alvassareiro

в днешните условия, а ние не живеем в 30те години, а в 21 век, икономиката изисква почти изцяло грамотни и образовани хора.

Мислиме, че трябва да се забранят.

Абе този не може да разбере, че хората работят и правят кариера се само да се изхранват. А да реализират себе си, да се докажат, покажат, наложат - фундаментални потребности на всеки с мозък, и да са независими от помощи и съпруг.

Другото постижение е по-голямо. Само примитиви възприемат хората като машини за деца. по твоята логика една неграмотна ромка с 10 деца е по-ценна от образована и успяла българка с 1. Виж какво. Не колко си годишен но явно не си много, защото не вникваш в нещата, които пишеш. След като твърдиш, че основна ценност е раждането на деца а расистката нацистка идеология говори за висши раси, базирани на социо-културни критерии, то как едното се връзва с другото?

Река, която преминава през Индонезия култова фраза....

Абе я аз да питам тия тука дето оврещяха, че са репресирани от комунистическия режим, как го доказват.....откраднали една гума, задържали ги, и сега репресирани, айде моля ви се..... КГ, искам да ти кажа, че ако продължаваш да подлагаш на съмнение държавните институции на чили и да се подиграваш на жертвите ще те докладвам на чилийското посолство,

ЦРУ лансира, изпълнителите са местни терористични групировки, сформирани и тренирани от ЦРУ. Стачките не се подкрепят от работниците. Работниците масово негодуват срещу стачките, организирани от управителите на фабрики, щото няма работа. и по какво реши, че комисиите не са обективни...пак говориш на изуст. Най-голямата от тях се оглавява от католическия епископ на Сантяго. ти чел ли си показанията на жертвите...хахах никакви гуми. Говорим за изтезаване, ток, изнасилвания. http://www.archivochile.com/Imperialismo/us_contra_chile/UScontrach0008.pdf доклад на ЦРУ за Чили. 4 август 2003 "За първи път тази седмица ЦРУ призна, че активно е подкрепяло Пиночет и режима му след военния преврат, макар и да знае за систематичната кампания на правителството за екзекуции и нарушаване на човешките права" ако екзекутират за гуми, още по-зле за тях. А 40 000 жертви не са кубинци, а чилийци. което не ти изнася, е пропаганда и не било обективно, нищо, че източниците са официални държавни комисии, ЦРУ, УНИЦЕФ, Световната Банка, МВФ, сума ти министерства и Нациоталния статистически институт въпреки, че ти активно правиш евтина пропаганда на режима с любителски филмчета на туристи...нямам думи колко си заблуден по редица въпроси. поинтересувай се как се доказват случаите, юрист си, макар и да имам вече съмнения. има допробни доклади. първо чети, после пиши.

КГ, да не те е хванало слънцето днес? май не сте си ремонтирали покрива още

Алиенде управлява 2.5 години. но има проблеми, вярно е. Пиночет обаче не допринася особено за подобряване на нищо, както е видно от статистиката. Една от основните причини за проблемите при алиенде са: - терористичните актове, които дестабилизират страната, организирани и платени от ЦРУ - масовите стачки на собствениците на големите фабрики и мини, които на практика ограничават напълно пазара. Тези стачки са организирани от ЦРУ. мисля, не е изненада за образовани хора като вас факта, че за тези 2.5 години от управлението на Алиенде ЦРУ лансира масова, изключително активна и нагла кампания за дестабилизация - икономическа и политическа - на страната. залогът е много голям - кубинският пример не бива да се повтаря. и го правят не само с чили - също и с никарагуа и тн.

Не. Комисиите са 1992-2000. но и 2003 да беше, какво от това. да не би в 2003 да има комунистически режим там?

Първо, ясно е, че не пиночет се занимава с икономиката, но отговорността за страната е на президента, не на министрите и експертите. второ, няма демокрация през 80те. Трето, как да не се сменя икономическата политика, като при пиночет 55% от населението бедства в мизерия, а в 2006 бедстващите са 13%? как я виждаш ти тая работа? очевидно или са се сменили принципите, или са се сменили хората, като са дошли по-кадърни и са му оправили поразиите. и четвърто. ооо Пиночет изобщо не възнамерява да остане 20 години, а доживот. Ако в 1973 има намерение да седи 20 години, т.е до 93, то в 1989 плебисцитът е дали народът иска още 15 години военна власт, т.е до 2005, ако е жив дотогава де. Това са 30 години!!! ами то нашия режим беше 45, що за маниаци.... ако беше станало така днес бедстващите щяха да са 55%, не 13.

