alvassareiro

Не, няма да правят едно и също. Защото търсенето става все по индивидидуализирано и строго специфично. което налага и строго профилирани фирми и н практика всеки един човек би запълнил една строго определена тясна ниша от пазара. например вече не е достатъчно да има няколко големи туристически фирми на пазара, които предлагат всичко. Става раздробяване и има фирми специализирани само в спа туризъм, или само в адвенчър туризъм, или само в рурал туризъм, или само във винен, или пък ловен, или пък културен, или поклоннически туризъм и тн.

ще станат, ако пазарът го изисква. нужно е да се смени едно поколение. а ние понеже говорим за футуризъм, ще се сменят много повече.

Дали? структурата на икономиката обуславя образованието и всичко останало. Я виж индийците какви IT специалисти стават. Все още това не е видно, защото емигрантите попълват нежеланите ниши в Запада на санитари и чистачи а за това не се иска образование, но когато тяхната работа се прави от роботи да видим дали няма да се образоват в механика.

Добре, да се концентрираме тогава върху подръжката, не е малко. Има и още нещо. Ако машините и технологиите са толкова развити, трябва постоянно да се обучават хора, които да боравят с тях. А обучението генерира заетост. Отделно, трябва да отчитаме и спецификата на услугите, които доминират в световната икономика.При производството на услуга потреблението съвпада с консумацията, което означава, че потребителят участва в производството, а това е също вид скрита заетост. и на последно място, никъде не се споменава за размера на фирмите. има тенденция на раздробяване, я си представи всеки 3 или 4 да си направи фирма за услуги, или всеки един да си стане и шеф, без да има нужда от работници, само с машини, ето ти заетост. аз между другото имам такъв приятел. да речем изгуби работа, защото отделът им се модернизира, и вече неговата функция я прави компютър, ами той сам си направи фирма, няма работници, само с един компютър си изкарва достатъчно добри пари. това е една напълно реална преспектива - свят, в който всеки е работодател, защото пазарът ще става все по раздробен, а търсенето все по индивидуализирано. един човек спокойно би оцелял ако цял живот има 10-15 постоянни строго индивидуални клиенти. в моята сфера, а аз съм тур гид, даже вече имаше едни плахи опити за нещо подобно. Вместо да си към агенция, регистрираш се на един сайт. Свързва се с тебе едно семейство от испания, казва ти колко дни, какво го влече, какво яде, и ти правиш една строго индивидуализирана програма. Резервираш хотели, кола, ресторанти, атракции, посрещаш ги, казваш им една обща пакетна цена, и накрая и бакшиш ти дават.

бялата раса отдавна не е носител на всичко модерно. Тя го измисля, вярно е, но дори по-модерни са примерно от жълтата раса.

Това са интересни въпроси и експозе, но мисля, че липсва един момент. Ако се постигне такова високо развитие на технологиите, то ще има нужда от много хора, които да произвеждат, поддържат, усъвършенстват, поправят самите технологии, а оттук заетостта няма да спадне, ще се откриват постоянно нови работни места.

