alvassareiro

Художникът най-вероятно е българин, най-малкото защото надписите са на български. И най-вероятно е учил в Константинопол. Изобщо в епохата женските портрети са поле на доста експерименти и свободни интерпретации - докато мъжете се рисуват статично по подобие на светците, то женските образи са били рядкост и като цяло не е имало установени традиции за рисуването на такива, та именно при ктиторските портрети на жени зографите са действали с голяма свобода да ги изпишат.

Като продължение на последния ми пост да вмъкна, че нашите земи, не казвам точно България, а по-широко Западните Балкани, са дали доста нещо на православната иконография в два аспекта - като изображения, които се срещат само тук, и ги няма във Византия, или като византийски, дошли от нашите земи. В първия случай едно от обясненията е реакцията, било то на реконсилиация, било на аверс (отричане) спрямо богомилите. Във втория случай, несъмнено не по-малко интересен, е безспорно влиянието на тракийския орфизъм върху православната традиция. Нека не забравяме, че една дузина императори и епископи са родом от Мизия, Тракия, и тн, и несъмнено са били носители на орфически разбирания.

Ами разбира се, това е жалко, особено църквите в района на Бобошево, където май е действала местна школа. Но това не променя факта, че един представителен монумент е този, който е реставриран, а не в руини. Всяко нещо се оценява според състоянието му. Боянската църква е по-представителна от Беренде, защото представя по-нагледно и ясно определени тенденции от другата. Така както една нова Библия е по-представителна от друга на 200 години, окъсана и продрана, макар и двете да са с едно и също богословско съдържание и стонойност.

Как да ти дам примери? Богородица с криле не си ли виждал, или Св. Христофор с кучешка глава?

Палеологовия Ренесанс не започва с палеолозите, а през 1204, когато Запада превзема Константинопол, и се развива до падането под турска власт.

Боянската църква е противоречиво явление, защото, освен изложените по-горе неща, които я превръщат в шедьовър, историко-артистичен и богословски, като една майсторски написана книга, в същото време тя е и доста традиционна, скучна и напълно в нормите на нещата като представител на високата, академична живопис на Палеологовия рененас. Всичко е издържано така, както трябва да бъде, и като нея са били още стотици градски и столични църкви из целия регион. Поради тази причина тя няма и грам самобитност. Няма ни едно изображение, което да маркира типично българския принос, самобитен, в иконографията - и нямам предвид чесъна на масата, или лицата на някои светци, това са детайли. Няма типично българския теологически прочит на изображенията, онзи, който маркира територията на българския културен ареал - няма я Богородица с криле, няма го дори Йоан Кръстител с криле, липсва Свети Христофор с кучешка глава, липсва странната сцена Кръщение Христово, при която Христос е стъпил върху книга (а не камък) под който има змии още други, доста интересни изображения.

Напротив, нещата не може да се разделят така. Зад всеки жест, поза, цвят, стои солидна теология. Ако ти възприемаш един стенопис като картинка или комикс, си е твой проблем, разбира се. Истинските познавачи или поне цените обаче се интересуват от свещената история и теологическите послания на всяко изображение. И това няма нищо общо с предписанията на вселенските събори, всъщност има само един, които забранява Христос да се рисува като агнец. Не бъркай вселенските събори с ерминиите, появили се хиляда години след последните събори.

Ех че е смотана тая визия, нито мога да отговорям, нито да пиша.... Значи тук говорим основно за изкуство, теология. Не искам да се хващам за разни детайли като има ли фрагменти в Каменица или няма, общо взето общи приказки. Я Thorn като си такъв познавач на православното изкуство, за което иде реч в тази тема, обясни символиката на двете човешки фигури под краката на Христос в сцената Кръщение Христово; въз основа на какво се изобразява цялата сцена Анастасис (слизане в Ада) след като няма такъв текст; защо православието, за разлика от католицизма, придават такова голямо значение на Йоан Кръстител - като отделна икона тип Цефалофор (предполагам знаеш какво значи това) на царския ред на всеки иконостас, и в сцената Дейсис, която е фундаментална. И защо има крила? И тн. и тн. айде да не питам повече, че пак ще че замеряш с фрагменти.

Много подробно съм обяснил какъв е критерият за художествено майсторство - това е богословската грамотност на зографа. А удобният транспорт и реставрацията са фундаментални за един монумент да е представителен или не, особено ако го представяме пред широка аудитория.

Е аз пък визирам първия етаж на Бояна. Това все пак са отделни помещения, с различни функции и архитектоника. Само на купола, хаха, ами че то куполът е фундаментален в православната живопис.

