alvassareiro
Потребител-
Брой отговори
10577 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
53
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ alvassareiro
-
Аз мисля, че би следвало да се придържаме към параметрите, зададени от автора на темата. А в момента те са цезаропапизъм
-
Не е виртуална държава разбира се. Кога съм твърдял такова нещо. Той е част от Християния.
-
ами аз се аргументирах. Според мен причините за схизмата са в двата различни политически модела на изтока и запада - цезаропапизма и папоцезаризма. Ако това не е достатъчно като аргумент, няма проблем темата да се премести като отделна. Аз не мога го нАправа това.
-
по първата част съм съгласен, с една корекция. Теократичната държава не е ватикана, а една виртуална държава, която я няма в материалния свят, нито във википедия, наречена република Християния. Тя е съставена физически от териториалното съчетание на всяка една държава в западна европа, чийто светски владетел е удобрен от папата. испания, франция, СРИ, това са все провинции с местни суверени, но отгоре стои папата. Във ИРИ е обратното. начело на държавата не стои духовното лице, а светското. това означава, че да се обедини духовно православния свят трябва първо да се обедини териториално. Това е първият недъг на този модел. ИРИ е единствено възможната да съществува православна държава на света, с други думи не може да съществуват други православни държави. това е причината ИРИ да се въздържа от евангелизация на съседите си. А когато това е наложително, в нашия случай, местният владетел и страна стават провинции на ИРИ, като владетелят не е цар, а княз. Императорът в редица случаи е бил първожрец на империята, и точно за това говори Жилбер Дагрон в Император и жрец. Императотър примерно може да влиза заедно с патриарха в светая светих, и цезарите на ИРИ се позовават на юдейските царе от Стария завет като искат за себе си сацердотални харизми. Това обаче в един момент се променя.
-
Да, вярно. познато ми се видя.
-
Дагрон изследва византийския цезаропапизъм и в нито едно изречение не го отрича. Вземи прочети внимателно книгата. Понятието е най-малкият проблем. понятието е в кавички, защото е дадено от Запада, и оборва някои западни заблуди в това отношение. това не значи, че го няма, а изследва какъв е в същност моделът.
-
А защо да не се намесват. Даже това е малко. Гърция би следвало напълно да загуби суверенитета си, те да са благодарни, че поне това не се налага. като не им изнася, да излязат от еврозоната и сами да се оправят. Никой не е длъжен да ги спасява.
-
това е така. Но нито един автор, повтарям, нито един, вкл. Дагрон, не отричат, че съществува понятието цезаропапизъм. Напротив. Те го изследват, анализират, дефинират, представят еволюцията му и тн и тн. И напротив. Има една единствена формула. Наречена цезаропапизъм. само че формулата еволюира в най-различни посоки, нюанси и аспекти. динамиката е в натиск от страна на Държавата върху църквата, степента и характера на този натиск и никога обратното. Също мнение на цялата византология.
-
Положението в САЩ е страшно. Единствените острови на здрав разум, толерантност и обективност е именно левичарската наука, то иначе би останал само сляп фанатизъм и креационизъм.
-
Сега. Императорът получава цялата власт - светска и духовна, директно от Бога, чрез две основни церемонии - миропомазване и коронация. След което делегира духовната власт на свой подчинен. Тази делегация спомага за три основни неща: - разтоварва се чисто физически от нуждата да се занимава със сто неща накуп - подчинява духовната власт - осигурява светския характер на държавата мисля, е ясно.
-
Да, това съм го чел някъде из нета. не помпя кой е авторът, би било добре да се посочи.
-
Добре, това е така. но мен ме интересува отношението между тези две власти. сега, има един деликатен момент. духовната власт не иде директно от Бог, а е опосредена от императора, защото тук, на земята, ние имаме една светска проекция на небесното царство, и негов суверен не е Бог, а наместникът му - императорът. Кой дава властта на патриарха - Бог, но чрез удобрението на императора. на Запад обаче е обратно. Там наместникът е духовният водач, и между него и Бог няма посредник. Нека цитирам Gilbert Dagron - "Императорът е човек, избиран директно от Бог, за да ръководи земното му царство" когато императорът сваля инсигнии и стои като обикновен мирянин в Църквата, това показва не подчиненост пред патриарха, а директно пред Бога.
-
Духовната власт не принадлежи на императора, тя е функция и в служба на светската.
-
Не, съвсем не означава, че ИРИ е теократична държава. От нищо не следва това. Точно обратното. погледни днес позицията на Църквата и синода в България, връзките им с държавата, положението, функциите, итн. и тн. и си отговори на въпроса БГ теократична държава ли е?