малко хора имат собственост. Вижда се, че солиден разход отива за наем.

ами нормално. това е най-силно измичната зона в света. Там е най-силното регистрирано земетресение - 1960 9.5 по рихтер във Валпараисо.

ами естествено че пада. От 40% на 14% за 16 години. Ама пада след Пиночет. Доколкото си спомням, говорим за 1990. 38% са на линията на бедността, и 14 са под нея. 52% от населението мизерства благодарие на любимия ти икономически гении. Това е резултатът от 17 години диктатура. Отива си пича, и нещата се нормализират за едно десетилетие.

това е днес. а и като гледам, животът там е 2-3 пъти по-скъп от тука, заплатите са 3 пъти по високи....Малко по-добре са от нас. но ДНЕС.

не говори за проценти. А за реални пари. абе от и България е лидер по ръст в ЕС ама....

Първо, семейството не се разпада, а трансформира и обогатява. Ако в 1930 е имало само един тип семейство, нуклеарното, днес има над 50 вида семейство....! За какъв разпад говориш. телевизията промива мозъците, но промиването в любимата си Германия, където има и министрество на пропагандата, е хилядократно по-вредно. а ако децата пият и пушат в разумни граници, няма нищо лошо. никой не е съвършен.

Да, чудесно. очевидно ефектите са никакви.....статистиката го посочва. http://www.unicef.cl/unicef/index.php/Pobreza

Не за 3. А за 20. Защото Пиночет си отиде. факт е, че не ги вдигна той.

трите комисии, натоварени официално от парламента да разследват диктатурата.

