alvassareiro

не мога да се съглася. очевидно не познаваш българия, я кажи от колко време не си идвал. Всяка година правя по 7-8 пълни обиколки на цялата страна с туристи от испания, португалия и латинска америка, като основно посещаваме обекти на поклонническия туризъм - църкви и манастири. Личното ми наблюдение е, че църквите са пълни с народ, първо основно жени над 70 годишна възраст, или хора пак над 60 те с някакви болежки. Понеже здравната исоциалната ни система на функционират, мога да ти кажа къде коя икона какви болести лекува. Счита се, че традиционно възрастните хора са по-религиозни от младите, и жените по-религиозни от мъжете. И понеже в България доминират възрастните жени над възрастните мъже, ами основният контингент вярващи са хора над 70 те. Живели през комунизма. Млади хора почти не съм виждал, ако има ходят с колата през уикенда за разтуха и си развяват голите бедра и гърди за ужас на монасите. Истински набожните, които плачат ред иконите, са възрастните, отраснали през комунизма. Толкова за това кой е религиозен и кой не. Второ. Най-нетолерантни, нетърпими както към другите религии, така и към атеизма, са същите тези набожни възрастни хора.

В това се крие най-голямата трагедия на народа ни – приемайки християнството, ние заплашваме устоите на православния свят и ставаме причина за рухването на цивилизацията, към която съзнателно и най-добросърдечно сме решили да принадлежим. В голямата война, водена от богословски мотиви, между 970-1018, която е просто продължение на симеоновите войни от началото на века, единият съперник е самата империя, люлка на православието. Другият воюващ обаче е най-важната, голяма и влиятелна варварска държава, която приема християнството. Значи това не е просто война между една империя и варварски орди, това е война на същността, за устоите на самата цивилизация, и може да се окачестви като сблъсък между СССР и САЩ от 20 век, с ядрени бомби естествено. Защото да ослепиш 14 000 християнски войни е ядрен удар на десетото столетие. В резултат от тази война за същността на самата цивилизация, водена от богословски мотиви, единият воюващ е изтрит от картата – а Василий както знаем управлява повече от половин век и нямаше да миряса докато не го постигне – това е война за тотално унищожение – а другият макар и победител, е смъртно ранен, защото войната с българия води до финансов крах, чупи централизираната империя и тя започва да се феодализира. Следователно експанзията на византийското християнство – чрез покръстването на България, - и неговият крах – са взаимосвързани. Православието е обречено на жестока гибел, ако реши да се разширява териториално. Не си мислете, че тове е откритието на 21 век. Тази черта се е осъзнавала още тогава, и именно това обяснява тоталната липса на мисионерство, фрапантна разлика с Римската църква, в Романия. В четирите века от края на 6ти до 11 век Западното християнство прави забележителна териториална експанзия към Северна и Средна Европа, което само утвърждава силата и влиянието му над тази част от континента. За разлика от него обаче, съответстващата и като време, и по територия териториална експанзия на Православието на север не само, че не придава виталност и сила на Цивилизацията му, а предизвиква жестоки братоубийствени войни между двата му най-силни члена – България и Романия, завършили с тежки последици и за двамата в 1018 г. Та ние можем да сравним това с покръстването на саксоните от франките малко преди това. На Запад, покръстването на езически народ води до успешното му включване в политическото и социално тяло на Западната християнска цивилизация. На изток обаче покръстването на българите от съседите им византийци, разтваря една огромна морална, богословска и политическа бездна между двата народа, която може да бъде затворена само чрез война. Т.