-
Вземи го прочети първо. Разликата е, че това материалче го няма във Википедията, а в годишника на СУ. А авторите, които посочваш с нищо не противоречат на това, което казвам. Те просто се занимават със съвсем друга тема. Ако говорим за цезаропапизъм би било редно да приведем автори, които изследват проблема Цезаропапизъм, било то за така и против него. Не да се посочват извори, които нямат нищо общо с този проблем. цезаропапизъм: A.J Toynbee - A study of history. East Roman Empire p.180-116. Стефан Цанков - "Четири глави върху проблемата за отношението между Църквата и държавата", глава 1-3, Изд. Годишник на Богословския факултет, т. 22, 1944–1945, стр. 3–44. Cyril Toumanoff - Ceasaro-Papism in Byzantium and Russia p.213-243 http://www.ts.mu.edu/content/7/7.2/7.2.2.pdf
-
Аз не го прилагам във всеки разговор, а само в онези, по които е компетентен. А той е компетентен по религия и цивилизация. Не знам какво посочи ти, но аз те насочвам към проф. Стефан Цанков. За да разбереш каква пък е източната позиция по въпроса. Наричаш автори, които правят сериозни паралели между средновековието и съвременността до точка, че използват съвременни термини към средновековието, остарели, а ни насочваш към автори от преди 1000 години, ами не знам всъщност кое е остаряло в този случай.
-
съветвам те да прочетеш авторитети по въпроса. A Study of history, Toynbee или пък това http://www.pravoslavieto.com/history/19/1881_prof_Stefan_Tsankov/Tsarkva_darzhava_prof_Tsankov.htm Някой, който претендира за начетеност в областта на богословието май е пропуснал проф. Стефан Цанков. Та според мен, това е основната причина за схизмата.
-
Не, Америка изобщо не е място на свободата. място на свободата и свободията са отделни градове по крайбрежията, и то конкретни техни квартали. В Средния запад и южните щати обаче нещата са на ниво 19 век.
-
О разбира се. Всичко това са модерни представи. Аз за тях говоря. как са се възприемали нещата тогава не ме вълнува. Вълнува ме как се оценяват от дистанцията на времето. В един момент може да си мислиш, че нещата са прекрасни, но след хиляда години да излезе, че си бил в голяма заблуда. Въпросът не е кой има власт в Църквата. въпросът е какво е отношението на Църквата с държавата и обратно, каква е позицията на църквата. Само човек, който няма никакви познания по история, политика и цивилизация може да разглежда православието единствено от тясно догматичното му и теологическо съдържание. Все пак, въпреки домогванията на Държавата, православната църква от предиконоборческия период и от него време се е държава достойно, наддържавно и аполитически, в лицето на богословите, споменати по-горе. Макар че по-късно, вече поставена на място, самата тя отрича като ереси подобни други опити да се отърси от държавната си зависимост, като павликянството и богомилството. Неслучайно последното намира радушна реализация на Запад. защото да завърша, характера на отношенията Църква-Държава в парвославния свят е най-съществената, едра и отличителна черта, която има православието в цивилизацията, която е създало.
-
Проблемът не е, че императорите са богослови. това е погрешно разбиране на явлението цезаропапизъм. Проблемът е, че църквата е държавна институция, подчинена на държавата, а да си се занимава с каквито си иска небесни проблеми. Примерите за съпротива са именно реакция срещу държавните посегателства.
-
Че защо да не може да изложи позицията си. Както виждам я е изложил, и ние имаме честта да й се наслаждаваме. Въпросът е дали е основателна или не. В САЩ има пастори, цяло политическо лоби има от консервативната партия, които открито считат хомосексуалността за грях, отклонение, лудост, която трябва да се лекува, наказва, преследва и не виждам някой да ги остракира. Я опитай да кажеш че си гей в Аризона или някое тексаско селце, набързо ще те линчуват, отрежат атрибута и набутат в устата.
-
Явлението навярно наистина може да се обясни на ниво хормони и неврони, но оттук насетне....да се твърди, че е болест, която трябва да бъде лекувана и заличена, ми се струва скандално и напълно политкоректно в духа на християнската, дясноконсервативната и комунистическата идеологии.
-
Двете власти са преплетени, свещеничеството се занимава само с духовното това е вярно, но в стгоро дефинирани граници и под надзора на светската власт. Има делегирани правомощия и не може да излиза извън тях. Тези източници които цитираш Дендро са прекрасни, ами те са длъжностна характеристика на позицията патриарх. той си има шеф обаче. Ти като си на работа и имаш длъжностна характеристика, значи ли това, че в работата ти има две власти - твоята и на шефа ти? Всеки си има права и компетенции, автономия, права, задължения, но е ясно кой кой е, къде и тн.
-
Къде са хомосексуалните жени в тази схема? Или за тях ще има отделна теория на жената на Кокрън...