alvassareiro

Най-общо, обяснянието на процесите, за които говорим, не са толкова етнически, колкото исторически. Византия успешно възкресява тоталитарната римска държава, защото първо има икономическата база за това, т.е тя е икономически и териториално и демографски способна да понесе този товар. Освен това Византия има две стари институции - постоянна армия и граждански служби, нещо непознато в западна европа до 15 век, които са пружините на тоталитарната държава. Не е причината в етноса. Защото същите тези гали и франки бяха част от една империя по-рано, но по-късно не съумяха да я възкресят и поддържат успешно. Икономически и социални са причините тук. например липсата на постоянна армия в империята на Карл Велики го кара да прибегне към едно ново средство - феодалната организация, нещо, което белязва европа през цялото средновековие.

Тези процеси, за които говориш, се обясняват с факта, че западноевропейските държави още от началото си са национални, за разлика от византия и русия, които са универсални многонационални империи, а в такива структури местното, спечифичното е опасно да се поощрява.

Османците назначават рая от покорените народи да им въртят политиката и армията и търговията. А Галия има примера, но няма опита. Ако търсим тук етнокултурна връзка, трябва да обясним каква е тя между гърци и руси примерно?

Карл не успавя, защото Галия няма юридическия и административния опит, който има Византия.

Противно на една голяма част от нещата, които съм писал досега, тук ще кажа, че етнокултурният фактор не играе такава голяма роля. Все пак един цезаропапистки модел, създаден от гърци, е приет и приложен също така успешно от руси, които нямат нищо общо гететично, етнолингвистично и тн. Причините за фаталния успех на Лъв Сириец и на Русия от 15 век и за щастливия неуспех на Шарлмань не са толкова етнически, колкото практически - липсата на бюрократичен апарат на запад, националният характер на повечето западни средновековни държави и тн. все неща, които Аспандиат обясни много добре.

Ама КГ то е завършено бре. Какво повече да си изцъкам от пръстите....

Само че това са напластявания, горни дрехи, под които остава непроменено първичното. Нищо не се губи. Съвременният туризъм например се възприема като заместител на номадството. А ловът в гората се заменя с друг вид лов, варианти много. За ролята на първичното и подсъзнателното много е писано. КГ при желание да се обърне към един чичко, наречен Фройд.

Мерси Дендро, ще разчепкаме византийските комунисти.

Е как, точно обратното е. това е втори опит Русия да се озападни контролирано. Приема една идея, родена на запад, която на всичко отгоре я индустриализира насилствено. Мирише на запад, не на изток. Ами КГ, точно индустриализацията е в основата на модерния запад. А тя пък, индустриализацията, води след себе си тотални промени в цялото общество, политически, социални, та и културни. Самата индустриализация налага съвсем нова градска култура, нов тип транспорт, нов тип семейство, нов тип собственост, нов тип морал, нов тип пазар, нов тип политическа организация, анов тип армия, нов тип икономика, абе всичко, което е ЗАПАДНО. Изобщо, две са фундаментите на съвременния запад - индустриализация и демокрация. Всичко останало, което го има и се е случило, е резултат от двете и от въздействията им върху старите институции. Русия, понеже решава да се озападни контролирано, приема едното, но не и другото. И точно тука е разковничето. Не може ти контролирано да се индустриализираш, защото искаш просто модерни оръжия и нищо друго, без това да повлече след себе си всички тези ефекти, които изброих. Затова всяка една незападна държава, която почва да се озападнява контролирано, завършва с революция и тотално озападняване - от Турция до Япония та през Русия.

Затова казах, че в голяма си част протестантските църкви нямат глава, дори духовен такъв. С много малки изключения.

Напротив на твойто напротив.

В случая с протестантството нещата не стоят точно така. Първо, протестантството е една реформация, досто плодоносна на старите концепции, второ в една голяма част простестанските църкви нямат духовен глава, трето те избувяват във време, когато държавата вече не се интересува от църковните дела. В този случай това е едно нагаждане на църквата към местни специфични особености, и е акт на творчество, не на подчиненост, както е в православния свят. Дори и в най-тежките случаи на попадане на протестантска цълква под светска власт, тази незападна цезаропапистка концепция е олекотена от традиционната независимост на местната църква от властта, просто властта не й се бърка.

Да, съвсем точни допълнения.

Много добре Аспандиат, нямам възражения.

