alvassareiro

напротив, и двете водят до индустриализъм. Ти, както и други не са внимавали, и не са чели какво пиша досега. индустриализмът не е просто да имаш машини и тежка индустрия. Това е много ограничено възприятие. Индустриализмът е нещо много повече, земеделието също може да бъде същностен негов елемент. И една аграрна държава като куба или аржентина също могат да бъдат въвлечени в индустриализма само поради факта, че снабдяват фабриките със суровини. но и това не е истинският критерии за това що е индустриализъм. А критерият не са нито машините, нито нещо а друго а има ли или няма разделение между потребител и производител и има ли пазар, където да се срещнат и от когото са напълно зависими. в китай на Мао и в кампучия на Пол пот се случи точно това градското население беше масово евакуирано в провинцията защото първо се смяташе, че паразитира и нищо не произвежда и второ понеже няма технически мощности, трябва да се компенсира с ръчен труд и започна масово колективно производство на ориз който след това се предава на държавата, която се явява държавния пазар и го преразпределя чрез дажби на населението. няма я автономната самозадоволяваща се икономическа единица, която винаги е съставлявала камбоджанската икономика хилядолетия преди това има масов колективен труд на благо за пазара, наречен държава който го преразпределя сред гладния консуматор чрез фиксирани дажби. населението не поризвежда са себе си, както преди това, а за държавата, която му продава ориза не за пари, а за труда, който полага понеже това е много частен и спечифичен случай често не се вижда това което описах но то принципно не се различава по нищо от механизма на кое да е индустриално общество.

е, зад каталонския стои полиция. Каталонската полиция е автономна и се наричат Mossos. Зад езика им стои също цяло автономно правителство цял куп правителствени и културни организации.

нито големия скок на Мао, нито изселването на градовете при Пол Пот се различават с каквото и да е от нещата, които говорим досега - това пак е елемент на индустриализацията.

македонският и българският са по-различни по между си отколкото руски и украйнски, сръбски и хърватски, испански и каталонски и тн.

Те може и да открият как е възникнал, но няма да открият никога ЗАЩО е възникнал.

Е браво Дедо Либене, веднъж да си на моето мнение. Айде ще ме черпиш някой ден! Със здраве.

Въпросът изобщо не е колко държава, и това няма никакво значение. Защото криза в момента има и там, където няма държавна намеса, тя оттам тръгна, има и там, където държавата доминира, и там, където доминира отчасти. този нов начин на живот изобщо не е задължително да е градски, често е селски и земеделски. Съвсем друг е критерият, онова, което съм нарекъл цивилизация тип А и цивилизация тип В. Отново не си запознат. мотивацията в икономическата дейност на капиталиста и комуниста е една и съща да преодолее базовата си дълбока зависимост от пазара на която е изложен както в СССР, така и в САЩ. в САЩ това става, като на работника дават пари, той сам да ри купи кво`т му трябва в СССР става, като му дават по-малко пари, и чат пат апартамент, кола, бон за почивка, предполгайки че държавата знае кво`т му трябва ами това са вече дребни вариации на явлението.

Ами защото такава ми е темата. Индустриализацията се реализира чрез капитализма на запад и комунизма на изток. а аз правя сравнителна характеристика между двете под призмата на онова, което ги обединява. Ти ще ми кажеш какво да споменавам ахахаха

Кое е грешно и кое не, не е обект на моята тема. Но и е напълно погрешно, защото ако комунизмът е начин за налагане на културата на индустриализацията, то той е напълно успешен защото всички комунистически държави, от Куба до Северна Корея и СССР са се "индустриализирали" в политически, социален, културен, а често и в икономически смисъл. затова истинският въпрос тука не е дали комунизмът е грешен или не е, това е политизиране и демагогия въпросът е дали индустриализацията е била правилното решение за човечеството. и какъв щеше да бъде капитализмът без нея и щеше ли изобщо да има комунизъм в такъв случай....

