alvassareiro

Библията е пълна с откровени и нагли лъжи, с които изказва големи истини. Само че малките дечица, понеже са малки, не могат да стигнат логически до истините, и възприемат само лъжите, които са много по-ясно смилаеми. това е вредно.

Нито един бележит ум на Ренесанса няма нищо общо с Византия. Но да не говорим за наука и архитектура. Същността на Ренесанса не е в архитектурата или изкуството, а в политиката и икономиката. Византия няма абсолютно нищо общо нито с политическото решение, нито с икономическото решение, което Северна Италия дава на Европа. Защото ако имаше, тези решения щяха да се случат в самата Византия, не в разпокъсани градчета държави. Влиянието на папството е никакво, или пасивно. Папата просто ги оставя да правят каквото си искат, без да им се меси, защото има интерес да ги има, нали са буфер срещу Империята.

Влиянието на визнатия върху републиките в северна италия е никакво, защото през 15-16 век византия не съществува. А влиянието на папата върху северна италия е дотолкова, доколкото толерира свободата им като реакция срещу СРИ. нищо повече. Стремежът към религиозна свобода на северна европа и англия е по-скоро стремеж към политическа независимост от домогванията на папата отколкото нещо друго. ренесансът от недрата на църквата е пълна измишльотина. Ренесансът започва не в рим, а в северноиталианските републики първо като политически и икономически, преди да стане артистичен и духовен.

Ами има. Разбира се не в същата форма и мащаби. Но индустриализация в смисъл на ръчно, манифактулно производство на занаятничийски стоки със съответната технологията за времето си има и в Атина, и в Англия и в Семерна Италия. Разбира се, машините са различни, навярно и стоките, но принципът е важен. Солоновата Революция е античният еквивалент на Индустриалната революция.

Не, не знам как заключи. Зад ФР стои стремежът да се наваксат процесите, които са факт в остатъка от Европа, и на които Църквата и абсолютната монархия са прът. съзирам белези на аисторично мислене. ФР е едно голямо нищо, единичен акт. Зад нея обаче стоят поне 300 години процеси, които не започват с нея, а свършват с нея.

Хайде без манипулации. капитализмът и меркантилизмът произлизат от средновековните търговски и занаятчийски движения в градовете републики на Северна Италия - свят, който е антипод на всичко средновековно. Северна Италия е аномалия сред средновековното. Средновековна Европа е феодална и аграрна, Северна Италия е манифактурна и градска. И по италиански образец подобни неща се правят във Франция, Холандия и особено северна Германия. И това слага край на средновековието.Не може нещо, имаментно на друго, да му сложи край. тук съм описал http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12480&pid=193349&st=0&#entry193349

Френската революция на слага край на феодализма, а на абсолютизма. Абсолютизмът във Франция всъщност слага край на феодализма там. ФР не слага край на нищо в Европа. това е либерално социалистическо клише. Нито градовете на Ханзата, нито републиките на Северна Италия, нито Англия на конституционната монархия и индустриализма имат нещо общо с ФР. ФР е белег за изостаналост на Франция от основните процеси по модернизирането на Европа, нищо не постига, защото хвърля страната в десетиления политически хаос и войни и свършва с реставрация на стария режим. Всъщност зад ФР стоят сили, външни на Франция, и генезисът не новото не е Франция, а Англия, а преди нея - ренесансова Италия. но редица подобни движения по модернизиране приемат външно белезите и лозунгите на ФР, защото тя е видно събитие, трогнало света с героизма и хъса си. Но само по външни белези. Генезисът на модерното е в Северна Италия и Англия.

Не знам за какво говориш.

Капитализмът не е и не може да бъде модел на Средновековието. това е невярно и манипулативно. Капитализмът бележи края на средноваковието, базира се на две неща - относителна политическа свобода като някакъв вид демократично управление - било то конституционна монархия, било република - и някакъм вид индустриализъм под форманата било на ръчно, било на машинно манифактурно производство в различни мащаби и свободна търговия с продуктите му като антипод на зедемелската самозадоволяваща се икономика. И двете неща се раждат в края на средновековието и му слагат точка. И двете неща се раждат н анормални средновековни общества - италианските полиси - не феодална франция. Ако има някакви белези на подобно нещо във Франция, то е под италианско влияние, но не франция адаптира модела и става образец, а Англия. За да реши дълбото противоречие от тезите си, авторът накрая гръмко заявава, че ние още живеем в средновековието и феодализмът. Е това какво е? Ако това е така, ами аз също признавам, че ВСВ и Студената война са средновековни събития, феодално мотивирани и тн. Но това можем да го разискваме в раздел Паранаука. Докога ще търпим този американоцентричен тероризъм и макартизъм на раздаване наляво и дясно епитети Левичар, комунист и лов на вещици на всеки, дръзнал да не се съгласи. При все, че науката е аполитична и обективна, а на нас ни се предлага една ясно дясноориентирана концепция.

