alvassareiro

Разбирам какво искаш да кажеш, и го подкрепям в една голяма степен, особено първата част. Във втората част също имаш много важни попадения. Две от големите висши религии днес са абсолютни, не допускат нищо извън себе си, което ги прави много по-различни от предходните езически култове, които, макар и примитивни, са толерантни към други подобни на тях. Това, което описах, е една екстраполация на миналото. Има изключително много паралели, за 5 хиляди години нещата са били циклични, защо да не продължат да бъдат. В същото време има и промяна, зараждат се висши религии, които преди това не ги е имало, което внася неизвестни в уравнението. едно от тези неизвестни е именно фактът, че днес имаме в наличност една висша религия, която древните елини не са имали. когато обществото им почва да се разпада, те първо търсят утех в религията си. Тя обаче е толкова примитивна и лишена от послания, че не дава утеха на измъчените души. Затова тълпата намира упование в новата вяра. Днес обаче тази вяра си остава в наличност. когато цивилизацията ни започне да колабира, ние навярно пак ще потърсим първо утеха в наличното, но няма да намерим онази лишена от смисъл елинска вяра, а християнството. Щом е подействало в аналогична ситуация, защо и в тази да не подейства. Например чернокожото население в САЩ през 60 години намира утеха от гоненията именно в църквата, след като не я намира в примитивните си африкански религии. Ислямът обаче подобно на християнството, е вяра, която освен че е абсолютистка, е и антихристиянска. Той възниква, като отрицание на християнството. В този дух се сблъскваме с пречка пред синкретизацията и сливането на четирите религии. Чисто теоретично тя може да бъде преодоляна чрез реформи и в двете църкви - християнската и исляма. Но и нещо друго - може да се случи, една когато арабският свят претърпи секуларизацията, обхванала нашия Западен. Две общества, които не са нито религиозни, и светски, много по-лесно могат да се интегрират. В момента Запада е все по-малко религиозен и напълно светски. Ислямският свят е сравнително светски и силно религиозен. нека имаме предвид, че той се движи с около 600 години закъснение от нашия, които могат да бъдат наваксани в съвременния свят, но все пак изостава. Но предвид активното озападняване на цялата планета технологически, културно, политически, социално, икономически итн., можем да очакваме, че и арабският свят рано или късно го чака същото - тотална секуларизация и атеизъм. Едва тогава може двете култури да бъдат интегрирани. Отделям такова внимание на исляма, защото другите две религии не са толкова проблемни. Но говорейки за бъдещата световна религия, тя не е избираема, не може да си изберем кое с кое да се смеси. Трябва и ще се смесят и четирите, защото и четирите са част от глобалния свят, и техните последователи имат едни и същи социални, икономически и политически проблеми. това съчетано с интензивните комуникации ще доведе до смесването и на четирите, не на една или две от тях. Тази хибридна религия за която говорим обаче ще се появи навярно в далечното бъдеще. Светската ни цивилизация е родена преди около 300 години и очевидно още е в растеж. Тепърва предстои хипотетично упадъка, който може да продължи хиляди години, както при египтичната. От днешна гледна точка всичко това може да е фантастика, но я го сложи на остта на времето след 2-3 хиляди години. Защо да не се случи.....след като преди 2 хиляди вече е станало. И още един много силен аргумент за новата вяра. И четирите религии имат общи корени. И християнството, и исляма, и будизма и хиндуизма се раждат когато елинската цивилизация има контакт със сириакската, китаичната и индичната. Те са едно и също нещо в различни проявления. След като са тръгнали от едно, защо да не се срещнат пак в едно.

Ник, всъщност това, което питаш, е част от темата ми, но го спестих, за да не отегчавам. В общи линии, има цикличност в живота на цивилизациите. Което ще рече, че всичко, което предстои в бъдещето, вече се е случило.Нека видим какво се е случило, за да определим какво предстои. Християнството като висша религия се заражда в условията на един глобализиран свят - Римската империя. Само в такъв глобален свят е възможно да се роди висша религия - защото има установени общи институции, които църквата просто копира, има един общ език за всички, общ календар, общи мерки, закони, пътища, мегалописи, писменост и тн. Висшата религия черпи енергия от всичко това. Отделно, в такава империя се съчетават най-различни култове. За да оцелее, всяка една висша религия се нуждае от глобална среда. В момента ние също живеем в такъв глобален свят. Той не е така териториално хомогенен, както Рим, но изглежда е достатъчно културно хомогенен. И точно както в Рим, така и в недалечното бъдеще, историята ще се повтори. Четирите висши религии ще се слеят, още повече, че имат общи корени, ще се претопят, и ще възникне една единна обща висша религия, синтез на сегашните, както някога в глобалния римски свят са се слели всевъзможни религии, за да родят християнството.

