alvassareiro

Може да се водят туристи там. Аз съм водил, и за съжаление, е руина. Ако не беше, слага се вход и се печели. Да не говорим за панорамата отгоре, слагаш кафе и сатва задължителна спирка на групите, които минават балкана. Ама трябва малко мозък за тая работа.

Уважаемите господа историци не могат да преглътнат факта, че някой друг им се намесва в любимата област. Ами така ще е, историята отдавна не е поле само за историците, в нея трябва да влезнат антрополози, културолози, литератори, икономисти, философи, изобщо интердисциплинарния метод. Нормално е уважаемите господа историци да скачат и да се възмущават така при всеки опит да им се нахълта в светая светих. Иначе аз отдавна съм се произнесъл, че историографията ни е объркана, силно етноцентрична е, и е смешно, когато този сбъркан етноцентризъм се отнесе към античността или средновековието, но така става, когато само историци се ровят из историята.

Паметникът е национален, защото през споменатия период партия и държава бяха едно. Издигайки паметник на парията, издигаш паметник на държавата и националната й доктрина, колкото ида не ви се харесва това. Просто специфика на режима. По същия начин гробницата на Франко не е просто гробница на Франко, а национален паметник, защото Франко и Държава бяха едно и също нещо. Неслучайно се нарича този строй тоталитарен, партията и водачът са всичко, обхващат държавата.

Е върху тебе може и да са с**ли, но не с всички е така. Всеки с особеностите си.

Е ти пък как може така. Я чети по-внимателно.

Ами прочети я .

Абе стига сте писали в тая тема, изчезва ми моята като водеща в раздела. Непрекъснато трябва да пиша коментари, че да я вадя пак като водеща, айде малко по-така моля.