Комунизмът е един от двата начина индустриализацията да се наложи в някои страни. Което го доказвам във всички мои постове досега. А индустриализацията, както обясних досега, далеч не е само икономически термин. Тя е политическо, културно, морално, социално явление, което има свои измерения във всички форми на индивидуалния и социалния живот, във формата на семейство, във възприятията ни за време и пространство, във пазара, и тн. и тн. и като такова сложно явление се наблюдава дори в държави като Куба или Аржентина, които не са индустриални но с аграрната си продукция насочена за износ като суровина на световната индустрия, или чрез политическия си модел, взет наготово от индустриални държави, се индустриализират всячески, само не и икономически. ако имаш проблеми с възприятието на този текст, консултирай се с педагог.

Ами капитализъм и комунизъм са двете основни форми на индустриализацията. И като такива са нейни синоними. А цялата ми тема са приликите между двете на база на индустриализацията. Всеки мой пост започва с индустриализмът, откъдето идва всичко, и свършва с комунизма и капитализма като нейни частни случаи. А ти се научи да уважаваш събеседниците си, което започва, като им научиш правилно имената. Ако не уважаваш другите, не очаквай да уважават теб.

Каталунският е официален език на каталунската нация. това дали един език е национален или не, не го решават лингвистите, а политиците. Държавно решение е. Такива тенденции например има в Латинска Америка. Официален език в парагвай е гуарани, в Боливия е кечуа, има стремеж езикът на Бразилия да бъде наречен Национален език на Бразилия - което е португалски - а испанският в Аржентина да бъде наречен Ланфурдо. Логично би било по същия начин, по който група хора се обособяват като нация, езикът им също да се обособи като национален.

Природата е източник на ресурси още от палеолита. Само че тогава икономиката е толкова примитивна, ако изобщо я има, а технологията е още по-примитивна поради което щетите, които човек нанася на природата са пренебрежимо малки, ако изобщо има такива. с развититето на индустриалната икономика потребностите от ресурси стават огромни, технологиите за тяхното добиване чудовищни поради което човек причинява глобални и непоправими щети на природата което налага да си измисли идеология, с която да ги оправдае и която нарича прогрес. това мисля го писах вече.......

Концептът за време. С разпространението си индустриализацията налага масово принципа на синхронизацията и индустриалните общества стават пристрастени към часовника и точността. хората работят по едно и също време, почиват по едно и също време, хранят се и се любят по едно и също време. Но за да се постигне тази синхронизация, трябва да се преосмислят базисните концепции за време, наследени от предходната цивилизация А. Аграрните цивилизации, които искат да знаят кога да садят и кога да жънат, разработват изключителни методи за измерване на големи отрязъци от време. Но понеже има много ниско разделение на труда и взаимозависимост, те почти нямат единици за по-кратки и точни периоди от време. Затова те делят времето не на фиксирани единици, като часове и минути, а на обобщени, неясни и размити единици, от рода на " времето за доене на една овца, времето за пържене на порция ориз, и тн" или на обобщени периоди - преди пладне, след пладне, на есен, зиме, на пролет. като всяка една от тези единици естествено варира от едно място на друго. Естествено, индустриалната цивилизация разделя времето на минимални и точни ясно дефинирани отрязъци от време, които засягат минутата, секундата и часа, и които са универсални по целия свят. Индустриалната цивилизация освен мерните единици, изменя напълно и концепцията за време. Времето става линейно. Движи се по права линия от едно минало към едно бъдеще. Днес ни е трудно да си представим нещата другояче, но хората от прединдустриалната епоха възприемат времето по съвсем различен начин - времето е циклично. То е кръг, не права линия. То е постоянно и неизменно повторение на ден и нощ, на лято и зима, времето се повтаря и повтаря. Естествено, линейното време напълно пасва на идеята за прогрес, а прогресът е немислим в общества с циклично време. линейното време прави възможни еволюцията и прогреса. Защото ако времето е циклично и всичко се повтаря, повтаря се и историята. И естествено, тъй като комунизмът и капитализмът на запад са две форми на изразяване на индустриализма, и двете имат една и съща концепция за него - и в СССР и в САЩ времето е линейно, и се мери с минути и часове.