Художникът не е самоук, доста подробно съм обяснил що е, какъв е. Въпросът с тези влияния е първо, че те не са от съществено значение, а се изразяват в разни детайли, пръстчета, али бали, те те засягат теологията на изображението приятелю, и затова са без особено значение. Второ, навярно тези западни влияния не идват директно от Запад, ами идват от Константинопол, където навярно ги е усвоил и боянският майстор. И трето, византиската живопис в този период е на светлинни години пред западната, и ако говорим за ренесанс по-късно, всъщност той идва от Византия към Запада, а не обратно.

Ами да пропуснал съм, че са и в лошо състояние. А в каменица, както и в Земен, липсват фрагменти, Бояна е по-пълноценно изписана, и изцяло реставрирана,а и фактът, че е леснодостъпна и в близост до столицата я прави наистина най-представителният пример за високата школа. Във всички западни източници градът се нарича с много имена едновременно, в т.ч и София от 11 век насетне.

Споменал съм ги, че са фрагментирани или в лошо състояние. Кое не е ясно?

Ехе, в доста лошо състояние. Особено Беренде. Като се реставрира ела да си говорим пак.

4. Най-майсторското изображение на Света София Нужно е найстина долбоко теологично познание, за да знаеш кой е Света София и още повече, как да я изобразиш. Разбира се, повечето хора смятат, че тя е жена, имала е три дъщери, и затова е светица, четири мъченици. Дъщерите убити, а майката умира от мъка. Всъщност майката София безспорно е мъченица, но не на нейно име е наречен юстинияновия храм в Константинопол, базилика в гр. София и всички други църкви с това име. Самата тя е наречена на друг. Света София всъщност е Божията Премъдрост, това е атрибут на Ийсус Христос и това е ясно и на не толкова добрите теолози. По-сложно е как всъщност да изобразим тази мъдрост. Ако на някой зограф му се даде задача да изобрази Божията мъдрост, той трябва да я реши първо в ума си - да си я представи, за да знае какво да нарисува. В държави като Русия се рисува гола женска фигура с криле, антична реминисценция на богинята на мъдростта, чийто паметник имаме и ние в центъра на София. В други случай се рисува просто жената, мъченицата Св. София - това е често използван подход - моралните качества на християнина - любов, надежда, Възкресение, мъдрост, се персонифицират в образа на жени-мъченици. Не че е имало толкова жени мъченици - често житията им се измислят, преплитат, доукрасявят. Така Света София е мъдростта, трите й дъщери са Вярата, Надеждата и Любовта, Света Анастасия е Възкресението и тн. Като трябва да нарисуваш Възкресението го персонифицираш, рисуваш Света Анастасия и готово. Но Боянският майстор е вещ теолог. Той пресъздава един удивителен епизод - когато е на 12 години, Дева Мария и Йосиф го водят в Йерусалим, където го изгубват. Много притеснени го търсят цял ден, докато не го намират в Йерусалимския храм, където изнася лекции на еврейските учени. А те го слушат в захлас. Защото Бог е мъдрост и няма значение,че е в тялото на дете, което не е ходило на училище и не може да чете и пише. Именно тази сцена е най-красноречивият пример за Богът - Мъдрост. Мъдрите хора се изобразят като белобради старци, само Бог може да е премъдро малко момче. Разбира се, за един средновековен зограф тази сцена е позната, навярно знае нейната символика, но е било ужасно трудно да си представи как едно момче ще е по-мъдро от всички учени накуп. А ако не може да си го представи, и сцената няма да е убедителна. Боянският майстор обаче е нарисувал най-убедителната сцена на Христос в храма - Божията мъдрост, в целия византийски ареал, дали защото близкият град се нарича Мъдрост, или обратно - градът се нарича така, заради тази сцена. Всъщност,може би именно тази сцена е най-уникалното нещо в цялата Боянска църква. И разбира се, сцената с килима, Убрусът, изображението на Света Екатерина - Христовата годеница с брачно було и пръстен, първото изображение на Свети Йоан Рилски и ред други сцена, които са познати на широката публика. Надявам се успях да внеса малко нова светлина върху този чудноват храм.