Част 3. Италианската ефективност и презалпийските държави. Обобщение Хармоничното приспособяване на отвъдалпийските феодални монархии към политическата и икономическа ефективност на италианските градове държави в следиталианския период намира две теоретични и практически решения. Първото решение, по-лесното и лошо, е превръщането на европейските монархии в деспотични режими под формата на абсолютизъм, по модела на италианските обединения от градове държави от края на ренесанса. Второто решение, по-трудно и добро, е превръщането на съветите на средновековните имения в органи на представително правителство, което първо е поне толкова ефективно, както деспотизмите и в същото време осигурява либерално самоуправление – поне толкова добро, както това на италианските градове държави – от най-добрите им дни. В Англия приспособяването е най-хармонично. Първоначално при Тюдорите монархията започва да се развива в деспотия, но при Стюардите Парламентът се изравнява с короната и я изпреварва. Но този готов вече модел трябва да прескочи Канала и да се наложи в Европа. Във Франция деспотичната тенденция трае много по-дълго и стига много по-далеч, като в резултат страната е държана насилствено настрана както от английския парламентаризъм, така и от английската индустриаризация. Резултатът е насилствен опит загубите да бъдат компенсирани чрез една жестока революция. В Германия уклонът към деспотизъм продължава още по-дълго, и замира чак с края на ВСВ.

Част 2. Англия В предходната глава бяха очертани основните проблеми и тяхното ефективно решение. То обаче поставя нов проблем – как италианското решение на град-държава да се адаптира към нуждите на териториалната държава. С това ново предизвикателство се нагърбват Швейцария, Холандия и Англия и точно Англия дава верния отговор. Тези три страни получават опради географското си положение оттегляне от общия живот на Европа, Швейцария от планините, Холандия от дигите, а Англия от Ламанша. Швейцарците установяват федерация от гладове държави, като запазват независимостта си първо от Хабсбургите, сле това от Бургундите. Холандците също се федерират и отстояват независимостта си от Испания. След поражението си в Стогодишната война Англия окончателно се излекува от амбициите си да владее части от континента и се въздържа от близки контакти с него до Първата световна война. Но тези три общества не са изолирани в еднаква степен от остатъка от Европа. Холандия не се съвзема напълно от войните на Луи XIV, и заедно със швейцария са за известно време погълнати от Наполеоновата империя. Освен това Холандия и Швейцария са в неизгодно положение и по друг признак. Те се са изцяло териториално обособени държави, а хилави комбинации от градове и провинции. Англия по тези две точки има много по-изгодна позиция. Първо, тя е достатъчно добре изолирана от континента, с изключение на краткия й контакт с Наполеон. Освен това Англия първа от държавите достига най-рано реално териториално и национална единство. По вемето на Хенри Първи и Втори, Едуарди Пръви и Трети Англия под стриктния им контрол постига национално и териториално единство дълго преди това да се случи във Франция, Испания или Германия. Именно силата и единството на английската монархия от Средновековието е една от причините за водещата роля на Англия през Просвещението и индустриалната епоха. Третият фактор, допринесъл за успеха на Англия, е надмощието на Лондон. В никоя друга западна държава един град не е карал друтиге да изглеждат толкова нищожни. Може да се твърди, че Англия успява да реши проблема по приспособяване на италианската система на градове-държави към териториалната държава защото в най-голяма степен е постигнала – поради твърдите си ясно обусловени граници, силната си монархия и доминирането на единствения й голям град – нещо от компактността и самочувствието на града-държава от северна Италия. Това са причините за успешното решение на проблема. Как точно е решен той ще обясня след малко. Междувременно с решението на същия проблем се заема и самата Италия. Тя започва да опипва път за преодоляване на ограниченията на градовете държави и в края на периода от около 80 независими градове държави чрез завоевания или доброволно конфедериране се стига до десетина. Но резултатите са незодоволително поради две причини. Първо, тези по-големи политически съчетания са все още твърде малки в сравнение с коя да е околна европейска държава. Второ, формата на управление на тези единици е тирания, итака политическите достойнства на самия град държава се изгубват. Тази късна италианска деспотична система премина през Алпите и се възприема от Хабсбургите в ИСпания, Валози и Бурбони във Франция и Хохенцолерните в Прусия под формата на абсолютни монархии. Така феодалната разпокъсаност е преодоляна, но без да се постигне някаква политическа демокрация е невъзможно да се осъществи предишното политическо достижение на Италия – да преминат от земеделие към промишленост и търговия. В Англия това предизвикателство намира успешно решение и по двете линии – политическата и икономическата. Една от традиционните институции в презалпийска Европа, съществуваща от предходния период, епериодично свиквания парламент, или конференция на короната и съсловията с две цели – да се даде излаз на оплакванията и короната да се подкрени от съслования срещу обещание, че исканията ще бъдат удовлетворени. В постепенната еволюция на тази институция се налага юридическият факт “представителство”. Тази феодална институция постига първоначалната си цел – да служи за връзка между короната и поданниците, и след успешно приспособяване към 17 век поема изцяло функциите на Короната и я заменя като притежател на политическата власт. И в това се състои английският успех. Поради пълното си физическо оттегляне от делата на Европа в периода, компакната си територия, твърди граници, силна монархия и единствения си голям град, Англия успява да влее административната ефикасност на ренесансова Италия в старата институция на презалпийския парламентаризъм, и така да пригоди италианското политическо решение към териториалната държава и това без старата институция да се взриви. Това е успешна адаптация и когато англичаните се връщат на контитенталната арена под ръководството на марлборо, континенталните народи започват да забелязват както вършат на Албиона. Например Монтескьо хвали, без да разбира английското постижение. А англоманията, под формата на конституционна монархия, е един от фитилите, подпалили Френската Революция. Английското изобретение на парламентарното управление е предпоставка за по-късното изобретение – индустриализма. Демокрация в смисъл на система на управление, при която изпълнителят е отговорен пред парламент, и индустриализация, в смисъл на система за машинно, не аграрно, производство, са двете фундаментални институции на нашето време. Те оцеляват, защото предлагат най-добрите решения на проблема за прехвърляне на политическите и икономическите достижения на италианските градове държави в мащаба на териториалните кралства. И двете решения са постигнати в Англия, не Франция, в периода, който нейните държавници наричат “блестяща изолация”.

