Особено интересна е историческата съдба на балканските проходи, защото няма път, който да не пресича някоя от нашите планини и в който, с течение на вековете, да не са станали цяла редица от много важни събития. Историческата съдба на балканските проходи е неразривно свързана със съдбата на всички села и градове, разположени от двете страни на планините. Не може да се напише историята на Анхиало, Месемврия и Варна, на Айтос и Провадия, на Карнобат и Шумен, на Сливан и Елена, на Казанлък и Габрово и пр., ако не се знае историята на техните проходи през Балкана, които ги свързват помежду. Когато пък се касае да се напише историята на някои градове, които са играли голяма военна, културна и политико-икономическа роля в нашето минало, като, например, на столиците на I-вото българско царство: Плиска и Преслав и на II-то – Търново, които необходимостта е издигнала преди векове в подножието на предпланините на Балкана, за да служат като станции (mansions| на армиите, керваните и пътующите, а по-сетне, вследствие на голямото им стратегическо положение, са били издигнати в столици, - тогава трябва да се изучи най-подробно историята на всичките проходи и пътища, които отвред, като широки улеи, са се стичали към тях и са пренасяли или отнасяли всичко, което е било необходимо. Тези и всички подобни градове не са нищо друго, освен продукт на съобщителната енергия, взета изобщо, на всички проходи и пътища, които се стичат към тях. Махнете или по-добре запушете тези сухопътни артерии – всички градове лежащи на тях ще заглъхнат – така, както заглъхнаха всички наши балкански градове с прокарването на железопътните линии през полетата. С издигането пък на София за Столица на третото царство, някогашните две преславни столици: Преслав и Търново съвсем западнаха.
Това е написано през 1926 г. от Васил Аврамов и ме си стори нужно да го цитирам в тази тема.