alvassareiro

Приятелю. Смятам за некоректно да говориш от името на цялята наука, която виждаш в лицето на един автор. Доколкото разбирам от собствените ти теми, има множество подхода, школи, течения, и науката изобщо не е единна в редица от аспектите, които дискутираш. Модерността е комплексно явление, което аз в моята тема много сериозно и ясно, и дидактично, съм анализирал, и повярвай ми, това не е моя идея. Тезите на Фуко са притеснителни. първо, не е ясно каква е ролята на разглежданото от него законодателство в Англия, която е люлка на индустриализма. Второ, в редица от италианските полиси, които са в генезиса на модерното, чума няма. Трето, предполагам Фуко визира родната си франция, което не ме учудва, но франция така и не става типична индустриална държава нито през 19 нито дори през 20 век и до днес е редимно агарарна. Четвърто. Мисля, че е некоректно да се взима законодателство от 14 век, което видите ли, подготвило душите за новата индустриална дисциплина. Чумата няма нищо общо с това. Знаеш ли кое подготвя душите за индустриалната дисциплина? Защото наистина без такава подготовна няма да стане. Не е средновековното законодателство, а светското образование въведено в Англия. Училището много повече от средновековното законодателство, пресъздава условията във фабриката. В училището от малки се приучават на - точност - повтаряемост на процесите - цикъла дом-училище училище-дом - респект от авторитети И това е скритият код зад модерното образование, въведено през инд. епоха. Не децата да станат учени, не дори да са добри ученици, а да усвоят тези четири неща, които после ще са им от огромна полза във фабриката. Училището е умален модел на фабриката, където междучасията съответстват на почивките във фабриките, дори продължителността на учебния ден е копие на работния. И това има по-голямо и пряко въздействие върху психиката от античумното средновековно законодателство.

Много важно е къде си живял КГ и какво си видял. Иначе оставаш кабинетен котарак.

Българските бизнесмени нямат нищо общо с европейските. Все едно да сравняваш пън с финикова палма.

Западът се комунизира доброволно само защото комунизмът си е негов продукт. Не е друго.

Леката промишленост е елемент на индустриализацията. А туризъм без индустрия - демек ток и топла вода, нема.

Невярно. Съвършено невярно. Кромуел не е синоним на кръв, но е неотречим факт, че Новото стана възможно само и единствено чрез СВЕТСКО И РЕФОРМАЦИЯ на Църквата. Погрешно. Индустриалната революция и новото време създават в Англия нов културен, морален и традиционен модел, различен от християнския. Ново е отношоението към човека, представата за Бога, разбирането за семейството, ролята на държавата, представата за време и пространство. Всичко това е ново и различно от проповядването от църквата. Остана от старата епоха само символният елемент, който обаче е козметичен, повърхностен.

Аз го наложих и не е нлише, а революционно нов поглед върху истината. Комунизмът е западна идеология, не източна и озападни България чрез ИНДУСТРИАЛИЗЪМ. Западен политически и икономически модел.

Именно ех колко добре казано от човек, познаващ практиката. Социализмът не само озападнява външно, но и вътрешно. Той винаги е съпроводен с индустриализация, насилствена и широкомащабна, което е другият белег на модерния Запад. А Демокрацията не е задължителна. Редица индустриални западни държави не са демокрации - италия, испания, португалия, германия.

КГ, ако изобщо има някаква същноста връзка между християнство и капитализъм, а аз смятам че няма и вебер нещо не разбрал то тази връзка се случва едва след като църквата се реформира и минава под контрола на светска държава. Значи РЕФОРМАЦИЯ И СВЕТСКО. А Църквата в РИМ няма нищо общо с тези два белега. Сега обърнахте палачинката и почнахте апология на протестантството ама то е отрицание, антипод на римокатолицизма.

Не. Преди 15-16 век северноиталианските полиси са пасивни по отношение на процесите, които съм описал в темата.

Напротив, Студената война е белег на озападняване. Никоя незападна страна не е в състояние да противостои успешно на запада, ако не е поне на неговото технологическо равнище. А закон е, че всяко успешно озападняване почва или със западна технология, или със западен политико-икономически модел. това съм го доказал и описъл най-подробно.

