alvassareiro

това го кажи на тея, които ме обиждат.

Концепт за причинността Една цивилизация, която програмира живота на хората, няма как да няма обяснение защо се случват нещата. Когато извършват императивите на своята култура, хората имат нужда от сигурност, че това което правят, ще даде желаните резултати. И това е тоговорът на вечния въпрос ЗАЩО. Ако хвърлим камък в локва и по нея се появят концентрични кръгове вълнички, на въпросът - защо се случват те - един средновековен рицар би дал отговор, много по-различен от нашия. Индустриалната революция дава революционен отговор на мистериите на причинността чрез закона за всеобщата гравитация на Нютон. За него причините са сили, приложени към телата, за да причинят движение. Това е типичното нютоновско обяснение на причината и следствието. Тази идея за промяна и движение, причинени изключително от външни сили, измерими и лесно идентифицируеми, перфектно се хармонизира с новите индустриални представи за линейното време и пространство, и идеята за материалния атомизъм. Всъщност, нютоновата причинност, наречена още МЕХАНИКА, събира цялата индустриална реалност в един херметически затворен и логически завършен блок. Ако цялата реалност - физическа, химическа, социална, политическа и икономическа - е съставена от малки автономни частици - то всички причини за нещата се дължат на взаимодействието между тези частици. Една частица удря друга. Първата е причината за промяната в движението или покоя на втората. Изведнъж вселената, която дотогава е изглеждала мистериозна, мъглява, непредвидима и неразбираема, започва да изглежда ясна и подредена. Всеки един феномен може да бъде разбран като материя в движение, което е резултат от взаимодействието на отделните частици. За атеиста, тази концпция дава отговор за живота, където както по-късно казва Лаплас, идеята за Бог е излишна. За вярващия Бог е първопричината, която активира промяната в частиците. Всичко е обяснено в едно кратко и победоносно предположение - Вселената е сглобена реалност, направена от автономни части, събрани в едно и взаимодействащи си. Материята може да бъде разбрана само чрез термините на промяна - от покой към движение или обратно - промяна в пространството. Събитията се случват в една линейна последователност по линията на времето. Човешките чувства като омраза, егоизъм или любов, могат да бъдат сравнени с физични сили като привличане, отблъскване, инерция, и една Държава може да ги манипулира за общото благо както един физик манипулира физичния свят за общото благо. И именно от взаимодействията на частиците във вътрешността на нашата реалност се дължи цялото ни персонално, социално и политическо поведение. Това не е обяснението само за Космоса и Природата, но и за обществото и човека, които се движат по фиксирани и предвидими закони. Нютон открива законите на небето и материята. Дарвин формулира законите на социалната еволюция. Фройд - законите на психиката. И още десетки учени, психолози, медици, инженери, търсят още и още нови закони. така индустриалната епоха дава една обща теория, която обяснява почти всичко. И тези закони и правила трябва да се приемат, не защото ги е измислил Нютон или Маркс, а защото са емпирично доказани. Така индусреалността, което е културният аспект на индустриализма, пасва чудесно на обществото, което строи. Това е общество на големи асоциации и корпорации, на големи градове, на централизирани бюрокрации и пазар, които е във всичко. Пасва чудесно с новите източници на енергия, производство и информация, семейство, политика, ценности и морал, които събрани заедно дават новата индустриална реалност било тя комунистическа или капиталистическа.

