alvassareiro

Представите ти КГ за класа са силно повлияни от марксистката идеология, която не виждам смисъл да я коментирам тук. Именно бедните държави формират определен тип класа в съвременния озападняващ се свят. Всъщност, има един много точен критерий за това има ли или няма класи. КГ да се сети сам.

Вижте сега, паранормални явления има, около нас са, навярно има и чудовища. Само че трябва да се отнасяме достатъчно сериозно към тази проблематика и да анализираме нещата, преди да им лепим етикети свръхестествено. Примерно вчера като се прибирах по тъмно във входа, понеже нямаме лампа, на стълбите срещнах чупакабра. При по-внимателно вглеждане се оказа баба Величка от 3тия етаж.

В най-добрия случай народът се радва на някакво представителство, но това не го прави личен. Милиардите обикновени хора си остават анонимни. Има илюзия само, че класи няма. Както казах, класите са белег на цивилизацията, нейна болест, и докато има цивилизация, ще има и класи, и структури. Ако говорим за западна европа и америка, твърдението ти, КГ, че няма класи, би било донякъде вярно, но и това е само илюзия. Тя почива на факта, че средната класа в развитите общества се е разширила до такава степен, че създава усещането за безкласово общество, а от друга страна демокрацията позволява равен достъп до властта на всички. Но както казах, това е просто измамна илюзия за безкласовост, и е ограничена само до развитите страни. Поради факта, че милиарди представители от всички континенти се вляха в западната цивилизация, класовото деление и конфликт е по-дълбок от всякога. Кажи на бедните камерунци, индийските селяни или фабричните работници от китай и корея, че класи няма.

КГ, не разбрах какво точно какво искаш да кажеш, затова ще отбележа единственото, което разбрах. Ти можеш да ги наречеш както си искаш, но групите в цялото им разнообразие и варианти са си класи или подкласови деления на класите. Най-общото деление в цивилизацията ни по признак класа е елит от всякакъв вид - икономически, попилитически итн. и пролетариат, демек огромни тълпи безлични хора. Това деление се задълбочава при съвременните процеси на озападняване на целия свят, защото в пролетариата на западния свят се вливат пролетариати от цял свят. Въпросът не е да нямаш. Въпросът е всички да имат КГ.

Естествено, че условията са различни. Това е смисълът на цялата тема. А на ниво човечество засега не можем да сме така категорични, все пак човечеството усилено се озападнява, и това, което правят пионерите на Запад, идва с няколко века закъснение на изток, но дойде ли, Изтокът изпреварва Запада.

Западът направи революционна крачка към изчезване на институцията на войната. Война между Германия и Франция днес и в бъдеще е невъзможна. Това е сериозен напредък, нещо, което само преди 60 години беше от своя страна невъзможно.

Че какво му й е лошото на ляворастията? виж, за дяснорастията в науката, която е не по-малко пагубна обаче никой не говори. Явно на кой както му е изгодно.