:tooth:

Принцип на прогреса първият принцип, залегнал както в комунистическите, така и в капиталистическите общества, е свързан с природата. И за двата строя, природата е обект, който трябва да бъде експоатиран безмилостно. От нея извличат суровини за индустрията, нея безмилостно увреждат. Ползването на природни суровини датира от зората на човечеството, въпреки това предходните култури приемат бедността имизерията, и акцентират върху хармонията с околната среда, най-вече заради примитивното ниво на технологиите. Да, в средновековието изсичат гори, изсушават блата, изгарят стърнища, но вредите, нанесени на природата са пренебрежимо малки. Едва с идването на индустриалната епоха, която от една страна има нужда от огромно количество природни ресурси, а от друга - разполага със сложна техника за тяхното масово добиване - човекът нанася непоправими щети на природата и то в глобален мащаб. това е неизбежно за оцеляването на индустриалната икономика, и става наложително специална идеология, която да оправдае тези щети. Тази идеология, която оправдава увреждането на природата в глобална скала, е идеологията на прогреса. Всичко в името на прогреса. И тя важи в еднаква степен както за капиталистическите, така и за комунистическите общества. Втора идея, свързана с първата, поставя нещата още по-напред. Човекът не е просто господар на природата, а е връх на един дълъг еволюционен процес. Теорията на еволюцията, наложена от Дарвин, е научният фундамент на тази концепция. Според теорията за естествения подбор се елиминират слабите и неефективни форми на живот. Оцеляват най-приспособимите и годни. Естествено, биологичните термини имат ясни социални, културни и политически последици. Така социалните дарвинисти започват да твърдят, че приципите на естествения подбор действат и на ниво общество, и че най-богатите, успели и властни хора са и най-годните и приспособими. На един следващ етап теци социални теории еволюират е една логична насока, която твърди, че индустриалните общества са по-висша евюлюционна фаза от прединдустриалните, и че самият критерии за цивилизация са технологиите, не духовните принципи или културните достижения. Цивилизация има там, където имат индустриална технологии, без значение от нормите на поведение, културни или архитектурни достижения и тн. Така както социалният дарвинизъм оправдава капитализма, оправдава и колониализма. Доаграрните общества са примитивни, по-нисши, следователно не заслужават да съществуват и са негодни за оцеляване, обречени са от естествения подбор, защото не са еволюирали в индустриални. Към тези две концепции - за обира на природата и принципа на социалната еволюция - трябва да добавим и техния логически завършек - принципът да прогреса. Че историята се движи неизменно към нещо по-добро, че еволюира, и това оправдава щетите, нанесени на природата. Лайбниц, Тургот, кондорсе, Кант, лесинг, Хегел, Дарвин, Маркс, Мили и още стотици други спорят дали прогресът е безкраен или краен, дали е от само себе си, или трябва да му се помогне, но всички защитават горните три концепта. А те са дълбоко залегнали както в капиталистическите, така и в комунистическите общества. капитализмът обявява всяка нова фабрика, всеки нов продукт, кола, самобръсначка, като най-добри, последно достижение на мисълта и техниката, поредна стъпка от лошото към доброто и от доброто към най-доброто, така както комунизмът уверява в прогреса и светлото бъдеще.

