resavsky

"През същата година [6301 от С.М., септемврийската 808-809 г.], преди Великденски празници [през 809 г. Великден се е падал на 9 април], Крум, архонтът на българите, като се отправил срещу Сердика, превзел я с измама и обещания, избивайки шест хиляди души ромейска войска, освен множеството обикновени граждани. А Никифор, който излязъл привидно на третия ден от Страстната седмица, не извършил нищо достойно за отбелязване. Той отказал да даде обещание за ненакърнимост на спасилите се от клането началници, които го молели за това, и ги принудил да избягат при враговете. Между тях бил и спатарият Евматий, опитен механик. А Никифор, за голямо безчестие, се постарал да убеди с клетвени послания столицата, че отпразнувал Великден в аула на Крум. А когато поискал да застрои превзетата Сердика, понеже се страхувал от противодействието на войската, внушил на стратезите и началниците да убедят тълпата тя да помоли императора за застрояването. А те, като разбрали, че това е една злонамерена игра, възбунтували се срещу него и началниците си в шестия час [т.е. около 12 ч. по обед] и като се нахвърлили, разкъсали палатките им. А като дошли до шатрата на императора, нападнали го с много обиди и проклятия, заклевайки се, че повече не ще понасят безмерното му сребролюбие и злонамереност. Той пък, като се уплашил много поради внезапния бунт и като станал от трапезата, опитал се най-напред чрез патрициите Никифор и Петър да укроти войската с клетви и увещания. А те, нещастниците, след малко заели някакъв хълм [според Г. Цанкова-Петкова това е Лозенската планина], забравяйки започнатото дело, като викали като при някакво земетресение или суша: "Господи, помилуй!" Императорът, готов на всякакво злодеяние, като измамил през нощта с тайни дарове повечето от началниците, отишъл на другия ден сам сред тълпата и им говорил, като им обещавал всякакво благоденствие, и със страшни клетви ги уверявал, че еднакво обичал чедата си. И веднага пристигнал в столицата, като оставил патриция и примоскриния [началник на императорската канцелария] на войската Теодор, по прякор Саливарас, да узнае от самите тях кои са бунтовниците. А когато множеството се завръщало, като се престорил, че ще им дава заплата, при Свети Мамант [на Босфора, близо до Константинопол] наказал повечето с бой, подстригвания [т.е. насилствено замонашване] и изгнания и превел останалите в Хрисопол [в Мала Азия], като потъпкал така своите толкова страшни клетви..." Ето го сведението на Теофан на което се опира Павлов.Ако Никифор беше отвоювал Сердика щеше ли Теохан да заяви че "не извършил нищо достойно за отбелязване".

Четох я.Пламен Павлов също не е категоричен.Малко вероятно ми се струва между 809 г. и 811 г. градът цели три пъти да е превзаман,отвоюван и т.н.А че византийците са планирали кампания на северозапад ми се струва малко вероятно.Значителния числен състав на гарнизона вероятно е свързан със стратегическото му положение.

Ами явно е имал планове за отвоюването и и последващо възстановяване.Ако се касаеше само за възстановителна дейност едва ли би си стигнало до бунт.Ако византийците бяха успели да си отвоюват Сердика защо му е на Никифор да ги наказва чак толкова строго?

Не виждам никакви сериозни данни че Крум след 809 е изоставил Сердика.Още повече през 811 г. тя несъмнено е в негови ръце.

То и Рънсиман твърдеше че Никифор е превзел Плиска цели два пъти /809 г.и 811 г./.Въобще за тази камапния си имам отделно мнение но не ми се почва пак този спор.Иначе за мен няма съмнение че след 809 г. Средец си е твърдо в пределите на България - градът не е е упожаряван,разрушаван и т.н.При наследниците на Омуртаг се превръщва в изходна база за настъпление на юг и югозапад.

Чакай това събитие въобще не става при Средец.Никифор се среща с оцелелите от средецкия гарнизон някъде из Тракия.Сам Никифор въобще не е пристъпвал към Средец.

Добрев Светослав превзема Преслав поне 6 месеца преди Цимисхий и го окупира.Защо тогава не взема съкровищницата?А Калокир по скоро обещава на Светослав дяр от хазната в Константинопол ако му помогне да превземе града и стане император.

А по този въпрос ще спорим.Крум си задържа Средец.

Йончев ами Средец?

Нещо на фоменкомвщина ми намирисва.

Не те разбрах Армандо.Коя титла е употребена еднократно?

Ами изплюй го де.

Напротив има кавкан както има и ичъргубоил,канартакин и други титли отпреди покръстването.

Е и какво като ни блокират крайбрежието.Печелим си Балканската война убедително и без флота.

Напротив дни преди смъртта на Иван Владислав българите търпят тежко поражение при Мъглен при което е пленен втория човек в държавата - кавкана Дометиан.По това време Гаврил Радомир си ловува най безгрижно.Военните успехи на Гаврил Радомир ги няма никакви като същия проявява единстевно лична храброст убивайки византийски пълководец в персонален дуел.

Няма съмнение Пламене че Иван Владислав е вложил и елемент на лично отвъщение.Напълно си прав.

Пламене едно е да си добър пълководец а друго претендент за трона.

След убийството на Арон Самуил не е имал алтелнатива.А Петър Делян е един самозванец.

Разбира се че е Иван Владислав /при това лично/ - има си изрични сведения за това.По озадачащото е единодушието с което българската аристокрация приема отстраняването на сина на Самуил.Дали това не е косвен знак за неодобрение към политиката на Самуил и един вид реабилитация на брат му Арон?

Дискусията съвсем се отплесна в нежелана посока.Призвовам ви да пишите за Петков.

Има едно косвено доказателство че Борис ІІ не е имал син - скопяването на брат му Роман.Явно целта на това сокпяване е било прекъсване на Симеоновия род което би било безсмислено ако Борис има син.

Децата му може да означава и две момичета.А втория цитат просто не е верен.Лъв Дякон не е писал подобно нещо.

Ако приемем че Борис ІІ е имал по голям брат /евентуално Пленимир/ то двете принцеси изпратени в Цариград би могло да са и негови дъщери.Няма как да с по нисък ранг - или деца на царя или негови племеннички иначе никой в Константинопол не би допуснал подобен брак.Иначе няма намек за син на Борис /който би трябвало да носи име Петър/ или за деца на Роман преди скопяването му.

Е хубава работа.Фердинанд строил Свирчо рушил.

Галахад от 1878 г. до 1887 г.когато Петков става кмет стотици чужденци посещават София.Дипломати,журналисти,търговци.Нито един от тях не забелязва Сфоия да прилича на древно антично селище.Нито един.Висчки са категорчни - прашно ориенталско село.