alvassareiro

Верността в обществената материя и морал е субективна. Не, няма да продължавам, не съм тук за да превеждам и се трудя, а в замяна да ме обиждат и пращат в паранауки. Ти може да не си съгласен с мен, затова са форумите но си длъжен да уважиш труда ми - за 4 дни преведох 350 страници от Тофлър не да бъда усмиван иронизиран и пращан на майната си. не говоря за теб конкретно

Ок, спирам да превеждам Toffler. четете си го сами и благодаря за негативното отношение - първо обиди, след това и паранауки. защо ли се трепе човек. http://en.wikipedia.org/wiki/Alvin_Toffler- който има интерес как продължава. Е аз превеждах от оригинала, но пък сега имате шанса да си четете от википедията. огорчен съм. и се чудя защо ли години наред превеждах за форума Хофстеде, Тофлър и Тойнби.....Забележете - превеждах.

нямат.

Не е така КГ. Корупцията не се влияе от формата на собственост. Писал съм вече от какво се влияе.

Не. Корупцията пък въобще няма общо с частната собственост. Пример. Корупцията в Аржентина е по-висока от тази в Полша във втората половина на 20 век. Аспандиат, темата не е за паранауки. За толкова ли оценяваш огромният ми принос в последните 4 дни да преведа в синтезиран вид 400 страници от The Тhe third wave на Alvin Toffler? с една дума хвърли целия ми труд на вятъра.

Не е вярно КГ. Това не е щатски долар. затова призовах Ник да обясни какво е долар по системата Geary-Khamis.

пазарът е още много форми и видове. Но е пазар и има едни и същи психологически социални културни икономически и политически последици независимо от формата му.

Разликата може да я има в аспекта който ти описваш - макар че не е ясно какъв е тоя апект, как се нарича, има ли го няма ли го - даваш мъгливо описание от някакъв филм но няма никаква разлика в духа на нещата за които аз пиша - a аз внимателно и подробно описах в какво си приличат двата строя. а те са много по-важни. Формата на собственост няма значение. Да не би работниците в Англия да притежават фабриката? КГ кучетата не ходят на два крака!

Ети примерно аз не обичам да пия утайката на виното и обикновено изхвърлям бутилката с два пръста вино на дъното. Забелязал съм че минава един клошар, взима си битилката от кофата и я изпива до дъно. Дали аз ще отида и ще му поискам 50 стотинки, дали той ще ми ги даде, и дали да са 50 или 40 или 0 е въпрос на лична уговорка и с нищо не променя факта че той е консуматор на вино произведено от австралийска компания и че кофата за буклук е пазарът, където двамата се срещат. самата дума пазар на латински е mercatus - което идва от стока - и никъде не е казано трябва ли да има цена, колко да е и тн. трябва да има 1 който да търси стоката и друг който да я произведе и предпложи и там където се срещат и характера на отношенията им е ПАЗАР където и да е това място и каквито и да са им отношенията. Затова пазарът това са всички видове места на среща между потребител и производител И всички видове отношения, които възникват между тях. те може да са парични или натурални, с печалба или без печалба, регулирани от държава или от някоя друга институция, или нерегулирани. всичко това е пазар = потребител+производител+място на среща+характер на отношения

ами ако има търсене на това и предлагане на същото това също е пазар. и няма никакво значение какво колко и дали изобщо плащаш. ти например може да заплатиш за тази услига че ти се разпада семейството или си пипнал тиф а твоята приятелка пък печели теб или някакво удоволствие ето това е проблемът. Ние сме дотолкова меркантилизирани и комерсиализирани че смятаме само в пари и ако нешо не е изразено в пари то е безплатно. ами нали точно за това говоря - целият ни живот и лични отношения са меркантилизирани и в парична стойност.

В този ред ма мисли дори пазарът не е най-общото между капитализъм и комунизъм въпреки че го има и в двете системи, макар и в две разновидности. най-общото е че и при двете системи има разделение между потребител и производител консумира се инова произведено от друг и прозвеждаме за да консумира друг. и оттук идват базисните прилики - психологически, социални и политически а вече как точно се организира срещата между потребител и производител не е толкова важно.

Не е вярно. Това е едно ограничено и тендензиозно определение, което те устройва. пазарът е място, физическо или не, където производител среща потребител. Без значение дали обменят или не, дали плащат или не плащат. Това е пазар, а той има стотици разновидности. Ами ти взимащ една от разновидностите и я обявяваш за пазар. Що за безумие. С две думи - имаме ли разделение на потребител и производител има и пазар има и зависимост от него. а пазарът има много разновидности, не е един. пазар има дори когато клошарите обикалят кофите защото те са потребители на онова което някой друг е произвел и изхвърлил без значение че не плащат нищо за него. пазарът отговаря на точно определени критерии, но ние сме приели че само стоковият паричен пазар за печалба може да е пазар. да ама не.