Част 4. Влияние на технологичния прогрес върху класите и класовия конфликт. Безкласово общество Когато гледаме постиженията на предишните общества, пирамидите в Гиза или Партенона, дворците на Луи или Шонбрун, в съзнанието ни назрява един конфликт. От една страна изпитваме задоволство и наслада от триунфа на човешкото изкуство и гений, от друга страна морално осъждаме човешката цена, на която са били постигнати, т.е непоносимите физически усилия, несправедливо наложени над мнозина, само за да се създадат тези прекрасни цветя на цивилизацията, които после ще се ползват единствено от едно привилегировано малцинсто на елита. В последните 7 хиляди години елитът на цивилизацията е крадял от своите роби тяхната част от облагите на колективната работа. Моралната грозота на несправедливия акт на екнпоатация и ограбване засенчва естетическата красота от постигнатото. И още по интересно е, че робите, т.е народът, е приемал това положение за даденост, и едва сега е тръгнал да призовава за социална справедливост. На какво се дължи тази радикална промяна? Отговорът на този въпрос е ключов за цялата тема. Ако погледнем какво е различното между всичси предходни цивилизации и нашата, то навярно е причината за тази промяна. А кое е то? Ами бурното развитие на технологиите и науката, на техническия прогрес в модерния свят, който може би има своите аналози в миналото, но няма аналог по обхват и размери. И ето ключовия въпрос. Как бурното технологично развитие събужда социалната съвест на огромното безлично мнозинство и го кара да призовава за социална справедливост, изопвайки социалния конфликт до крайност и изменяйко посоката му? В цялата досегашна история елитът е давал едно просто оправдание за тази социална несправедлост, оправдание, което пък народът винаги е приемал за чиста монета и така е успокоявал и приспивал социалната си съвест. Трябва да изберем – казва елитът – или благата на цивилизацията да се ползват от едно малцинство, т.е от нас, или никой да не ги ползва и така да се изгубят завинаги, поради ограничените технически вазможности. Нашите технически възможност са силно ограничени. Имаме определен запас мускулна сила и поределен брой хора, и определени инстументи и съоръжения, достатъчни, за да се произведе определено количество от едно благо, но не повече. При тези технически ограничения ако ние, елитът, трябва да се откажем да потребяваме тези блага, защото вие, народът, не може да ги притежавате, понеже са ограничени като бройка, то тези блага изобщо ще се изгубят за идните поколения. И това решение не е в наша полза в краткотраен план, но не е и във ваша полза в дългосрочен. Всъщност, ние, елитът, не се радваме на тези блага единствено за наше собствено удоволствие. Защото, когато, ние, елитът, се радваме на благата на цивилизацията за ваша сметка, така ние ги запазваме за идните поколение на цялата човешка раса. Само че, това извинение, което действаше успешно до към края на 18 век, беше напълно дисквалифицирано в последните 50-60 години. Защото то почива на ограничените технически възможности. При тяхното неимоверно нарастване, извинението губи валидност в геометрична пропорция. Едно общество, което вече може да произвежда в огромни количества почти всички блага на цивилизацията, по никакъв начин не може да търпи неравномерното разпределение на тези блага по света, докато не намери някакво ново резонно обяснение и извинение на това неравномерно разпределение, защото старото вече не върши работа. Докато това не стане, човешката съвест ще кънти за социална справедливост, защото се извършва нещо несправедливо, за което или няма извинение, или извинението е абсурдно. С други думи, мощното технологично развитие на модерния Запад вложи мощен устрем в икономическото производство, което пък от своя страна направи обичайната досега социална несправедливост да изглежда поправима, а така я превърна в нетърпима. Така решенията са две. Или намираме ново извинение за неравномерното разпределение на блага, или елиминираме изобщо класите и ставаме едно безкласово общество с относително равномерно разпределение на блага, които обаче стават все по-малко и все по-ценни – като храна и вода – в един свят с нарастващо население. Бомбата, която е заложена тук продължава да тиктака, и проблемът с класовото разделение ще става все по сериозен, до степен, че следващата война ще бъде с безпрецедентна жестокост за блага като вода или храна. И това, което не унищожиха комунизмът и капитализмът в смъртната си схватка, ще унищожи класовия конфликт в борбата за физическо оцеляване.

