alvassareiro

повярвай ми, през 19 век сред българската общност има много добре развити капиталистически отношения.

Никой не говори за цивилните. Изобщо за това не става въпрос. А за нещо съвсем различно, но ти винаги приемаш нещата буквално и не вникваш в стратегическите, дългосрочни тенденции и процеси. Защо им е необходима не е важно, но това е жизненоважна необходимост, произтичаща от особеностите на цезаропаписткия модел, който сме възприели. Проблемът е, че ако не бяха турците, универсалната държава щяхме да си я построим ние. Което хич не е добре. последиците щяха да са пагубни, турците поне ни възпират в това гробокопачество. А иначе опитите за строителство на наша собствена универсална държава, т.е не от чужди, а от наши, започват със Симеон. Никой не проектира национализъм. Говорим за процеси от 10-15 век.

Изобщо не става въпрос за кланета. А за нещо съвсем различно - за резултатите от кланетата.

Начинът на живот определя религиозността. Тя пък други неща. Не внимаваш.

Начинът на живот и средата определят степента на религиозност бе Стинка, а тя пък патологии разни. малко трябва да се мисли. Има нещо наречено причинно-следствена връзки. реалността опровергава това твърдение, оказва се, че религиозните общества са болни. ти пък нямаш никакви доказателства отделно на това.

това е изключително важен въпрос, чийто отговор далеч не зависи само от ресурси и географско положение. А от общество и култура. Ако турците ги нямаше, балканските държави щяха да оцелеят като местни разпокъсани държавици, въвлечени в постоянни конфрикти и братоубийствени войни, точно такива, каквито имаме от 10 век до идването на турците. Та криво-ляво щяхме да изкретаме до към 17-18 век, когато щеше да се появи някой реформатор, балкански Петър Велики, който да почне да ни реформира отгоре-надолу. Та навярно първо щяхме да реформираме армията, да създадем една що-годе модерна аристокрация, изобщо щяхме да следваме руския модел. Неефективен модел. Към 19 век сигурно щеше да има разни либерални революции, изобщо да сме ехо на Европа. И пак нямаше да избегнем комунизма. Даже има вероятност да го наложим чрез собствена революция подобно на русите към началото на 20 век, защото нашите владетели и народ нямаше да са се освободили напълно от маниите си по византийското наследство, особено ако в предишните векове не дай- си боже бяхме успели да превземем византия. в този случай комунизмът в края на 19 век ни е кърпа вързан. В рамките на османската империя обаче първо се лишаваме от братоубийствени конфликти, имаме стимул за възраждането, което нямаше да се случи без турския дразнител, и най-важното - започнахме да се европеизираме отдолу нагоре, европеизация, която към 19 век се оказа по-ефективна, отколкото тази в Русия.

Ами именно секват войните между балканските православни държави. това е най-голямото предимство. Секват вътрешнти емеждуособици в рамките на православнохристиянската цивилизация.

Защото това са две различни цивилизации. И ние за добро или лошо принадлежим към втората, поне през 9 век. А какво правим - влизаме в източната цивилизация, и я разрушаваме..... рим пада и се ражда нова цивилизация. Както и на изток. И дай да я унищожим.

И защо трябва да приключи с империята? Безспорно основен източник на цивилизация, оригинал и вдъхновение за целия свят? За да остане едно нейно бледо копие ли?

Не знам на кого вреди, но определено вреди на православната цивилизация, не на някоя отделна държава. Симеон не е най-великият ни владетел. Такъв е обаче Борис.

О, никакъв проблем няма каква е държавата. Това е според тойнбианската теория. Консултирай литературата. Нашият случай не е единствен. Подобен е случаят с Индия - там Британският радж е индуската универсална държава. Или пък Рим от 1 век. пр.не насетне, обединяващ най-различни религии. Между другото и при османската империя не е много важно каква религия изпълняваш, действа системата на милетите. Искам да напомня на незапознатите с Тойнби. Коя империя универсална държава на кого е просто факт. Не е обект на спор. Още един факт от тойнбианската теория. Османската универсална държава на балканските християни престава да съществува в 1878 век с освобождението на последните две православни държави. Не с Ататюрк.

Целта далеч не само политическа свобода от Турция. А оформянето на България като модерна държава от европейски тип чрез приемане на господстващите по онова време ценности в Европа, точно това, което правим и днес. което е интегрирането на Блъгария в европа от 19 век. И именно по тази линия се конфронтираме с Русия.