Част 3. Сексуалното разделение. Страховитото разцепление на обществото на потребител и производител има и своите сексуални измерения. Водещ стереотип в близкото минало е, че жената е ирационална, субективна, домошарка, а мъжът е рационален, обективен и активен извън дома. Че жената харчи, а мъжът печели парите. В обществата от цивилизации тип 1 работата се извършва у дома или на полето и продукцията се консумира от самото семейство, което я е произвело или в рамките на селището. И понеже икономиката е затворена и самозадоволяваа се, успехът или неуспехът на едно семейство не се отразява на друго семейство. Трудът е с много ниска степен на взаимозависимост. В самото семейство членовете му редуват голямо разнообразие от дейност – почти всеки редува оране с копаене, сеене, жънене, поливане и тн. – и затова дейността е взаимозаместяема, ако не може да я свърши един, ще я свърши друг. Това е много ниска степен на разделение на труда. В цивилизациите от тип 2 обаче не е така. Работното място е фабриката. Там има много силно разделение на труда – всеки работи в своята секция и върши някаква строго специфична работа, не може да замести друг, работата е силно взаимосвързана и с високо разделение на труда. Сблъсъкт между тези два типа на работа – аграрната и индустриалната – предизвиква силни колизии. Първите индустриални работници закъснявали за работа, напивали се, ходели на риба през работния ден, което парализирало целия работен процес. Те просто са свикнали със съвсем друг работен цикъл – и все още не съзнавали силната взаимозависимост между отделните звена на една фабрика и високото разделение на труда. Разбира се, сблъсъкът между тези две системи носи триумфална победа на втората, селата се изпразват, фабриките и градовете се пукат по шевовете. Но тази победа на взаимозависимостта върху самозадоволяването никога не се осъществява напълно. Има едно място, където старата аграрна етика оцелява почти до ден днешен. Това е домът. Домът е производствена единица, произвежда три основни продукта – биологическата репродукция, т.е деца, и ги възпитава. Тя готви, чисти, пазарува. Единият е материален, другият нематериален. Домът произвежда за себе си, не за пазара – децата не се продават на пазара. Така попада в икономика тип А – производителят произвежда за себе си. Освен това производственият процес е с много ниска взаимозависимост – ако семейство петрови не успее да произведе деца, това по нищо не влияе на семейство Иванови. Основна роля в целия този затворен, домашен, аграрен и традиционен производствен процес има жената. Тя се грижи за дома, възпитанието, работи вкъщи, произвежда за себе си, не за пазара, има ниска взаимосвъзраност и зависимост. В същото време мъжът е във фабриката. Докато жената живее в миналото, мъжът е в бъдещето. Тези базисни различия изковават сексуалните стереотипи в поведението на мъжа и жената от близкото минало. Ето как невидимият клин, който разцепва обществото на производител и потребител, обуславя фундаменталните промени в нашия живот – развитието на пазара, новите политически, социални, икономически и психологически конфликти, новите сексуални роли. Още повече. Това означава, че обществата от тип В – индустриалните – функционират по един и същ начин и имат базисни общи характеристики, били те комунистически, или капиталистически. Те имат еднаква техносфера, инфосфера, социосфера, и при комунисти и при капиталисти има пазар, има разделение между потребител и производител, и още повече има нови и общи разбирания за време, пространство, история, прогрес, природа, наука....но за това по-късно.