Част 4. Само Русия успява да се спаси от този катаклизъм поради географската си отдалеченост, и така последният, приел византийското православие, оцелява, за да се превърне в наследник на Византия. В дългата си борба за оцеляване от посегателствата на поляци и шведи, литовци и французи, русите намират спасение в политическата институция, която е бичът на византийския свят. Смятат, че единствен шанс да оцелеят е да концентрират свръх власт и така създават за себе си руска версия на византийската тоталитарна държава. Московското княжество елабораторията за този политически експеримент и под негово ръководство дузина слаби княжества се консолидират в една имперска сила. На тази московска политическа сграда на два пъти й се сменя фасадата – веднъж от Петър Велики и дваж от Ленин, но стуктурата си остава непокътната и СССР от 20 век, както и Московското княжество от 14 век пресъзват най-ярките черти на византийската средновековна държава. В тази държава Църквата, било тя християнска, или пък марксистка, важното е да приеме да бъде инструмент на светското правителство. Спорът между Троцки, който вижда в държавата инструмент за разпространение на комунизма по света, и Сталин, който вижда в комунизма инструмент за разпространение на държавните интереси по света имат своя аналог със споровете между Йоан Златоуст с императрица Евдохия или на теодор Студит с Константин VI. В съвременния съветски свят, както и в средновековието, победата е на светската власт, в контраст със Запада, където Църквата спечели битката между папа Грегорий VII и ХенриIV или между папа Инокентий IV и Фредерик II.

Част 3. Империи като Рим или Китай, които налагат мир след векове на войни, владеят съзнанието на съвременниците си толкова силно, че не могат да си представят живота без тях или да си въобразят, че тези бюрократични машинарии може да загинат. Когато загива Римската империя съвременниците й не могат да приемат лесно тази смърт и се опитват, при първа възможност, да нагодят реалността към фантазиите си, и да извикат от смъртта духа на загиналата империя. На Запад опитът на Карл Велики за политически ренесанс на Римската империя е един щастлив провал, докато на Изток византийската реставрация на Лъв Исавър е фатален успех. Най-важната последица от това възкресяване на Римската империя 400 години след смъртта й на изток е, че православната църква бива подчинена на Държавата, така, както е било в Римската империя преди това. В езическия гръкоримски свят, религията заема една много интимна ниша в живота на светското общество. Когато римската власт сключва договор с християнската църква, изглежда очаква църквата да заеме същата подчинена и зависима позоция, която е имало официалното езичество спрямо имперското правителство, и в гръцката част на империята в следващите 300 години след легализацията тази надежда изглежда се реализира с успех, както доказва житието на Йоан Златоуст, след като спори с импреатрица Евдохия, или пък папа Вергилий, след като пада в немилост пред Юстиниан. Въпреки това Църквата успешно успява да избегне имперксата клетка с разпадането на самата империя на Запад. На Запад църквата се задържа относително независима от държавата и в някои случаи дори упръжнява влияние върху нея. Във византийския свят обаче успешното възкресяване на Империята от 8 век лишава православната църква от свободата, но тя не влиза в клетката без борба и борбата трае почти 200 години, докато накрая Църквата не се превръща в просто една институция и придатък на империята по религиозните въпроси. А една държава, която е подчинила църквата и я е свела до тази контролирана позиция на подчинение е Тоталитарна държава, дотолкова, доколкото държавата е установила контрол над всички аспекти от живота на своите поданици. Да повторя. Византийската империя е тоталитарна държава, и светска в същото време. Византийската средновековна тоталитарна държава причинява катастрофални ефекти върху развитието на цялата цивилизация. Възкресената универсална държава е призрак, който хвърля сянка, парализира и смазва обществото, което я е извикало. Огромните възможности на византийската цивилизация, който Византийската тоталитарна държава смазва тотално, могат да се видят в региони, където властта на тази държава не достига, или във времената след рухването на тази държава. Геният на Ел Греко, западните градове републики, свободните университети, папската държава, свободната търговия, Магна харта – всичко това са феномени, които институцията на византийската тоталитарна държава не само смазва под железната си ризница, но и повлича цялата цивилизация към преждевременен колапс. Политическата зависимост на вселенския патриарх от василевса се явавя сериозна дилема пред всеки езически владетел, дръзнал да приеме православието. Ако стане религиозен поданик на патриарха, идниректно се поставя под пилитическа зависимост от Византия. Ако защити политическия си суверинитет, поставяйки собствен патриарх на трона, който да му е верен, се обявява, негласно, за равен на василевса, позиция, нетърпима за Византия. Тази дилема не е толкова тежка за княз Владимир и наследниците му поради географската отдалеченост на Русия, но притеснява владетелите на България, която лежи на прага на Василия Румикон. И когато България приема православието след кратък флирт с Рим, се оказва, че светът е тесен за една православна гръцка Византийска империя и една православна славянска българска държава. Резултатът от това е, че отношенията между двете страни след християнизацията на България не само не се подобряват, както би станало, ако България и Византия бяха две католически западни държави, ами се влошават и избиват в една 50 годишна война, която завършва със завладяването на България и която нанася такива жестоки рани в победителя, че той отстъпва до края на 11 век пред франки и турци.