Единствената добродетел на Османската империя е, че е направила услуга на православната християнска цивилизация да й предостави универсална държава, като по този начин прекратява смутното време на войни, започнало през 893 г. Втората заслуга е, че пасивно съдейства за активното европеизиране на балканските християни от края на 18 и 19 век, като то се извършва отдолу нагоре, за разлика от Русия, където е отгоре надолу и следователно много по-неуспешно. Дендро, консервативният и силно религиозен Тойнби няма как да бъде обвинен в политкоректност, либерализъм и комерсиализъм.

Хихи, поставям важни въпроси. След като Църквата е отделена от държавата, защо трябва в държавното образование в държавните училища чрез държавно финансиране да има вероучение...При положение, че има достатъчно литература, етика, философия, логика, история и тн. които общо взето визират същите неща. Ако Църквата иска вероучение, да заповяда, да си отвори училищата и ако иска по цял ден да преподава без никой да й се меси.

Битовизмът от петото столетие може и да има, прав си. Изучаването на религия предлагам да бъде финансирано с пари на църквата и в църквите. Имат достатъчно възможност и атмосфера да се развихрят в своите обители. кой им забранява да развиват образователна дейност, да отварят неделни или вечерни училища. Но Църквата очаква все някой друг да й свърши работата и най-вече да й я финансира. Колко типично. също така предлагам духовенството да продаде свръхлуксозните си коли и часовници и с парите да отвори неделни училища. Непрекъснато духовенството повтаря, че Църквата е отделна от държавата. Че откъде накъде държавата ще се занимава с вероучение в своите образователни програми и ще го финансира. това е работа на Църквата, да не се бърка в държавните дела, че и данъци даже на Държавата не плаща. Светските науки обаче като химия физика математика нямат друго пространство, нямат манастири, църкви и метоси.

Хуманитарната подготовка и образование се дават от много неща, едно от които е литературата. Тя предава същите послания, на много по-разбираем език, с много по-актуална тематика и сюжет, близък до реалността и съвременните проблеми. Защото нашето православие от всички християнски деноминации е най-абстрактно и далечно от реалния живот. Имам една идея. Защо направо проф. Каприев, или направо Калин Янакиев да почнат да преподават вероучение на дечицата в училище. Прекрасничко ще е.

Нищо не можеш да кажеш, защото за да кажеш нещо трябва много да изчетеш преди това.

Те са монументалисти. Наред с англичаните. Говорим за ирландия.

Не оставят, защото както казваш са от първите там и има вече доста поколения, закърмени с американския стил. И именно те са типичните американци. Наси много белези, но до конкретно това което говорим, очевидно днешната култура не носи белезите на родината-майка отпреди сто-двеста години.

Не си достатъчно добре запознат. делим ги на хора с монументалистки нагласи, и такива с нагласи на самозаличаване. Англосакнонските, италианските, испаноезичните и чернокожите са от едната група. Немците и скандинавците от друга. Това в световен мащаб. В американски мащаб над 80% са хора с монументалистки нагласи. Но това последното е механично и непрофесионално деление. Защото какво обясних по-горе американската култура възпитава в монументализъм дори хора, които в родината си не са. Американската култура е уникална поради съчетанието си на почти всички култури на света в едни нови географски и социални условия, което води до формирането на една съвсем нова културна картина и всякакви аналогии с извънамериканските корени са некоректни.

Не съм сигурен, изглежда процентите които дадох са за общото процентно участие на немци и скандинавци в САЩ. Под 20%. Не е редно да ги делим на бели и черни. Между другото твоята статистика ме съмнява, защото се губят едни над 50%....не еясно те какви са.

Стана така, че склонността към себеизтъкване, т.нар измерение монументализъм, не е генетично заложено, а социално, и се формира под влияние на обществените фактори и среда, и най-вече под влияние на основния му, проводник - религиозността. която също не е генетично заложена. Това между другото се забелязва и сред българите, които са там и после се върнат. Имат по-голяма склонност да се самоизтъкват. Не е поравно компонентът. Сред белите между 17-18 % е делът на скандинавците и немците. 80% от тях са други.

Напротив. Според психиатричните статистики една от основните причини за стрес и разстройства е непрекъснатото местене и трудната адаптация. Айде да те видим ако трябва да се местиш постоянно с колата, някоя мебел и котката от град на град дали ще си спокоен и щастлив.

често семейството имам предвид родителите не иска и да знае за теб, ако си се провалил. В най-добрия случай получаваш потупванет по рамото за кураж, но....всичко друго сам си постигаш. А преместването, то е допълнителен стрес и само доказва това, за което говоря. Ами КГ, в моя пост само за социално-политическата и обществена рамка говоря.