Циганският въпрос изобщо не се решава с подобни мерки, ей.....

Дендро и Аспандиат, от висотата на светлейшия ми разум, смея се на дребните ви подмятания и непонятни мен шегички.

част 3. Но всъщност има един много по-важен елемент в характера на християнството, отвъд простата функция да участва във възпроизводството на цивилизацията. Защото преди да приемем досегашното твърдение като аксиома, трябва да видим дали правилото може да се приложи универсално, дали винаги и навсякъде във връзките на родство между цивилизациите ще открием църква-гъсеница, между цивилизацията-майка и цивилизацията-наследник. Ако погледнем историите на Близкия изток и Египет, ще открием някаква рудиментарна висша религия под формата на култ към Бог и Богиня, който са роднини. Рудиментарна, защото всички подобни култове – към Тамуз и Ищар, Адонис и Астарте, Атис и Сибелес, Озирис и Ирис, са много близки до култовете към природата – към земята и нейните плодове. И точно тук още веднъж тази висша рудиментарна религия във всичките й варианти запълва празнината там, където се прекъсва приемствеността на светската цивилизация и докато тя е прекъсната. Но ако се вгледаме по-внимателно, ще открием, че този закон не винаги е валиден. Християнството се намесва между нашата модерна цивилизация, родена след 18 век, и гръкоримската, загинала към 3-4 в.н.е. но между гръкоримската и предхождащата я минойска цивилизация не откриваме нищо подобно на висша религия-мост, която да съответства на християнската църква. Ако дадем един оборот зад арийската цивилизация на древна Индия, ще видим, че по бреговете на Инд разцъфтява една аграрна предарийска цивилизация, но между двете няма никаква религия, която да ги свърже. Същото може да се каже за маянската цивилизация и нейния наследния, ацтекската. Няма нищо, нищичко, което да съответства на християнството, исляма, будизма или хиндуизма. Нищо подобно не се открива и между примитивните общества и първите познати цивилизации. Така откриваме, че връзката между висша религия и цивилазация се изменя в зависимост от поколението на цивилизацията, която изследваме. Няма висша религия между примитивните общества и цивилизациите от първо поколение, и има само рудименти на такава между цивилизациите от първо поколение и тези от второ. Наличието на висша религия изглежда е правило само между цивилизациите от второ и тези от трето поколение, и тук и само тук. В резултат на това заключение се налага един трети, алтернативен възглед за религията, точно противоположен на този, който изразихме досега. Според досегашния възглед религиято просто спомага и участва във възпроизводството на светските цивилизации, и противоположното на това означава, че постоянните върхове и падения на светските цивилизации спомагат за развитието на висшите религии. Последователните разпадания и разлагания на цивилизациите биха могли да бъдат стъпала към постигането на по-висши цели в духовен план. Чрез страдание се постига мъдростта е едно от най-старите житейски правила, това се вижда и в новия завет, където Бог наказва този, когото обича. Можем да кажем, че христовите страсти имат своя аналог в митичните страдания на Тамуз и Адонис, на Атис и Озирис, и че страданията христови са кулминация, връхна точка в страданията на човешките души при паденията на няколко последователни светски цивилизации. Самата християнска църква се ражда в духовните мъки, резултат от разложението на гръкоримската цивилизация. Таци църква има своите юдейски и зороастрийски корени, а тези корени покълват, когато преди гръкоримсакта, се разпада сириакската цивилизация от Близкия изток. Царствата на Израел и Юдея са част от множеството държавици, интегриращи сириакската цивилизация, тяхното и преждевременно и окончателно унищожение и краха на всички политически надежди за съществуването им като самостоятелни единици, е причина да се роди юдаизмът и пораждат връхната точка на духовното му изживяване в елегията за страдащия роб. Юдаизмът има и по-дълбок корен, който ни връща още един обород назад към разпадането на египетската цивилизация. Не е ясно дали Мойсей и Авраам са исторически личности, но със сигурност те представляват два последователни исторически етапа на религиозен опит. Авраам получава своята мъдрост и обет към 19-18 в. пр.н.е, когато се разпада старата шумеро-акадска цивилизация, което е най-старият нам момент, в който една светска цивилизация започва да упада. Мойсей пък получава обета си в момента, когато се разпада египетската цивилизация. Тези хора на мъките са предшественици на Христос, и страданията, чрез които спечелват мъдростта си, са аналогични на христовата Голгота. Ако религията е кола, колелетата, които я възнасят на небето, са последователните падения и провали на цивилизациите на земята. Изглежда движението на цивилизациите е повтарящо се и циклично, както повтарящи се са и човешките мъки, докато движението на религиите е една права и непрекъснато възходяща линия. Религията узрява сред тези страдания, и всяка следваща религия е по-мъдра и по-висша от предходните, както доказахме преди малко. Между възходящата линия на религиите и цикличността в живота и смъртта на цивилизациите следователно, има ясна връзка. Ако приемем това заключение, пред нас се открива една изненадваща перспектива на историята. Ако цивилизациите обслужват религията и са й подчинени, ако гръкоримската цивилизация прави услуга на християнството, като го ражда от собствените си смъртни мъки, преди да загине, тогава цивилизациите от трето поколение са едно напразно повторение на тези от второ. Ако вместо религията да обслужда възпроизводството на светската цивилизация, историческата функция на цивилизацията е да спомогне, чрез своите падения, за узряване на религията, и достигане на едно по-високо ниво на духовно прозрение, следователно цивилизациите са изпълнили своята функция, когато са родили една зряла висша религия. Така излиза, че нашата собствена светска цивилизация в най-добрия случай е едно напразно повторение на предходната гръкоримска, а в най-лошия случай – едно болезнено връщане назад по пътя на духовния прогрес. В съвременния свят култът към Левиатан – към народа, държавата и племето като такива, и към човека, е духовно връщане назад, защото това е възкресение на древните племенни религии. Това е чисто идолопоклонничество. Комунизмът също е страница, откъсната от християнството, и зле прочетена. Демокрацията също е друга страница от християството, която, макар и да не е зле прочетена, е покварена, като е извадена от християнския си контекст, и секуларизирана. В наше време всички ние служим на християнски практики като ги лишаваме от християнска вяра и смисъл и така ги превръщаме в идоли. А практика, която не е подкрепена с вяра, се изчерпва.

