alvassareiro
Потребител-
Брой отговори
10577 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
53
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ alvassareiro
-
Има, обаче е едра, и е малцинство. Преди това тя доминира и е дребна. почти всяко семейство е търговец и занаятчия. след освобождението имаме шепа крупни фамилии и милиони селски домакинства. това го писах вече по-горе.
-
Айде да оставим конкретните случаи, и да се концентрираме бърху най-главното: - до 1878 сме държава от търговци, занаятчии и градска буржоазия, след сме селско-аграрна държава. изобщо цялата структура на икономиката и социалния живот се променят и то към зле. дребната буржоазия вече не е водещ гръбнак на обществото, а селко-аграрното поселение и едрата буржоазия. - балканските градчета западат поради загуба на поминък. ако не бяха западнали и запазеха първенството си, жп линиите щяха да минат през тях, както минават днес.
-
Това е единичен случай. Както личи от текста, българските чорбаджии да му хвърлили око на човека.
-
Ако излезем от тесните граници на темата, ми се ще да акжа, че основата на всяка една революция е икономическата революция. Тя е в основата на всяка една политическа, социална, културна и морална революция, те винаги са предшествани от икономическа. проблемът е, че редица държави пропускат икономическата революция, а се хвърлят да правят политически или културни, и затова сметките им не се получават.
-
за насилственост не съл сигурен - индустриалната революция примерно не е насилствена. за другите си прав. иначе революциите имат една особеност - те се привнасят.
-
недкович от копривщица, коюмджийския от пловдив, чалъковия и др. абе те може да произтичат от подбалканските селища, ма не живеят в тях. концентрират се в столицата или пловдив, а споменатите селища западат. което е най-ясния белег за това което говоря.
-
Не е задължително процесът да е отдолу и от вътре, не виждам логика в такиъ критерий. Революция е коренно изменение, радикална промяна, няма никакво значение отгоре ли е, отдолу ли е, отвън ли е, отвътре ли е. И тя засяга не само политиката - има културна революция, има икономическа революция, има сексуална революция, и те почти винаги са привнесени отвън.
-
има много мнения. Вазов примерно описва как еснафите са били против априлското въстание поради тези съображения. факт е че почти висчки богато фамилии от планинските селища се разоряват, някои емигрират и стават земеделци. де ти еснафа, де ти мотиката.....
-
всякакви продукти на занаятчийството. факт е, че българските търговци стигат и до там. но основен пазар не е нито египет нито индия. а османският аскер.
-
Е как не виждат нищо, след като имат изключителните права да снабдяват аскера с цял набор стоки? я иди в пловдив, копривщица, панагюрище, елена, котел, габрово - почти всички къщи са строени от търговци, които са изрисували стените с градовете дето са били - кайро, александрия, истамбул, има и редица къщи наречени хиндлиян - демек търговецът е търгувал и индия. султанът не води никакъв протекционизъм , а цялостна политика, в която всеки етнос има своя ниша. след 1878 няма никаква индустрия. първата фабрика обаче е...а каква изненада 1835. А селското стопанство пък се развива добре. ама не е база за буржоазията.
-
пазарите на османската империя, в която живеем. ако не знаеш да ти кажа - българите с ферман имат изключителните права да снабдяват турския аскер - а това е армия+дуржавна администрация+духовенство - с вълна, платовел кожи, желязо и овче месо. Ти знаеш ли какъв огромен пазар е това? айде после сравни същото ама в мижавото княжество българия. търговската прослойка с еразорява, къде отива според тебя след като до 1878 в икономиката на българския народ доминира търговията, а след 1878 - земеделието.
-
прехваленото априлско въстание от всички професионални историци на планетата се разглежда винаги като част от голямата източна криза 1875-78 - която е въстанието в босна, сърбо-турската война, априлското въстание и руско-турската война, никога не е епохална самостоятелна проява. май трудно се разбира есенциалното да го повторя - преди 1878 българската култура е градска, занаятчийска и търговска. което носи огромни позитиви. след 1878 става селско-аграрна, няма база за буржоазия.
-
май не ви стана изобщо ясно какво каза Дендро по-назад. Да повторя. Ние имаме огромни ползи от членството си в османската империя, защото тя е изостанала, недоразвита, и като резултат българската продуция е конкурентна и търсена. Обаче след освобождението вече се конкурираме с Франция и Германия, и след далеч далеч назад. ето ти ясен отговор на въпроса какви са предимствата за българите в османската империя. сега за бурови. че преди освобождението свяко балканско градче е имало по 20-30 фамилии като бурови, след него я се сетим за 2-3 я не. и нямаш никакво право да сравняваш днешна турция, тя не е османската империя от средата на 19 век.
