resavsky

Е кой ти е казал че тези 200 000 са изцяло професионална армия - такава няма в цялото Средновековие а и след това.

В кои новоприсъединени земи на Арабския халифат е имало бунтове?Арабите предпочитат да налагат с по префинени методи отколото грубата сила/намаляване на данъците,религиозна толерантност/.А сам сметни колко е населението на Арабския халифат и помисли при дена пълна мобилизация защо не може да се стигене до тези 200 000.

Напротив 716 г.е зенита на Арабската империя.

Приятел големите империи при свръх мобилизиация са способни да изкарат на бойното поле огромна човешка маса.Наполеон напада Русия с 600 000 човека като мобилизара всичко което може а в нито една от другите си кампании не разполага и с половината от тези хора.Зад Арабския халифат в 716 г. стои огромният демографски потенциал на целия Близък Изток /с Персия включително,Северна Африка и почти целия Пиринейски полуостров.Арабите вече два пъти са търпули неуспех край Босфола и този път решават да заложат на количеството.Цифрата 200 000 идва от Михаил Сирийски а той си е сериозен автор без склонност към хиперболизация.

Не виждам основателна причина арабите да не могат да съберат 150 - 200 000 армия към 716 г.нямаме данни са среизона конфорнтация към тази година с хазарите или други.Говорми за империя разпростряла се от Пиренеите до Инд която се готви за най-важната кампания със стратегическия си противник.

Е защо могъща империя като Арабския халифат в 716 г. да не е в състояние да извади 200 000 армия плюс няколкохиляден фолт?

Арабите нападат Константинопол с 200 000 армия и това е исторически факт.

Иванко непревзимаеми крепости няма.200 000 араби в 8 век могат да превземат който си крепост си поискат.

Хайде първо стилизирайте аргументите в подкрепа на хунската теория и тогава ще говорим.Ако използваме юридически термини тежеста на дкозаване без никакво съмнение пада върху привържениците на тази теория.Предлагам следната схема:първо писмени извори,след това археологически данни и след това други доказателства/каквито искате - лични имена,топонимия,митология,фолклор и други /.Но писмените данни и археогическите следи трябва да са със приоритет.

Иванко ще коментирам че най - ранното от тези сведения е от 18 век - поправи ме ако греша.Би следвало поне един от тези автори да цитира извор от 14 век.

Иванко едниствения твой сериозен аргумент който виждам е,че се касае за доверен човек на Елена която е българка.А това че Вълкашин е бил женен за сестрата на Момчил е лишено от всякакво основание в изворовата база.

А може би просто съюзници?Имайте предвид че към 1371 г. общата площ на владенията на Вълкашин и Углеша надвишава територията на Търновското царство / а и на всяка друга държава на Балканите/така че много трудно е да се стигне до варианта василитет.Да и друг път / в един друг форум/ съм го писал че похода на Вълкашин и Углеша е мотивиран главно от амбициите им за балканско господство.

Но пък и на двете карти Карвуна е отбеляза като съвсем близо до Варна докато Варна - Каварна си е повече от 60 километра.

В интерес на истината Тодор Светослав е рискувал страшно много.Всичко е можело да завърши катастрофално и България да се превърне в обикновена провинция на Златната орда.Намеренията на Чака очевидно са били да качи своя роднина на престола в Търново /в качеството на негов васал разбира се/ да консолидира силите си и да предприеме реконкиста на североизток към земите които е смятал че му принедлежат.Проблема е че Токту е разполагал с достатъчно войски да наненсе изпреварващ удар върху Чака /тоест върху България/.Какво би станало в този слуай не е трядно да се предвиди.

Значи нека първо си отговорим на въпроса дали за всеки новопокръстен народ ромеите са създавали нова архиепископия.

Когато пуснах тази тема се надявах на компетентно мнение от някой археолог.Но те засега пасуват...........

Симеон не се е отказвал от нападение на Цариград през 917 г. той просто не е планирал такова.Цялата подготовка на Симеон за тази кампания е била за генерално сражение а не за обсада на най-могъщата крепост на света.Често обвиняват Ханибал че след Кана не се е насочил към Рим.А Рим далеч не е Цариград / става въпрос като фортификация/.