Стинка, чети повече и пиши по-малко. Съвет от мен.

Част 2. Нека видим по-подробно това византийско наследство в Русия и как то се отразява в маркскистката идеология. Връщайки се назад към Византийската империя, две отлики се набиват на очи - Византия е винаги права, Западът греши - И институцията на тоталитарната държава Зародишът на вярването, че гърците са винаги прави се крие във време, когато се намират в една изключително неизгодна позиция. След като са превърнали в хаос политическия си живот в предходните векове, най-накрая гръцкият свят намира мир и покой, наложен му от Рим. За гърците Римската империя е от жизненоважна необходимост, и в същото време е непоносима обида за гордостта им. Намират изход от това противоречие, като превръщат римската империя в нещо гръцко. По времето на Антонините, гърците философи чертаят империята като практично приложение на царството на платоническия цар-философ, докато други гърци заемат високи административни постове. След прехвърлянето на центъра на империя на Изток и след падането на Запада, Римската империя оцелява в елинизираните си източни провинции, а по времето на папа Григорий Велики гръцкият Рим – константинопол – е център на вселената. Когато гръцката езическа култура е на мода, гърците с гордост се наричат елини. Когато се променят модите и елинизмът отново става символ на езичество, гърците пак стават ромеи – наследници на гръцката християнска империя. Защото не е важно как се зоват, важното е, че гъркът винаги има право. Православният грък в този ред на мисли продължава да създава проблеми на Западното християнство. Западът е обявен за еретичен, защото гърците винаги имат право, но това опасно теологично дамгосване се случва на фона на първите политически борби между изтока и запада за влияние в европа. Тези политически борби между Рим и Константинопол, които имат своя аналог с борбата между СССР и САЩ, са за политическо и ребигиозно влияние в огромния териториален вакум между двата центъра. Към коя от двете християнски църкви езичникът славянин да потърси спасение. Разумът говори да се обърне към тази църква, която е географски най-далечна, и така политически по-безопасна. И така моравците, в борбата си с немското духовенство, се обръщат към Константинопол, докато българите, борейки се с Византия, се обръщат към Рим, по същия начин по който Гърция и Турция, които са пред вратите на СССР, през Студената война са със САЩ, не със СССР. И започва борбата за средна и югоизточна европа между Рим и Константинопол, и залозите са толкова високи, че почти неминуемо е враждата да премине в разрив. И първата схизма на Фосий е само теологичен параван на тези борби, докато не са пресъснати неочаквано от инвазията на унгарци. Та когато тази езическа орда се установява на Дунав в края на 9 век, двете християнски църкви отново удобно остават географски разделени. Но когато унгарците приемат римокатолицизма през 10 век, старата вражда се разгаря отново с по-голяма страст и приключва с Великата схизма. И после византийската гордост претърпява една ужасна поредица от обрати. Франките от запад и турците от изток забиват нокти в гръцкия свят, докато вътрешността на Рус, около Москва, е единствената православна земя, която не губи политическата си независимост. Земята-майка на цивилизацията – Мала Азия и Балканите са окончателно завзети и през 1453 г. гърците трябва да направят един жесток избор между робии – и гърците от 15тия век енергично и без да му мислят много отхвърлят съюза със западните еретици и съзнателно избират мюсюлманското владичество като по-малкото зло. По-добре в Константинопол да се развява тюрбанът на Мохамед, отколкото папската тиара. Защо пада византийският Константинопол, и защо успява византийската москва? Отговорът на този въпрос се крие в причудливата институция на византийската тоталитарна държава.

