Да политическата конюктура и в България и в Македония след 1944 г. изтъпани на предно място личността на Яне Сандански.В резултат 90 процента от българите не са и чували за Борис Сарафов,Христо Матов,Иван Гарванов - противниците на Сандански.А специално Борис Сарафов в очите на цяла Европа е бил символа на македонското освободително движение.Статиите за него в западния печат са многократно повече от тези за който и да е друг водач на Организацията.Всяко пътуване на Сарафов в Европа се е отразявало нашироко в тогавашните вестници а и самият той не е отказвал интервюта и снимки.Всъщност това е и една от причините Сарафов да бъде обявен от враговете си за "славолюбец" и "рекламаджия".Истината е че Сарафов е имал харизма /представителен вид,убедителен изказ/ и е умеел да се изтъква пред светлините на прожекторите.Вярно е че е обичал да се перчи пред журналистите / в което няма нищо лошо/ но е успял да направи и много сериозна пропаганда на македноското освободително движение и да събере доста средства.Самият Сандански е дал не повече от две - три интервюта на чужди кореспонденти в които личи явното му притеснение /всъщност Сандански винаги е вземал някой от сътрудниците си със себе си за да поддържа разговор/.Пълно противоречие със Сарафов.Личната омраза на Сандански към Сарафов въобще не трябва да се изключва при изясняване мотивите за убийството.