"През същата година [6301 от С.М., септемврийската 808-809 г.], преди Великденски празници [през 809 г. Великден се е падал на 9 април], Крум, архонтът на българите, като се отправил срещу Сердика, превзел я с измама и обещания, избивайки шест хиляди души ромейска войска, освен множеството обикновени граждани. А Никифор, който излязъл привидно на третия ден от Страстната седмица, не извършил нищо достойно за отбелязване. Той отказал да даде обещание за ненакърнимост на спасилите се от клането началници, които го молели за това, и ги принудил да избягат при враговете. Между тях бил и спатарият Евматий, опитен механик. А Никифор, за голямо безчестие, се постарал да убеди с клетвени послания столицата, че отпразнувал Великден в аула на Крум. А когато поискал да застрои превзетата Сердика, понеже се страхувал от противодействието на войската, внушил на стратезите и началниците да убедят тълпата тя да помоли императора за застрояването. А те, като разбрали, че това е една злонамерена игра, възбунтували се срещу него и началниците си в шестия час [т.е. около 12 ч. по обед] и като се нахвърлили, разкъсали палатките им. А като дошли до шатрата на императора, нападнали го с много обиди и проклятия, заклевайки се, че повече не ще понасят безмерното му сребролюбие и злонамереност. Той пък, като се уплашил много поради внезапния бунт и като станал от трапезата, опитал се най-напред чрез патрициите Никифор и Петър да укроти войската с клетви и увещания. А те, нещастниците, след малко заели някакъв хълм [според Г. Цанкова-Петкова това е Лозенската планина], забравяйки започнатото дело, като викали като при някакво земетресение или суша: "Господи, помилуй!" Императорът, готов на всякакво злодеяние, като измамил през нощта с тайни дарове повечето от началниците, отишъл на другия ден сам сред тълпата и им говорил, като им обещавал всякакво благоденствие, и със страшни клетви ги уверявал, че еднакво обичал чедата си. И веднага пристигнал в столицата, като оставил патриция и примоскриния [началник на императорската канцелария] на войската Теодор, по прякор Саливарас, да узнае от самите тях кои са бунтовниците. А когато множеството се завръщало, като се престорил, че ще им дава заплата, при Свети Мамант [на Босфора, близо до Константинопол] наказал повечето с бой, подстригвания [т.е. насилствено замонашване] и изгнания и превел останалите в Хрисопол [в Мала Азия], като потъпкал така своите толкова страшни клетви..."
Ето го сведението на Теофан на което се опира Павлов.Ако Никифор беше отвоювал Сердика щеше ли Теохан да заяви че "не извършил нищо достойно за отбелязване".