resavsky

А някакво документално потвърждение?

Не искам за да се заяждам но откъде се прави извода че битката е във Върбишкия проход?

Да се твърди че Смилец е бил съвсем апатичен разбира се е невярно.Имаше някакви смътни сведения за война с Византия в началото на управлението а след това май женеше дъщеря за сина на сръбския крал.Но по скоро това са неуспешни опити за активна политика.Смилец не показва енергичността на своя наследник Светослав Тертер например.

За Смилец е трудно да се правят някакви генерални изводи поради оскъдността на изворите.По всичко изглежда че докъм 1286 г. е твърде близък на Георги Тертер І след което преминава на византийска страна вероятно поради обещания за подкрепа за престола.В карайна сметка към 1292 г. Смилец успява да отстрани Георги Теретр от престола и сам да се мъзскачи възполвайки се от затруднения на царя с татарите.Управлението му трудно може да се определи по друг начин освен като незабележимо.

Между нас казано Симеон така се оправя с маджарите че си оставя ръцета.От геополитическа гледна точка за България е било крайно неизгодно създаването на агресивна маджарска държава по средния Дунав.Загубата на територии около 904 г. е най-малкия проблем.След 904 г. България има вече могъщ и агресивен противник в тила си което променя съотношението на силите в български ущърб.Няма български цар след Симеон / чак до Иван Александър включително/ на който да не се е наложило да воюва с маджарите.И това благодарение на "оправянето" на маджарите от страна на Симеон.Стратегическия съюзник който визнатийците търсят например по времето на Крум им е поднесен на тепсия.

Нищо не отстъпва Петър.Всъщност Белград е последният български град паднал през 1018 г.

Напротив не рухва след ужасяващия двоен удар а доказва своята жизненост и оцелява.За да издържи още 50 години тотална война със една световна суперсила.Една държава в застой / за каквото се приема България по времето на Петър/ би ли сътворила такава епопея?

Нека да сме наясно за нещо - договора сключен 927 г. сключен от цар Петър бележи върха на могъществото на българската средновековна държава.Никога преди и след това не е сключван договор с който Византия прави такива отстъпки считани доскоро за немислими.Вярно е че Петър обира плодовете на политиката на баща си но да сключиш изгоден договор в точния момент не е толкова лесна работа.Един Самуил не успява да направи точно това и води до катастрофа държавата си.Въобще проявената умереност / в смисъл отказ от идеята за превзамане на Цариград и изграждането на немислимата българо-гръцка империя/ е признак на зрялост и политически реализъм а не на слабост или откровено предателство.

Нека започнем с първото обвинение - че цар Петър е е отровил баща си Симеон Велики.Доказателствата моля?

Фактът че цялото Мадарско светилище е изоставено след покръстването говори че се касае за предхристиянски религиозен център.Ако Тервел беше реално покръстен не би и трябвало да получи и християнско име?Доростолска епархия може и да е съществувала но дали трябва да бъде свързана с владетеля?

Пайсий определно бърка Тервел и Борис.Въобще ранното християнство при Тервел си остава меко казано спорно.Ако Тервел е бил християнин какво прави неговия надпис в един стопроцентово езически паметник като Мадарския конник.Ако управляващата династия е била християнизирана къде са църквите от 7 век?И защо в 870 г. кавкан Петър заявява че българите отскоро са християни.

Кормесий неидентичен с Кормисош - трудно мога да го приема.По скоро съм склонен да мисля Кормесий/Кормисош е бил кавкан по времето на Тервел но е командвал войската слещу арабите и е подписал мирен договор с византийците поради което е приет за владетел от чуждите хронисти.Същият този този Кормисош след като е кавкан и при другите два кана от рудо Дуло / "Твирем" и Севар/ през 737 г. по неизвестни причини поема властта .След което според мен участва в кампанията от 740 г. срещу арабите.Разбира се сведенията са достатъчно объркани.Но че през 740. българите са пазели най-малкото благосконен неутралитет спрямо Византия е повече от очевидно.Иначе Лъв Исавър едва ли би предприел толкова крупна експедиция в Мала Азия.Но като се имат предвид традиционно добрите отношения между Кормисош и Лъв Исаъвр би могло да се допусне и директно българско участие.

След Стефан Душан май и Вълкашин и Углеша го владеят за известно време.Но по времето на Иван Шишман със сигурност влиза в територията на България.

Галахаде Паисий прави много ясно отграничение между двете кампании от 717 и 740 г.Както и между личността на "Тривелий" и "Асен Велики".

Като най-ужасно убийство спокойно можеш да пишеш и убийството на Арон и неговото семейство от брат му Самуил или аза предателство -поведението на Радко Димитриев като главнокомандващ през Междусъюзническата война.Признаването на македонската нация от Георги Димитров също може да фигурира.Това за "гемиджиите" не е вярно - никого не са предвали.

Битката при Акронион през 740 г. когато визанитийците начело с Лъв Исавър печелят една от стратегически важините си победи срещу арабите е добре известна.Въпросът е може ли да се търси българско участие в тази битка.Нека маркирам само следните моменти. 1.Паисий говори за български цар Асен Велики спечелил голяма победа срещу сарацините и получил за това царска титла. 2.Вторият надпис от Мадарския конник е от малко известния владетел Крумесис който говори за получено злато от гърците в замяна на оказана помощ 3.Според именника от 737 до 754 г начело на България е кан Кормисош 4.Според Теофан мирният договор от 717/8 г. е подписан от българска страна от Кормесий. Кормесий от 717 г. е доста енигматична личност защото е представен като "госоподар на българите" доколкото е известно че тогаа владетеле е кан Тервел.Вероятно става въпрос за кавкана или просто за главнокомандващия българските сили в Тракия.Ако приемем че Кормесий е идентичен с Крумесис / или Кормисош/ от втория мадарски надпис дали можем да приемем че той е идентичен с Асен Велики от Пайсий?Ако този Кормесий ръководи настъплението срещу арабите в Тракия през 717/8 г. защо 22 години по късно вече като владетел да не окаже помощ на византийците в не по-малко важната битка при Акронион.Още повече че и през 718 и през 740 г. начело на византийците е една и съща личност - Лъв V Исавър когато Кормесий със сигурност е познавал/ личният контакт в политиката не трябва да се изключва/.Да не говорим че Лъв V Исавър поддържа връзки с българите още от 705 г. когато посреща Тервел и Юстиниян като управител на Месемврия/може още оттогава да познава Кормесий/.Като се има впредвид мирните отношения на България с Византия за цялото управление на Лъв Исавър едно българско участие в Акронион 740 г. въобще не трябва да се изключи.