част 1. Когато нещата зациклят и не се вижда изход, първият възможен ход за спасение е архаизъм. Връщане към едно предишно хипопетично по-добро състояние на нещата. Архаисти са Юстиниан, опитал за последен път да възкреси Римската империя от най-славните й времена, Шарл Велики и Лъв Исавър, също опитвайки да подражават на Юстиниан. Обикновено архаизмът е психологически най-приемливото решение, защото като бягство от реалността, ни връща към едно идилично минало, от което щом сме оцелели, значи ще ни спаси отново. Когато обаче възможностите за политически архаизъм се изчерпат, например чисто физически не е възможно да се върнем там, където сме били преди, или пък няма и помен от това, което сме били и е непоносимо трудно да го възстановим, на преден план излиза втората алтернатива – футуризмът. Футуризмът е по-нетипичен за човешката душа от архаизма, защото докато второто сме го живяли и е част от нас, при първото трябва да постигнем нещо, което никога не сме били, и което надхвърля всичко онова, което сме били досега. Футуристи като Ататюрк постигат смайващи успехи, само защото оцелват точния момент да приложат политическата си панацея, след като архаизмът си е изпял песента. Разбира се това са едни общи приказки, и щяха да си останат такива, ако не ги приложим към историята на еврейството и не видим как еврейският футуризъм ражда нещо, което не е било преди това – ражда една висша религия. След поробването си от асирийци и вавилонци, евреите реагират с футуризъм, не с архаизъм, на робията си, именно защото нямат друг избор. Те са физически далеч от Обетованата си земя, и нищо, от онова, което са почитали, не е останало. Няма към какво да се връщат назад, затова едниственият им изход не е в бягство назад, а в шеметен скок напред към бъдещето. Еврейската машина на времето, която работи с реактивния двигател на асирийските зверства и вавилонските пожарища, телепортира диаспората в едно бъдеще, в което евреите не просто желаят да възстановят царството на Юдея от вермето на Давид, което си е чист архаизъм, а където евреите желаят да обединят народа си в универсална империя от типа на Ахеменидската монархия, където Давид да замести Дарий и Персеполис да замени Йерусалим, или поне последният да стане подобно на Суса център на вселената. Такива смели блянове по нещо, което е революционно ново начинание не е имало никога досега, и са шеметен скок напред по вектора на футуризма. Ситуацията, представена така досега, е един амбициозен политически проект по дирене на нещо чисто светско, където един светски владетел да замести друг, и което е достижими по единствения светски начин, познат в историята – чрез въстания. След вавилонското нашествие евреите използват всеки шанс, който им се отдава. Използват за първи път политическия вакум в Ахеменидската монархия след смъртта на Камбиз към 522 г. пр.н.е, когато футуристът Зерубабел неуспешно се опитва да възстанови давидовото царство. Опитът му е несполучливо повторен от Макавеите, които използват вакума между паденето на Селевкидите и идването на римските легиони. Трети неуспешен опит правят в кървавите 66-70 г. н.е и отново през 132-135 г., когато Бар Кокаба също се проваля като Зерубабел. На евреите им трябват шест века, за да разберат, че футуризъм от този тип не върши работа. Обречен е, защото преследва нещо, което се добива по обикновен светски начин в светски свят, където светският противник е по-силен от тях. На евреиството трябва футуризъм, съдържащ някакво предимство. В процеса на откриване на безплодието на машинарията си на времето, евреите правят друго огромно откритие – че вместо светско царство, съществува, и могат да да създадат, Божие царство на земята. Това не просто е футуризъм. Това е футуризъм напълно революционен не само за евреиството, а и за планетата. Машината на времето на този футуризъм не е с реактивен двигател, а с фотонни частици. И това е само началото на пътуването през времето, чийто маршрут е по-смел и от най-смелия научно-фантастичен роман, защото постига нещо, което е немислимо – сваля Бога на земята. В началото евреиският цар на жадуваната универсална държава е човек от плът и кръв и той трябва да създаде наследствена династия. Но вместо мелек, го зоват месия. Месията, за разлика от мелек-царят има предимството зад гърба му да стои божество и да го използва като инструмент. Тук за първи път на сцената е извикано свръхестествено същество, което дарява с подкрепа светския строител на държави. Но докато блянът по светската държава неумолимо гасне, съществото нараства, докато накрая не изпълва целия хоризонт. Разбира се, да извикаш на помощ свръхестествено същество за някоя всекидневна задача само по себе си не е нищо ново. Това е практика, по-стара от самата религия, при която хората, заели се с някоя голяма задача, викат на помощ божеството покровител. Революционното при еврейството е не евокацията на съществото, а евокация на същество, при която се изменят природата, същността, целите, задачите и функциите му. Свръхестественото същество, което евреите викат, трябва да свърши триж повече работа от кое да е друго подобно в миналото. Това е революционно нова концепция във вселенски мащаб. Защото Яхве, макар да е местно божество, започва да се възприема като помазан от владетеля закрилник, извикан, за да свърши работата. Изобщо, евреиските футуристи след плена се заемат с непосилна политическа задача – как, след като са неуспели да запазят маловажната си политическа независимост, могат да станат господари на света. Как да съвместят тези две крайности. За да успеят, те трябва да извикат на помощ не кое да е божество, а такова, което досега не е съществувало, което да е съвместимо с футуристките им виждания. Тук е моментът, в който драмата, позната в историята на религиите, се измества в друга по-духовна плоскост. Вече човекът-покровител, земният мелек изпада в подчинена роля, докато божеството започва да доминира. Човешкият месия не е достатъчен, трябва на земята на слезе самият Бог. В общи линии драмата на пътуването във времето може да се опише и в две думи. След като сатва ясно, че обикновен човешки спасител не може да свърши работата, на помощ се извиква човешко същество, подсилено от някаква въображаема божествена подкрепа. Когато и той е разгромен отчаяните изпращат с последни сили зов за помощ към самия Бог да слезе на земята и да свърши работата – да създаде царство на земята. Това може да изглежда по детински наивно и смешно, ако не беше една черта. Човешкият актьор, бил мелек или месия, в отчаянието си извиква самия Бог, и се отказва от предишната си светска цел. Когато самият Бог слезе на земята царството, което ще създаде не може да е Ахеменидската монархия, нито коя да е друга земна монархия. Може да бъде само Небесно царство. Империя, която е осезаема, материална, която чисто физически обхваща цялата ойкумена, но която не се подчинява на светски земен владетел, а на самия Бог. В този случай повикът към Бог, който може да бъде наивен, детински, въображаем, измислен, е толкова силен, че това, което се постига, вече е чисто материално и физическо, а не е плод само на въображението. Разочароването от светската надежда е толкова силно, че сме допуснали откровение за духовността, която ще завладее света. Светската сцена, разглеждана като сцена за светски актьори човеци със или без същество покровител, вече се възприема като физическо поле за осъществяване на божието царство на земята.