Това Глишев обаче е научна истина. Не виждам какво странно има в това.

и демокрацията. двете са свързани. Това е същността на модерността. А корените са малко преди това, в ренесансова италия.

Индустриална революция се е състояла в Антична Гърция, по-точно Атина, факт. Не Индустриалната Революция на Англия, но индустриална революция в гръцки мащаби и размери която прави възможна демокрацията, разцвета на архитектурата и всичко останало. това са факти, известни на всеки шестокласник. Историята има нужда от широк и всеобхватен ум, не читанки, робуващи на буквата.

По-погрешно от заблудата за доминиканската република, която не е нито република, нито доминиканска, няма как да е. а КИТАЙ, ех китай той пък е напълно озападнен чрез европейската политическа доктрина на комунизма и икономическа на капитализма.

Лоша е католическата, което е очевидно. Глишев, за затваряне, мисля е ясно, става въпрос за Япония и отчасти китай. католиците в индия не оказват съществено влияние в индия и остават малки анклави, пръснати по крайбрежията. През 17 век над католическото малцинство в китай са извършени погроми и то е прогонено. Японците нямат никаква представа какво става в Индия, но имат директен контакт с католици, в резултат ги изгонват, и затварят страната си за 300 години, а единствените, комуто е разрешено да контактуват, са о представи си некатолиците холандци. Първият опит, религиозният, с който европа контактува в индия, китай и япония, се проваля по гореописаните начини. Вторият опит обаче, след няколко века, който е светски и технологичен, има тотален успех - индия, китай и япония са изложени на тотални и силни западни влияния. Очевидно на теб ти куца и фактологията, и способността да четеш и осмисляш написаното. За Йезуитската република, ами тя се проваля, защото е една утопия, точно както и комунизма. А за република доминикана, че нямало корупция през 16 век, ха че то цялата църква бъка от корупция, какво остава за някакъв си остров в карибите. Сега. Относно фактологията. Глишев, Доминиканската Република няма нищо общо с доминиканския орден, освен това, че главният й град носи името на Доминго де Гусман, после държавата се именува по столичния си град. Това не е държава на доминиканския орден, а исконна испанска територия до 19 век, като в първите десетилетия след 1492 испанците избиват 90% от местното население, и го заменят с внесени хиляди роби.

Йезуитската република така и не оцелява, а Доминиканската е белег за огромна престъпност и корупция, както и кървави диктаторски режими. Прекрасни примери. Църквата в 16 и 17 век е само лоша, вредна и деструктивна. Факт.

Йезуитите са много добри в пропагандата. Изкусни майстори и подобни намармаладосани историйки са пример в това отношение. Ех как ми се разтъжи сърцето, сълзи ми избиха и се разчуствах докато четох сърцераздирателния пример с йезуитите и индийците.

Чакам коментари.

Венеция има нулево значение за процесите, които съм описал, преди 13 век. Глишев, ненужните ти фактологии няма да заблудят. Полис, република, синьория и тн. макар буквално нееднакви, са философски равнозначни понятия в контекста на проблемите, които разисквам. Така както Атинската индустриализация буквално е много различна от Английската, но това са два философски и социално еквивалентни процеси, макар и различни по форма. ти какво ми казваш. Че камъкът в англия не е камък, защото не се нарича камък, а стоун. Отричаш същността по формални белези. Модерна Република е еволюция на нещо, било преди това. виж сега, никога не съм казвал, че точно републиките са основните сили. нито че монархиите са основните сили. Казах, че северноиталинаските градове-държави, някои републики, други монархии, дават водещ икономически и политически модел за остатъка от Европа. и то не благодарение нито на византия, нито на Папата. Без да уточнявам кой точно полис е по-силен кой по-слаб и тн. защото това е съвсем друга тема. Глишев, защо трябва постоянно да измисляш неща, които не съм казал. Първо твърдеше, че според мен всички градове-държави били пропапнски ориентирани. Лъжа. Сега твърдиш, че според мен републиките били по-силни от монархиите. Втора лъжа. Дай цитатите. Който няма достатъчно аргументи, измисля лъжи, и после ги оборва. Но още чакам да обясниш с разсъждения, анализ, не прости факти, как византийското влияние е дало явленията, които описах в темата.