Част 2. Пазар Изглежда концептът за пазар е разделителната линия между капитализма и комунизма, и подобно твърдение може да се роди само в болния мозък на някое ограничено ЮП от Уолстрийт, защото пазарът е може би най-общата черта между капиталистическата и комунистическата системи. Макар пазарът да съществува от зората на цивилизацията, той винаги е имал периферна функция и значение. Дори е изпълнявал други функции, като културни, социални, дори юридически, повече, отколкото чистите икономически. При цивилизациите тип 1 хората се занимават със земеделие или занаяти, основната прозиводствена единица е семейството, ниска мобилност, ниска взаимосвързаност и разделение на труда, и най-важното – те се самозадоволяват. Произвеждат сами онова, което консумират. На пазара отива само ако има излишък. Затова пазарът е бил много по-зависим от хората, отколкото те от пазара. Основният източник на прехрана не е пазарът, а полето или домашната работилница. С настъпването на цивилизацията тип 2 – индустриалната – този концепт се разпада на пух и прах. Пазарът започва да играе фундаментална роля в живота на хората, става основен обект на политиката и основна причина за войни. Физическото оцеляване на хората зависи почти изцяло от пазара. Защо? Защото индустриалното общество е разделено от един невидим клин. Производителят е разделен от потребителят. Всяко производство освен техносфера, социосфера и инфосфера, има още един атрибут – производител-консуматор. При цивилизациите тип 1 производителят и консуматорът са едно и също лице. Хората са просуматори, консумират онова, което сами са произвели. това е икономика тип А. При цивилизациите тип 2 производителят е напълно разделен от потребителят. Един произвежда, друг го консумира. това е икономика тип В. Когато са разделени, те трябва да се срещнат някъде И това някъде се нарича ПАЗАР. Поради страховитото и брутално разцепление между потребител и производител в индустриалните общества, пазарът придобива невиждани размери, значение, роля и функции и важност. Поради това разцепление хората стават напълно зависими от пазара. Той вече няма периферно значение, а е централен фактор за физическото ни оцеляване. Животът и цялата икономика, културата и политиката се меркантилизират – опазаряват се (lat. Mercatus – пазар). Значи пазарът е място, където се срещат производителят и потребителят, а те трява да се срещнат, защото са се разделили. А те са се разделили както в капиталистическите, така и в комунистическите общества, разделени са дори в Северна Корея. И в този контекст, пазарът не е капиталистически концепт и термин, а термин на индустриалната епоха. Пазарът като място за среща между потребител и производител си е пазар без значение дали е натурален или паричен, дали на него се добива печалба или не се добива, дали държавата определя цените или те се определят от невидимата ръка на Адам Смит, дали системата е централно планирана или не, дали средствата за произвоство са държавни, или са частни. Всичко това са частни случаи на огромното разнообразие, което включва терминът ПАЗАР. Разбира се, ние до такава степен не вникваме в този толкова простичък факт, че възприемаме пазарът само в неговия най-тесен смисъл – като базиран на частната собственост, печалбата и свободното определяне на цените. Само че икономиката на пазара е както капиталистическа, толкова и комунистическа. И в комунистически СССР и Северна корея също има пазарна икономика – защото и там има пазар, защото и там потребителят е разделен радикално от производителят, и двамата се срещат на пазара, и потребителят, и производителят са почти изцяло зависими от пазара, точно толкова, колкото и в САЩ или Франция. От всичко това има няколко видни последствия. - Пазарът става водещ фактор в живота. Основна негова движеща сила. Основен обект на политиката. Основна цел на всяко правителство е именно състоянието на пазара, което определя цялата икономика. И често причина за войни. Това е политическата роля на пазара. - Пазарът заема водещо място в ценностната система на човека. Тъй като нашето физическо оцеляване е напълно зависимо от пазара, целият ни живот се меркантилизира. Докато в аграрните общества хората консумират само онова, което са в състояние да произведат, в пазарните капиталистически и комунистически консумацията им зависи от способността им да излязат и потребяват от пазара. Човешките отношения се меркантилизират. Хората не правят нещо от добра воля или водени от християнски добродетели, а само с мисълта за меркантилност. Маркс е напълно прав, когато твърди, че човешките отношения се дехуманизират и меркантилизират – това е обективно наложено от разделението между потребител и производител, което пък засилва ролята и зависимостта от пазара. Но не е прав да хвърля вината за това на капиталистическата система. Защото хората в една комунистическа система са също толкова меркантилни и зависими от пазара, колкото и в капиталистическата. Разликата е, че пазарът е държавен. Но между един американски писател, който пише за пари, и един съветски, който хвали Брежнев, за да получи дача или москвич, няма никаква принципна разлика. Това е социалното измерение на пазара. - Бруталното разделение между потребител и производител разцепва обществото, а Маркс само надушва отдалеко проблемът. Проблемът не е в класовия конфликт между собственик и наемен работник, а много по-дълбоко и широко – между производителят – шефа на фирмата и всичките му работници – които искат по-големи заплата и оттук по-високи цени на стоките си – и потребителите – често същите хора, които искат по-ниски цени за същите стоки. Това е класовото и икономическото измерение на пазара. - Разделението между производител и потребител и избуяването на пазара има опасни психологически последици. От една страта човекът Х като производител е тласкан към точност, дисциплина, подчиненост, пестеливост, рационалност, въздържание от удоволствия. От друга страна същия този човек Х като потребител е тласкан към обратното – да се забавлява, да купува, за харчи, да се наслаждава, да е хедонист. Тези противоположни сигнали в обществото водят до социална шизофрения и патологии. Това са психологическите измерения на пазара. Излиза, че пазарът е може би най-общото между капиталистическата и комунистическата система, но е е единственото.