Дом и паметник на всички нас. И него ли искате да бутнете хуни недни.

Това ако не се лъжа е "Дивакът" от Волтер. Ти не гладай кой какво казва, а кой е авторът.

Хаха благодарности е това е едно от нещата, които няма да бъдат забранени. Културологията може само да расте и еволюира.

да днес имам РД приемам поздравления

феноменът ОИТ трябва да се забрани като вреден за общественото развитие!

Точно това имам предвид и аз. Под отблъскване на нашественика далеч нямам предвид чистото физическо отблъскване. А и това, което казваш - да устоиш, да се запазиш и да намериш утеха, да реагираш по някакъв начин на произвола. Още повече, че християнството като благ отговор и реакция трудно може да налага физическа сила. Политеизмът в християнството се изразява в трите ипостаса на Бог, както и култът към Болжията майка и още няколко хиляди светци. Колкото и богословите да обясняват как е монотеистична религия, в очите на един човек от изтока това са гръцки софизми, които замаскират едно огромно изоболие от образи, мъченици, войни, светци, които да се почитат. Неслучайно появата на монофитизма и несторианството, които са реакция срещу елинизма у християнството, удрят именно политеистичността му. Те удрят двете природи на христос, като го хомогенизират. В първия случай той е само Бог, във втория се разграничават категорично двете неща. Всъщност всички източни ереси са насочени в тази плоскост - арианството, даже и иконокласията. И неслучайно ислямът се базира основно на несторианството и монофитизма, а последователите на тези две ереси и до ден днешен си живеят много добре сред арабите, като ги считат за свои, и ненавиждат християните гърци. това е съвършено вярно, но умишлено съм го изпуснал, споменах го само мимоходом, защото акцентът е върху шумер и вавилон. Но е вярно, юдаизмът възниква първо като реакция на разпадането на Шумерската държава, развива се през египетския плен, и стига апогей при вавилонските и асирийски терори. Имаш моето разрешение, само знай, че истинският автор не съм аз, а колосът Тойнби.

Църквата страда от същите болести, от които страдат и хората - злоба, мания за безпогрешност, жажда за пари итн. Защото е съставена от хора, не от светци.

Къде това?

Започва да издъхва, а издъхването трае доста повече. Иначе априори приемам, че Вавилон е част от шумерската цивилизация. Другият вариант е да е отделна. И двете са в контекста на темата.