Част трета. Специфика на класовия конфликт. Влияние на технологичния прогрес върху класите и класовия конфликт. Класите са белег на цивилизацията като вид общество. В примитивните общества на предцивилизационно ниво или няма класово деление, или е в една зачатъчна форма, но най-важното – липсва класов конфликт. Класовият конфликт, конфликтът между класите, е причина за разпадането на десетки цивилизации. Въпреки това съществува една съществена отлика между Западната цивилизация и нейните предшественици по света именно по този пункт. И тя се корени в генезиса на класовия конфрикт. Във всички предходни цивилизации пръв елитът посяга на народа и става инициатор на антагонизма по между им. В стремежът си елитът, който в началото е бил стълб, основа на обществото и негова пътеводна светлина, да запази привилегиите, позициите и уважението си, от една страна, и поради факта, че се е идолизирал, издигнал в институция и така загубил творческата си сила, от друга, и в резултат неспособен вече да решава проблемите на обществото, се превръща в доминиращ, като заменя харизмата със сила като средство за подчинение на пролетариата. Именно промяната в отношенията между елит и народ от уважение и възхищение в страх и насилие са всъщност границата, която веднъж премината, води обществото към гибел, защото чертае социална бездна безду тези две класи. И инициатор на този акт на враждебност в предходните цивилизации досега винаги е бил елитът, който посяга на пролетариата. В съвременното модерно общество обаче отношенията са обратни. Народът, пролетариатът е всъщност този, който оспорва властта на елита, иска да го свали, замени, оспорва неговите функции, материална осигуреност, власт и призовава за социална справедливост. Феномен, непознат в предходните епохи и цивилизации. Защо едва сега, в нашата цивилизация, се развиват с такава сила социалните брожения и се буди съвестта на пролетариата, призовавайки за справедливост и деституция на елита? Отговорът се крие във влиянието, което има технологичното развитие върху интистуцията на класите. С други думи развитието на технологията и техниката изменя отношенията между класите, техния характер, посока, интензитет и засилва класовия конфликт до неузнаваемост. Как става това? Нима техническо развитие не е вдигнало значително жизнения стандарт и той, продължавайка да се вдига, няма да достигне една точка, в която ще облагодетелства толкова голям процент от човешката раса, че още по-голямото балгодентствие на едно облагодетелствано малцинство ще спре да предизвиква недоволство и социално напрежение? И не е ли тази посоката, в която се развиваме сега? Ами не. Напреженията ще стават все по-дълбоки и тежки и могат да изчезнат само ако напълно елиминираме класите в нашето модерно общество. Това не означава пълно равенство и еднаквост, а изчезване на класите като формалност. Това идва от факта, че сме достигнали такава специфична точка в развитието на цивилизацията си, че човешкият дух, колкото и добре да живее и колкото и материално осигурен да е, няма да спре да призовава към социална справедливост, социалната му съвест е будна от известно време и трудно може да бъде приспана и така неравномерното разпределение на благата между едно привилегировано малцинство и едно необлагодетелствано мнозинство се е превърнало в нетърпима несправедливост от последните технологични постижения на западния човек. Как? Как развитието на технологията буди социалната съвест и стремежа към социална справедливост и безкласово общество?

Част 2. Класи и класов конфликт Какво е точно класа и кои са класите не е обект на тази тема. Ясно е само, че с раждането на цивилизацията, се обособяват и първите класи. Те имат най-разнообразни имена, специфики, брой, деографски обхват, функции и тн. но наличието на класи е белег на цивилизацията. В етапа на развитие на една цивилизация различните класи си взаимодейства ползотворно и са в хармония. В етапа на разпад обаче се развива антагонизъм между класите, най-често между онези, определяни като елит, и огромното безлично мнозинство, наречено народ, и често именно този антагонизъм е причина за разпадането на самата цивилизация. Това деление на обществото на две класи – елит и пролетариат – е едра характеристика на всяка една съществуваща цивилизация досега. Разликата между нашата и предходните цивилизации по тази точка е интересна. Докато досега различните цивилизации се различават по отношение на вътрешните си подкласови деления на елита, а пролетариата си остава просто пролетариат, то днес в модерния свят самият пролетариат или народ излъчва една нова класа, наречена Средна, която няма аналог в никоя позвата досега цивилизация. Тази средна класа от средите на обикновения народ от 18 век насам започна да иззема функциите на елита и да се разширява демографски за сметка на него, сама превръщайки се в елит, и стои в основата на двете най-съществени особености на модерния свят – индустриализма и демокрацията. Индустриализмът е икономическата и финансовата база за развитието на средната класа, а демокрацията е неговата проекция в сферата на политиката. Има интересни особености в характера на средната класа и отношенията й със стария елит. На първо място тя се базира на манифактурата и по-малко на земеделската земя, както е със стария елит. На второ място средната класа се вдига на бунт срещу стария елит, който най-малкото е позволил нейното съществуване, сваля го от властта и заема неговото място, и от момента на поява на тази средна класа до нейната бурзоазна револйция обикновено изминават средно около 170 години. На трето място всяка една цивилизация, която има контакт със Запада въприема този западен класов модел и по степента на развитие на средна класа в едно незападно общество ние можем да съдим до каква степен то е озападнено и модернизирано. На четвърто място в незападните общества, в които модернизирането или озападняването се извършва отдолу нагоре, имаме една стабилна средна класа, мотор за икономическо и културно развитие и национализъм, като случая с балканските народи от средата на 19 век. В незападните общества, които се модернизират отгоре надолу по силата на решение на владетел от стария елит, като Русия на Петър Първи или Турция на Ататюрк, средна класа или не се създава, или е в зачатъчна форма и няма социално значение. Това е така, защото липсва икономическата основа за създаването на средна класа по естествен път, и тя се създава изкуствено, в епруветка. И тъй като озападняването на едно общество не може да се извърши без наличието на средна класа – която е база за икономически, политически, културни, социални, технологически промени от една страна, и от друга е мост между обществото и Запада – то средна класа се изфабрикува, измисля, или поне й се прави местен дубликат, наречен интелигенция. По-нататъчните отношения между интелигенцията и стария елит са същите, както между същинската средна класа на Запад и неговия стар елит, с една разлика. Местната интелигенция освен, че ненавижда стария елит, ненавижда и същинската западна средна класа, тъй като е нейно бледо подобие, създадено в епруветка, и затова никога не може да достигне нито политическата значимост, нито материалната осигуреност на матрицата си. Затова обикновено местните незападни интелигенции често са особено възприемчиви към западни антизападни идеи и концепции, като комунизмът например, идеи, с които измитат наведнъж както стария елит, така и отричат западната средна класа.