докато индустриалната цивилизация плъзва по планетата, тя разпространява навред нещо много повече от технология, търговия или политика. Сблъсквайки се с предходната цивилизация тип А, новата цивилизация налага нов вид реалност, нов начин на мислене. Изковава нови възприятия за любов, за Бог, за справедливост, за време, пространство, материя и природа. Ако съберем всички тези нови представи, наложени от индустриализма, относно реалността, можем да ги наречем ИНДУСРЕАЛНОСТ. В началото на 20 век всяка държава, която се индустриализира, е разделена на две основни крила - дясно, което защитава индивидуализма, ненамесата на пазара от страна на държавата и свободната търговия и пазар; и ляво - наблягащо на колективизма, социализма и социалната справедливост. След Октомврийската революция, и особено след 1945 г., това идеологическо противопоставяне се изостри още повече чрез колизицията между СССР и САЩ. От едната страна на Студената война застават либералните западни демокрации, от другата - тоталитарните режими. Да се разглежда въпросът по този начин, е пристрастно, непълно, чиста демагогия и пропаганда съвсем в духа на клишета от Студената война. Защото и тогава, а и днес, малко хора прозират отвъд това привидно разцепление, и разбират, че и двата строя всъщност защитават и налагат една и съща суперидеология, и че ябълката на раздора не са някакви фундаментални различия, а просто детайли, козметични пискюлчета, точно както католици и протестанти се избиват за някой параграф от Светото писание, но славят един и същи Бог, така марксисти и антимарксисти се избиват заради повърхностни различия като формата на собственост но всъщност прославят и налагат една и съща реалност и начин на мислене - индус-реалността. Какво включва тя?

Формата на собственост, това дали една компания ще е на държавата или ще е частна, е едно незначително различие, една подробност, детайл, който с нищо не променя базисните прилики между комунизма и капитализма на Запад а именно инфосферата социосферата техносферата 6те базисни принципи на реалността - синхронизация, спецификация, централизация, концентрация, максимизация и унификация разделението между потребител и производител и комерсиализацията на живота националната държава и политическото устройство колониалния импулс разбиранията за време и пространство как може да е базисно различие, след като не променя нито една базисна характеристика на двете общества? ???? нека вземем един от примерите. Бездната между производител и потребител, невидимият клин между тях. би имало разлика, ако едната от двете системи свиваха зависимостта от пазара и отново съединяваха производител и потребител. Но не. Капитализмът в западна европа разшири още повече бездната, като бълваше стоки и продукти, и привикваше консуматора към неща, от които изобщо няма нужда, развивайки още повече зависимостта му от пазара и консумацията. Комунизмът, забележете парадокса, постигна същото, само че по обратния начин. Разшири бездната между потребител и производител и направи потребителя напълно зависим от пазара, като го държеше в постоянен недоимък и липса на елементарни стоки. А нивата на технологично развитие нямат пък никаква връзка с темата и изобщо не са фактор. Важното е, че принципите на технологичното производство бяха внедрени в целия политически, социален, културен, морален, икономически живот, без никакво значение кой е произвеждал по-хубави коли примерно.

напротив. и трите държави преживяват политически революции - Германското обединение, Италианската война за обединение и рРеставрацията мейджи, чрез които от средновековни монархии се превръщат в модерни национални държави, даже образци за национални държави. Не КГ. именно формата на собственост е основен фактор на марксистката идеология, и ти, обвинявайки ме в максизъм, всъщност открито го защитаваш. Не. Не е формата на собственост водещ критерии. Според Меркс е, де. Защото с усложняване на икономическите отношения в капиталистическите страни се появява нова клас - т.нар. интегратори - стотици хиляди, дори милиони изпълнителни директори, специалисти, шефове на отдели, инструктури, технолози и тн. и тн. които стоят над работника, и които интегрират цялата система. Те не притежават нищо, но имат отговорности и функции. И именно те постепенно изместват същинските собственици които в САЩ се наричат акционери. Та Акционерите изобщо нямат никаква представа даже какво поризвежда компанията им. живеят от дивидентите от акциите си. Истинските фигури в капиталистическата система не са тези които притежават, а тези, които интегрират и координират цялата икономика. И днес английската и американската икономика са съставени от милиони работници, от средната класа, които не притежават нищо - само ипотеки - и икономиката е монополизирана.