е докато Западът разработва модел, който прави териториалната му ескпанзия успешна и помирителна, териториалното разширение на православието става причина за жестоки войни, не за християнизиране, а като следствие от него. Преди да обясним тази шокираща разлика между източното и западното християнство, тука няма никакво филиокве и тем подобни, и никой да не смее да твърди, че няма две напълно различни църкви, нека посочим и другата шокираща разлика, която вече бегло споменах. В сравнение със западното християнство, източното православие от същия период е учудващо неактивно, нерешително и бавно по отношение на мисионерството, разширяването на териториалния си обхват за да включи варвавите, които от столетия му седят на прага и тормозят Романия, като си правят винени оргии с черепите на василевсите им . След крактотрайната мисионерска активност спрямо западна Илирия в началото на 7 век, балканските варвари са напълно игнорирани за повече от 200 години. Може би една от причините е, но не основната, че те са обединени в една силна държава. Към момента на покръстването на България, Западното християнство не само е взело за себе си всичко онова, което е било част от Западната римска империя, но и земи, които никога не са били – поречието на Елба та и отвъд нея, към Полша и на юг към Чехия. Това вопиещо несъответствие в духовните усилия на рим и константинопол става още по-мистериозно, поради факта, че православното християнство държи един важен коз в ръцете си спрямо Рим. Докато за Рим латинският е едниственият разрешен литургичен език, независимо от говоримия език на покръстените, и в това римската курия е напълно категорична, дори цената за това да е загуба на потенциални последователи, то в ярък контраст с латинската тирания на Запад, то православието има изключително либерална лингвистична политика. То никога не се опитва да даде на гръцкия език монопола върху литургичността и дори полага забележителни усилия да преведе свещените книги на местни езици – като започнем от тракийски и стигнем до славянски. И това разбира се дава на православието огромно предимство в мисионерското начинание. Поради това успехът на западната църква и незаинтересоваността на Източната изглежда още по-мистериозен. С две думи Романия умишлено се стреми да не разпространява православието извън собствените си граници. Защото териториалната експанция на православието заплашва самото православие и цивилизационния му модел. За да се разплете този възел, трябва да предположим, че езиковото предимство, което дава православната църква на варварите, се неутрализира от някое по-голямо неудобство. И естествено, мисля, на всички е ясно кое е то. Византийският цезаропапизъм. Ще го разгледам от две гледни точки. От тази на Романия, и от тази на потенциалния кандидат да бъде покръстен от нея. От гледна точка на Византия, концептът на Универсалната държава, формулиран от лъв Исавър в 8 век, означава, че ВИЗАНТИЯ Е ЕДИНСТВЕНО ВЪЗМОЖНАТА ПРАВОСЛАВНА ДЪРЖАВА В СВЕТА. Т.е ако се появи друга православна държава, тя няма право да съществува чисто физически. Защото тя също би могла да бъде проекция, понеже е организирана по византийски модел и възвиква въпрос е коя е истинската проекция. Съществуването на друга, особено пък силна суверенна православна държава извън Романия, е заплаха за цивилизационния модел и политическата концепция на ИРИ. Затова византийците са доста подозрителни към мисионерстване извън техните граници. Предпочита се да се покръстват езичници, които са вече вътре в границите на Романия. Всички повтарят Византия държава на православието. Да, но айде кажете и другото – единствено възможната държава на православието на тази планета. А и не само. Откъде идва тази концепция. Ами просто – след като има едно Небесно царство с един цар Христос на трон, логично е да има и негова единствена проекция на земята като едно земно царство с един василевс. На небето няма сто или двеста небесни царства, има едно. Затова и на земята трябва да има едно земно царство, проекция на небесното. Сега, тука ще възникне въпросът – да но тази божествена концепция за небесното царство я има и в Зъпадната църква. Там защо не възниква идеята да универсалната държава. Възниква. Но е формулирана по различен начин. Четете внимателно сега. И според Рим и папата е възможно едно единствено земно царство, не сто, не