alvassareiro
Потребител-
Брой отговори
10577 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
53
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ alvassareiro
-
Освен обяснението, което дадох по-горе, наистина както каза Южняк, ислямът е религия на агресията. но за тази агресия има конкретна причина, конкретен повод, и конкретен обект. Иначе разпространението на исляма не е така насилствено, както се мисли. Нуждата от държава не е за да го наложи, а да му осигури всички услуги, които една държава осигурява на коя да е висша религия. Да узрее, да израстне.
-
Ами реално погледнато, достатъчно е да видим биографията на Мохамед, за да стане ясно политическата му функция. Той е част от политическото управление на общността си, ръководи армия, участва в гражданска война и тн. Последвалото голямо разделение в арабския свят не се базира на някакви дълбоки онтологични различия в религията, а чисто и просто кой да е наследник и кой не в политическата партия и в управлението на държавата. През цялото това време ислямът първо е една примитивна варварска религия. Той израства като стройна концепция, философия, идеология, много по-късно, към 9-10 век, когато арабите копират римското законодателство в религията си, и прилагат елинската философия в теологията си. Но това се случва поне 200-300 години след като се ражда религията в условията на установения вече Абасидски халифат. второ самите Омаяди са без изключение равнодушни към религията. Всъщност те са едни полуезичници, най-често безразлични, и често враждебни към разпространението на вярата, чийто официални представители са. Основното, което интересува Омаядите, не е религията, а как да задържат властта, и да разширят границите на халифата. то и както друго да очакваме от варварски военни шайки, излезли от пустинята. Коя е основната причина тогава ислямът да стане това, което е? Ами най-вече установяването на Омаядския и Абасидския халифат е съпроводено с включване на огромни неарабски поселения в границите на империята. Това са милиони и милиони бивши християни бивши несториани или бивши зороастрийци. Омаядите дори им се чудят на ентусиазъма. В сърцата на тези неараби бивши християни и зороастрийци обаче гори нов огън. Именно тези хора приспособяват, превеждат чрез собствените си интелектуални схващания грубите и несистемни бръщолевици на Муххамед и ги трансформират в последователните и рафинирани термини на християнската теология и елинска философия. Работата на Омаядите в случая е само да завладяват и да вкючват все повече неараби, които са интелектуално няколко нива над тях, в границите си. След сто години обаче тези неарабски последователи на Муххамед стават достатъчно силни, за да свалят от власт безразличните към религията Омаяди и да издигнат на тяхно място династия, която да съответства на духовните настроения на подкрепящите ги. През 750 г., когато неарабските мюсюлмани поставят на престола политическите врагове на Омаядите, мюсюлманите са незначителна фракциика на фона на цялото население в халифата - около 10 %, горе долу колкото са християните по времето на Константин спрямо цялото население на империята. Това е ключовият момент, в който муавиахите - неарабските мюсюлмани, постигат звездния си час, същите тези, които са считани за по-нисша класа при Омаядите. Всъщност, една от причините Абасидите да свалят Омаядите е именно подкрепата на муавиахите, които са дискриминирани и третирани като по-нисши от Омаядите, поради което подкрепят техните политически врагове. Масовото обръщане към исляма започва най-рано през 9 век, а най-вероятно в началото на 10 век, и още не е завършило през 13 век, когато халифатът се разпада.
-
Всъщност ислямът в самото начало си е чисто политическо движение. Оформя се в стройна религия едва към 9-10 век, когато започва и масовата ислямизация на арабите. Тогава халифатът вече е установен и на практика няма голяма разлика с християнството в Рим. То също възниква малко след като е създадена империята.
-
Романе, напълно трезвен съм. Прави си сметка ако се нафиркам какво ще е....
-
В конкретния случай е така наистина, защото нуждата близкият изток да бъде обединен религиозно, след провала на християнството в тази задача, тлее вече от над 1000 години. Религиозният патос е много по-зрял от държавата. Но иначе невинаги държава и религия имат нужда един от друг, а често са на противоположни позиции. Пример е Рим.
-
Южняк, как смееш да ми се опълчваш открито, на мен, аз който съм безспорен авторитет в областта на хуманитаристиката и студените летни супи в северното полукълбо и части от южното (като о. Света Елена). трябва да знаеш, че ще те предложа за бан пред модераторите, защото ми противоречиш. Или се отричай от всичко, което си писал, и безропотно приеми мойте тези като абсолютна истина. Помисли си. Айде със здраве и друг път на авторитет като мен да не противоречиш, защото ще бъдеш изправен пред съда на историята.
-
големият успех на исляма се дължи отново на факта, че се развива в границите на една огромна надетническа империя - Багдадския халифат. Без него и ислям нямаше да има. Аз неслучайно пуснах сравнение между Ахеменидска Персия и Багдадския халифат. Всъжност, не имприите имат нужда от универсални религии, а универсалните религии задължително се нуждая от империи. Това са физическите граници на универсалността им. Ако държавата е етническа, и религията става етническа. Религията ползва всички импрески служби в свои интерес, и екстраполира атрибутите на владетеля върху собствения си Бог.
