resavsky

Най ранната титла си е именно "архонт" - справка надписа на Тервел на МК. По ранна просто няма.Тези 60 години също са спорни при положение че Кубрат взъстава срещу аварите /което е доста по вероятно отколкото срещу тюрките/.Откога ги броиш не е ясно.Дай поне едно писмено сведение което да намеква за някакво родство между българи и тунгузи,тюрки,алтайци и т.н.

Това за титлите при тюрките и в Дунавска България сме го дъвкали поне 10 пъти.Гарване имаш напредък преди твърдеше че титулатурата била наълно заимствана сега вече го докара до "частично заимстване".Би ли бил по конкретен в какво се изразява това "частично заимстване".А с архонт удари шестица от тотото.Най ранно зафиксираната титла на български владетел /Тервел/ в домашен извор е именно архонт.

Може да се добави и княз Георгий Глож и управляваната от него област Киево.

А защо трябва да се давят в морето?Византийците отстъпат към Несебър защото им е отрязан пътят към Поморие.

Галахад бойното поле приблизително съвпада с землището на Каблешково /или в непосредствена близост до него/.Така че от Биберна съвсем резонно е можел Симеон да ръководи битката.А и да скрие резерва зад хълма.

Прочетете книгата на Пламен Павлов за османското завоевание.Там досаттъчно ясно е казано какво е представлявал "Бродът".

А печенезите при Константин Мономах как са минали Дарданелите?А турците на Сюлейман?

http://www.evgenidinev.com/seen/biberna/ Доста логично звучи от тук Симеон да ръководел битката.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Battle_of_Anchialos_%28917%29.svg Ето картата от Уикипедия.Абсолютна невярна.Битката е поне на 10 километра от морето.

Кое му е фантастичното?Брод има и точно затова патриархът се опасява че българите могат на минат на малоазийския бряг.Ккато го правят по късно и печенезите а през 14 век и османските турци.

Говориш за 2010 г.През 10 век брод е имало.Впоследствие бродът е заличен, за да минават корабите.

Винаги съм се съмнявал в цифртата 15 000.В българския препис на Манасиевата хроника е посочена цифрата 6 000 която звучи далеч по достоверно.

Да и самият патриарх Никлоай приема че това е напълно възможно - преминаването на Дарданелите без флот.

Има манасатир "Слепче" до Демир Хисар.Вероятно трябва да се свърже със Самуиловите воини.

Не виждам защо битката трябва да бъде свързана непременно с река Ахелой.Сведението което имаме е че българите са клали взиантийската армия там вече при преследването и.Не е задължително основнана част от сражението да се е разиграло там.Могат да се намесят и архелозите - има ли открит воене лагер на запад от Поморие /или някакви трайни укрепления/.

Печенезите по времето на Комнините.

Ако не знаеш Качо в спора се ражда истината.Като писмото на патриарха доста по вероятно ми изглежда някаква българска част все пак да е минала Дарданелите.

Напомням че се касае за война започнала още 913 г.Вероятно византийците са контролирали крайбрежието /с крепостите/ а българите старопланинските проходи.Битката е в земята между тях.

Нали не очакваш ако 100 - 200 български конници са минали на малоазийския бряг запалили някоя и друга къща и това да намери отражение в изворите.

Битката със сигурност не при днешното крайморско село Ахелой /което не е съществувало в Средновековието / а доста по на изток.Най общо казано в Поморийското поле.Къде точно едва ли ще узнаем.Има два хълма които претендират че именно на тях е бил Симеон и е ръководел битката.Интересното е че византийското отстъпление е не към основната им база Анхиало а към Месемврия.Точно това обстоятелство говори че византийското отстъпление е провокирано от мощен български контраудар отрязъл им пътя към Анхиало а не от случайно събитие /като бягство на коня на Фока/.

Значи при Дарданелите / на така наречнения Брод/ е единственото място където морето може да се мине на кон.Така че няма какво толкова изненадващо ако някой български отряд е прегазил морето и се е насочил към Мала Азия.

Действително един български отряд през 923 г. се прихвърля на малоазийския бряг.Вероятно с раззунавтелна цел.Нищо особено.

Царевец и Трапезица бълват съкровища Разярен грифон в герба на Шишман Старините около Царевец и Трапезица продължават да бълват съкровища. За трите години на разкопките в средновековния манастирски комплекс "Св. св. Петър и Павел" във Велико Търново са открити 840 монети, от които 9 златни и 106 сребърни. Сред находките са и 24 сребърни и седем златни пръстена, 20 сребърни и 10 златни обици. Това съобщи днес археологът проф. Николай Овчаров. Между най-ценните открития той посочи груповата находка от седем златни монети - най-голямата досега у нас. Те са от времето на никейския император Йоан Ватаци и българския цар Иван Асен II. Особено ценна от научна гледна точка e златна мъжка обица, свързана с прабългарския период на нашата държава, както и обица с изображения на двуглави орли - знак за царственост. Тя е принадлежала на жена от династията на Шишмановци. Откритият сребърен пръстен с разярен грифон може би е гербът на цар Михаил Шишман, предполага доц. Хитко Вачев. За пръв път е открит и гроб на викариен епископ на Търновската епархия от втората половина на ХVII век. Нейните граници са съвпадали почти изцяло с границите на царството на Иван Шишман. Средновековният манастирски комплекс "Св. св. Петър и Павел" във Велико Търново ще бъде социализиран чрез проект за 6 млн. лв., защитен от общината с помощта на проф. Николай Овчаров и доц. Хитко Вачев.

За 1453 г. просто не е вярно.

Самия израз Кушанска Бактрия не е особено коректен. Държавата на кушаните не е носила името Бактрия, а античната държава Бактрия няма нищо общо с кушаните.