част 4. Няколко генерални извода се налагат от това експозе. 1. Близкоизточните народи, принадлежащи към сириакската цивилизация, или варвари, реагират на последователните насилствени включвания в чужди цивилизации – шумеро-вавилонска, египетска и елинска, чрез създаването на шест религии – юдаизъм, маздаизъм, християнство, несторианство, монофизитизъм и ислям. Всички те имат една обща цел – да отблъснат нашественика. 2. Всички те са лутания между две крайности – благата реакция и бурния милитаризъм в борбата си с агресора. Изрази на благата реакция са юдаизмът и маздаизмът в Ахеменидска Персия до битката при Гавгамела, както и християнството. Агресивен отклик са юдаизмът при Макавеите, маздаизмът при Сасанидите, монофититизмът, несторианството и ислямът. 3. Тези, които реагират с агресия, в началото се провалят – това са юдеи, зороастрийци, монозити, несториани, защото превръщат религиите си в инстумент на политически идеал, и така ги лишават от общочовешко послание. Принизяват ги до чист национализъм. 4. Единствената агресивна реакция в отблъскването на агресора е ислямът, който успява, защото не става национална религия, а запазва универсалния си характер в условията не на местно царство като това на Сасаниди или Макавеи, а на универсална реконструирана държава в лицето на Абасидския халифат, който е възкръсналана Ахеменидска Персия. 5. Ислямът се появява, след като християнството прави рязък завой, и вместо да унищожи елинската култура, след като триунфира над нея, я приема и влиза в съюз с нея. Най-ярката черта на елинизма у християнството е неговата политеичност. Това, което възниква като реакция срещу елинизма, се елинизира. 6. Това провокира нова реакция у сириакския свят, който вече не воюва с Рим, а с елинизираното християнство, като френетично отхвърля елинистичното у него, а именно политеистичността му. 7. Ако Ахеменидска Персия се беше запазила и отблъснала Александър, близкият изток щеше да се обедини религиозно чрез зороастризъм или юдаизъм, и постигайки задачата си да отхвърли елинския нашественик, нямаше да се роди нито християнство, нито ислям. Щеше да липсва стимул за това.

част 3. Християнството, което е едниственото, успяло да заплени завоевателя на цивилизацията си, обаче, се разцепва на три. Католическо-православната църква, която веднага след победата си над Рим, сключва съюз с елинизма, и става елинистична; като отговор това провокира появата на несторианството и монофизитизма, които са събудените сили на сириакския войнстващ гении, и които подемат наново подемат агресивната роля на зороастризма и юдазима преди тях, в изтласкването на елините. И се провалят. Ортодоксалната Римоконстантинополска църква, била в началото блага реакция и опит чрез добро да отхвърли елинизма, след успеха си в това начинание, влиза в съюз с него, и прави завой на 360 градуса. Това провокира повторен опит на цивилизацията, създала я за това – сириаксакската – да опита наново да отблъсне елините, този път с агресия. Какъв е съюзът на Църквата с Рим? На Изток църквата става послушен инстумент на държавата на Юстиниан. И на изток, и на запад, християнството усилено се елинизира и латинизира, пропива се с културата на нашественика. Изразява се в термините на елинската философия. И най-лошото – и на запад, и на изток, в християнството нахлува най-отличителната черта на елинския свят – политеизмът. Това предателство събужда сириаксата цивилизация отново на бой в опит със сила да отблъсне елините. Провалът на монофизити и несториани е сходен с този на евреи и маздаисти. Два последователни опита обаче не водят войнстващите агресивни сириакски опоненти на елинизма до отчаяние. Следва трети опит и той е успешен. Окончателно задачата да се отблъснат физически елините от Близкия опит е постигната чрез друга източна религия – ислямът поваля най-сетне Римската империя и я отблъсква от Близкия изток и Северна Африка и най-сетне снабдява с универсална Църква реконструираната универсална държава на сириаската империя – халифата на Абасидите – която е копие на Ахеменидска Персия.