-
това е въпрос, чийто отговор е налице. Варварите са създавали читави цивилизации без ролята на църквата и това е закон. Ето ви схемичката. А примитивен народ - Б цивилизация първо поколение - В цивилизация второ поколение - Г цивилизация трето поколение между всяка една от тези буквички има свързващо звено. Звеното между А и Б е самото А, тъй като самият примитивен народ се трансформира в цивилизация често в рамките на едно поколение. Връзката между Б и В са или варвари, които нападат цивилизацията, или собстеният й полотически елит (такава е връзката между маянската и ацтекската цивилизация, както и между шумерската и вавилонската). Връзката между В и Г е винаги църква плюс варвари в по-малка степен. Интересно е обаче, че само когато връзката между Б и В са варвари, връзка между В и Г е Църква.Това също е закон.
-
Това просто не е вярно. Няма данни, че в постиндустриалните общества се работи по-малко, отколкото в индустриалните. Каква е разликата от това да работиш 8 часа в банка или 8 часа да слагаш габърчета. Май в банката работата е доста по-комплексна.
-
Дали обществото е индустриално или постиндустриално не го казват теоретиците, а процентът, с който индустрията участва в БВП. У нас той е 28% спрямо 60 за третичния сектор. Това, че ползваш индустриални стоки не означава, че обществото ти е индустриално.
-
- Това са едни свободни и доста манипулативни интерпретации на изложените корелации, които безспорно са коректни. Първо, количеството не е равно на качество. Атеистичните общества може и да имат негативен демографски баланс, но това се компенсира с много по-високо качество на живота, много по-ниска заболеаваемост, много по-голяма продължителност на живота, много по-висока образованост и тн. Забрави да сложиш една много интересна корелация. Колкото по-висока е религиозността, толкова по-високи са нивата на социална патология - безработица, смъртност, престъпност, необразованост, и каквито още гадости се сетиш. Религиозността води до геноцид, до измиране и мъки. С това ли ще завладее света? Второ, Южняк, не е зле да прочетеш Тофлър. Или който си поискаш друг икономист, за да видиш, че вече няма индустриализирани общества. Сега сме в постиндустриалната епоха. Трето, в света тече активен процес на озападняване, започнал преди около 300-400 години. Макар да има фази, първата от която е фанатичност, идва фазата на по-големите католици от папата, което ще рече, че светът е обречен на озападняване. Което пък освен всичко друго означава и атеизиране и на най-религиозните общества. Няма друг избор, освен ако самите европейци не се обърнат отново към религията.
-
"Религията на Великата майка, любопитно смешение на грубо дивачество и духовни стремежи, е само една от многобройните подобни ориенталски вери, които в последните дни на езичеството се разпространяват в Римската имприя, и пропивайки с чужди идеали за живота евпропейските народи подкопават цялата тъкан на древната цивилизация. Гръцкото и римското общество са изградени върху концеп;ията за подчинение на индивида на общонстта. Това поставя безопасността на общността като върховна цел на поведението над безопасността на индивида в този или другия свят. Обучени от детството си в този неегоистичен идеал, гражданите посвещават живота си в службна в обществото и са готови да се жертват за общото благо. Ако се отклонят от върховната саможертва, никога не им идва на ум друго, освен, че ако постъпят другояче, са постъпили подло, предпочитайки личното си съществуване пред интересите на страната. Всичко това се променя с разпространяването на ориенталските религии, които втълпяват, че общността на душата с Бога и вечното й спасение е единствената цел, за която си струва да се живее, цел, в сравнение с която благосъстоянието и дори съществуването на държавата остават незначителни. Неизбежен резултато от тази себична и неморална доктрина е все повече да изтегля привържениците си далеч от служене на обществото, да посвети мислите си върху собствените си духовни преживявания и да породи у тях презрение към сегашния живот, което те смятат за изпитание и подготовка за под-доброто и вечното. Светецът и отчелникът, презиращи земята и унесени в екстатично съзерцание на небето, стават най-високият идеал на човечеството, заменяйки стария идеал на патриота и героя, който, забравяйки за себе си, живее и е готов да умре за доброто на обществото си. Така центърът на тежестта се измества от сегашния към бъдещия живот, и колкото и да е спечелил другият свят, няма съмнение, че сегашният губи тежко от промяната. Започва общо разлагане на обществото. Връзките на държавата със семейството се разхлабват, структурата на обществото се разтваря в индивидуални елементи и изпада във варварство, защото цивилизацията е възможна само при активното сътрудничество на гражданите и тяхното желание да подчинят личните си интереси на общото благо. Мъжете отказват да бранят държавата си и дори да продължават своя род. Загрижени да спасят собствените си души, те са доволни да оставят материалния свят, който отъждествяват със злото, да загине около тях. Тази мания трае три хиляди години. Връщането към живот на римския закон, на аристотелевата философия, на древното изкуство и литература към края на средните векове отбелязва връщането на Европа към вродените идеали за живота иповедението, към по-здрави по мъжки възгледи за света. Вълната на ориенталското нашествие най-сетне се обръща" Frazer, Sir, J. G, The Golden Bough, part IV, vol. 1 pags 300-301, london 1914 това за Южняка, който би трябвало да знае за какво пише и за какво не Фрейзър, и за КГ, и двамата, които ги мързи да търсят, а ме карат да набирам всичко за техен личен кеф.