Концептът за материя За да си обясним материята, от която е направена реалността, има традиционно два подхода. Структурното единство и философският атомизъм. При първия човекът и всяко едно нещо се възприемат като неразделна част от едно голямо единство - човекът е част от семейството, клана, феодалното владение, Църквата, природата, и няма характеристики извън това колективно единство. Камъкът, дървото и човекът са неразделна част от своята генетична група, не отделни самостоятелни единици, имат качества и смисъл именно като част от нещо по-голямо, свръзани с другите по род, предшественици и наследници. За да разберем единицата, трябва да изучим съвкупността и цялото й. Философският атомизъм възприема реалността не като единство и колективност, а като структурност и разделимост. Реалността е съставена от множество самостоятелни структурни единици, сглобени една с друга. За да разберем реалността, тряба да изучим не цялото, а отделните негови части, наречени атоми. Структурният атомизъм се разажда далеч преди индустриалната епоха от учени като Демокрит. Той въвежда терминът АТОМ - това са най-малките самостоятелни, неделими, неразрушими, невидими частици, които формират материята. По-късно в Рим Лукреций доразвива атомистичната теория. През 17 и 18 век Фиер Гасенди, а след него и физикът Робърт Бойл доразвиват тези идеи. Бойл изследва газовете и стига до извода, че дори въздухът е съставен от малки частици - атоми - и че ако нещо може да бъде редуцирано, разделено, раздробено на по-малки частици - то не може да се нарече елемент. Подобни идеи застъпва и Рене Декарт, който предлага всяка математическа задача да бъде разделена на колкото се може по-малки части, и да се решават поотделно. През 18 век идеята, че вселаната е съставена от малки, отделни, независими единички не буди вече изненади. И всичко това се случва в зората на индустриализма, малко преди него. Но той става фундаменталната причина философският атомизъм да стане доминиращ възглед в структурата на материята, обществото, политиката и икономиката. Причините са няколко. Първо, за едно общество, което произвежда серийно продукти чрез сглобяването на отделни детайли и части - идеята, че материята и вселената са съставено също от сглобени един с друг конструктивно автономни елементи е базисна и философски равностойна. Второ, има сериозни политически и социални причини за налагането на атомичния модел на реалността и обществото. индустриализмът се сблъсква с консервативните институции на предходното общество, в които заляга концептът за единството - Църква, семейство, клан, племе, монархия - институции които възприемат човека само като част от колектив. Индустриализмът трябва да изтръгне човека от колектива - от семейството му, църквата, клана или селото - и да го прати като освободен атом в града и фабриката, където всеки работник функционира като отделен атом в отделен фабричен отдел. Така се ражда философското обяснение за капиталистическия индивидуализъм - философският атомизъм. Това ново индустриално общество дава нова идея за човека - човекът като индивид-атом. Човекът вече не е пасивен член на каста, клан, племе или семейство и има смисъл само като част от тази група. Той е автономна структурна единица на обществото, свободен и независим. Той е индивид. И като такъв има право да притежава, да придобива, да почива или да работи, да просперира или да умре от глад според собствените му заслуги, сам да избира каква религия да има, от коя партия да бъде и с кого иска да живее. С една дума, в новото индустриално общество концептът за човека се доближава до концепта за атома - независим, отделен, неделим, автономен, неразрушим, базисна структурна единица на социалната реалност. Философският атомизъм от науката се прехвърля в семейството и индивида, а оттам и в политиката. Най-малката структурна единица на политическия живот е вотът. Светът се разделя на малки структурни единица, наречени нации. Не само физиката, цялата социална и политическа материя се възприема като съставена от автономни единици - атоми - начерени хора, вот, нации. Тази визия за реалността като съставена от разделими елементи съответства перфектно с новите концепции за време и пространство, които също са съставени от строго дефинирани неделими частици - минути, секунди, метри и километри. И като такива се възприемат човекът, политиката, икономиката и обществото. философският атомизъм става доминираща идея в икономиката, политиката, семейството, науката и производството и в капиталистическите, и в комунистическите общества.

Ник, прочети и статията за линейното време, ще ти хареса.

Собствеността няма никаква връзка с нещата за които говорим, и КГ не е в състояние да обясни как точно формата на собственост влия върху задължителното образование, нуклеарното семейство или линейното време и пространство. Отделно на това, в работническите жилища в Лондон горе на снимката да не си мислите, че са били частни по време на индустриализацията? Не. Държавни са. Както и са държавни мнозинството жилища днес в Германия, в които живеят хора, които примерно работят в държавната полиция, държавното метро и държавните железници. А основен фактор в коя да е голяма корпорация на Запад не е собственикът, наречен акционер, а всякакви изпълнителни директори, шефове на отдели, мениджъри, технолози, и тн и тн. които нямат и грам акции и собственост. Не собственикът, а координаторът е водещ фактор в развития капитализъм.