част 2. Разбира се, в духа на тази статия, ще дадем на Фрейзър същия отговор, който дадохме на Гибън. Християнството не е причина за гибелта на гръкоримската цивилизация, защото нейната гибел започва 500 години преди то да се роди, и причините за тази гибел са вродени, фабрични дефекти, заложени почти генетично. Но Фрейзър е прав в две неща. Първо, вълната на християнството в последните 300 години намалява, и второ, нашата собствена следхристиянска модерна светска цивилизация е от същия порядък, както предхристиянската гръкоримска цивилизация. Това наблюдение ни повежда по един съвсем нов път, по който разкриваме една друга гледна точка за християнството, според която то не е причина за гибелта на цивилизацията, която го ражда, а според която то е в служба на цивилизацията. Според тази нова гледна точка християнството е ларвата, яйцето, гъсеницата, между пеперуда и пеперуда. То е нещо средно, което служи за мост между празнотата, която разделя две светски цивилизации. С две думи, християнската църква се явява част от възпроизводителната система на цивилизациите. Цивилизацията сама по себе си е вид, който се опитва да се възпроизведе, и християнството е изпълнило полезната, но подчинена роля, да роди две нови светски цивилизации, след смъртта на старата. От една страна виждаме във II в.н.е гръкоримската цивилизация в пълен упадък, и след един продължителен интервал, имаме от друга страна към 9 в. н.е на Изток в Романия, и към 13 в. в Западна Европа, раждането на една нова светска цивилизация от следващо поколение. И изследвайки ролята на християнството в този няколковековен период, виждаме, че то е вид гъсеница, която е съхранила ценните,но крехки зачатъци на живот и култура в опасния период между смъртта на едната и раждането на другата цивилизация, за да може те отново да поникнат за нов растеж, когато дойде подходящия момент, като нова светска цивилизация. Този модел се наблюдава и в живота на другите цивилизации, защото е универсален. Ислямът е връзката между древните цивилизации на Иран и Израел и модерните общества на Близкия изток. Хиндуизмът е мост над празнината, която дели древната арийска култура и съвременното индийско общество. Будизмът е връзката между древен Китай и днешното общество. В този контекст, християнството е само една от четирите църкви, които служат за връзка между две светски цивилизации, част от възпроизводителната им система, за да се запази и възпроизведе така този светски вид на обществото.