-
Не мога да разбера защо моите мисли са толкова популярни като подписи сред драгите съфорумници. Искам обяснение!
-
Аз и друг път съм го казвал, казвам го и сега. Най-важният фактор за появата на универсална висша религия, е универсалната държава. Виж. Арабският халифат от 8-9 век от н.е поразително прилича на Ахеменидска Персия от 6 в. пр.не. Ама поразително. И това, което не се случи при Дарий, стана при халифите. Само че вместо маздаизъм, имаме ислям. Значи, ако Александър не беше повалил Ахеменидите при Гавгамела, маздаизмът щеше да избуи и да обедини духовно целия близък изток, и ислям просто нямаше да има.
-
Не, Япония стана западна, и то много западна, след 1868, с революцията Мейджи. Модерна армия, политически елит, средна класа, парламент, индустрия и тн. След ВСВ й се промени отношението към запада, което е различно, но разюздания японски национализъм е болест, която те прихванаха именно от запада, има си аналог с нацистка Германия това. ти мислиш ли, че ако япония си беше останал феодален шогунат, щеше да развие тоя разюздан национализъм? не, най-малкото защото нямаше да има индустрия, за която да търси суровини. Ами нали това ти казвам. Първите мъченици не са римляни. визирам неримското население в империята.
-
Аз пък мисля, че големият кандидат е именно ахеменидският маздаизъм, защото Ахеменидската импреия има ресурсите на универсална държава, които в сасанидска персия липсват. Освен това при сасанидите маздаизмът е държавна религия, изчерпана от духовно съдържание, обслужваща импреските интереси, и е вид национализъм, както арменския монофизитизъм. При Ахеменидите вярата се приема доброволно, повсеместно, и наред с юдаизма, има потенциал да стане универсална религия, ако се бяха задържали повече време. Защо. защото юдейската представа за Бога, която после влиза в християнството, е копие на ахеменидската представа на земния владетел на ахеменидската империя, не на сасанидската. Нещо такова щеше да стане и с маздаизма.
-
Аспандиат, по 2. Вярно е. Тази реакция е класическа, и обикновено идва първоначално. това е правило почти навсякъде. Херметизирането, търсенето на своето, уникалнотои и тн. го има и в Япония от епохата на шогуната, и в част от евреиството - зелотите - и при фанатизирания ислямски фундаментализъм. И наистина причините за него са точно тези - вид реакция на западната хегемония в областта на оръжие, икономика, световен ред. Но фундаменталистката реакция винаги се проваля. Не можеш да живееш векове наред изолиран. Никога не е ставало така. Може да си фанатик сто, днеста, триста, хиляда години, но винаги прекъсваш. Япония от фанатизирано общество стана по-западна от запада. Турция и тя. Въпрос на време е и арабите да го сторят и да озападнят обществата си до степен, че да се портивопоставят на Запада. Това дори вече е в процес - Тунис и Турция са пионерите. По 1. Под римляни нямам предвид обезателно жителите на Рим, а милионите неримски граждани, които са включени насилствено в империята, и именно сред тях се раждат първите мъченици. Иначе по-начетените и с висок статус търсят утеха във философиите и в закона. Онеправданите тълпи отдолу я търсят в сърцераздирателните религии. Така при първите Бога стои зад закона и му се подчинява, а при вторите Бога повелява закона и го налага. Така или иначе и в двата случая Богът триунфира и над философиите, и над законите, защото цялото общество с всичките му закони просто рухва. не на последно място да не забравяме и варварския натиск, който влива милиони души, по-склонни да вярват в христа, отколкото в неоплатонизма и римския закон. 3. Индуизмът не се ражда от контакт на индия със семитите, а от контакт на индия с александър велики. под елинско влияние древната арийска вяра се трансформира в това, което е хиндуизмът днес.
-
Между друго Аспандиат, много вярно е твърдението ти, и аз съм писал точно за това в други теми, че най-големият кандидат да обедини близкоизточния свят духовно, е маздеизмът, и ако беше победил, нямаше да има нито християнство, нито ислям. Той обаче се проваля поради две причини. Едната я посочи ти. Друга е фактът, че универсалната държава, която е инкубатор на висшата религия, в случая Ахеменидска Персия, не просъществува достатъчно дълго, за да подхрани маздеизма така, както Рим стори с християнството.