resavsky

Галахад "Свети Апостоли" не е ли "Свети Петър и Павел" на Царевец?

Ама Фоменко академик ли е станал?Този свят верно е тръгнал на свършване...

Аз лично бих сравнил Бенковски с Димитър Общи - една порода авантюристи.Е Бенковски не предава никого но пък следва собствена стратегия през 1876 г. която е много по разлчина от това което се е говорело в Гюргево.А ако и се бе паднал на Бенковски не толкова търпелив и интелигентен човек като Волов да работи с него вероятно апостолите в ІV окръг щяха да ес избият помежду си.

Левски нито за момент не е спирал да се бори за българската кауза.Той по принцип отрича четническата тактика и вероятно затова не участва в четата от 1868 г.А Бенковски до 1875 г.?Къде му е участието в освободителната кауза?

Лъв Дякон рядко е коректен с цифрите.Той твърди например че Светослав разполага в Дръстър с 240 000 човека - абсолютно фантастична и нереална цифра.Пловдив в този момент няма как да има такова население.

Когато Левски е обесен Бенковски е точно на 30 години.При добро желание е можел да се включи в някоя от легиите,в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа,в някоя от другите чети.Където се включват стотици негови връстници че и по млади от него.Въобще до 1875 г. Бенковски няма абсолютно никакво участие в освободителното движение и причината за това не е крехката му възраст.

Дори американските колонии намиращи се в превзъходна геополитечска ситуация далеч от доминиона не минават без френска помощ при това доста солидна.

Бенковски е едни авантюрист,мутра както искате го наречете.На 32 години се сеща че е българин и се включва в борбата за национално освобождение/като преди това се занимава с недотам достойни деяния из цялата Османска империя/.По време на Априлското въстание същият действа изцяло на своя глава не се съобразява с никой и нищо.Присвоява си правомощия ,отказва да се подчинява на по висшите,следва си собствена стратегия.Пали села,провокира кланета и не дава отчет на никога за действията си.

Някой запитал ли се е защо легендарни хайдути като Филип Тотю,Панайот Хитов,капитан Петко войвода нямат никакво значимо участие в обществено-политическия живот след 1878 г.Нито един от тях не става депутат,министър и т.н.Мисля че Бенковски щеше да е един от тях.Подобен авантюрист не може да бъде държавник.Всъщност CV то на Бенковски е повече от любопитно и далеч не традиционно за хъш поборник.

http://www.argumenti.net/?p=14 Прелюбопитна статия за ролята на Стамболов в Априлското въстани

Бенковски вярно пише кървави писма но и той тръгва да бяга към Влашко.Фактът че Стамболов остава жив не го прави страхливец.Добре ако Бенковски беше имал късмет и стигнеше благополучно във Влашко също ли щяхме да причислим към страхливците?

http://www.hrono.info/libris/lib_l/lomon15.html От този сайт го вземам превода Потом, устроив все мирно и положив город в безопасности, говорил с материю о своих намерениях и притом объявил ей и боярам: „В Киеве жизнь мне не нравна; затем пойду на Дунай в Переяславец, где средина моего владения и всякое изобилие ко мне собирается: из Греции серебро, золото и паволоки, вино и овощи различные; из Богемии и Венгрии серебро и кони; из России мягкая рухлядь, воск, меды и люди”. Ольга, проливая слезы, представляла: „Что оставляешь нас, любезный мой сын, сирых? Чужих земель желаешь, а свою кому поручаешь? Дети твои малолетны, я дряхлой старости достигла и, конечно, к смерти изнемогаю. При конце моея жизни вспомни прежнее к тебе матернее прошение, веруй со мною единому Богу Вседержителю. Он подаст тебе к земному небесное царство. Но ты сего учения ненавидишь и на гнев преклоняешься. Итак, единого прошу, пребудь здесь краткое время, до скончания моего течения. Погреби тело мое по христианскому закону, не сыпь высокой надо мной могилы и не совершай тризны по обычаю неверных”. По сем завещании в третий день преселилась блаженная Ольга к вечному покою. Святослав, исполнив ея повеление, с плачем проводил святое тело ко гробу. Внуки, бояре и весь народ жалостным воплем отдали последнее целование великой героине, премудрой правительнице и истинной богоугоднице, жившей в супружестве сорок два года, после Игоря до крещения десять, в христианстве пятнадцать, всего близ лет осьмидесяти. Оставшие христиане неутешно рыдали, лишась себе прибежища

Иначе Торн си прав че въпроса за участието на Стамболов в Априлското въстание се нуждае от допълнително изследване.Чувал съм доста упреци в тази връзка /както и например защо го няма при Стара Загора и Шипка/.Но пък упреците са главно от хора които са стояли далеч от І революционен окръг и то основно след идването на власт на Стамболов.Не знам някой от съратниците на Стамболов от Търново и Стара Загора от времето на въстанието да са го обвинили за нещо.

По времето на кризата от 1886/7 Стамболов ярко демонстрира че притежава достатъчно смелост да се опълчи срещу Русия и лудия и император Александър ІІІ.