част 1. За връзката между християнството и цивилизацията има немалко алтернативни възгледи. Един от най-старите и устойчиви е идеята, че християнството разрушава цивилизацията, в която се ражда. Такава е идеята например на Марк Аврелий, доколкото той си дава сметка за присъствието на християнството в своето време и свят. Такава идея застъпва в по-късно време и Гибън. В края на своята история Гибън пише знаменината си фраза: “Описах триунфа на варварството и религията”. Гибън започва разказа си към II в. пр.н.е, насред величественото спокойствие от епохата на Антонините, и в края на дългата история се появява и християнството, и варварството, и двете в съюз разрушават това, което Антонините защитават. Разбира се, замисляш се доста, преди да оспориш Гибън, но в крайна сметка в неговите идеи има едно голямо заблуждение. Гибън тръгва от разбирането, че гръкоримската цивилизация е в своя апогей във времето на Антонините. Естествено, ако приемем това виждане, християнството се ражда тогава, когато империята пада, и едното е философски еднозначно на другото. Всъщност, основната грешка на Гибън е разбирането, че гръкоримската цивилизация започва да упада чак във II в. н.е, и че времето на Антонините от II в. пр.е е апогей на цивилизацията. Всъщност, цивилизацията започва да упада не през II в. .н.е, а в V в. пр.н.е, 700 години по-рано, и упадъкът е причинен не от чужда ръка, а от собствените й недъзи. Дори философиите, които се раждат преди християнството, не са причина за упадъка и смъртта на обществото. Всъщност, философиите се раждат, защото животът на обществото им е започнал да се парализира, да се саморазрушава, защото самата цивилизация се е превърнала в идеал, на който хората се кланят. И раждането на философиите, както и раждането на религиите след това, е нещо, което се е случило, след като цивилизацията е започнала да се разпада. С две думи, философиите и религията са следствие, не причина, от разпада. Когато Гибън гледа Римската империя от времето на Антонините, вижда и себе си, възседнал друг връх на цивилизацията от своето време, и двата върха, разделени от една бездна от варварство. “Ден след смъртта на стария Марк Аврелий, цивилизацията започна да умира. Религията и варварството триунфираха. Това трагично състояние на нещата продължи стотици години и после, няколко поколения преди моето, отново започна на покълва една рационална цивилизация”. Това виждане е изразено още по-остро от Фрейзър в книгата си “Златния клон” от началото на 20 век.

Ако това е основната задача на извънземните, то те не само трябва да бъдат забранени, но и изтребени. Само аз мога да работя в областта на културологията, и е нетърпимо някакви насЕкоми да се навъртат в тая област.

А защо не? да им треснат една яка забрана на тия гадове.

Ако наистина има подобни червеи, тези гадни създания трябва да се изтребят до едно...

Между другото Ник, би ли посочил пак препратката към новата книга на Минков?

И да има извънземни, трябва да се забранят.