Значи, говорим за религиозност. Най-общо причина за религиозността се търси в националното богатство или политиката. Жителите на богатите страни сякаш са задоволили по-успешно потребностите си и са постигнали достатъчно високо ниво на сигурност, че да не им се налага да се обръщат към някаква свръхестествена сила за подкрепа. Политическата система в страни като китай или виетнам пък налага насилствен атеизъм. Първото обяснение е от типа deus de lacunas, второто е свързано с комунизма. Макар, че и двете обяснения са верни, те не са пълни. Например не могат да обяснят защо САЩ или Ирландия, които са богати почти колкото Швеция и Япония, са на двете противоположни полюса на класацията, макар че нито една от тях не е живяла в комунизъм. Така също не може да обясним защо поляците и грузинците от бившия соцлагер са силно религиозни, за разлика от българите и латвийците. Обяснението тогава е другаде. Има две културни измерения от системата на хофстеде, които са пряко свързани с религиозността. Първото е себеизтъкване-себезаличаване. Второто е стабилност-гъвкавост. Двете културни измерения съвпадат географски, което позволява на редица учени да ги обединят в едно изремение, наречено monumentalism-flexumility. Неговият положителен полюс е свързан с гордост, вяра в стабилността на Аза, консерватизъм, стремеж към конкуренция и себеизтъкване, и забележете СИЛНА РЕЛИГИОЗНОСТ. Първенци по това измерение са САЩ, Латинска Америка, арабският свят, англоезичните страни в европа и извън нея, черна африка. На другия полюс са източна европа, скандинавия и далечния изток. Причината за високата религиозност е именно в това културно измерение. Нега го назовем стабилност за по-голяма нагледност. Как е възникнало това културно изремение не е ясно. На какво се дължи също не е ясно. Но какво се дължи на него. Стабилност и религиозност. Културите, в които се възприема идеята за стабилен и непроменлив Аз, приемат, предпочитат, проповядват и разработват учения, които описват човешката идентичност именно като постоянна, непроменлива и една ли не вечна. А именно това е същността на трите близкоизточни религии ислям, юдаизъм и ислям, които навярно са разработени от една такава стабилна култура. В култури, в които човек се разглежда като променливо създание, с гъвкави личностни характеристики и липса на някаква постоянна личностна първооснова, не се предпочитат учения, които поддържат непроменливостта и постоянството на Аза. Точно поради тази причина религии като християнство и ислям по-трудно си пробиват път в страни като Япония, китай или корея. Има и друга корелация, която визира другата черта на измерението – гордостта и себеизтъкването. Култури, които вярват в стабилния Аз, са много по-склонни да се възприемат в положителна светлина, да имат високо самомнение, гордост и съответно стремеж да се изтъкнат. Те са по-самодоволни. И именно в страните, в които има най-висока степен на самоизтъкване, има и най-висока религиозност. Следователно, високата религозност е по-скоро следствие от културното измерение стабилност(гордост, себеизтъкване, монументализъм)-гъвкавост(себезаличаване, скромност, мекост). На свой ред обаче религиозността налага и възпитава обществото в ценностите на културното измерение стабилност, по начин, по който двете явления са взаимосвързани и неделими. Положението в САЩ. Високите нива по измерението стабилност(себеизтъкване, монументализъм и тн) са в основата на общественото разбиране за социалната система. Бедните, безработните, лошите ученичи, не заслужават помощ, защото са неспособни. Трябва да се помага на способните – т.е на тези, които в едно съревнование показват най-добрите резултати. В следствие на което социална система почти липсва. Липсата на социална система обаче изправя хората пред сериозна несигурност от бъдещето. Тази несигурност ги кара трескаво да трупат пари, да се катерят по стълбицата на кариерата, от една страна, да живеят под невиждано напрежение и стрес. В резултат развиват патологии от всякакъв вид. Известно облегчение намират в църковните институции, които дават все пак някаква утеха, и от друга страна самата църква активно развива социална дейност. В резултат на което религиозността е висока. Религиозност и патологии в американското общество са пряко свързани както по линия на стреса и несигурността, така и по линия на стабилността на Аза. Свързани са по две линии следователно. Не една, а две линии. Богатство и религиозност. Едно нещо беше казано по-горе. социалната несигурност в САЩ е причина за трупане на пари. Което води до разработване на морална система, коята подкрепя, стимулира, дава огромни възможности на способните да израстнат и забогатеят. Ето как можеш да бъдеш религиозен и богат едновременно. Защо тогава силно религиозните и горди араби или черни африканци или латиноамериканци, също като американците в това отношение, не са също толкова богати. Защото американската култура е силно безродова. паднеш ли, няма кой да те спаси. Единственият шанс си ти самият и твоите пари и ресурси. Арабското, африканското и латиноамериканското общества обаче са силно родови. Там несигурността от бъдещето и от провали се компенсират много успешно от родовия кръг и семейството, което пък не е стимул за напрягане и свръхамбиция в работата.