Византия и комунизмът част 1. Когато през 1917 г. болшевиките взимат властта в Русия, изглежда са скъсали окончателно с миналото. Марксизмът изглежда в Русия е един нов епизод от историята на страната, по същия начин, по който Петър велики отваря нова страница около 200 години по-рано. И в единия, и в другия случай господа, новото идва от Запад. Ако тези прояви на озападняване н Русия са спонтанни и естествени, бихме могли лесно да ги възприемем като изходни точки на нещо наистина ново. Но в двата цитирани случая, Русия на Петър, и Русия на Ленин, озападняването доброволно ли е, или е насилствено? Най-кратко казано, в продължение на над 1000 години Русия не е част от Запада, а принадлежи към една различна, самостоятелна, отделна цивилизация – византийската, или православната, наричайте я както искате. Тази цивилизация произхожда от гръкоримската, както и Западната, но е различна от нея. Руските членове на православната цивилизация винаги са били жертва на агресии и посегателства от страна на Запада и винаги са оказвали огромна съпротива от опитите да бъдат покорени и асимилирани на сила от запада. За да се спасят от завладяване и асимилиране от Запада, русите на няколко пъти са принудени да овладеят западната техника. Това се е случвало поне два пъти в историята. Първият път го прави Петър Велики, вторият го правят болшевиките. Усилието трябва да се повтори, защото от Петър до ПСВ западната техника се е развила и Русия отново изостава. Докато Петър трябва просто да овладее западното корабостроителство, архитектура, военна организация и бръснато лице, болшевиките имат по-тежката задача да поставят за кратко време Русия на едно ниво с достиженията на индустриалната революция на Запад. И едва постигнали това, отново към 1947 г. Западът е с едни гърди напред, разполагайки с атомна бомба.... Така Русия стои пред една дилема. За да се спаси от западните домогвания и да не бъде напълно завладяна и асимилирана от Запада, Русия решава на два пъти да се озападни доброволно, контролирано, за да бъде на едно ниво със Запада, и да поддържа този неприятен процес в определени граници. Това е един вид политическа хомеопатия – приема на малки контролирани дози болестта, за да добие съпротивителни сили срещу нея и да я победи. Но тук изниква един въпрос – възможно ли е да се озападниш само частично, без това да доведе с малки стъпки до пълното ти озападняване?. Все пак политиката не е медицина. Ако погледнем ретроспективно отношенията между Русия и Запада, ще видим, че в пордължение на 1000 години Русия постоянно е обект на нападения и атака от страна на Запада. През 14 век латвийци и поляци католици – анексират части от руския запад, пез 17 век полски агресори достигат Москва и са отблъснати с цената на огромни усилия, докато в същото време шведите превземат руското балтийско крайбрежие. После Наполеон повтаря подвига на поляците, немците нахлуват в украйна през ПСВ, и достигат Волга и Кавказ през ВСВ. Всичко това изглежда, че русите по-често са били жертва на аграсия, а агресорът е Западът. Всъщност русите винаги са провокирали западната враждебност, като доброволно, съзнателно и налудничаво са се вкопчили в една чужда цивилизация и до болшевишката революция – Великата Октомврийска Социалистическа революция – белегът на антихриста в западни очи е православието. Русия избира парвославието съзнателно в края на 10 век и след превземането на Константинопол от турците Московското княжество, което вече се е превърнало в точка на прегрупиране на православните сили срещу мюсюлмани и католици, си присвоява и то в пълно съзнание, византийското наследство. След династическия брак между Иван III и Зоя Палеологина, коронацията на Иван грозни за цар, идва и окончателната стъпка от 1589, когато вселенският патриарх на Константинопол, слуга на турската власт, признава автокефалността на московския патриарх. От този момент на сетне Руската православна църква става най-важната и силна паравославна църква в света, не само защото е най-многолюдната, но и защото е единствената, която се радва на финансовата, политическата, икономическата и културната покрепа на силна независима държава. Така Русия след 1453 се превръща в единствената православна държава, която не е владяна от мюсюлмани. Турското превземане на Константинопол е отмъстено от Иван Грозни, който измъква Казан под носа на татарите век по-късно и всичко това е осъзнато като възкръсване на Византийската империя. Дотук всичко ясно. Сега ще кажа нещо ново и уникално. Приемайки така, съзнателно и умишлено, византийското наследство, русите приемат и византийското отношение към Запада и това има огромни последици не само до ВОСР, но и след нея. Това византийско отношение към Западна Европа е просто и ясно – отношение на студено високомерие, пренебрежение, отрицание, Запада винаги греши, той е еретичен, корумпиран и упадъчен, а от друга страна ние – византийците и респ. русите – сме богопомазан народ, пазители на уникални ценности, Света земя на православието и комунизма. Очевидно е, че това възприемане на православието и на съдбоносната предопределеност, което Русия наследява от Византия, има своето силно отражение в комунистическия режим, по същия начин, по който то присъства и в православния режим преди него. Това руско възприемане за себе си и за Запада, наследено от Византия, почива на два пункта: - Западът е лош, грешен, еретичен и упадъчен - Ние сме богоизбран народ, Свешенная Рус, пазителка на уникални цивилизационни ценности, било то православни, било то комунистически. Марксизмът е една западна идея, която обаче осъжда дефектите на Западната цивилизация, и затова има почва в Русия по два пункта – - От една страна е съвсем в духа на руската политическа хомеопатия – да се озападним контролирано, за да се опазим от запада От друга страна точно затова е възможно един руснак от 20 век, чийто баща е бил един заклет славянофил от края на 19 век и чийто дядо е бил набожен православен от началото на 19 век, да бъде убеден марксист, без това по никакъв начин да промени неговото традиционно отношение към Запада. Защото и за марксиста руснак, и за славянофила руснак, и за православния руснак, Русия е Свешенная Рус, земя богоизбрана и предопределена от съдбата за нещо велико, а Западът е все така еретичен, грешен, сбъркан, покварен и упадъчен. Така комунизмът е една западна вяра, която само подкрепя традиционното руско отношение към Запада, а в същото време помага на правителството да индустриализира страната, и е с един удар два заека.