Колониализъм вярно е, че още от 16 век някои европейски държави започват да градят колониални империи. испенски конкистадори и мисионери, френски и английски авантюристи, холандски търговци тръгват из планетата, унищожавайки и покорявайки цели поселения, заграбвайки земите им и изпращайки нужния данък на владетелите си. Но това е нищо в сравнение с колониализма от индустриалната епоха. защото испанският и португарския колониализъм от 16 век е зле интегриран в националната икономика, той захранва личните апетити за богатство на шепа апистократи, докато 99% от населението на страните им живее в пълно неведение за богатствата, пристигащи от колониите. Златото на инките и парите от търговията с подправки се харчат за луксозни замъци, внушителни катедрали, летни резиденции, но не се инвестират в местната икономика. С навлизането в индустриалната епоха апетитите на индустриалните държави се изострят до неузнаваемост. колонията вече не трябва да задоволи личните апетити на шепа аристократи и един крал, а да подхранва регулярно, постоянно, поточно, със суровини цяла една индустриална национална икономика. Колониализмът става напълно интегриран с националните индустриални икономики на големите индустриални държави. Говорим за икономика, която извлича суровини от колониите, преработва ги в своите фабрики, и често ги продава като готова продукция на същите тези колонии, получавайки огромни икономически ползи от тази спекулация. От една страна този колониализъм подсигурява милиони работни места във фабриките на метрополията. На второ място, този колониализъм подсигурява почти напълно суровини за националната икономика на метрополията. Индустриалната специализация вече не се отнася само до работника. Вече засяга цели държави. Едни произвеждат суровини, други готова продукция в огромна взаимосвързаност. Животът на окъсания боливийски миьор започва да зависи от състоянието на пазара и икономиката в Англия. на трето място, колониите подсигуряват огромно количество храни за метрополията, която, развивайки фабрично производство, дислоцира огромни селски поселения към града и фабриката, и остава почти без земеделие. 80% от говеждото месо, консумирано в Англия през 1900 година, идва от Аржентина. През 1933 г. правителството на Агустин П. Хусто сключва с Англия пакта Рока - Рънсиман. Англичаните гарантират наново доставки на месо от аржентина, силно засегната от кризата, но с пагубни последствия. Осигуряват почти всички пари, вложени в покупката на месо, да се върнат обратно в Англия, чрез серия условия - Аржентина е задължена да продължава редовното изплащане на външния си дълг, замразено от правителството на дон Иполито Иригойен, като антикризисна мярка - дадени са безброй концесии на английски фирми в жп транспорта, минното дело и строителството - 90% от месото, което изнася аржентина, трябва да се транспортира в английски хладилници. Аржентинските производители на месо нямат право да купуват хладилници от другаде, а само от шепа английски фирми, които фиксират високи цени. когато сенаторъ от Тукуман Алехандро де ла Торе разобличава тази клаузула, доказвайки, че разходите за хладилници са 3 пъти по-високи от печалбите от месо, след като английската фирма за хладилници АНГЛО изнася незаконно счетоводството си на военен кораб, сенаторът е застрелян насред Сената, докато изнася скандалните факти. Точно тези отношения между Аржентина и Англия от 30те години са причина периодът между преврата на ген. Хосе Феликс Урибуру от 1930 и преврата на ген. Роусън от 1943 да бъде наречен Срамното десетилетие. с други думи, по силата на пакта Рока Рънсиман, ако аз искам да си купя Кока-кола от един магазин, и давам 1 лев - магазинът ми връща 4 лева! създаването на един световен и интегриран пазар основан на свободната търговия и социалната справедливост е идея на Дейвид Рикардо. разбира се Рикардо греши, както греши и Маркс. Отношенията между индустриалната метрополия и колонията или аграрната държава от третия свят не се базират нито на справедливост, нито на свободна търговия. Преговорите между американски, английски или белгийски индустриални компании и представители на колонии и държави от третия свят, доставчици на суровини, се напълно неравностойни. От една страна стоят капиталисти с вратовръзки, подплатени от модерна армия и могъщи корпорации, готови да наложат чрез сила онова, което не успеят да постигнат чрез преговори. Отсреща им стоят местни индиански племенни лидери, или аржентински магнати и латифундисти, ползващи се със солидна покрепа от корумпирани политици, платени от английските консорциуми. веднъж купена или подкупена колонията или аржентинската държава - която е събирателен образ на всички държави по света с агроизносителен и ресурсноизносителен профил - компаниите започват безогледна експоатация на ресурсите чрез т.нар. първоначално фиксирана цена. Това е първата цена, фискирана за даден ресурс. Първо, тя не е пазарно и свободно фиксирана, а под натиск. Така например за местния конгоански вож и първожрец на божеството Футуагора, медта не струва нищо, дори не е подоризал че съществува, и ликува, когато белгийска компания му предлага "нещичко" в замяна. Един франк за килограм. Веднъж фиксирана тази ниска цена има тенденция или да се замрази, или постоянно да намалява. Всяка следваща компания, която дойде в конго, има интерес да плаща същото, или колкото се може по-малко, в никакъв случай повече, защото това прави продукцията й неконкурентноспособна на пазара. И тези принципи на националната държава, националната икономика и колониализма са напълно идентични както в САЩ и Англия така и в СССР. и отношенията които описах между Англия и Аржентина от 30 те години с нищо не се различават от отношенията между братските народи на България и СССР от 70те години.