Ник не е зле да обясниш за Стинката какво е международед долар по системата Geary-Khamis.

И нека също да обяснят каква частна собственост имат върху средствата за производство фабричните работници в Англия или служителите в коя да е американска компания? И още нещо Дендро и КГ, вие сте необезпаразитени прерийни кученца хахаха!

Естествено че няма пряка връзка. Частната собственост в коя да е голяма американска компания е последното нещо което има значение. и ако може някой да обясни каква е връзката между собствеността, прозиводството и пазара?????

Не. Излишък, производствени нужди, и тн не са най-важните критерии. Критериите са икономика тип А ли си или тип Б. Тип Б - всичко което произвежадаш отива на пазара. А това, което консумираш идва от пазара. Тип А - това което конусмираш сам си го произвеждаш, без значение дали ако има излищък след това отива или не на пазара. Това е истинската схема. В прединдустриалната епоха делът на икономика тип Б е пренебрежимоп малък, азбира се има изключения - ханзата, елада, северна италия. Но не това е моделът на феодалната икономика. Дендро, пазар има дори в хипотетичния комунизъм, когато отиваш в ГУМА и си взимаш каквото ти трябва без пари. това пак е пазар - защото някой друг го е произвел, и го е сложил там за тебе, без значение ще го плащаш или няма, държавен ли е или е на баща ти.

В Древна Елада няма никакъв излишък, просто се произвежда само едно нещо, то се изнася и се внася това, което не се произвежда. Търгува се не с излишъци, а с това, което се произвежда традиционно. и пазарът има ключово значение. А в по-далечни времена, се търгува с излишъка, но пазарът има само маргинална функция. Както съм посочил в темата си, въпросът не е дали има или няма пазар а каква е неговата роля - централна или маргинална. Всъщност точно ти беше човекът, който твърдеше, че за да има частна собственост трябав да има едни нива на излишък, защото ако не всеки може да има свой огън или телевизор, се ползват колективно тези блага. а при комунизма, когато имахме тотален недостик на блага, частна собственост няма. Не ти работи схемата нещо.

Възможно е това дали имаш частна собственост или не върху следствата за производство да има някакво влияние за мотивацията, призводителността и тн. но не това е моята тема. Посочил съм конкретни неща енергиини източници принципи семейство морал време пространство и тн итн четете и на тях частната собственост не им влияе АМА НИКАК. всички вие давате откъслячни, недовършени, ограничени представи само аз давам една генерална обобщена представа на цялата картина. Не така. Не може с прашка да биете дебелата берта. А да, Дендро, и правото не е наука, така да знаеш!

частната собственост не е оснавана на недостика, а на излишъка наблага. А икономическия модел на производство е УНИФИКАЦИЯ СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ СИНХРОНИЗАЦИЯ ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ МАКСИМИЗАЦИЯ КОНЗЕНТРАЦИЯ и няма нищо общо с частната собственост. Нито един фабричен работник няма частна собственост върху фабриката си. ако знаеш друг модел на производство, моля изложи го. Вярно е. П това не е вярно. Не този е критерият. Пазар има например в древна елада, или през възраждането, при доста примитивни производствени отношения. Защото един човек произвежда нещо, изнася го, и внася каквото няма. Критерият не са производствените отношения, а в какъв тип икономика е влязъл. това е така, защото производствените отношения не се определят от капитализма, или от комунизма, а от ИНДУСТРИАЛИЗМА.

Не, събрах всичко което писах на едно място, да е по-ясно, защото разни дразнители разводняват мислите ми. А ти Дендро тия неща трябва да ги знаеш по-добре от мен, преподаваш, не се излагай моля те.