Тука трябва да стане ясно, че една огромна част от нещата, за които говорим в областта на праисторията, са само теории, че няма нищо сигурно и ясно все още. Преди около година бях така добър да преведа и представя на аудиторията във форума една от тези теории, която не е моя, а на не помня вече кой университет, и понеже това е форум, всеки е добре дошъл да дискутира по въпроса. Нека припомня на Южняк, че това е форум, и ако не се нарушава добрия тон, всеки има право на мнение, ако желае, нека дискутира, ако не, да не. Нека сега и аз си кажа мнението по темите, които ни се предлагат. Тезите са изключително объркани, хаотични, трудно може да се изведе един генерален извод, непрекъснато летят учени, имена, теории от пусто в празно, и следователно, е изключително трудно да се коментират. В голяма част от темите има манипулативни изводи, подвеждащи заключения и тн. В замяна, когато аз превеждам или пиша тема, има една ясна, точно формулирана, изведена и централна тема, което позволява непрекъснато да бъда нападан.

Тези, които са прецаквали агресивните, са слабите и хилавите. Именно слабостта им ги кара да търсят коопериране, алианси с други като тях. Формация от слаби, за да доминира над няколко силни. А в една такава формация трудно може да има субординация, защото първо членовете й са слаби, и второ им е ясно, че ако се разпадне формацията им, пак стават слаби. Тук чета последните постове и ми се струва, че всичко у човека е заложено генетично. Ами по тази логика и хладилниците са заложени генетично, защото само ние имаме хладилници... Религията и тя била заложена генетично въз основа на практики, които във всички изследвания на религиозността се определят като белег на нерелигиозност...Абе става все по-заплетено, едно голямо мазало....

Защото има нещо странно в този мъж с женско име......

Което може да се облече, може и да се съблече.

Дядо коледа трябва да се забрани!

Железни или не, имаше правила. Явно религията е възприемана в много широк смисъл, дано това не я обслужва в тесния й.

Имам една забележка по отношение на моралния калкулатор и религиозността. Нашият приятел Южняк говори много увлекателно, но на моменти и подвеждащо. Защо пък трябва да допуснем, че религия и морал е едно и също нещо? Всъщност, двете неща могат да съществуват отделно, и да ги продопределят неща отвъд религията. Например аз мога да съм морален без да съм религиозен в християнския смисъл на думата. Както има неморални християни. В същото време моралът, който християнството налага, няма нищо общо с него. Това е морал, възникнал хилядолетия преди самото християнство, морал на мотиката и земеделското общество. В крайн сметка моралът е нещо извън религията, защото тя просто е негов фенотип, проява, и е част от от него, не обратното. Изобщо, тезата, че ако спазваме правила на живот, сме религиозни, ми се вижда манипулативна. В крайна сметка в Блъгария през соца имаше железни правила без да сме религиозни.

Темата е интересна поздрави на автора. Всъщност, струва ми се,че тръгна в две разлчни посоки от 2ра страница насам. От една страна се наложи тезата, че културните различия могат да бъдат генетично обусловени, нещо, за което писах преди години в този форум, базирайки се на изследванията на Хофстеде, учен, който нашият приятел Южняк странно защо не е споменал досега. (предвид факта, че той май за първи път се базира на корелации и статистика в междукултурните си изследвания). От друга страна се форомя тезата за по-висши и по-нисши култури, за ниска и висока култура. Странното тук е, че отново не се споменава името на Тойнби, който поне 60-70 години преди Салинс налага идеята за класификация на културите. В нея той различава три културни нива Примитивни народи Цивилизация Универсална църква Цивилизацията пък има 3 поколения, всяко по-висше от предходните, като забележете, има цивилизации, спрели развитието си, т.е недоразвити, и мъртвородени такива. Струва ми се е време да се концентрираме върху големи имена в науката и да спрем да раздуваме идеите на супер неизвестни техни последователи. За мен досега от цялата тема хм...нищо ново под слънцето. Поздрави.

Напротив, това също е механична имитация. Доказателства колкото искаш, например, че всички велики достижения са открити от единици, другите са прости имитатори.

напротив, обясних ти как става. Има цивилизация, без мнозинството да бъде променено, защото то механично имитира. Айде няма да пиша пак всичко. Примерът с операта се отнася за абсолютно всичко, за което се сетиш. А че нещо е споделено и възприето, нищо не означава. Често главен мотиватор е страхът от наказание.

