alvassareiro

тука се говори за българските земи, добруджа обаче не е населена само с българи. мен ме интересува с каква основна дейност са се занимавали българите и по-конкретно тези в центровете, генерирали възраждането. но най-важният извод е, че почти цялата земеделска продукция е с пазарна и търговска насоченост, или като суровина за вторичния индустриален сектор.

набелязах основните моменти, които повтарям и аз вече трети ден. да благадорим на Историка.

Вълната и агнешкото са селскостопански продукти, обаче те се произвеждат с търговска цел. разбираш ли? земеделската продукция, която е и суровина за занаятите, отива във вторичния и третичния сектор. Не си седи в първичния. подбалканските градове и тяхното население не са цяла България под османско, но те са основната движеща сила на Българското Възраждане. и не сме основен зърнопроизводителен район. такъв е анадола. а чифлиците, както сам каза, са турски.

Не е вярно. Пада се доставката на вълна, платове, агнешко и желязо. Развиваме градинарство, но не и зърнопроизводство. А както знаеш има огромна разлика между хортикултурата и интензивното зърнено земеделие в културен смисъл. дори цялата земеделска продукция,която проивеждаме, моментално попада във вторичния или третичния сектор т.е преработва се в манифактурата и после се търгува. възраждането не е демографски бум, а икономическо, културно и социално раздвижване. ама чифлиците са турски, не са български. българите ръководят, не ратайстват, в други икономически ниши.

стинка пак си объркал всичко. българският народ в условията на османската империя, от началото на 19 век до Освобождението, това е период наречен Възраждане, се озападнява и то много активно. Навлиза алафрангата. И в най-забутаното селце и паланка се имитира активно франция и австрия. в кухнята, архитектурата, всекидневния живот, облеклото. това са поне 3 поколения на активно озападняване, което е и много ефективно, защото протича отдолу нагоре и засяга първо ниските слоеве, от които произтичат после висшите. в този период българското общество, икономика, култура и социален живот разтъфтяват, и ние активно вървим по англо-холандския път на развитие, а именно - активното население е градско, не е селско - в икономическата структура доминира вторичния и третичния сектор, не земеделието - в социалната структура доминира дребната градска буржоазия, не земеделския пролетариат. Този период, наречен Възраждане, на португалски Ревивалижму, или Реженерасау, не е аналогичен на европейския Ренесанс. Докато ренесансът е едно връщане към архитектурните, културните, научните достижения на античността, ние не се връщаме назад, а се обръщаме на Запад, нашето възраждане е равнис по Европата от същото време, опит за 20-30 години да се навакса пропуснатото развитие за 400 години. И то доста успешен. Вългаринът се озападнява. тези процеси обаче се запъват след 1878, вземи горните и ги обърни наобратно. четете възрожденски автори. Те говорят само за хаджии и чорбаджии. Идилията на българското село е изкована едва след Освобождението, и то в началото и първите 20-30 години на 20 век, от Йовков и Елин пелин. въпроси?

не е вярно, не си запознат. "някои градчета" които визираш имат по 5-10 000 души население, че и повече. в османско в равнините почти няма български села. А тези по балкана не са села, а градчета. турция е едно, българската общост е нещо съвсем различно.

не. Ако националната революция бе избухнала в този период 1856-71, щеше да е неизбежно обречена на провал.

повече са.

Българска национална революция без подкрепата на Русия би могла да стане между 1856, когато свършва Кримската война, и 1871р когато е създаден германският райх. Именно в този период бъграската национална кауза е в тотална международна изолация в т.ч и от Русия. А това е епохата на легиите, които минат, попуцат, па спрат и си идат. Ефект?

Ресавски, ей толкоз има :harhar: :harhar: и толкоз също хахаха

има комитет. има и пантеон на възрожденците. но дунавските градове не са от типа селище, за които говорим. русе има голяма турска крепост, има и постоянен гарнизон, една от 4те най-силно укрепени крепости в североизточна българияя столица на туна вилает. как да има въстание?

а в русе пък има. не е манталитет. по-точно манталитетът е придобит вследствие на особеното положение и привилегии, които имат някои наши селища през османската власт. друго обяснение няма. ето, излиза, че и панагюрище е селище с особен статут и привилегии.

което показва, че панагюрище също е селище с особен статут.

не е важно какво е останало, важното е че го е имало, което е причина за приток на население и запазването му. а оттук пък иде и развитието на занаятите. не всички го имат, но повечето го имат. типичен пример е арбанаси - именно този особен статут го създава като проспериращо селище през целия 17, 18 и началото на 19 век. това за копривщица обаче не е вярно. градът се ползва с привилегии през османско време. такива привилегии се дават само на селища със специален статут.

КГ, за другото си учудващо прав, и аз това повтарям непрекъснато. Но има и друг важен фактор за балканските селища. Те още от 15 век са с привилегирован статут. предполагам знаете защо и как.

какво да ги видя? те на жележницата ли са или не са, и тя градове ли свързва или не?

тези по главните пътища и жп линии.

а какво свързват според теб? камъни?

да! представи си

Не, основният приток е към селата в равнините, които стават огромни. иначе нямаше да имаме 70-80% селско население към 30те години. Има и приток към няколко по-големи града.

а най-важните пътища не са между градовете, така ли?

не е вярно това. българия до освобождението е държава на малките възрожденски градчета, където е концентрирана икономическата мощ. след освобождението основният приток е към селата в тракия и дунавската равнина.

ЖП линиите свързват най-важните градове приятелю, не ходят безцелно из равното. гдето са градовете, там са и пътищата.

градската буржоазия не набира никаква мощ защото градското население е само 20%. сред селяните има и богати, но те не са буржоазия. айде кажи колко пъти да го напиша от градско дребнобуржоазно занаятчийко и търговско население ние след 1878 ставаме една селскостопанска страна. Това доминира в икономиката - не буржоазията, не вторичния или третичния сектор. гръбнакът на капитализмът не етова, а първото, преди освобождението. с две думи след 1878 социално-икономическият профил на БГ е на държава от третия свят - селско стопанство 80%, селско население 80%, и шепа свръхбогати едри буржоа, и за капак едри латифундисти. латинска америка биембенида! преди 1878 БГ има структура сходна с тази на англия и холандия - доминира дребната буржоазия, вторичния индустриален сектор, търговията и градският начин на живот. Това е базата за истинска капиталистическа буржоазна система. която обаче отмира с освобождението.