Част 1. Под наше време разбирам 20 и началото на 21 век, преди всичко защото това, което се случва в 21 век е последица от събитията в 20 век. Та с какво може да се охарактеризира този забележителен период от време? Преди да отговоря на този въпрос ще набележа основните линии на разсъждение. - Нищо от това, което се случва в момента, не е революционо ново. То вече се е случило, има своя аналог в миналото. Следователно, ако искаме да предвидим бъдещето, трябва да погледнем миналото. - Нашето време все пак има някои специфични особености, които са и неговото проклятие. 20 век беше белязан от две световни войни и последвалата студена война между капитализма и комунизма. Този антагонизъм не е нещо ново и има своя аналог с противостоянието на християнството и исляма през средните векове. Тази аналогия не е случайна, а се базира на две онтологични прилики – ислямът, както и комунизмът са антизападни доктрини, които се базират на западни идеи, един вид еретична версия на нашата собствена вяра, ислямът респективно изкривява християнството, базирайки се на него, така както комунизмът изкривява капитализма, отрича го, стъпвайки на него и подчертавайки неговите дефекти. На второ място ислямът, както и комунизмът, са вид духовни оръжия срещу модерния запад, срещу които никое оръжие няма шанс. През студената война рискът капиталисти да станат комунисти или обратното е аналогично с рискът християни да станат мюсюлмани или вице верса през средните векове. Въпреки всичко заплахата при която нашият враг ни показва и подчертава нашите дефекти – така както прави ислямът и комунизмът – вместо да унищожи със сила нашите добродетели, е предизвикателство, което идва от нас самите. Това предизвикателство е резултат от една специфика на нашето време, която няма аналог в миналото. Модерният човек е развил до неузнаваемост техниката и науката. Това всъщност е ядрото на повечето проблеми, пред които е изложен съвременния свят. И нямам предвид замърсяването с аерозоли или тем подобни. По какъв начин развитието на техниката и технологията се явява заплаха и слабост, проблем, за съвременния свят? Чрез технологичните си победи съвременният човек постига три основни резултата – уеднаквява технически, а оттук и културно, социално и политически света и предизвика утежняването на две вродени за цивилизацията болести – институцията на войната и институцията на класите, като ги превърна във фатални и смъртоносни заболявания. Както войните, така и класите, съществуват от зората на цивилизацията, това са две болести, присъщи на Цивилизацията с главно Ц, цената, която човек трябва да плати за авантюрата, наречена Цивилизация. Причаната за гибелта на известните ни 19 от 20 цивилизации е или войната, или класовия конфликт, или комбинация от двете. До днес тези две злини са били достатъчно смъртоносни, за да предизвикат гибелта на 19 цивилизации по отделно, но нито веднъж не им се е отдало да унищожат Цивилизацията като вид. Защото смъртта на цивилизация от Далечния изток по никакъв начин не предизвиква падението на цивилизация от Централна Америка или Европа. Разбира се, днес далеч не е така. Една евентуална война между две супер сили през 20 век би могла съвсем естествено да унищожи целия живот на планетата, заедно със стратосферата и да унищожи не само живота, но и планетата като такава. По такъв начин развитието на техниката и технологията направиха войната смъртоносна заплаха не за отделни общества, а за Цивилизацията, човешкия вид, планетата и живота като цяло. Изобщо целият развой на модерния човек е концентриран около развитието на техниката и технологията. Тази линия на развитие обаче е оставила непокътната и непроменена човешката природа и така в историята на цивилизациите войната и класите са израз на първородния грях на човека. Тези социални изражение на покварената човешка природа не бяха зачертани от технологичния прогрес, но от друга страна почувстваха ефектите от него. Не бъдейки зачертани, те бяха гротекно увеличени, подсилени. Класите днес могат да разкъсат тъкънта на обществото, а войната заплашва да унищожи цялата планета. И понеже целият свят е уеднаквен и озападнен, ефектите от това са видни навсякъде – от разпадането на СССР до вълненията в арабския свят. Затова като единствен изход от смъртоносната заплаха има една алтернатива – час по-скоро да унищожим и войната, и класите. За влиянието на техниката върху войната, мисля, е ясно на всички. Но по какъв начин развитето на техниката и технологиите засилват злината, която са класите? Ще обясня във втората част на това изследване.