Част първа. Цивилизации. Структура на цивилизацията. Когато говорим за цивилизацията като явление, и особено отнесена към миналото, един фундаментален критерий разделя цивилизация от примитивното общество – земеделието. Всъщност първите цивилизации са аграрни и самата цивилизация се ражда като функция на земеделието. Макар да има множество изключения на търговски култури, като древна елада, финикия, те са по-скоро изключения. Можем да наречем всички тези цивилизации Тип 1. Между 4 хилядолетие преди новата ера до към 1750 година в целия свят доминират цивилизации тип 1. Преминаването от цивилизация, базирана на земеделието, към такава, базирана на индустрията, можем да наречем Цивилизация Тип 2. Винаги, когато произвеждаме, имаме енергия, която се ползва, имаме начин на производство и произведени блага, и тяхното разпределение. Тези три неща можем да наречем техносфера. При цивилизации тип 1 енергиините източници са неиззерпаеми и възобновими – вятър, вода, човешка и животинска тяга. Произвеждат се ограничено количество блага, които Ветрувий нарича “необходимите изобретения” – каруци, катапулти, инстуремнти, които само допълват човешките усилия, и които се дистрибуират най-често индивидуално, до ограничен кръг хора. При цивилизации тип 2 енергиините източници са изчерпаеми и невъзобновими – въглища, дърва, нефт, газ, руди – произвежда се огромно количество блага, процес, наречен серийно производство, които после се дистрибуират масово до огромно количество хора. Техносферата на тези две цивилизации е непълно различна. Освен техносфера, при всяко едно производство има нужда от хора. Семейството е базисната единица за възпроизводство и възпитание. И основна икономическа единица на производство. Тези три институции – семейство, възпитание и проиводствена единица ще наречем социосфера. При цивилизациите тип 1 семейството е разширено. Често съставено от над 20 члена – родители, баби и дядовци, деца, чичовци и лели, зетове, девери, и тн. Всички, живеещи заедно, с много ниска мобилност, много ниско разделение на труда и много ниска взаимосвързаност и зависимост поради силната си зависимост от земята и земеделския труд. Възпитанието е давано пак в семейството. А то е и основната производствена единица. При цивилизациите тип 2 семейството търпи коренни изменения. Нуждата от фабрични работници делегира грижите за децата към детски градини и училища, а тези за болните и възрастните към болници и социални домове. Нуждата от мобилност кара семейството да се освободи от ненужните и излишни членове – далечни роднини, възрастни, болни, увредени. Ражда се нуклеарното семейство – двама родители и едно или две деца. Образованието е поверено на училището, което става масово, и задължително. Децата от малки тръгват на училище, за да научат четири основни неща: - Точност - Подчиненост на авторитети - Рутинност на повтаряеми действия и на цикъла дом-училище-дом - Колективна работа Тези четири неща са фундаментални за по-нататъчната работа във фабриките, защото без тях фабричният труд е неизпълняем. Основната производствена единица не е семейството, а фабриката-корпорация. Индустриалните общества изискват огромни инвестиции и риск, които никой индивидуален предприемач не е склонен да поеме. Затова се създават акционерните дружества с ограничена отговорност, при които в случай на загуба се губи само размерът на акциите. А това води до създаване на корпорации-чудовища, напълно адекватни на новите условия. Около тези три институции – нуклеарно семейство, училище и корпорация, които оформят социосферата, възникват още десетки организации и сдружения: - Политически партии - Спортни клубове - Клубове по интереси - Профсъюзи - Болници - Затвори - Културни институти - Църкви - Фолклорни състави - И тн итн. Но всички те имат едно общо нещо – прилагат фабричния принцип на функциониране. А той е - Колективност - Безличност на структурата - Силна взаимосвързаност - Високо разделение на труда - Йерархичност Така особеностите на фабричното производство оказват влияние на цялата социална структура на обществата тип 2 и градят една напълно нова иреволюционна социосфера – нов тип семейство, нов тип образование и възпитание, нов тип производствени отношения и единици. Освен техносферата и социосферата, всяко едно производство има нужда от обмен на информация. Това нещо ще наречем инфосфера. Цивилизациите тип 1 обменят ограничено количество информация, от човек на човек. Цивилизациите тип 2 въвеждат фабричните принципи при обмен на информация. Първо източникът не е отделен човек, а фабрикоподобна структура – вестник, телевизия, пощенска станция, изобщо масови медии (имащи атрибутите на фабрика – корпоративност, безличност, високо разделение на труда, висока взаимосвързаност, отдели, йерархичност). Второ, получателят не е отделно лице или група хора, а милиони получатели. Вестници, телевизия повтарят едно и също съобщение насочено към милиони потребители, както фабриките произвеждат серийно едно и също изделие за милиони купувачи. Каналите на информация са корпоративен субект – много получатели. Тези три сфери Техносфера Социосфера Инфосфера Оформят структурата на всяка една цивилизация, и прокарват разделителна линия между аграрните цивилизации тип 1 и индустриалната цивилизация тип 2. И сега да седне някой и да помисли, и да стигне до извода, до който стигнах аз Че в капиталистическите, и в комунистическите общества Техносферата, инфосферата и социосферата си приличат много повече, отколкото се различават, И че капиталисти и комунисти представляват една и съща култура, и това е индустриалната култура.

Не. Описаните явления се наблюдават с по-голяма честота в България, отколкото примерно в холандия. А това се базира на статистика. Не е нужно те да са представителни, нито масови. Е, някои са. Принципът, който описваш, макар да има своите основания, няма общо с нещата, за които говорим. Защото ти не може да обвиниш един мъж, че е хомосексуален, ако нямаш доказателства за това. Аз обаче казвам, че в България има хора, които хвърлят боклук през терасата, защото съм го виждал. По същия начин по който съм виждал как за 20 минути от 100 коли на Евлоги Георгиев 35 спират на пешеходна пътека, а 65 не спират, като при същия експеримент в Амстердам спират 98. И по същия начин по който е явно на всички, че в София масово се паркира на тротоара, а в Берлин не. Преди да се правят критики е важно да се запознаеш с трудовете на Хофстеде. Там много изчерпателно е описано кои явления с каква честота се наблюдават, къде, и кои измерения описват. няма никакво естествено връщане. Има въпроси и отговори, отношение и нагласи. за Връзките между Византия и комунизма, съм писал обстойно в http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12128 тема, която няколко модератори пожелаха да публикуват в списанието. Трето. Между описаните явления е установена строга висока корелация, което показва, че не са случайни. Четвърто. Аз лично съм правил подобни междукултурни изследвания по метода на Хофстеде, който се изучава в Човешки ресурси на катедра Туризъм. това ми беше и дипломната работа, която защитих с пълно 6. За Унгария. точно днес тя е в много тежка икономическа и политическа криза. Имаме моментни фактори които изкривяват резултата. Затова се дават осреднени стойности за поне 10 години.