част 1. Италия Съгласни сме, че модерната епоха се заражда някъде между 16 и 17 век, съгласни сме, че е свързана с определени характеристики, макар да имаме спор кои са точно те, но съм напълно несъгласен за топоса, географското място и факторите на възникване на новото. Глава 1. Причини С две думи, най-съществената причина, която е стимул, за развихряне на всичко това, което наричаме модерна епоха, е стремежът да се преодолее средновековната феодална разпоканост на Европа. Да се излезе от феодализмът. Как? 1.1 Теоретично решение на проблема Поставеният проблем може да бъде решен чрез една политическа и икономическа трансформация на европейското общество. Политическата трансформация би следвалоэ да обхваща формата на обществена организация, а икономическата – основната форма на препитание. Глава 2. Италия през Ренесанса Политическата и икономическата трансформация на Европа се осъщестява в градовете републики на Северна Италия на прехода между 15 и 16 век, градове като Пиза, Венеция, Флоренция, Генуа, Падуа и тн. Именно тук се ражда модерна Европа, не във Франция, в епоха, която наричаме Ренесанс. Как точно се случва това и защо именно там? От всички кандидати да дадат ефективен отговор на предизвикателството, Италия е най-сигурният кандидат. До френското нашествие през 15 век тя си е осигурила оттегляне от феодалното дивачество на презалпийска Европа и рез тези три века на имунитет постижението на италианския гении не е екстензивно, а интензивно, не е материално, а духовно. Изобщо няма да говоря за достиженията на италианския артистичен, архитектурен и литературен гении. Изобщо италианците успяват да създадат поради извоювания си трудно имунитет о чужди влияния в закътания си полуостров свят, в който равнището на цивилизацията е толкова високо в сравнение с останалата презалпийска Европа, че това е едва ли не разлика в природата. Към 15 век италианците толкова превъзхождат другите, че започват да ги наричат варвари. С излъчването, което носи във всички посоки новата италианска култура обаче съживява околните варварски народи отвъд алпите и именно тези презалпийски варвари в следващата глава от историята успяват да приложат в много по-голям мащаб италианските политически и икономически постижения. Италианското общество е съставено от десетки независими градове републики, полиси, които са израз на стремежът Италия да се освободи от принадлежността си към Свещенната Римска империя, на чийто път Северна Италия лежи. Тези градове републики са лаборатории, в които се осъществява в много ограничен демографски и териториален мащаб последвалото политическо и икономическо трансформиране на остатъка от Европа. Видно е, че атинското оттегляне от делата на Елада между 8-6 в.пр.не и италианското оттегляне от ЕВропейските дела между 13 и 15 век от европейските дела и в двата случая е цялостно. И в двата случая самоизолиращите се общества посвещават енергията си да решат проблем, който стои пред целия континент или културен свят, на който принадлежат. И в двата случая мацинствата се завръщат в обществото, което са изоставили с готови решения. И дори в двата случая проблемите, които решават, са същите. Както Атика в ЕЛада, така и Тоскана и Ломбардия в Италия са социални лаборатории в които се осъществява успешен експеримент да се преобразува едно затворено самозадоволяващо се земеделско общество в индустриално и търговски обвързано в международен план. Комерсиализираната и индустриализирана Атина извършва политическа трансформация, при която изменя аристокартичното си устройство, основано на произхода, в ново буржоазно, в което са дадени политически права на новосформираните социални класи – търговци, производители, манифактурни работници, моряци и буржоа. По същия начин Милано, Венеция, Флоренция, Болоня, Сиена и тн. преминават към нова система на преки отношения между гражданите и местните правителства, чиито суверенитет е в ръцете на самите граждани. Ив двата случая тази политическа промяна е резултат от предходна икономическа революция, която осъществява преход от земеделско самозадоволяващо се общество към икономика, основана на манифактурата и свободната търговия. В Италия се случва същото, което ние наричаме Солонова революция в Атина. Оттук нататъка обаче ходът на италианската и атинската истории радикално се изменя поради основно политическо несходство, състоящо се в политическото стоене на Атина спрямо остатъка от Елада и Северна Италия спрямо остатъка от Европа. Атина е град държава, който се завръща в свят от градове държави, което ще рече, че може съвсем буквално да се приложи атинския опит във всеки един от тях. А моделът на италианските градове държави не е начална и основна база за социално и политическо самоизразяване в Европа. Началната база е феодалната териториална организация. Това различие поставя проблем, който теоретично може да бъде разрешен по два начина. За да се възприемат икономическите и политическите нововъдения, които Италия въвежда – демократична форма на управление, основана на преки връзки между управлявани и управляващи и интензивна манифактурна икономика, основана на свободна външна търговия – или презалпийска Европа трябва да се разпадне на градове държави или пък да се изменят италианските нововъведения по начин, че да се приложат в съответния мащаб на териториалната държава. Първото решение – системата на градове държави – има относителен успех по Балтийското крайбрежие, Швейцария, Холандия, поради редица географски предимства, Презаалпийска Европа предпочита второто решение – на неградовете държави. Оттук следва бавното, но решително преобразуване на италианския политически и икономически модел към спецификите на териториалната държава, което ще опиша в следващата глава. В този първи, начален етап, Франция няма нищо общо.