-
Ех Михов, язък че си от Русе. Сигурно знаеш кой е Мидхад паша и какво е Туна виалет. И кой е основен вдъхновител на бароковата архитектура и цялостнаха визия за града - ами пашата след 1864 година. А след освобожението просто се продължава по инерцията от преди това. : Сега, каквото и да се казва, има няколко фундаментални неща: 1. До Осбовождението българите се озападняват отдолу нагоре, по своя собствена инициатива, а след Освобождението става обратното. 2. До осбовождението нашият път на развитие следва нози на елада от 5 век пр.н.е - осъществяваме една индустриална революция, което дава мощен стимул за промени във всяка една сфера на живота. 3. След освобождението се връщаме към аграрния тип икономика с всичките негативи от това. След совобождението буржоазията се редуцира, става малцинство, няма как да е при 80% селско население. А преди него буржоазията доминира. Имаме регрес. защото това което всеки един българин прави по собствена убеденост преди 1878 е много по-ефективно от всички усилия които полага държавата след 1878.
-
Дендро, с първата част съм съгласен, приемам че говориш за преди 1878, ами да това е още един аспект към моето изложение, едно разширение при това много вярно. Обаче има две неясноти. 1.Няма никакво значение какво се внася и изнася, ако това води до генерирането на буржоазия. 2.Развитието на индустриялизацията след 1944 не се свързва само и единствено с развитие на икономиката. А предимно и главно с културна, социална и тн. промени които са много по-важни.
-
КГ, няма нито едно вярно нещо в поста ти, стЕгни се моля те. Първо, буржоазната революция в БГ не се извършва през 1878, а много преди това - в началото на 19 век и особено след 1835, когато се генерира една мощна българска буржоазия - българският народ се превръща в народ от търговци и занаятчии, които търгува с половината свят, създават се еснафите, строят се пищните барокови къщи в Пловдив, Копривщица, котел, трявна и тн. Т.е към 1835 ние вече сме поели смело по пътя на капитализма и буржоазията и то по холандския модел. развиват се бурно капиталистическите отношения. Този процес за съжаление спира към 1878 поради няколко причини. - масова миграция на населението от занаятчийските центрове към равнината. Западат всички крупни буржоазни планински селища - габрово, трявна, котел, копривщица и тн. - структурата на икономиката ни се изменя - от нация от търговци и занаятчии ставаме една аграрна бедна държавица - и всичко това заради загубата на пазарите на османската империя и привилегирования статут който имат старопланинските селища от турско време. няма ги вече гурбетите до виена, персия индия и истамбул, няма го вече хаджът до йерусалим, няма ги бароковите къщи и алафрангите. след 1878 българинът от половин европеец става прост селянин. това е за съжаление. С две дума ако през Възраждането ние генерираме една мощна буржоазия базирана на ВТОРИЧНИЯ и ТРЕТИчНИЯ СЕКТОР, то след 1878 имаме регрес, и ставаме аррарно-пасторилно общество с 80% първичен сектор. Това е една истинска буржоазна революция, защото избуява между 1830-35 когато почва танзимата, и 1856, с края на кримската война. само в 1-2 големи града като софия и пловдив се създава шепа буржоазия и интелигенция, която обаче само снобее. Има столица и провинция. През възраждането няма такова нещо. Няма провинция. Всяко българско селце или градче е една малка столица копие на виена или златния рог, има равномерно еснафи, буржоа, дето учат децата си по европата. това след освобождението е само за шепа хора. А след 1944 регрес няма в нищо, има само прогрес, защото прогресът е генетично заложен в индустриалното общество, не в аграрното, а ИНДУСТРИАЛИЗАЦИЯТА е майка на всички крупни и фундаментални промени в обществото в последните 300 години в т ч и у нас.
-
Освободителната война не е революция, с нея нищо революционно не се променя. От една монархия минаваме в друга, от една аграрно-търговска икономика минаваме в друга. най-съществената революция у нас е само и единствено 9 септември. От държава първа вълна минаваме във втора, ако цитирам Тофлър. А това след 10 ноември не е революция, а регрес във всички сфери на живота - икономика, демография, култура.
-
Не е никак вероятно. това е просто хомофония. Vuestra merced - vuesarced - vuested - usted аналогична е еволюцията на португалското Voce и каталанското Voste. La procedencia arabe de Usted es simple homofonia, las dos palabras tienes origenes completamente distintos y se han acercado foneticamente de forma fortuita. Real Academia Espanola Най-силният аргумент обаче не е семантиката. Формата Usted е формирана много късно, едва преди 2-3 века, преди това се ползват други вежливи форми, като vuestra merced, senoria, usia и тн. Ако произлижаше от арабското Уста, щеше да е регистрирано още в средновековни тектове, а не е. Да оставим официалното становище, което е напълно обосновано. Ако имаме прост и очевиден латински произход, е напълно безумно да го търсим в арабски, персийски и турски. Не е професионално.
-
Пълна забрана на футбола и баскетбола, както и всички други форми на спорт. Напълно безполезни дейности, аман от топчици, кенгли, кнедли и въженца. Тука требва наука и култура, не разни игрички загуба на време.
-
герОнтокрация, не герантокрация.
-
А кой ти е казал, че идиомите трябва да се превеgдат буквално? Да съм казал подобно нещо? хахах