Индустриализация и нация Създаването на модерната национална държава е пряко свързано с индустриализма. В прединдустриалната епоха по-голяма част от света е организирана в племена, кланове, графства, кралства, и всичко това са все локални образувания. Границите са неясни, правата и отговорностите са размити. Дори и най-силният император има само символична власт над десетки и стотици местни феодали, князе, принцове, всеки от които контролира своето парче земя, с различни закони и култури. През 18 век да пътуваш през Европа трябва да сменяш законите по-често от конете, казва Волтер. лошото състояние на транспорта задълбочава още повече връзките със столицата и засилва провинциализма и локалното. Колкото по-далеч от провинцията, по-слаба е държавната власт. С настъпването на индустриалната епоха това е на път да се промени. новите и скъпи индустриални технологии са оправдани, само ако произвеждат в огромни количества. А произвеждайки в големи количества, те бързо напълват местния пазар, и се насочват към по-големи от местия пазари. как може обаче да се купуват суровини и да се продават продукти извън собствените общности, след като трябва да се борят с различни езици, данъци, парични единици, примитивен транспорт и разнообразни закони. За да имат изобщо смисъл новите технологии, те трябва да бъдат интегрирани в една единна национална икономика. А това може да се случи само на една единна национална, културна, законодателна, данъчна, монетарна, законова и политическа база - държавата НАЦИЯ. С други думи нужна е нова политическа единица - надлокална - която да е адекватна на новите производствени мощности и отношения. Нациите не са духовни единици, както пише Шпенглер, нито славно наследство, както казва Ренан. Те са единна, централилизана и интегрирана власт, съответстваща на една единна и интегрирана национална икономика. Съвкупност от хетерогенни затворени самозадоволяващи се дребни икономически единици не може да роди нация. Затова нациите се раждат едва с индустриалната революция.

Formosa - port. прекрасна (ilha formosa - прекрасен остров). Bombay - port. удобен залив (boa baia). Arigato - jap. благодаря от port. obrigado.

А причината за тези закони? Не знам кой може да даде отговор, но досега никой не го е дал. Религията разбира се има отговор за всичко, само дето е напълно невероятен.

Не са перманентни, а повсеместни, там където старият строй се опъва, като американската гражданска война, испанската гражданска, китайската, и тн. революции са и всички освободителни движения и войни в третия свят, които водят до създаването на модерни национални държави, защото националната държава е политическата база на индустриализма.

Знае се.