Голямата криза. Голямата криза на индустриализма започна през 1939, и с малки изключения, продължава до днес. Има периоди на привиден просперитет, след тях дълбоки икономически кризи, после пак просперитет, и пак кризи..... Индустриализмът, който властва над света в последните 300 години е причинен от какво? Има много теории, анализи, хипотези, но е ясно, че няма една единствена причина за индустриалната епоха. Явлението е комплексно. Нарастването на населението, изсичането на горите, случайно откритие, откриването на новия свят...Технологията сама по себе си не е в дъното на нещата. Не са и ценностите и идеите, нито класовата борба. В такава една ситуация търсенето на един единствен отговор на причините е безполезно. Остава ни да се концентрираме над най-явните и видни последици, които характеризират процеса. И между тях малко имат толкова очевидни и ясни очертания като нарастващата бездна между потребител и производител и общото пространство между тях което наричаме пазар, бил той комунистически или капиталистически. Защото разводът между потребител и производител - във времето, пространството, психиката, и социума и политиката - е основната причина да съществува пазарът въобще. Разделението на атома потребител-производител, наречен просуматор, на потребител и производител, е основна причина за появата на монетарната система, Централните банки, фондовите борси, световната търговия и пазар, централизираната икономическа бюрокрация, меркантилизмът и сметкаджийството в поведението, материализма и консуматорския дух, трудовото законодателство, социалните, здравните и образователните системи, мощните тенденции към концентрация, централизация, максимизация, синхронизация, униформизация на целия икономически, социален, личен и културен и политически живот, сексуалните предрасъдъци. Промени се технологията, природата, културата. понеже мъжът е привлечен повече към новите прозводствени отношения и пазар, той придобива по-ясно изразени индустриални характеристики от жената. той е различен от всички свои предшественици. Прекарва по-голямата част от живота си във фабриката, в контакт с машините - затова се приема че мъжът трябва да майстори вкъщи - контактува с организации, които смазват личността му. Научава още от малък, че оцеляването зависи само и единствето от парите, израства в нуклеарно семейство и учи в задължително за посещение училище, научава от средствата за масова информация почти всичко за света наоколо, работи в голямафабрика или корпорация и членува в синдикати, църква, партия, фен клуб, сдружения и тн. Идентифицира се все по-малсо със селото и града си, и повече с нацията. Индустриализмът променя напълно звуковия пезаж. Петелът е заменен с фабричната свирка, песента на щурците със свистенето на гумите. Осветява нощта, увеличавайки активните часове за труд. Навиква с гледки и аромати, непознати дотогава. Нараства дори човешкият ръст. Голотата започва да се счита за срамна, докато през 15 и 16 век е считана за нещо естествено. Въвеждат се специални дрехи за сън. Храненето става технологизирано с въвеждането на специфични уреди за него - вилици, лъжици, нож. От културата, която изпитва истинска наслада от вида на мъртво животно, проснато върху масата няма и следа, налага се идеята, че чинията с месо няма нищо общо с кръвта и убийството на животното. Всички тези изменения трудно биха могли да бъдат оценени и оценката им е толкова комплексна и противочерива, колкото и причините за тяхната поява. каквито и да са оценките и причините за всичко това, едно е ясно. Светът е в криза. Индустриализмът е в криза. Поради две основни причини. Първо, вредата, нанесена над природата е достигнала краен предел и биосферата не е в състояние да понася повече индустриалната атака без сериозни последици за всички. Второ, изчерпаемите ресурси, мотор на индустрията, са на свършване и вече няма евтини енергиини ресурси. Всичко това означава, че технологичното развитие е ограничено от фактори на средата. И докато не се намерят нови източници, индустриалните общества ще преживяват последователни кризи, а стремежът на намиране и налагане на нови енергийни източници ще пердизвика социални, културни, морални и политически сблъсъци и сътресения които много хора наричат МОРАЛНА КРИЗА. Вече няма евтини енергиини източници, няма и евтини суровини. Настъпи краят на колониализма и неоимпериализма. Богатите държави трябва да се обърнат към себе си и да търсят нови източници на суровини, енергия и поризводства, и така да скъсат връзките си бедните, или да купуват от тях на реални, пазарни цени. И в двата случая разходите за прозиводство ще нараснат. Системите на индустриалзма са в криза. Има криза в социалната система, в здравната и образователната система, на финансовата система, на световната икономическа система, в криза е самата национална държава, има криза в отношенията родители деца. Има ресурсова, суровинна и морална криза.

Държава е училища и болници. Които са АД, и са държавни. Ами КГ в една държавна фабрика в ГФР работниците също получават според заслугите. Въпросът не е кой е собственикът, а дали оценява заслугите или не. Отделно, тези, които в една корпорация в САЩ оценяват заслугите, не са собствениците-акционери, а изпълнителните директори и мениджъри, които нямат нито една акция.......

Не е така. концентрация има и при капитализма и то у хора, които нямат никаква частна собственост над предприятията. По твоята логика никоя държавна администрация - училища, болници, полиция, правителство - не могат да са ефективни, защото служителите нямат частна собственост над индтитуциите си. Каквато нямат и работниците във фабриките.

КГ, ти дзвер такъв, къде си набута мненийцето, развали ли логическата последователност!! Свърших с приликите.