Цанков е един от хората твърдо опълчили се на комунизма в България.Неговата личност е демонизирана след 1944 г. което е меко казано незаслужено.Цанков е само лице на преврата от 9 юни 1923 но далеч не негов главен организитор /това е Военната лига чийто член той не е бил/.Цанков никога не е имал и цялата власт в правителството като например военният министър генерал Вълков открито не му се е подчинявал и е следвал своя политика.Защо военните издигат Цанков през 1923 г. - търсели са способен икономист необвързан със старите партии.Между другото малцина знаят че когато през 1915 г. Стамболийски е арестуван и изправен пред военен съд един от малцината престрашили се да свидетелстват в подкрепа на Стамболийски е именно Александър Цанков.Като министър председател Цанков действа решително,твърдо и със самочуствие но успява да се скара с военните и ВМРО и не спечелва доверието на монарха.Затова и не успява да се задържи на власт но спечелва немалко подръжници което му позволява впоследствие да създаде най-популярната партия в България - Народно социално движение.За убийствата след април 1925 г. - Цанков няма как да бъде оправдан за тях но при така стеклите се обстоятелства той не е виждал друг начин за действие.Цанков е смятал е това е единственият начин да избегне гражданската война или дори превръщенето на България в съветска република. П.П. И един безкрайно важен детаайл за Цанков:през 1943 г. той подкрепя Димитър Пешев в борбата за спасението на българските евреи и се подписва под декларацията на Пешев в защита на евреите.Ето такъв е бил "фашиста" Цанков.

Между другото някой ходил ли е в Никопол?Има ли данни къде точно е посчен Иван Шишман и някакви податки за гроба му.

Всъщност какъв би бил смисъла през 917 г. Симеон да настъпва към Цариград?Сам той е живял години в него и е познавал могъщите му стени.Дори и да приемем че Цариград може да бъде превзет без флот /какъвто Симеон няма през 917 г./ за това е необходима изключително сериозна обасдна техника.През 917 г.Симеон едва ли е разполагал с такава техника.Да не говорим че Сиемон е можел да се озове пред Цариград някъде в края на септември - началото на октомври и ако има намерение да обсажда могъщата крепост би трябвало да е провел съответанат подготовка.Да е осигурил изхранването на армията да е неутрализирал византийския гарнизон в Одрин и т.н.Поход към Цариград не е шега работа.Съвесм друг е въпросът за похода на Симеон към Елада и Пелопонес през 918 г.Целесъобразността на този поход е дълбоко съмнителна.мисля си че 918 г. е идеалния момент за решителен поход към Цариград - визанитийците още на се са отърсили от шока на катастрофата при Ахелой,има известни пораженски настроения в Цариград а българите биха имали цялата зима на 917 г. за подготовка.Но Сиемон предпочита да хвърли войските си на друго направелние ,византийците постепенно излизат от шока а властта е овладяна от Роман Лакапин който испява да мобилизира ресурсите на държавата.

Приемете тази статия като поредното доказателство колко пречи Битолският надпис на македонизма.Историчарите се мъата да го опровергаят но не става и не става.Всичко е пределно ясно.

През 1242 г. поне половината от татарската армия минава през България.Не става въпрос за отделни орди а за елитните формирования /вероятно корпуса начело с Кадан/ които преди това превземат Пеща,разоряват цяла Унгария и стигат чак до Адриатика.

Гербов къде виждаш твърдение че Симеон лично е участвал в битката.Скилица - Кедрин не споменава такова нещо.Касае се за дребно стълкновение между не особено големи отряди което по никакъв начин не може да се сравнява с титаничния сблъсък при Ахелой.През 917 г.Симеон вероятно не си е и помислял за поход срещу Цариград.Дори и ромеите да са успели да отбълснат някой български отряд / изпратен за плячка това е ясно отбелязано/това с нищо не е променило военностратегическата обстановка като българското надмощие се запзава категорично чак до 927 г.Това става причина за издигането пред 919 г. на Роман Лакапин чиято първа и основна задача си остава защита на столицата.

Татарите са превзели и десетки големи крепости като Киев,Болгар,Краков,Пеща и са имали много сериозни умения в тази насока.Специално техния западане поход /1236 - 1242/ е поготвян изключително търпеливо с години и е немисломо перфекционист като Субедей /главния монголски стратег/ да не се подготви за превземане на крепости.

Инавзията на татарите в българските земи през 1241/2г. е често пъти подценявано събитие в нашата историография.Тогава внезпано България от водеща политическа сила на Балканския полуостров се превръща в зависима от татарите страна плащаща им данъки вероятно губеща сериозна част от авторитета си.Винаги ме вълнувал въпроса :има ли археологически данни за сражения през 1242 г.около Търново,евентуално негово превземане и опожаряване.Писмените данни са оскъдни и несигурни но доколкото ми е извество в част от описанията на походоа се съсъдържат данни за превземането на "градът Турун".Безспорно тежката дума по този въпрос трябва да си кажат археолозите.