Е чак и препратка да ти търся. Има си литература, търсиш и се информираш. Иначе обяснението е банално - животните ги изгризват малки микроорганизми.

Случаите с обезобразените крави бяха достатъчно добре обяснени, само няма кой да се поинтересува.

Е как няма да се преподава, нали трябва да се източват държавни пари отнякъде. Че и щатове да се поддържат.

Това с есперанто е пълен абсурд. При толкова естествени живи езици по света те тръгнали да измислят нов. Есперанто час по-скоро трябва да се забрани.

Румънският е балканец, затова е толкова космат. Очевидно тука сме си диваци още от палеолита.

Глишев, бе`ай ти да зяеш за Уефски, аз отивам да правя секс, после ще ям шоколад.

Южняк, има зрънца истини в постовете ти, но като цяло са една голяма боза, не се засягай. Айде, нека помислим и на малките деца е ясно, че обществата на ловци и събирачи от неолита и преди него са относително егалитарни. Ти сега твърдиш, че е така, защото нямали собственост. Ами и маймуните нямат собственост, но има яка доминация. И още купища подобни противоречия откривам в творенията ти. Не знам кой университет си завършил там на юг, но дай да не отваряме дума за маргиналност, защото натам ни водиш всичките. Не се засягай. виж сега, в т.нар. егалитарни общества структурата е на обърната пирамида - има доминация от страна на мнозинството върху няколко алфа индивиди, които потенциално биха могли да подчинят мнозинството. То е ясно, че всеки се надцаква, въпросът е кой кого. ПС. Да не говорим, че съвременната антропология е една голяма боза но това е друга тема. ПС2. Интересно ми като отвори дума за Самоа защо не спомена и за Рут Бенедикт, която поне 20 години преди Мийд се развява натам. Трябва да ти кажа, че любимата ти антропология бидейка млада наука, е все още в процес на развитие, но по постовете ти съдя, че ти си още на ниво 30те години на 20 век.

Карнавални ексцесии са спортните прояви друже. Карнавал на простотията и хулиганите.

Яденето на шоколад и сексът също стимулират производството на серотонин и хората, които ядат шоколад и правят секс също живеят по-дълго и по-добре. Ето, че можем без спорт. Затова призовавам. Организираният спорт час по скоро трябва да бъде забранен като хулиганска проява, водеща до затъпянаве и източване на държавни пари.

Никой не говори за загуба на култура. говорим за жестокост и варварство.

Да 30 милиона жертви в две световни войни са статистически малки данни.

Тойнби. Ефимеризация на културата и цивилизацията, нямам време сега да търся в кой том беше. ПС. Малиновски защо го пропусна в библиографската си бележка?

КГ нещо си разсеян нещо не внимаваш

Не разбрах кое е норма при примитивните общества. Нека дам един пример. Има племена в Папуа, които са канибали. това е културна норма, има си обективни причини да го правят. В САЩ обаче няма обективни причини за канибализъм, и затова да си канибал там е девиация, докато в Папуа е норма. Виж сега, техлотологиите не са ти виновни. Ако човекът беше изменил коренно същността си, нито една технология нямаше да има ефект върху него. Как да не е вярно, че 20 век е най-бруталният. В никой друг век няма 30 милиона жертви на войни.