Да много случайности се събират.Първо иконата попада в Асеневци по неведоми пътища,след това почват да строят църквата, Асен намеква на императора за отцепване а след няколко седмици започва добре организирано въстание.

Остава въпроса дали ако Асен и Петър биха получили в Кипсела желаната прония щяха да обяват въстанието.Според мен лично отговора е поскоро да.Очевидно такъв план е съществувал и изпуснатите думи от Асен в Кипсела говорят за точно това.Но Исак Ангел прави поредната си глупост / от негова гледна точка/ като пуска братята да си тръгнат по живо по здраво от Кипсела само с няколко шамара.Едно въстание няма как да се подготви само за няколко седмици дори и ако се приеме че строителството на църквата "Свети Димитър" е започнал преди това по друг повод.Отварям една скоба - имама своите резерви дали "Свети Димитър"до Трапезица е идентична със "Свети Димитър" от обявяването на въстанието но не ми се спори на тази тема.

ИЦА строежа на една църква е продължавал с години.А посещението на братята в Кипсела е септември 1185 г.Освещаването на църквата е вероятно на Димитровден 1185 г. / 25 октомври/.Е как го виждаш за 40 - 50 дни след пристигането си от Кипсела братята да получат разрешение за изграждане на църквтата,да я построят / чисто технически не е възможно/ а същевременно да успеят да изградят и организацията на въстанието.

Има един въпрос който винаги ме е вълнувал - къде пише че въстанието е вдигнато точно във Търново?

ИЦА не си прав.Причините за въстанието са си чисто политиески.Още от първия си момент в църквата " Свети Димитър" въстанието си има много ясна изразена политическа цел - възстановяне на бълтгарската държава.Ни повече ни помалко.Това че са изпозлвали като повод народното недовоолство срещу извънредния данък е друг въпрос.Виж аналогията с бунта на Нестор стотина години по рано.

На третия въпрос - обикновено скъперничество.Исак Ангел е бил прочут с него.Между другото след идването си на власт Исак Ангел определно протежира провинциалната аристокрация / към която принадлежат Асе и Петър/ и затова братята са имали надежди молбата им да бъде удовлетворена.Затова мисля че и молбата им не е била толкова незначителна: 1.Иска се директно от императора.Допустимо е да се помисли че само той е имал компетентността да реши случая.Василевса едва ли е бил занимаван с дребни молбички от компетентността на местинте управители. 2.При отказа последва заплаха за отцепване от държавата.Що за молба трябвало да е било да предизвика такава реакция.Очевидно не става въпрос за пасище някъде в Стара Планина.

Към доказателствата можем да причислим и Лала Шахин и казаното в неговия "Доклад" - Иван Шишман е обграден с фаворизирани личности които са канят да получат висок пост равняващ се приблизително на бейлербей.Това може да се отнесе с еднаква сила и към управниците на Видин,Карвуна и на север от Дунав.

Това за Токту и отсъпването на територии заради ликвидирането на Чака май е мит.Няма такова нещо в изворите и се базира на косвени данни.

Мисля Средец е изпълнявал за десетина година роля на столица и по време на ПБЦ докато е бил жив брагъг на Самуил Арон.Събораженията ми за това са следните: 1.След падането на Североизточна България под византийска власт българският патриарх Дамян бяга именно в Средец.Не е ясно докага седалището на българските патриарси остава Средец /според Иван Снегаров до около 990 г./.Считам,че преместването на седалището на българските патриарси следва да се свърже и със отстраняването на Арон и неговото семейство от власт. 2.Около 971/972 г.мощите на св.Иван Рилски са преместени в Средец.Според Иван Дуйчев това преместване трябва са свърже с Арон.Подобни стъпки /пренасянето на мощите на известни светци/ предприемат и първите Асеневци в стремежа им да утвърдят Търново като столица и да го наложат като "богохраним" град. 3.Съществуват редица данни,че след 971 г. именно в Средец се пренася интелектуалният елит на Преслав - презвитер Козма,отец Йеремия и други.Формира са т.нар. кръг на "Средецките пророци". 4.Предприети са нови строежи в самия град - в този период например се отнася основния ремонт на ротондата "Свети Георги" свързван от някои автори именно с Арон. 5.Походът на Василий ІІ от 986 г. е насочен именно към Средец.Според участника в похода Лъв Дякон визнатийците са се насочили към "средата на българската земя".Доста спорно е дали се касае за географска среда при положение,че Средецката област в този момент е била гранична област с Византия.По-вероятно става въпрос за политическа среда. Струва ми се излишно да доказвам,че това важно положение което заема Средец до около 990 г. следва да се свърже с името на Арон.След екзекуцията на Арон и пренясането центъра на българската държава на юг към Охрид и Преспа името на Средец загадъчно изчезва от изворите.Смята се че синът на Арон Иван Владислав управлява в Средец без това твърдение да има реално покритие в изворите