и Ник и Митака също. другите можеш да ги накажеш тежко, но справедливо.

Аз съм добро и възпитано момче. подарък може ли?

Не съм сигурен че млади хора са били питани за комунизма. По-скоро не. Ако са били, това е идиотия, и смъква изкуствено резултатите. което ще рече, че одобрението за соца е повече от посоченото. Но млади хора се питат за други сходни неща. например одобрявате ли демокрацията и сегашното положение на икономиката, доволни ли сте от живота си, очаквате ли държавата да прави еди какво си за вас, обвинявате ли правителството за....и тн. и все неща, които издават нагласи, за които говори Ник.

всъщност е обратното. анкетно проучване, проведено в момента, може да се повлияте от моментни фактори, да е под афект, и да не е меродавно. Затова се взимат осреднени стойности на проучвания на поне 5-10 години назад.

В социологията има научни методи, които определят какво е представителна извадка. логично е ако питаме за миналото да не влизат млади хора, родени след 1980. Не. Според анкетните проучвания, в Чехия, Унгария и Полша одобрението на социализма е много по-ниско отколкото у нас.

не разбирам за каква псевдонаучност хговориш, но имам чувството, че не си разбрал какво е основното в постовете на ник. Първо, няма никакво аборигенстване и негативизъм в нашата култура, има опит да се обяснят негативни неща чрез културни особености; ти смяташ ли, че е хубаво да се хвърлят боклуци през терасата, или да се газят хора на пешеходна пътека. Аз не смятам. това аборигентско ли е? не е, щото аборигените даже и папуасите не правят така. Обаче има причини това да е така. Културни причини. Ако имаш интерес можем и да ги споменем. второ, неодобрението към комунизма е най-високо в унгария, чехия, полша. Ето ти две фундаментални точки, по които имаш неразбиране. и трето. това не са предрасъдъци, не са измислени от мени или от ник, а от определени автори, които се занимават с тази проблематика. сега, основното в цялата тема е идеята, че ние българите от една страна имаме много силно развита външна причинност, и не вярваме, че с полагане на лични усилия ще се постигне успех. А от друга страна очакваме държавата да прави всичко вместо нас. И сега имаме такова правителство, което прави точно това - за всеки личен случай се сезира министър-председателят, и затова има такъв голям рейтинг. по времето на социализма беше същото - тогава държавата понеже беше тоталитарна отговаряше за абсолютно същото, ами затова и социализмът има висок рейтинг. а паралелите между сегашният първи и тогавашния първи няма нужда да ги правя. и двамата са в синхрон с българската култура. за разлика от юпитата, дето са мразени до дъното на мозъка, щото поне визуално и вербално не са баттошковци и батбойковци, а мязат на западняци, ама това е само външно, щото по манталитет са си типични българи, опоскаха всичко.

Митак, сам разбираш, че при представителни извадки и анкетни проучвания това с хора от моя кръг просто не важи. А за чехите и поляците, нали точно това каза Ник - там носталгията е най-малка.

това не е субективен фактор, а обективен. Правителството е пряка функция на народа.

а проведоха реформите бързо, защото не са българи и не се чувстваха комфортно през соца, за разлика от нас. нещата са винаги свързани.

Ами да, период от време, за да уточним за какъв точно период говорим - от време ли, като музикален термин ли, като физичен, или като математически. това налага уточнение.

Краят на 19 век е разтегливо поняние. Най-голям изглед за успех революцията има след 1871, но никакви между 1856-1871. в този период германия не съществува, англия и франция са твърдо за статуквото, а русия е победена в кримската война и няма думата за нищо по източния въпрос.

Не е вярно. период означава няколко неща. Освен време, също е и математически термин, термин от физиката, а ако не се лъжа и музикален.

няма грешка. важното е за градовете да стане ясно, мани хиперурбанизма.

първата половина на 21 век. Да караш хората да плащат 40 години апартамент 60 квадрата. Ех, не е като при социализъма. Кеф ти апартамент, кеф ти парно за жълти стотинки.