Е Борис І не е бил добър военноначалник но оцелява дълги години на трона.

Султанските архиви в Цариград също не са прегледани напълно.

Надежда има винаги.Най малкото може да изскочи още нещо от Англия от изнесеното от лорд Кързон.

Трябва да е имало остатъци от по стар надпис /или поне спомен за него/.Оттам би трябвало да идва титлата "кавкан" няма друго логично обяснение.А името Шишман и град Търново ясно трябва да ни покаже че се касае за възрожденска история.

Напротив едва ли може да има спор че трябва да се свърже със старопланински проход.

Доста съмнителен си е този надпис.Какво ще рече "кавган на Търново"?Възрожденска компилация най вероятно.

Особено интересна е историческата съдба на балканските проходи, защото няма път, който да не пресича някоя от нашите планини и в който, с течение на вековете, да не са станали цяла редица от много важни събития. Историческата съдба на балканските проходи е неразривно свързана със съдбата на всички села и градове, разположени от двете страни на планините. Не може да се напише историята на Анхиало, Месемврия и Варна, на Айтос и Провадия, на Карнобат и Шумен, на Сливан и Елена, на Казанлък и Габрово и пр., ако не се знае историята на техните проходи през Балкана, които ги свързват помежду. Когато пък се касае да се напише историята на някои градове, които са играли голяма военна, културна и политико-икономическа роля в нашето минало, като, например, на столиците на I-вото българско царство: Плиска и Преслав и на II-то – Търново, които необходимостта е издигнала преди векове в подножието на предпланините на Балкана, за да служат като станции (mansions| на армиите, керваните и пътующите, а по-сетне, вследствие на голямото им стратегическо положение, са били издигнати в столици, - тогава трябва да се изучи най-подробно историята на всичките проходи и пътища, които отвред, като широки улеи, са се стичали към тях и са пренасяли или отнасяли всичко, което е било необходимо. Тези и всички подобни градове не са нищо друго, освен продукт на съобщителната енергия, взета изобщо, на всички проходи и пътища, които се стичат към тях. Махнете или по-добре запушете тези сухопътни артерии – всички градове лежащи на тях ще заглъхнат – така, както заглъхнаха всички наши балкански градове с прокарването на железопътните линии през полетата. С издигането пък на София за Столица на третото царство, някогашните две преславни столици: Преслав и Търново съвсем западнаха. Това е написано през 1926 г. от Васил Аврамов и ме си стори нужно да го цитирам в тази тема.

Въпросното Диакане без съмнение е на север от Стара Планина.

Направих консултация с професионални шофьори/пизнавам си че темата ме запали/.Според тях Айтоския проход е най къс от всички старопланински проходи като разстояние което трябва да се измине в планината.Днес не е толкова използваем поради острите завои.Но за една средновековна армия това едва ли е такъв същественпробеме.

Гербов безпорно има известна прилика - Вратник - Демир Капия - Сидера.Но има няколко проблема: 1.В единствения извор в който е посочен конкретен град до Сидера това е Марционопол.Твръде далеч е от Вратник. 2.Вече изтъкнах чекойто и да е Сидера би трябвало да е солидно укрепен с крепости в двата му края.Кои са тези крепости при Вратник? 3.Вратник е слабо известен и почти неизползваем проход в наши дни.Няма основания да мислим че е било по друг начин през Средновековието.Стои далеч от черноморското крайбрежие и основните пътища. 4.Не ми е известно Вратник да се свързва с бойни действия по време на Средновекоието.За сравнение с Айтоския поход:оттам минава със сигурност Али паша през 1388 г. и доста вероятно Исак Ангел през 1190 г.

Галахад проблема доколко е изполвана Странджа като пътна артерия през Следновековието.Основния път е бил Константинопол - Одрин а той не минава през Странджа.Има и крайморски път но той е доста рядко използван.

Аз не виждам никакъв шанс през 7 - 8 век Стара Загоа да носи латинско име.Дори и да приемем че е имало добив на желязо това едва ли е било толкова голям фактор та да даде име на целия град.

Християнинът Михаил да носи титлата "каган".Абсурд.

Османско владичество е най точният термин.Геноцида среу тракийските българи в 1913 г. е извършен главно от кюрдски полуредовни отряди.Които няколко години по късно играят фундаментална роля и в арменския геноцид.Но всичко се връща на този свят и когато Ататюрк тръгва да изгражда турска национална държава самите кюрди стават жертва на репресии.Аз лично не изпитвам грам жал към тях.

Дори признаване на сюзиринета на Търново не изключва перидочини конфрикти помежду им.Примери за това в 14 век има безброй.

Няма друг толкова укрепен.

Значи името на прохода Сидера вероятно идва от укрепленията му /от желязо или железни врати/ а не от евентуалното добиване на желязо.

http://onlineuchilishte.com/2011/02/18/%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B5/ Айтоския проход е бил свръхукрепен.Едва ли е случайно.

Няма такива споменавания които да правят вързка Сидера - Одрин.

Ами Карнобатско хич не е далеч от Айтос и началото на прохода.А ако куманите побягнат от Аврилево към Стара планина или към Странджа ще побягнат????

Според Анна Коминна през 1088 г Алексей Комнин по време на похода си срещу печенезите преминал през Сидера и се установил на лагер при Тича.Явно няма как да става въпрос за Странджа.

Само че печенезите са дейтвали в района на Пловдив.И се изтеглят през Сидера към Северна България.Няма как да минат за по кратко през Странджа.