3. Легитимация чрез една църква В разгара на гражданската война се обновява и Боянската църква. Като братовчед на Константин, Калоян е несъмнено на негова страна, доста последователен човек - след 20 години, когато към България настъпва сина на Мицо, Иван Асен III, пратен от Византия, за да стане марионетен цар, Калоян отново ще е против него. За да легитимира претенциите си за трона обаче му трябва нещо повече от успех на бойното поле (а и към 1257 и той не е много сигурен още). Затова се жени за внучката на Иван Асен II, Ирина, кръстена на майка си, от Комниновата династия, и слага името Асен към своето. Както казахме по-горе, зографите на храма са прекрасни теолози, а навярно и историци. Те забелязват съвпадението в имената на Константин Тих Асен и император Флавий Константин (IV, Велики). Те също така знаят, че в православната живопис само император Константин Велики се изписва с ореол, защото е светец, и ореол на друг цар се слага само, ако има нещо общо или се идентифицира с Константин Велики. Съвпадението в имената тук е предостатъчно за средновековният боянски майстор да сложи ореол не само на Константин Тих, но и на жена му. Идеята е ясна - Мицо, обирай си крушите дзвер, че срещу тебе е Великия Константин. И за да е още по-ясно посланието, самата църква е наречена на Свети Николай - покровител на моряци и рибари. Живял по времето на император Константин, явил се в съня му. Свети Николай във Византия е покровител на Константиновата династия. Затова става покровител и на Константин Тих Асен. Иначе не можем да си обясним това име на покровител на рибари и моряци дадено на една планинска църква. Прекрасна легитимация чрез храм. Навярно идеята принадлежи на самия Калоян, но зографите майсторски и теоложки вещо са си свършили работата и затова там имаме единственото изображение на цар с ореол, който не е светец.

2. Четирите портрета Обикновено се говори с прехлас за четирите портрети на северната и южната стена, описва се грацията на Десислава и загрижения вид на Калоян, високомерието на Ирина Комнина и странното изображение на царя до нея. Някои намират западни влияния - те са декоративни, повърхностни, някоя шарка, шевица, бродения или жест, и честно казано не впечатляват особено туристите от Запад. Кое е всъщност важното в тези портрети? Като ктитор на храма е изобразен севастократор Калоян, управител на Софийска област (или Средецка), предполага се братовчед на царя. Традиция още от ПБЦ е Софийска област да се поверява на втория по важност човек в държавата - брат или братовчед на царя. Такъв е именно севастократор Калоян. Тази знатна личност решава да си построи вила в полите на Витоша, навярно поради факта, че София се слави с най-лошия климат в България - лете е непоносима жега, а зиме е мъгла и студ. В полите на планината обаче не е така. Севастократорът избира селото Бояна не само защото е красиво място, с хубави борови гори, гледка и много извори. Както говори самото име - Бояна - това е селице на войници, живеещи тук със своите семейства. Нещо като стратиотите във Византия. Управата на София разполага подобни селища из склоновете на околните планини, за да обезпечи сигурността на града - при нашествие на чужда армия в Софийското поле, околните гарницони се спускат от планините и я поставят е чувал. Естествено, жителите на Бояна, освен професионални войници, са имали и данъчни облегчения, и севастократорът им е бил командир. Така че мястото, освен красиво, е и сигурно. Нека си представим каква би била съдбата на едно загубено днес село, ако бат Бойко си купи имот там и си направи вила - за половин година ще оправят пътищата, канализация, транспорт. Нещо подобно е станало и през Средновековието. Севастократорът е дал своя дан за селото, в което е дошъл да почива - естествено тогава канализация, пътища и тн. не са имали такова значение, Свинетка щеше да остане без работа. Навярно е постегнал крепостните стени, понижил е данъците на местните, и, най-важното - разширил е със собствени средства стария селски храм, датиран от 10 век. Всъщност, пригодил го е за своя гробница. И за да не се изложи вторият човек в държавата, е поканил най-добрите майстори на своето време, директно от столицата, за да го изпишат. На отсрещната стена ни гледа един цар, странен, непознат, че дори и с ореол на главата. Царе-стетци за нас са Борис, Петър, Иван Сладислав, но не и Константин. Още повече този не е легитимен към момента на строеж на храма. В 1241 умира старият Иван Асен и оставя зад гърба си три брака и камара деца от различни жени. За 15 години се изреждат двамата му малолетни сина - Коломан I (станал цар на 7 години, регентура на майка му Анна-Мария и любовника й Мицо Асен) управлява точно 5 години ,когато е отровен от Ирина Комнина, за да седне нейното синче на трона - Михаил II Асен. Малко преди да стане на 18 той се жени за дъщерята на Ростислав Михайлович, княз на Галиция. Отровен е от племенника на Иван Асен II и братовчед да Калиман I, станал цар под името Калиман II. Разбирайки са това, Ростислав Михайлович нахлува в България. Калиман го отбива, но е убит по време на лов през 1256. Така загиват и тримата легитимни наследници на стария цар Асен и династията се изчерпва. За трона се борят трима претенденти - Ростислав, Мицо Асен, женен за дъщерята на Иван Асен II, любовник на двете царици и регент в два регентски съвета и затова и в най-силна позиция, поради което е номиниран за цар от болярския съвет; и Константин - син на Тихомир, управител на Скопска област, а по майчина линия внук на Стефан Неманя, цар на Рашка. Мицо бързо губи доверието на болярите поради слабата си политика и отстъпки към византия, редица боляри се отцепват като независими, а на сцената изгрява Константин Тих - като управител на Скопие разгромява първо византийската армия, а след това и сръбската, дошли да си поделят Македония. Затова бързо е номиниран за цар. България навлиза в гражданска война, която ще трае до 1262. Мицо ще бъде разбит и ще се укрие в Несебър, като преди това е задигнал цялата хазна на държавата. Византия ще му прати кораб, за да избяга, ще му подари имот до днешна Троя, а в замяна той ще й хариже Месемврия, стратегическа крепост и за ИРИ, и за нас.