Концепция за пространство От времето на палеолита човекът е мобилен, мигрира, има пространствена култура, която можем да наречем пространствено екстензивна. Когато номадизмът е заменен със земеделие, пространствената организация става "пестелива на пространство". Земеделецът и семейството му, вместо да се ширят на стотици квадратни километри, се закрепостяват за едно парче земя и цял живот не мърдат оттам. Около обраобтваемата земя са разпръснати колиби. Криви пътища водят до селската кръчма, църква, гробище. В средновековието човек изминава средно около 30 км. С идването на индустриализмът пространствената организация на обществото ни отново става екстензивна, обаче вече в глобален мащаб. Суровините изминават хиляди километри до фабриките, огромни поселения мигрират от селата към градовете, готовата продукция отново изминава хиляди км до пазарите. Появява се урбанизацията. Тази драстична реконфигурация на пейзажа изисква много по-сложна координация между града и селото.Енергия, храна, суровини и хора трябва да се стичат от селото към града, готовата продукция отново изтича към пазара. Двете течения трябва да бъдат интегрирани във времето и пространството. Наред с това, вътре в града, възникват специални форми. В аграрната система основните структури са замъкът, катедралата, кръчмата, мелницата, дузина мизерни колиби. Индустриалната цивилизация създава много по-специализирани пространствени форми, поради сложното разделение на труда и специализацията. Банки, полиция, фабрики, пристанища, гари и автогари, училища, съд, пожарни, болници, затвори, лудници, сиропиталища, старчески домове, жилищни, индустриални, спортни и зелени зони, разположени в перфектна координация и логическа взаимосвързаност, чрез наземни, подземни и надземни връзки. Всички сте играли СИМ СИТИ, знаете за какво говоря. Тази координация на специализирани пространства е аналог на координацията и синхронизацията във времето, която вече описах. Това е синхронизация в пространството. Точно както мерните единици за време се уеднаквяват и минимизират, така и единиците за пространство също се стандартизират и детайлизират. Вече никой не казва На един ден път - а на 20 или 30 км. Защото времето и пространството трябва да бъдат внимателно структурирани, за да функционират индустриалните общества. Индустриализацията, освен специализация и стандартизация на пространството, води и до точна делинеация. Очертават се политическите, митническите, структурните граници, появяват се специфични териториални форми, заградени, оградени, означени и регистрирани. По същия начин, по който се налага точността във времето, се налага и точността в пространството. Наред с това, се налагат нови представи за линеарност. Така, както времето вече не е циклично, а линейно, така и в пространството постепенно изчезват кривите и извити форми, и се налагат правите успоредни и перпендикулярни линии. В средновековните прединдустриални общества правата линия е аноламия. Има правоъгълна планировка в римските градове, но тя изчезва с падането на империята. Пътищата и пътеките се извиват като змии, следвайки извивките на релефа, уличките на средновековните градове се извиват, увавита, свиват и завиват една върху друга. Индустриалното общество налага правата линия като основна единица на пространството. Корабите се движат по прави линии в продължение на стотици км в морето. Жп линиите се простират без извивки на десетки км. Градовете се строят като шахматна дъска, с прави и перпендикулярни булеварди. Регулярността и линеарността стават най-съществените характеристики, навярно защото правата линия, било тя диагонал или перпендикуляр, е най-прякото разстояние между две структурни единици. Същият принцип се наблюдава и в земеделието. В предходният период браздите са извити като подкови. Веднъж тръгнал биволът да оре, земеделецът не иска да го спира, и му позволява да направи един дълбоко извит завой в края на браздата, образувайки извивки по полето. Днес, погледнати от високо, засетите с царевица или жито поля са перфектни правоъгълници и крадрати. Така в пространството възниква процес на линеизация, паралелен с този във времето. Във всички индустриални общества, катипалистически или комунистически, със собственост или без собственост, специализацията на територията, зонирането, стандартизацията и детайлизацията на мерните единици, територилната синхронизация, линейността с превръщат в културна константа, базова за новата индустриална реалност. зониране и унификация на пространството. Англия началото на 20 век и България, 70 те години.