двеста. Тази земна държава, проекция на небесното царство, в Западна Европа, се нарича РЕПУБЛИКА ХРИСТИЯНИЯ, нейн президент е папата, това е виртуална държава, ИТ технология в политиката, няма я на картата или във википедия. Това е държава на духа, виртуална, нефизическа, която е разделена на земни провинции – испания, франция, СРИ, португалия и тн и тн. и тенхните земни владетели са просто провинциални губернатори в служба на големия шеф – Папата. Така държавата е една. Е, в Романия, поради цезаропаписткия модел, не е възможно да се комбинира духовното, виртуалното единство, с териториално-политическото. Духовното единство е възможно само чрез територилно и политическо единство. Затова романия е единствено възможната да съществува държава на православието. Не може да има две, три или пет православни държави. Следователно, когато такива се появят, проблемът може да се реши по два начина, но те са обединени около внясането на корекции в политико-религиозния модел на варварската държава. - Или като тяхната църква е под юрисдикцията на вселенската патриаршия, било като формална зависимост, било като някаква автокефална архиепископия, където пак патриаршията назначава, а местният суверен само одобрява. - Или, ако горното не сработи, чрез физическо включване на държавата в границите на Романия. Т.е или варварският суверен трябва да се подчини на василевса, в т.че чрез териториална анексия, еносис на държавата му, или църквата му трябва да е под юрисдикцията на Вселенската патриаршия. Въпросът с източните автокефални патриаршии не е пробрем, защото те не са държави. Та в случая с България първо, в 870 е приложено първото решение. След 893 обаче, когато то е разтрогнато, се пристъпва към второто. Стогодишна война за физическото включване на България като византийска провинция и връщането на църквата й отново към точка едно – автокефална архиепископия. Според владетелят на варварската държава, който потенциално се покръства, подчиняването на църквата му на вселенската патриаршия е заплаха за политическия суверенитет на страната му, защото шефът на църквата му е едновременно и член на чуждо правителство, това на Романия. Поставяйке се под зависимостта на Вселенската патриашия, той експилицто се поставя и под политическата юрисдикция на чужд владетел – василевса. Следователно, пред варварския владетел има две хипотези. Или да запази езичеството си, и така да отстоява независимостта си, или да приеме християнството и така да загуби част от полическия си суверенитет. В общи линии приемането на православието от романия е идентично с налагането на комунизма от СССР. Затова не е чудно, че варварските владетели са избягвали да правят такъв избор, дори и той да е подплатен с шанс да се проповядва на родния им език. Такава дилема не стои пред варварите, приели християнството от Рим. Само българинът Борис разработва амбициозно комплексно трето решение на въпроса. Хем да избяга от езиковия въпрос, а в романия вече има готова славянска писменост, хем да запази максимално политическата си независимост, като се бори за максимална религиозна автономия. Постигнат е временен копромис в 870, но според мен е било ясно и на Борис, и на наследникът му, че това е временно решение, но половинчато. Трябва да се създаде напълно независима българска патриаршия, което и става, и което налага Романия да тръгне по единствено възможния път към възстановяване на политико-богословската си концепция за универсалната държава, наречена цезаропапизъм – чрез невиждан дотогава милитаризъм и жестокост на война, продължила почти век, и то с ядрени удари на десетото столетие. Само фундаментална заплаха за цивилизационния модел на Романия оправдала жестокостите и милитаризма, развихрил се при Василий. Той изпълнява цивилизационна мисия – реставрира универсалната държава, проекция на Божието Царство. Та всичко това само идва да покаже, че покръстването ни не е под натиск от Византия, която няма интерес изобщо да го прави, нито е правила подобни опити преди това. така че тезата за външнополитическата принуда над борис е несъстоятелна.