Тази църквица придоби голяма популярност в последните 10-15 години след като беше рестарврирана, и постоянно се поддържа огъня от някое ново откритие - я някой портрет, я някой автограф, намерен случайно. Попадал съм дори на крайно полярни мнения - от велико шедьовър, до твърдения, че всъщност не е нищо особено и си е съвсем в реда на нещата и епохата всичко в нея. Кое всъщност я прави толкова популярна? 1. Двата обективни критерия Дали един монумент е красив или не, дали въздейства или не, си е строго индивидуално и субективно. Затова ще се постарая да дам два обективни критерия за важността на тази църква: - това е единственият изцяло запазен като архитектура и декорация храм в земите не само на днешна България, но и на ВБЦ. Има и други подобни паметници, но са силно фрагментирани. Това само по себе си е уникално важно, тъ като през средновековието храмовете са следвали сходна иконографска програма с много малко изключения. Затова е важно да имаме само един изцяло запазен паметник, за да придобием представа как са изглеждали всички други от епохата. - през цялото Средновековие до вкл. Възраждането, когато е другият връх в иконографията ни, винаги има две паралелни тенденции в иконографията. Имаме от една страна една висока, столична живопис - и столична не Търновска, а Константинополска, и една друга, провинциална, по-наивна и непретенциознна. Какви са разликите между двете е друга тема - не само боите, шарките, лицата, но най-вече грамотността на зографите - защото иконопистта не е просто рисуване, тя затова и се нарича не рис, а ПИС - т.е Светото Евангелие се пише, в случая не с букви, а с бои. Иконографията е богословие в цветове, което често изяснява догмати и концепции, които буквите не могат (Светия дух, Светата Троица, Божията премъдрост, Възкресението и тн.). Затова е важно не просто дали зографът (животоописател, гр) е добър художник, а дали е грамотен теософски. Естествено зографите от столичната, академична живопис, са високообразовани и обучени в най-добрите за времето си школи, и не са просто добри художници, а и грамотни богослови, което се отразява директно върху зографията им. А представителите на провинциалната живопис са в най-добрия случай просто добри художници, и то много рядко. Естествено причините за двете тенденции, така устойчиви през цялата история, са прозаични - жителите на едно малко село и провинциално градче рядко са можели да си позволят най-добрите зографи, и са наемали онова, което им е под ръка. Разбира се, въпросът майсторът на Боянската църква към коя тенденция принадлежи е ясен - той е от столичната, високата, Константинополската школа, може би най-добрият на своето време не само в България, но и на Балканите. Така имаме рядката възможност в единствения запазен изцяло храм от ВБД да е работил не някой мазач, а истински гений (Боянският майстор е събирателно име на групата, изписала храма през 1257 г). Но защо всичко това в една малка, невзрачна църквица в едно загубено село?

Затова тук е мястото да си кажем каква е разликата между вероучение и история на религиите. Това, което КГ говори, е история на религиите. Вероучението са догми и недоказани учения, промиване на мозъци и налагане на догми.

Вероучение значи индоктринация. Догми и измишльотини, представени като факти.

С литературните образци да, но не и да ги индоктринира в тях.

Напълно недопутимо е да се изучава религия и вероучение още по-малко, в училище. Първо, училището категорично не бива да индоктринира и да втълпява в малките мозъчета каквито и да било теории, утопии, доктрини, учения и тн, защото децата са лесно манипулируеми. Предават им се само обективни, научно доказани и неизменни истини и само истини. Въз остова на това всеки вече е свободен да вярва или не в каквото и да е. И защото морал, любов, и тн. се учат от цялата атмосфера и подход в училище, не от един предмет. Ако само един предмет учи на любов, а другите не, ами значи в самата система на образование има сериозни дефицити и трябва да се преразгледа, не да се слагат нови предмети.

Да, това са вече по-конкретни неща. Че и човекът с обич отговаря на въпросите. Да питам също защо арменските църкви нямат иконостаси, и какво е отношението й към изображенията? Защо няма стенописи? Малко към иконокласия ми отива....