част 2. Когато асирийският призрак изчезва и е заместен с универсалната държава на сириакския свят –Нововавилонската империя, юдаизмът и маздаизмът се състезават за привилегията да дарят цивилизацията си с универсална висша религия в условията на универсална държава, както християнството и юдаизмът се състезават за същото в рамките на Римската империя. Това обаче не става, защото Нововавилонската империя се оказва краткотрайна. Към 539 г.пр.н.е тя е дадена на перси и миди. Тази нова Ахеменидска империя е политически персийска, но културно сириакска. Отново се отварят перспективи маздаизъм и юдаизъм да се ползват от услугите на Ахеменидска персия и да станат висши религии на цивилизацията си. Но съдбата отново прави неочакват обрат. Само двеста години след Дарий, бярното нахлуване на македонския завоевател разбива сириакската универсална държава много преди да е изиграла ролята си. В този миг двете висши религии, които при Ахеменидите се разпространяват мирно, се отклоняват от пътя си гибелно, и заменят присъщите си религиозни функции с политическа роля като реакция от македонското нахлуване. В този миг сириакската цивилизация си поставя отново старата цел – да изтласка нашественика, елинската цивилизация. И двете религии – юдаизъм и маздаизъм – стават поборници чрез войнствен милитаризъм всяка на свой терен. Юдаизмът в тази ситуация се превръща във войнствено политическо движение, което към 2 век вече е повалено от Рим. Към 2-3 в. н.е маздазмът поема същата роля в твърдините отвъд Загрос. В монархията на Сасанидите той намира по-мощно оръжие в антиелинския си поход, отколкото юдаизмът намира в хилавите царства на Макавеите, и сасанидите постепенно изтощават Рим. Но дори и така сасанидите не са в състояние да изгонят нахлулия в 4 в.пр.н.е елинизъм от Африка и Азия и накрая плащат толкова тежко, колкото и евреите затова, че са се сложили в услуга на едно политическо начинание. Днес перси и евреи са вкаменелости, реликти от древна религия, които живеят парализирано, здраво сплотени от вярата си, която е загубила общочовешкия си призив и посланията си към цялото човечество, и е станала израз на войнствен национализъм. Вклиняването на елинската цивилизация в сириакската не само отклонява тези висши религии от правилния път, но и ги разцепва. След трансформацията на юдаизма и маздаизма в изрази на политическа опозиция и фундаментализъм, сириакският рилигиозен гении реагира на елинското нахлуване не със сила, а с благост. Раждат се християнството и митраизмът.

Ислямът и Шумер част 1. Към 8 в.пр.н.е в Близкия изток издъхва старата шумерска цивилизация. Една войнствена държава изпъква на преден план в споменатото общество – Асирия. Докато Асирия в предните векове е била в тила на цивилизацията си, бранейки я от външните варвари, към 8 в. пр.н.е обръща оръжието си към свои, и се разширява на запад и изток. На изток включва в границите си варварските племена от Загрос, а на запад анексира две чужди цивилизации – египетската, и сириакската. Последните две жертви са покорени с цената на огромни жертви – цели племена са пленени и разселени из пуснинята. В условията на разюздания асирийски милитаризъм на Саргон и Тиглат Пилезер започват мъките и духовните търсения на близкоизточните народи, които намират своя край с раждането на исляма. Това е търсене, продължило над 1 200 години, често е сменило посоката си, но винаги преследва една обща цел – да прогони нашественика. Асирия в крайна сметка е унищожена от народи, които сама е покорила по-рано, в 606 г. пр.н.е, когато се създава Нововавилонската империя на Новохудоносор. Вавилонците обаче следват асирийския пример и отново депортират покорени народи, като евреите, чак в сърцето на империята си. Асирийските и вавилонските ужаси не свършват, докато не доведат до създаването на вътрешен пролетариат, който философски е еднакъв с елинския. По-късното включване на сириакската цивилизация в елинската води до раждането на християнството на база на юдаизма, сегашното включване на сириаксакта цивилизация в шумеро-вавилонската води до раждането на юдаизма на база на по-стара примитивна религия. Всъщност, християнството и юдаизмът изглежда са философски съвременни и равнозначни в този дух на мисли, защото са реакции на два последователни етапа в живота на две общества. В тези процеси виждаме да излиза парещата дилема за благата и агресивната реакция на поробителя. Цялата последвала история на Близкия изток е лутане между тези две крайности в стремежа да се отблъсне нашественика. Висшата религия на сириакската цивилизация – юдаизмът –се ражда в Сирия към 7 в. пр.н.е като реакция на асирийските произволи и терор, сред еврейските племена, бъхтани на собствен терен от асирийското млатило, и достига зрелост към 6-5 пр.н.е във Вавилон от наследниците на първите, останали без корен. Това е втори опит на еврейството да реагира на насилието чрез религиозно прозрение, след като Мойсей откликва на египетския плен чрез религиозна инициатива. Очевидно е, че при последователните религиозни реакции на сириакския вътрешен пролетариат при включването му първо в шумерската, после в елинската цивилизация, има тесен паралел. В първия случай поробеното общество ражда юдаизма, във втория – християнството. Но отклик на асирийско-вавилонското завоевание идва не само от сириакската цивилизация. Такъв дават и варварските народи от изтока, от Загроските твърдини, които асирийците включват в империята си горе-долу по същото време, когато включват и евреите. Именно под напора на асирийското оръжие Заратустра получава откровенията си. Докато завзетите варвари от Рим намират духовна утеха в религия, открита от близкоизточните им братя, а не правят своя такава, загроските варвари създават маздаима. Очевидно е, че неговото духовно откритие е отклик на асирийското предизвикателство. Така или иначе, зороастризмът и юдаизмът се срещат като равни в тяхната зрялост.