La comisión pública que recibió e investigó nuevas denuncias de violaciones a los derechos humanos cometidas por agentes del Estado en la dictadura del general Augusto Pinochet entregó un informe de 60 páginas al presidente Sebastián Piñera que incorporó otras 9.800 víctimas y 30 casos de personas desaparecidas o ejecutadas, las cuales se agregan a las que ya habían sido calificadas con anterioridad. La Moneda dio escasa visibilidad al tema, mientras que las organizaciones de las víctimas criticaron el alto número de denuncias que fueron rechazadas por la comisión, más de 22.000. "Esperamos que este informe de la comisión contribuya a la paz y la reconciliación", sostuvo el ministro de Justicia, Teodoro Ribera. Desde el reinicio de la democracia en 1990, el Estado chileno ha tenido cuatro comisiones diferentes para reconocer a las víctimas y otorgarles una reparación. En total, sumando los casos de detenidos desaparecidos, ejecutados, torturados y presos políticos reconocidos por estas comisiones -sin considerar los exiliados ni las familias de todos los afectados-, el número de víctimas de la dictadura de Pinochet supera las 40.000 personas, de ellas 3.065 están muertas o desaparecidas entre septiembre de 1973 y marzo de 1990. Los supervivientes cobrarán una pensión mensual de 180 euros La Comisión Valech, bautizada así por el nombre del obispo Sergio Valech que la presidió hasta su fallecimiento, integrada por abogados y especialistas en temas de derechos humanos, de diferentes tendencias, recibió un total de 32.000 solicitudes, de las que certificó 9.800 tras examinarlas caso por caso. El trabajo tomó 18 meses. La comisión operó desde finales del Gobierno de la presidenta socialista Michelle Bachelet (2006-2010) y siguió trabajando durante la Administración de derecha de Piñera, e incluso debió pedir una ampliación del periodo para alcanzar a examinar cada caso. Las víctimas reconocidas recibirán una pensión mensual de 180 euros de reparación y beneficios de salud y educación, con un costo anual para el Estado cercano a 142 millones de euros. La presidenta de la Comisión Valech, María Luisa Sepúlveda, atribuye el alto número de denuncias que recibieron a la mayor conciencia que tienen hoy los chilenos de haber sido víctimas en la dictadura. "Hay personas que se sienten víctimas, y que lo fueron, pero que estaban fuera del mandato que recibimos", afirmó Sepúlveda a este diario. "Por ejemplo, personas que se sienten víctimas por lo que pasó a sus padres e implicó para sus vidas. No es que no sean víctimas, es que no estaban dentro del mandato que tenía la comisión", agregó. Para reconocer a una persona como víctima, la comisión requería que la persona presentara la denuncia de violación a sus derechos humanos, lo probara, y que en el atropello hubiesen participado agentes estatales. Si la persona había fallecido o estaba imposibilitada de acudir a la comisión, sus familiares debían documentarlo. Se podían presentar denuncias por los casos de detenidos y/o torturados por motivos políticos por agentes estatales o a su servicio, víctimas de desaparición forzosa o ejecutados por razones políticas, o quienes fueron secuestrados o víctimas de intentos de asesinatos por causas políticas. Cada denunciante fue entrevistado y algunos en dos y hasta tres oportunidades. En la verificación se cruzaron las denuncias con el enorme acopio de información que se ha ido acumulando en el tiempo sobre la represión del Estado: listas de detenidos del Ejército y gendarmería, expedientes de la justicia militar y civil, las bases de datos de los organismos de derechos humanos, los informes sobre los recintos de detención, recortes de prensa y el archivo nacional. "Más del 90% de los casos fueron resueltos por consenso y en unos pocos hubo votación", explica Sepúlveda. Las aprobaciones estaban bien fundamentadas. Entre los rechazos se encuentran, por ejemplo, casos en los que una persona fue víctima de graves abusos por parte de un vecino que era miembro de las fuerzas armadas. "Hubo abuso de poder, pero no se puede probar la motivación política". También quedaron sin reconocimiento casos de personas que hacían el servicio militar y fueron víctimas de malos tratos, de otros que fueron detenidos en manifestaciones públicas y no pasaron a tribunales, y de algunos que salieron al exterior y se les prohibió regresar, quedando en el exilio. Casos como estos quedaban excluidos del mandato de la comisión. Para la vicepresidenta de la Agrupación de Familiares de Detenidos Desaparecidos (AFDD), Mireya García, la proporción de casos rechazados es "aberrante", según la agencia Efe. "Puede haber casos que no cumplen los requisitos, pero que sean casi el 70% del total es absurdo, ilógico", añadió. Cifras dramáticas - El Informe Rettig, que realizó la Comisión de la Verdad y Reconciliación en 1991, solo contabilizó ejecuciones y desapariciones. En total, reconoció 2.279 muertes en manos de las fuerzas de seguridad durante la dictadura de Pinochet. - La Comisión Valech -bautizada así en honor del exobispo de Santiago, Sergio Valech- fue constituida originalmente en 2003 para ampliar la información sobre la represión. En noviembre de 2004 presentó un informe en el que daba cuenta de más de 30.000 víctimas, 28.459 por detenciones ilegales, tortura, ejecuciones y desapariciones. - El segundo informe de la Comisión Valech, presentado el jueves, reconoce un total de más de 40.018 víctimas de la dictadura. Tras 18 meses de trabajo y 32.000 denuncias, la comisión solo dio por válidas casi 10.000 de estas. Los supervivientes recibirán una pensión mensual de 180 euros.

Нищо не се дължи на Пиночет. другите нямат нищо общо с пиночет. тея твоите снимки са от 2003. Е тогава управлява левицата, и си личи солидна строителна дейност, я глай навсякъде кранове

ето това е пропаганда. Факти и данни КГ, не избрани лъскави сгради. Добре си изучил съветските пропагандни прийоми не знам дали си гледал рекламните клипчета за България, страна на мечтите на МИЕТ същата работа.

ето, идва диктатура. минава диктатурата идва демокрация. хората си правят 3-4 комисии, които 20 години разследват жертви, има ли, няма ли. чети.http://elpais.com/diario/2011/08/20/internacional/1313791208_850215.html Чили признава над 40 000 жертви на Пиночет.

1990 - хора под линията на бедност 38 % - данни Национален статистически институт на Чили, Министерство на планификацията и кооперацията на Чили, УНИЦЕФ.