Графе, понеже това го повтаряш като циркуляр, и даже го натъртваш, ще се наложи да те опровергая най-категорично. След Покръстването, т.е легализирането на християнството в българия, Романия възприема България като фундаментален, най-сериозен и смъртен враг, именно поради християнството. Като резултат от християнизацията на България, Романия ди поставя една фундаментална цел - България трябва да бъде заличена чрез война, защото няма право да същестува, и причините за това не са както преди това територийки, а богословски. Започва една целенасочена, планирана война, пордължила около сто години за унищожение на България, поради факта, че сме християнска държава. Звучи парадоксално нали. Ами чакайте обяснението. пиша го на word.

Сега, първо, повече от очевидно е, че Борис е въвел християнството от позиция на силата. Обратното са комунистически клишета, с цел да изкарат, че християнството ни е нещо натрапено и чуждо. Тук се спомена бегло затова аз ще заблегна, че към 860 г. в България има огромни християнски поселения, между 1/3 и ½ от населението е християнско. За историята на християнството в българските земи, за сердикийския събор, базиликите в несебър, софия, пирдоп, пещера, белово и тн. от 4 век няма да говорим. Цялото тракийко население към 5 век е покръстено насилствено, нищо, че после е леко издухано от авари, славяни и прабългари. Част от последните също са християнизирани в качеството си на федерати, като така се присъединяват към остатъците от християнизирани траки, гърци, потомци на римски легионери и готи, или поне онези от тях, останали в Романия. Териториалните разширения в 8 и 9ти век подълнително вкарват свежа християнска кръв. Излишно е да смопенавам, но и никой не го каза, че през целия 7, 8 и 9 век без прекъсване в българската държава функционира Дръстърската архиепископия, която редовно праща архиереи на съборите в Константинопол, та след покръстването седалището на патриарха е именно в Дръстър, не в Плиска или Преслав. Трябва да се покаже континуитет. Всъщност, няма да е пресилено, ако кажа нещо, което досега не е казвано. Актът от 864 г. не е покръстване, а легализиране на християнството, а Борис е в позицията на Константин или Теодосий, които просто легализират една вече доминираща религия във владенията си. Християнизация от позицията на силата, поради два типа причини. Още от качването си на престола, Борис има визия, какво точно ще прави. Според мен доминират вътрешните, не външните причини. Основен мотив е както се каза централизирането на държавата, не толкова кохезия между славяни и прабългари, а налагане на едно общо, единно държавно законодателство, което е в комплект с християнството, общ етос, общ морал и ценности, които не се установяват след провелените опити за административни реформи нито на крум, нито на омуртаг. Едни имат по сто жени, други по една. Едни се наследяват по един начин, други по друг. Едне не воюват в сряда, други в петък. Изобщо пълен хаос, предвид факта, че доминира традиционното право. Каза се също, че християнството легализира властта на царя чрез Бога, комуто християнинът трябва да почита. Да се опълчиш на царя значи да се опълчиш на Бог. Външнополитическите причини също не за пренебрегване, но и те са от позиция на силата, не поради задължение. Двата основни външнополитически съседа са ни Франската империя и Византия, християнски държави. В отношенията с тях, дори ханът да ги бие наред, на дипломатическото поле той не е възприеман като равен. Договори, сключени с варварин, не са легитимни, лесно се нарушават и почти нямат стойност. Но договорите между два християнски владетели са пред Бога, който е гарант и свидетел, и доста трябва да помислиш, преди да ги развалиш. Та значи ханът много добре знае какво иска. Естествено, има две основни пречки обаче. Първата е политическа. Втората културна. Приемането на християнството от кой да е център налага проповядване на два непознати езика – гръцки или латински. Докато за испания от същата епоха латинският е разбираем за широките маси, на нас нищо не ни говори. А християнството, за разлика от езичеството, е религия на книгата и на словото. Да говориш ти всеки ден на бедни, неграмотни селяни, отделно, че гръцкият е вече език на администрацията, означава пълно отчуждение на народа от елита и религията му. Значи християнството трябва да се проповядва на славянски, т.е на старобългарски. Това естествено към 855 е немислимо поради триезичната догма. Затуй и християнството трябва да почака. И чака до 864, веднага след пратеничеството на Ростислав и събора в константинопол, на който патриархът отменя триезичната догма, Борис е покръства. Ама моментално. Няма никакви войни, глад, пожари, мизерии и финансови кризи. Основното обстоятелство покръстването да стане в 864, или 863, но не по-рано, не са нито войните, нито земетръсите, това е несериозно. А съборът в Константинопол, който отменя триезичната догма, по молба на Великоморавия. Вече няма никакви идеологически, богословски и тн. причини православието да се отлага. Тъй като папата също потвърждава решенията от събора в константинопол но едва в 867, а Борис вече се е покръстил 3-4 години преди това, показва, че е ясно откъде ще приемем християнството – няма как да е Рим, който все още формално не признава правото на служение на славянски. А кореспонденцията между Борис и папата е вследствие на овъртанията на Константинопол по отношение на втория важен аспект – статута на българската църква. Игра, дипломация с цел манипулация. Та този аспект ще го продължа в отделен пост.

Не е същността. Същността е надетническото и надкастовото. Има високи религии, в които няма свещеници.има висши религии където всеки може да е свщеник, и такива, където не всеки може. Но си остават висши - защото може да се изповядват независимо от етнос, пол, език, каста, раса, произход и тн. Това е същността.

Пресъздава я. Следователно в испания е имало мелници.

Подсъзнанието се проявява в сънищата. Във високата литература всичко е внимателно премислено и претеглено.

Темата е от изцяло езиков характер. Нали за да разбереш какво иска да каже авторът, трябва да познаваш езика и изразните му средства. Направо е абсурдно основният аргумент в един литературен анализ да не е езикът и изразните средства, а твърдения от рода - в испания няма мелници. Да не говорим, че и това е смешно.

Това са вече подоробности.

Това са безпочвени фантазии. Освен, че трябва да се познава текстът в оригинал, трябва да се познава и народопсихологията. Подобен ракурс напълно притиворечи на испанския характер и национални особености, както и тенденциите в испанската литература. Моята дипломна работа от СУ беше - сравнителен анализ на националните особености, характери и народопсихологии на народите на Испания и Португалия. Затова подобни абсурдни тези могат да имат само хора, които нямат никаква представа и от езика, и от националния характер. Които има интерес ще обясня по-натам какво имам предвид.