Отчита. Културоложкият модел на Хофстеде отчита факторите, които пределят културата и я изменят.

част 3. Причините за това отчуждение на англичаните спрямо индусите са няколко. - Първо, става ясно, че ефективността на английската администрация в индия е пряко зависима от избягването на лични отношения и преки контакти с местното население, за да се избегне пристрастност и корупция. - Друга причина е навярно възгордяването от постиженията, които са очевидни вече в средата на 9 век. - Разширяването на транспортните контакти между индия и дома карат англичаните да не почувстват индия за свой истински дом. - Не на последно място за отчуждението е един фактор, на който англичаните са по-скоро жертва, не инициатор, и това е кастовата система сред местното общество. Интересно е да се отбележи, че настъпилото отчуждение както на индуската интелигенция от самата себе си, от народа си и от англичаните, както и обратното, се облегчава от постигането на национална независимост през 1947 г. новото индийско общество се сблъсква с нов проблем, а именно положението на многомилионното индийско селячество. От една страна ситуацията на селячеството е утежнена от непреодолятата кастова система. От друга западното въздействие в техоноличната сфера поставят обективния проблем за несъстоятелността както на кастите, така и на бедността изобщо. Но по парадоксален начин западната технология и политически модел не само не подобряват ситуацията на селячеството, но дори спомагат то да нарастне. В средата и втората половина на 20 век лечението на свръхнаселението има две форми. Единият вариант е малтусианското решение - естествено намаление на населението вследствие войни, глад и болести. Самият Ганди пожелава подобни последици, като премахва варварските им методи, като предугажда, че политическата независимост може да е илюзорно еманципиране не само във външната сфера, но и в социалната, ако Индия не се отскубне от икономическия модел на западния свят – фабричното производство, и не премине към манифактура, която поне би осигурила достатъчно работни места и би намалила западното влияние. Провалът на кампанията му говори, че Индия е безвъзвратно оплетена в икономическия живот на Западния свят. Второто теоретично решение на проблема е хуманно решение, което да е алтернатива на гандийско-малтусианския модел. Индия може да впрегне огромните си ресурси и население за да съгради една световна и силна икономика с перспектива да влияе на процесите в целия свят. Макар в средата на 20 век тази алтернатива да изглежда фантастична, в 21 век тя е по-близо до реалността от всякога. Това е добре, защото ако и този път индийските държавници се бяха провалили, политическата съдба на Индия от втората половина на 20 век щеше да е комунизъм. Комунистическа Русия също като Индия след дълъг период на озападняване, придружено с отчуждение, наследява угнетено многомилионно селячество, което откликва на положението си по свой начин, който не е нито петровската модернизация, нито формална принадлежност към запада под формата на западно владичество. След провала и на този руски модел всъщност днес Русия прави това, което Индия вече е начела.

част 2. Това показва, че проблемите, които западнизирането крие пред Индия, не са толкова политически, каквито са те на Балканите, а много повече икономически и културни. Опасностите или проблемите от западнизирането върху Индия са две: - Огромната културна бездна между Индия и Западния свят. - Голямото отчуждение между озападненото индийско малцинство и индийските народни маси; както и отчуждението между английските администратори на индия и озападненото индийско малцинство. Културната бездна между модерния запад и Индия не е просто различие, а открито противоречие. Защото съвременния запад от 18 век насам произвежда светски вариант на културата си, от който е премахната религията, докато индуското общество остава религиозно до чозъка на костите си и едниственият начин индусът да възприема света е чрез религия. И противоречието между религиозната индуска и светската западна гледна точка за живота е много по-дълбоко отколкото разлиятана между самите религии. Затова ако западът беше избрал да общува с Индия чрез религия – католическа, протестантнска или дори ислям, щеше да има много по-големи успехи, тъй като по силата на своята обща религиозност за един индус е много по-лесно да бъде ревностен католик или мюсюлманин, както се вижда в католическа Гоа или ислямски Бангладеш, но не и заклет атеист. Заключението е, че индусите намират пътя си в чужда културна среда чрез религиозен подход от страна на чуждия. Втората сериозна опасност от озападняването на Индия е тяхната отчужденост. Привидно отчуждението между Запада и Индия е преодоляно чрез формирането на една класа от индуси, образовани на Запад или със западно образование, активно участващи в администрацията на страната си под английска власт. Но тази класа е отчуждена първо със самата себе си и второ от народа си. Това отчуждение може да бъде излекувано чрез политическата панацея за всички случаи – формиране на индийска национална държава по западен образец. Духовното отчуждение обаче е взаимно и дори още по силно от страна на англичаните спрямо индийската озападнена класа. Макар първоначалното сближаване между индуси и англичани, в 19 век вече има бездна между родените в англия заселници и индийските им съседи и това отчуждение е в сърцата на англичаните, и поради което те напускат окончателно индия без да я почувстват свой дом. Причините за това отчуждение на англичаните спрямо индусите са няколко.