сега да продължа и ще игнорирам дразнителите, които постоянно ме връщат в 19 век и на пейката под дувара. Значи досега имаме комунизъм vs капитализъм с обща техносфера, инфосфера, социосфера (фабрика, корпорация, нуклеарно семейство, училище, синдикати, партии, парокии, всякакви видове клубове и тн итн). и при двете има тотално разцепление между потребител и производител и пазар, където да се срещнат и от който са зависими има меркантилизация на социалния живот и морална криза имат 6 фундаментални принципа УНИФИКАЦИЯ, СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ, СИНХРОНИЗАЦИЯ, КОНЦЕНТРАЦИЯ, МАКСИМИЗАЦИЯ и ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ на икономическия, политическия, социалния, културния и тн. живот има национална държава и национална икономика като база има колониален импулс има общи принципи спрямо околната среда - принципът на прогреса, принципът на еволюцията имат еднакви концепти за време и сега КОНЦЕПЦИИ ЗА ПРОСТРАНСТВО айде сега някой примерно КГ да ми обясни, ако формата на собственост или на пазар беше водеща, защо това не се отразява на нито една от тези прилики по-горе?

КГ, формата на собственост няма абсолютно никаква връзка с нищо. Защото ако имаше, ти не можеш да обясниш как така капитализмът и комунизмът са напълно идентични по всички неща, които описвам досега? А аз мога много добре да формулирам алтернативата, и ще го направя, но не съм свършил още с аналогиите по тая точка.

индустриализмът не е технология и металургия. Вече три пъти казах какъв е критерият.

ами на калпав комунизъм са попаднали, какво да правим.

Да не намесваме Уганда, там има множество племена, които живеят по традиционния си начин, и опитите да имитират запада е повече от забавен. разбира се, там има един силно ограничен елит, който живее по западен образец, и привидната демокрация спъва прогреса а корупцията скрива експлоатацията на заетите по плантациите. с други думи индустриализмът е съвсем в задориш. друго щеше да е ако имаха комунизъм. щяха да се индустриализират за има няма 10 години. До едно сносно ниво в технологичен смисъл, т.е поне ток щяха да имат и топла вода и със сигурност тотално в социалния и културния аспект.

това изобщо не е така, защото ти отново възприемаш термина само в най-тесния му материален смисъл. А индустриализмът е нещо много повече от богатство и машини - той има социален, морален, политически, научен, психологически, културен, пространствен, времеви, и тн. и тн. аспект и те уверявам, че и португалия и швеция са едно по всяко едно от тези измерения.

Ами очевидно има съперничество кой да наложи индустриализма и принципите му както има и съперничество кой да покръсти българите и когато има съперничество винаги има печеливш и губещ. константинопол спечели и западният капитализъм също спечели но това далеч не е въпросът. въпросът е дали е трябвало да изобщо да се налага било християнство, било индустриализъм..... и дали големият печеливш всъщност не се оказва губещ. въпреки че комунизмът далеч не е губещ защото успява да наложи принципите на индустриализма доста по бързо може би защото ползва терор.

Ами аз не виждам да правя производни и свободни аналогии а посочвам чисто конкретни и строго специфични критерии да ги повторя обща инфосфера, социосфера, техносфера, разделение на потребител и производител, пазар, обща национална организация, колониален импулс, общи разбирания за време, пространство, наука, материя, природа. не виждам нищо произволно. в 20 век комунизмът и капитализмът са двата възможни антипода, както в 16 век в европа двата възможни антипода са католицизмът и протестантството което не променя факта, че и едното и другото е християнство. и че причините за тяхното портивоборство не са толкова различията а приликите, и се оптиват да наложат едно и също нещо по два различни начина.

не само това, но самите каталунци, особено по-старите, се правят, че не разбират испански, и когато им говоря на испански, обикновено някой им превежда, въпреки, че при франко, когато са се образовали, е бил забранен. Патология.