Озападняването на Русия не е причина за комунизма, а комунизмът е елемент от озападняването й.

Сега, имам още две допълнения. Първо. Вярно е, че комунистическата идеология възниква първо в западна европа, отразява слабостите на господстващата към момента социално-икономическа реалност именно на запад, явява се реакция на тази западна реалност и така по същество, философски, онтологически, същностно, комунизмът е една чисто западна идеология и философия. Но тази философия по различно стечение на обстоятелствата не успя да се утвърди на Запад и се измести леко на изток. Но ако комунизмът беше триунфирал в Германия, Франция или Англия след ПСВ мисля, тази дискусия сега щеше да бъде напълно излишна. Но друго искам да кажа. След като се утвърди географски в Русия, комунизмът претърпява някои изменения, корекции и то до известна степен същностни. Но тези руски изменения нямат нищо общо с изтока. В комунистическата идеология просто намери отражение православният цезаропапистки модел на отношение Държава-идеология, който чисто и просто руснаците пренесоха от православната църква върху комунизма. Така Държавата зае доминантна роля над комунизма по същия начин, по който заемаше такава роля над православието, и комунизмът се превърна в чисто и просто един руски национализъм, чрез който СССР защитаваше собствените си национални и икономически интереси по света - по същия начин, по който хан Борис се е страхувал, че чрез православието Византия ще осъществява собствените си политически итнетереси у нас. И точно в това е епичната битка между Сталин и Троцки. Троцки заема една папистка позиция, идеята, че комунизмът трябва да стои над теснонационалните интереси. Сталин защитава цезаропаписткия модел, при който Държавата стои над партията, и партията е проводник на националните интереси. И този цезаропапистки модел е руският принос в комунистическата идеология. И още нещо. Когато Русия приема комунизма, от 200 години тя не е източна държава, а е в активен процес на озападняване, модернизиране, започнал от времето на Перър Велики, и е една от силните европейски, не азиатски държави на времето си, чийто политически и градски елит по нищо не остъпва на западния. точно части от този елит по-късно възприеха комунистическите идеи пак през западната, не през източната призма, защото просот ги възпримеаха като ново ниво в същия този процес на озападняване на държавата.

разбира се, че са важни носителите на идеите, не мястото на възникването им, макар, че едното често е свързано с другото. Та бащите на комунизма не са монголци и корейци, а немски евреи, а техните наследници в русия са представители на руската средна класа, интелигенция, образована на запад, не на изток. Комунизмът в този смисъл е пропит с западни идеи, не с източни. Да попитам, ако християнството триунфира на Филипините, това означава ли, че е филипинска идеология? Аспандиат, бъркаш нещо. аналогията ми е между исляма и комунизма в стоенето им спрямо християнството и капитализма, не между комунизъм и християнство, макар, че в есхатологичен план има много общи неща тук.

Няма доказателства, че същността на човека се променя. Има доказателства за противното. Така че, не се променя.

КГ, ти си усещам значи. Ей, трябва да се засрамиш инак историята ще те осъди да знаеш.

Кой е този модератор, който се кефи на тия работи, я да го видя?