Западът и Индия част 1 Обстоятелствата и процесите, при които съвременният модерен Запад се среща с хиндуската цивилизация по поразителен начин наподобяват контактите между балканското православие и модерния Запад. - И балканското православие, и индуският субконтинент, вече са обединени политически от една свръхдържава. - И в двата случая, тази държава не е дело на местни строители, а на чужди културно и религиозно завоеватели. - И в двата случая държавата е на исляма. - И на балканите, и в Индия, местните поданици са привлечени от културата на завоевателя, когато той е още физически далеч. - И в двата случая местните поданици прехвърлят верността си от местния управник мюсюлманин, към западния модернизатор, като Западът увеличава, а ислямското общество намалява авторитета си в техните очи. Но има и различия. Например, когато Балканите се увличат по Запада, те трябва да преодолеят първоначалното си отчуждение от него, възникнало на предходния средновековен етап. Контактите, които Индия има със Запада обаче нямат прецедент в предходен период. Друга съществена отлика между Индия и Балканите е, че докато Балканите се озападняват, без това да измени формата на империята, от която са част, индийският субконтинент се трансформира политически, като предходното мюсюлманско управление е заместено с европейско владичество. Разбира се това владичество има много по-големи икономически, а не политически цели. Успешният английски бизнес в региона има нужда от ред и държавност, единение, които местната власт не може да осъществи. Наре с това става ясно, че ако не англичаните, то французите ще направят новата политическа трансформация. Започналото политическо трансформиране на индийския субконтинент от Източноийндийската компания през 1786 води до пълно делегиране на суверенитет от Компанията към Короната в 1858. В тези условия кастите на брахманите изпълняват функциите, които фанариотите имат в османския свят. И то успешно за разлика от провалилите се фанариотски другари. Под всички политически режими в индия от хилядолетия насам брахманите са били държавни служители и те изпълняват успешно политически и административни функции и при Британския радж и стават съюзници на англичаните в управлението на региона. Индуси от висшите касти проговарят английски и завършват английски университети защото английската администрация е определила това образование да е ключ към административните служби. Този нов елемент в индуското общество, проводник на чуждата западна култура, е еквивалент на гръцките фанариоти на балканите и руската интелигенция. И както фанариотите в османската империя, така и новоформираната индийска класа да се стреми да отскубне властта, под чиято власт живее, от чуждите ръце, и да сформира местна власт по доминиращия към момента политически модел. На прехода между 18 и 19 век фанариотите се стремят да съградят гръцка просветена монархия от типа на Хабсбургите. На прехода между 19 и 20 век западнизираното индуско малцинство си поставя по-тежката задача да превърнат Британската индийска империя в модерна национална западна държава. Още след ВСВ става ясно, че индийската политическа мисъл и държавничество са по-успешни от фанариотските, защото докато Балканите се балканизират, разпадат на редица местни начионални държави, модерна Индия след 1947 г. запазва политическото си единство, наследено от Великобритания, разбира се с изключение на откъсването на Пакистан (Бангладеш е проблем по вътрешното деление на Пакистан, не на Индия).

невски, наблюденията ти са верни не само защото са обективни, защото са плод на личен опит. това е официалната позиция на науката по въпроса. Това не е само емпирична истина. А научна истина.