Емоционалността КГ се обогатява и то страхотно много. Но отново на единици хора. Мнозинството остават непроменени. Доказателство е, че всички велики художествени постижения са лични, не колективни постижения. Един гений и милиарди, който просто го четат. Ти се вклячваш със съзнание, но това включване не променя съществено съзнанинето ти. Най-много да станеш един блед имитатор, нищо повече. Вземи една оперна зала. Мнозинството са там, защото просто е елитно да си на опера. Десетина, или двадесет, изпитват истинска наслада от музиката. Нито един обаче не е на нивото на Верди.

Не е така. Всички тези благини, или ефекти, имат смисъл и се случват, само в симбиоза с другите елементи. Т.е ефектите са външни, изнесени извън всеки елемент, и колкото и да са хубави, те не изменят същността на елемента сама по себе си. Дивакът сам по себе си има абсолютно същите специфики както и цивилизования човек, има същите чувства, смее се, обича и мрази по абсолютно същия начин, разликата следователно не е в него самия, а извън него - в контакта му с други, ефектите са извън него. В примера с компа, безспорно е, че е постижение на единици идеята елементите механически да се сглобят по различен начин, тъй, че системата да стане по-съвършена. Така е и обществото. Има единици хора, които са светлинни години над другите - диваци, и цивилизовани, все тая. Тея единици са пионерите, озарени от някакво видение. Но този процес не се случва на всеки. Затова всички трябва да имитират чисто механично пионерите. Така обществото расте, осъвършенства се, става по-висше, по-високо, без мнозинството му да е станало също такова. Това е същностен елемент от растежа на цивилизацията - милиардите тълпи в нея просто механично имитират един-двама пионери в нещо, но никога не ги достигат. Това се нарича мимикрия. Така е възможно цивилизацията да расте, но този растеж няма същия ефект върху нейните индивиди. Например Едисън е измислил тока. Той е пионер. но днес милиарди хора нямат никаква представа как действа тока. Просто натискат едно нещо и тока светва. Едни бледи и прости имитатори, но колко от тях са като първия? Форд е измислил колата. Но днес милиарди хора сядат в нея и нямат никаква представа как действа. Просто натискат един педал и готово. Едни бледи имитатори. Опера, изкуство, все така действа. Има един гениален творец, и милиарди имитатори, който гледат картините, без да вникват в тях, само защото е елитно да ги гледаш. Колумб е минал океана с каравела. Колко хора са сторили същото - единици. Милиони днес изминават същия път с луксозни лайнери, но не могат да се сравнят с Колумб, нали.... Примерно бях болен от болест, която преди 50 години е убивала. Един човек е измислил лек за нея. Аз гълтам едно хапче и съм кукуряк, без изобщо да знам как и защо. Просто съм един имитатор. Ето как цивилизацията расте, а човекът не.

Това, което загатва Кухулин, клони към класическата тойнбианска теория, само ще добавя два фундаментални аспекти - сблъсквайки се с нови предизвикателства, цивилизацията расте чрез диференциация, и самоопределение. Първото е свързано с второто. Самоопределение ще рече, че с течение на времето предизвикателствата, които изникват, са все повече идващи от вътре, плод на предходни решения, а не външни, т.е цивилизацията започва все повече да определея себе си, да зависи от себе си, не от външни фактори. Второто - диференциация, ще рече, че тъй като предизвикателствата са все повече идващи от нея, те са все по-специфични, особени, в резултат цивилизацията става ясно определима спрямо другите по най-елементарни черти, като керамика, архитектура, дрехи и тн. Това очевидно е процес на осложняване, на растеж. Но проблем. Това съвсем не значи, че и човекът е подложен на същия процес. Всъщност, и жителите на най-развитите цивилизации си остават диваци. Защо? Защо процесите в едно общество не задължително засягат неговите индивиди по аналогия? Защото обществото-цивилизацията е система от отделни хора. Всяка система има свойства, различни от тези на отделните й елементи. Елементите, взети поотделно, не дават съвкупните характеристики и свойства на системата. Примерно един супер съвършен компютър, висока култура както казва тавариш КГ. Съставен от чипове и кабели. Ако го разглобим и извадим чиповете, те са си просто едни обикновени чипове и нищо друго, нямат характеристиките на компа, нищо, че го изглаждат. Мисля, че съм ясен защо не може автоматично да пренясяме белези на обществото върху отделните му членове.