Хахаха, Южняк, караш ме да се смея. Написал си откровено неверни неща и ми е чудно откъде си извадил информация. Модерната епоха се родила във Франция, докога ще се развяват откровено неверни твърдения. Което ме кара да напиша нова тема. Очаквай я. ИНаче статията ти е интересна, увлекателна, има логични твърдения, но като цяло акцентът е поставен невярно. Други са факторите и причините. Ще ми позволиш едно голямо недоверие към американската и френската научна мисъл, съответно в твое лице и в лицетона на Фуко. защото зад тях лежи един огромен етноцентризъм. Ами то за французите всичко е започнало във Франция, нищо че е последна дупка на кавала във всички отношения. А къде е ренесансът? А къде е Англия и индустриалната революция?

Приятелю, изобщо не се интересувам с какво се заниваш о откога, ако нещата, които пишеш, са лесно оборими и нелогични. Поздрави.

А за теб е последният шанс да спреш да си смениш снимката от профила. Хахах айн ранд хаха аз с незадоволени драскачки нимфоманки от руската тундра не се занимавам.

Носител е обществото, тези ценности съществуват извън църквата.

Тези общочовешки ценности съществуват извън религията и независимо от нея. Те са обективни и са функция на средата, в която живеем. И именно оттам ги взима религията. Да не мислиш, че падат от небето.

Николай Лилиев.

Ние нямаме нужда от консервативни ценности, а от адекватни ценности. В това отношение Църквата е спирачка.

Не. Заради арабите, които го дават на поповете. Последните естествено си правят експериментите на гърба на Аристотел както вече спомена Каскадоьора. Да не говорим, че ролята на Аристотел за съвременната наука е принципна и чисто символична. Той просто казва, че нещата могат да се изучат научно.

това, което е направил Аристотел, няма нищо общо със схоластиката. Тя възниква върху него, 1 500 години след него. А Аристотел във времето си не прави схоластика, а е първият, който подлага света около нас на научен анализ.

Не. Нямаше да сме чули за аристотел, ако ги нямаше арабите.

Основата на модерната наука не е християнството, а Аристотел, бащата на науката и пръв емпирик. Виж във философията е по-трудно без религия, защото религията е погълнала изцяло философията. което обаче е минус за религията, не на философията. Светско образование пък има още в Древна Елада.

Банално и само когато цивилизацията е с малко ц. Цивилизацията с голямо Ц обаче е друго.

Е ако е крепостна селянка или робиня, то икономиката за която работи е дваж по-затворена.