Българската армия е изградена главно благодарение на народнолибералите.Те често са наричани от своите противниц милитаристи и военнолюбци.След 1908 г. когато те падат от власт и идват народняците и прогресивнолибеларалите изграждането на армията вече не е основен приоритет.Иван Евстатиев Гешов и Стоян Данев може и да имат качества но са безкрайно далече от това което трябва да представлява един военновременен лидер.Аз не мога да си представя някой от лидерите на Народнолибералите /Стамболов,Греков или Димитър Петков/да подаде оставка като Гешов в най важния момент или като Данев да избяга от София на 16 юни 1913 г-

Светослав е категоричен че неговия Преславец /който той нарича малък/ се намира на Дунав.Когато той има възможност да избира между Дръстър и Преслав той избира Дръстър.Преслав е безнадеждено далеч от голяма плавателна река което е жизнено важно за Светослав и неговата армада от лодки.

Ами Светослав сам заявява на майка си че иска да управлява в Малък Преславец на Дунав.За мен Малък Преславец е идентичен с Дръстър което е лесно обяснимо ако приемем че Дръстър има статут на втора столица.Иначе друг подобен значим център какъвто описва Светослав на долния Дунав няма.

Далеч не само от литературата.

Е хубаво Торн но на коя държва към 808 г. могат да се определят точно границите.Всичко опира до предположения при които преоблодава национализмът.

Е тук вече трябва да си каже тежката дума археологията.Торн нещо изместихме темата.

“(Канасюбиги Маламир) от Бога владетел. Дядо ми Крум намери с нас тези произведения. ... Баща ми владетелят Омуртаг, като сключи 30 годишния мир живя добре с гърците. И аз живях добре, но гърците опустошиха нашите земи и владетелят Маламир, който управляваше заедно с кавхан Исбул, отиде на война с гърците и разруши крепостта Проват и крепостта Бурдизон в земите на гърците и придоби всякаква слава. И дойде във Филипопол и гърците избягаха. И тогава кавхан Исбул, заедно с прославения владетел направи среща с филипополци.”

Пловдив влиза в пределите на България след Омуртаг и преди Борис.За съжаление друго уточнение не може да се направи.

"През същата година [6301 от С.М., септемврийската 808-809 г.], преди Великденски празници [през 809 г. Великден се е падал на 9 април], Крум, архонтът на българите, като се отправил срещу Сердика, превзел я с измама и обещания, избивайки шест хиляди души ромейска войска, освен множеството обикновени граждани. А Никифор, който излязъл привидно на третия ден от Страстната седмица, не извършил нищо достойно за отбелязване. Той отказал да даде обещание за ненакърнимост на спасилите се от клането началници, които го молели за това, и ги принудил да избягат при враговете. Между тях бил и спатарият Евматий, опитен механик. А Никифор, за голямо безчестие, се постарал да убеди с клетвени послания столицата, че отпразнувал Великден в аула на Крум. А когато поискал да застрои превзетата Сердика, понеже се страхувал от противодействието на войската, внушил на стратезите и началниците да убедят тълпата тя да помоли императора за застрояването. А те, като разбрали, че това е една злонамерена игра, възбунтували се срещу него и началниците си в шестия час [т.е. около 12 ч. по обед] и като се нахвърлили, разкъсали палатките им. А като дошли до шатрата на императора, нападнали го с много обиди и проклятия, заклевайки се, че повече не ще понасят безмерното му сребролюбие и злонамереност. Той пък, като се уплашил много поради внезапния бунт и като станал от трапезата, опитал се най-напред чрез патрициите Никифор и Петър да укроти войската с клетви и увещания. А те, нещастниците, след малко заели някакъв хълм [според Г. Цанкова-Петкова това е Лозенската планина], забравяйки започнатото дело, като викали като при някакво земетресение или суша: "Господи, помилуй!" Императорът, готов на всякакво злодеяние, като измамил през нощта с тайни дарове повечето от началниците, отишъл на другия ден сам сред тълпата и им говорил, като им обещавал всякакво благоденствие, и със страшни клетви ги уверявал, че еднакво обичал чедата си. И веднага пристигнал в столицата, като оставил патриция и примоскриния [началник на императорската канцелария] на войската Теодор, по прякор Саливарас, да узнае от самите тях кои са бунтовниците. А когато множеството се завръщало, като се престорил, че ще им дава заплата, при Свети Мамант [на Босфора, близо до Константинопол] наказал повечето с бой, подстригвания [т.е. насилствено замонашване] и изгнания и превел останалите в Хрисопол [в Мала Азия], като потъпкал така своите толкова страшни клетви..." Ето го сведението на Теофан на което се опира Павлов.Ако Никифор беше отвоювал Сердика щеше ли Теохан да заяви че "не извършил нищо достойно за отбелязване".

Четох я.Пламен Павлов също не е категоричен.Малко вероятно ми се струва между 809 г. и 811 г. градът цели три пъти да е превзаман,отвоюван и т.н.А че византийците са планирали кампания на северозапад ми се струва малко вероятно.Значителния числен състав на гарнизона вероятно е свързан със стратегическото му положение.

Ами явно е имал планове за отвоюването и и последващо възстановяване.Ако се касаеше само за възстановителна дейност едва ли би си стигнало до бунт.Ако византийците бяха успели да си отвоюват Сердика защо му е на Никифор да ги наказва чак толкова строго?