Кастата на брахманите приятелю съответства на кастата на свещениците при нас. Но това не е нито плененна, нито етническа, нито кастово ограничена религия.

Да но хората от всички касти са хиндуисти, както и над 5 000 етноса на индийския субконтинент. Хиндуизмът е една надкастова и надетническа религия, която обаче не е успяла да преодолее кастите.

Не е универсална. Универсалните религии са 4 - ислям, християнство, будизъм и хиндуизъм.

А вероучение в училище е обида за моя атеизъм.

Аз предлагам да се въведе задължитено часове по научен комунизъм. Това е традиционно учение за България, много наши баби и дядовци са били комунисти. Които не е съгласен, да заяви официално и да има свободен час. Още повече както многократно съм казвал комунизмът е основан, базиран на християнството.

баба ми и дядо ми са атеисти. Точка по въпроса. религията е вяра. физиката е научен факт. има разлика. който иска религия, да учи извън училище. Работа на църквата е това. Държава и църква са отделенеи абе за кой път да го кажа? УХ човек и 40 часа фисика няма да стане физик защото физиката иска мозък. Не е ей така. Религията обаче е любимата дисциплина на необразованите. Обикновено неукият човек е силно религиозен и без да учи вероучение.

За да има личен избор в какво да вярваш, трябва да ти се преподават всички религии на равни нога. В израел не жиевет глупаци. Живеят евреи. Ние не сме евреи.

Всякаква индоктринация е напълно недоспутима и би било гавра с невръстния детски организъм. Абе тука някои скачат за вероучение в училище. Ами по същата логика даите да въведем и часове по социализъм, марксизъм ленинизъм, социал-демокрация, християн-демокрация и тн. Комунизмът също е традиционно учение за българия. И също както християнството ни е натрапено отгоре. Абсурдно е. Затова индоктринацията - вън от училищата. Или вероучение, ама и научен комунизъм.

Благодаря все пак. Да си кажа - в две неща няма по-добър от мен - в испанския и в португалския. Които има някаккви въпроси по тея неща - да заповяда.

И на партиине не трабвя да се дават пари, но това е друга тема. Едното няма връзка с другото. Държавата не трябва да запозвана гражданите си с традиционното вероизповедание, а с ролята, която е имала църквата в историческото ни развитие. Това са две напълно различни неща. Държавата не трябва да запознава гражданите си с никое вероизповенадие. ТОВА Е РАБОТА НА ЦЪРКВАТА. По същия начин, по който църквата не строи пътища, така и държавата не предоставя църковни услуги. Всеки си има компетенции. Ние не сме израел. Ще се сравняваме с Испания, Португалия, Франция, Италия, белгия, Холандия, чехия, словакия, унгария, румъния, германия, дания, швеция, англия, сащ и тн. - още стотици държави по света.

В училище трябва да има само дисциплини, които поднасят безспорни истини, и които не нарушават правото на личен избор в какво да вярваш. Между двете има силна връзка.

Църквата просто иска да се присламчи към системата на държавно образование, да й се дадат класни стаи, пари, да й се осигурят ученици, и тя да си дудне. По тая линия очаква много от държавата. Но като не й отърва, била отделена от държавата. Държавата да не й се меси, да не плаща данъци на държавата и тн. Е сега отделена ли е, или не е? Всичко това й спестява усилията да поеме инициатива, да намери финансиране, и най-важното - да намери желаещи да учат. щото най-лесното е държавата да осигури учениците по задължение, и да даде парите. Иначе лесно - ама ние много искаме, но ни пречат. Абе как католиците в България имат училища?? Някои неща уважаеми клирици Вие требва да направите.

Аз не претендирам. Аз знам. И говоря точно по темата. Няма никакви холнадии в мелниците. Неслучайно дадох пълния текст на главата, където за мелниците се говори един два абзаца, а останалите страници се говори за баски. В испанските училища се говори много повече за конфликта му с el vizcaino, отколкото с мелниците, на които и сервантес, и критиката, отделя минимално внимание. Но трябва да се чете. Трябва да ти кажа глишев, че с изказванията си за испанския именно си чешеш клавиатурата.

Преди да се говори за дон кихот, смятам, трябва добре да се познава много добре езикът на книгата. Доколкото знам, аз съм единственият, който знае испански във форума, или поне го е чел в оригинал, така че аз ще говоря, а вие ще си водите записки. Дотук моята намеса бе да коригирам некои неверности, както го сторих по-горе.