Ами то и сега има македонска нация. Французите например буквално за една нощ прерастват в национална държава и нация. въпрос на формализъм. Напълно е възможно един и същ етнос да формират две различни нации. Примерно китай и тайван, северна и южна корея, една голяма част от арабските държави, словакия и чехия, словения и хърватия и тн. и тн. Предвид това, че нацията е по-висше ниво на самоопределение, имайки вече нация никой не го интересува има ли етнос или не.

Че защо пък да няма македонци. Има и македонци, и македонски език. Нацията е едно изкуствено образувание, плод на политическо решение. След като има държава, има и такава нация, и такъв език, ако решат. Ако следваме твоята логика Глишев, няма да има нито бразилци, нито перуанци, нито аржентинци. Каква е например разликата между боливийците и перуанците - и двата народа смес между инки и испанци? Никаква, но все пак има и боливийци, и перуанци. Въпрос на нация и държава. Македонци не е имало в миналото, но това далеч не означава, че не може да има днес. По нищо не се различават, само дето помаците най-вероятно са потомци на арменци павликяни, докарани тука след 9 век. Доколкото ние сме арменци, то разлика определено няма. Всъщност, ако някой има право за претенции като наследник на траките, това са каракачаните.

Юдеизмът така и не прераства във висша религия, въпреки, че има шанс - когато се развива в условията на универсалната си държава. А тя е Ахеменидска Персия. Християнство и ислям съзряват като висши религии в условията на империи - християнството между 1 и 4 век вече е такова, а ислямът се трансформира от езическа вяра някъде към 9 век. Макар да е трудно да се каже кога точно стават висши религии, това все пак е процес. той се развива, когато определена вяра, често езическа, става в условията на една космополитна многоетническа и многоверска държава синкретична. Това е първото условие една вяра да стане висша - теологически синкретизъм. Няма как да е синкретична, ако е национална религия, защото познава условията само на един народ. Синкретичност се постига само в една мултиетническа държава. Второ, в мултиетническо общество вярата има мултиетническа целева група - учи се да се обръща към много етноси и раси, не към една, каквато е вярата на древна елада и юдаизмът. Трето, ползва всички светски институции на империята, за да израстне - лингуа франка, пътищата, общия календар, големите градове, административното деление и тн. Пето, копира фигурата на императора и законодателството върху собствения си Бог и божествен закон.

Всъщност, не съм съгласен, че ислямът си създава империя. В началото е просто една варварска езическа религия, и на всичко отгоре Омаядите са безразлични към религията. Една към 9-10 век, при Абасидите, ислямът израства като висша универсална религия, 300 години след създаването на империята. Всъщност, империята няма нужда от универсалната религия. Всички институции, услуги, специфики, които една империя има, не са създадени за да обслужват религията, а по-доброто администриране, т.е имат светски задачи. Отделно, почти всички универсални държави възникват без да имат висша религия - като се почне от Шумер и Египет, та се стигне до Рим. Една универсална империя съвсем спокойно може да съществува без да има нужда от висша религия. Но една религия, за да стане висша, обезателно има нужда от империя.