resavsky

Въобще не си прав за Дръстър.Крепостта си е функционирала.

Все си мисля че в Дръстър и Средец при завладяването им се намират функциониращи църкви.А дали в Дръстър през 8 век функционират църкви е спорен въпрос.По скоро да.

Джон Бъри - учителят на Рънсиман.Жалкото е че днес трудовете му са почти непознати.

Всъщност ние не знаем за съпротивата при завземането на Мизия но след като българите печелят генералнто сражение при Онгъла изхода на войната е бил ясен.Пламене войната не е нито за Добруджа нито за Мизия.Войната е за съществуването на българска държава на Балканите.

Границата на империята е до Дунав.Част от крепостите /Дръстър,Одесос/ са заети директно от византийски гарнизони а на обширни площи в днешна Северна България са настанени федерати.

Като чета темата си мисля че излишно се спекулира с термини като "номади" и "уседнали народи".Да хората на Аспарух не са били народ който е носил целия товар на гърба си но не са и били седентарна цивилизация от типа на персийската или римската.Истината трябва да е някъде по средата.И все пак си мисля че българите трябва да са били една идея по развити от хазари и авари тъй като от последните е почти невъзможно да се установят каквито и да е археологически следи за същия период 7 - 8 век.

Значи България поне на два пъти води изключително дълги и изтощителни войни:по времето на Симеон и Самуил така че ресурси не са липсвали.

В духа на всичко което знаем за древните българи далеч по логично изглежда да са избити целите родове.

Преслав просто не е планиран като отбранително съоръжение.Иначе в първите години на ВБЦ си изпълнява функциите на столица /вероятно до смъртта на Петър/.Иначе Търново май въобще не е предвиждан за столица но стечение на обстоятелствата - конфликтът между Асен и Калоян от една страна и Петър от друга след 1190 г. определено изиграва своето влияние.Всъщност нямаме никакви данни че Петър е живял и един ден в Търново и има каквото и да е общо с този град.

Това за вдигането на въстанието също си е доста спорно къде точно е станало.Няма данни че е в Търново.

Качо откъде правиш извода че Търново е родно място на Асеневци?

Стените на Преслав са с дължина повече от 20 километра.Крайно неудобни за защита.

Пламене доста е спорно.Преслав е носител на традицията но пък Търново е далеч по удобен за отбрана.

За Дръстър това въобще не е вярно.Крепост си е и то превзета със щурм.

Чакам с нетърпение!Но за мен не численото превъзходство е решаващо на Добро поле.И през 1917 г. и през 1918 г. в същия личен състав защитниците на Добро поле отбиват две настъпления на Антантата.

40 километра позицията при Добро поле?По моите източници не повече от 15.

Сравнявам ги:напълно съпоставими са.

Пускам една тема, която отдавна ме вълнува... Защо печелим при Дойран и губим при Добро поле? Не са ли били едни и същи българските войници на двете позиции от фронта? Съотношението на атакуващи/отбраняващи и при Добро поле, и при Дойран е тъждествен. Доста е спорно коя от двете позии е по-силна и непристъпна (говорим - като георгафски особености). Аз лично бих заложил на Добро поле, което е изключително трудно достъпно през лятото (през зимата е изключено преминаването му!), докато през Дойран, все пак, преминават няколко оживени пътя. И на двата участъка от фронта настъплението на Антантата не е било изненада.

Винаги съм си мислил защо нашите успяват при Дойран а губят пир Добро поле.И единствената разлика която виждам е че при Дойран имаме енергично ръководство провеждащо непрекъснато укрепване на позицията.При Добро поле не виждаме такова нещо.

Всъщност при Добро поле българската армия получава подкрепления - не по малко от осем полка.Но са вкарани в боя съвършено неорганизирано и без ясна идея за ползването им.Ако са имали подготвена втора позиция са можели да се спрат на нея и с разбитите първоешалонни части да окажат далеч по съществена съпротива.

Това звучи най логично.Ако печенезите бяха съюзници на Цимисхий би трябвало да ги видим пред стените на Дръстър.Но там отсъстват.От друга страна знаем че при първата инвазия на Светослав печенезите определно действат ката български съюзници.

По скоро Батнебрег е надценил сърбите като напълно неоснователно ги е приравнил към една средна европейска армия.

Е да но аз не се сещам в древнобългарски текст Унгария да е била наречена Оногурия.

Добрев превеждаш "оногре" като "Унгария"?

Виж Панцер по принцип победителите не се съдят но в случая планът за генерално сражение на Сливница е бил крайно рискован.Всъщност ако не са били сръбските грешки няма как да бъде реализиран.Но пък за изоставяне за София през 1885 г.и дума не може да става..По чисто психологически съображения.А иначе един от недостатъците на българската армия пре войните от 1912 - 18 г. е невероятната упоритост да се брани до последна капка кръв буквално всяка педя земя без каквото и да е тактическо отстъпление.Примери колкото искаш:Кукуш и Дойран 1913 г.завоя на Черна 1916 г.Голяма Яребична през месец май 1918 г.Добро поле.Във всеки един от тези случаи българската армия е можела да се оттегли за далеч по слини позиции но не го прави защото отстъпването на няколко километра българска територия се е считало за катастрофа.