alvassareiro

Еми да, и аз това казвам. Испания прогонва последния арабин и последния евреин. И започва заселване с християни. Сто години по-късно експулсират и мориските.

Ми ти говориш за първата и втората гражданска от 19 век.. Наварра е точно средище на карлистите, там е гробът на един от Карлосите и се събират редовно на поклонение. Та баските не са франкисти, а карлисти, т.е антифракисти, но монархисти. Даже и сега карлистите си имат крал, който си живее в Париж. Даже ЕТА се създаде като реакция на режима, и му очистиха на Франко министър.председателя, колата му хвръкна над една сграда и се приземи в задния двор. Републиканското движение в ИСпания и републиканското движение в испанска испания са две различни неща. Цяла Каталония с петте си милиона е твърдо републиканска. Обаче Каталония не е ИСпания. Вътре в самата испания републиканци са част от електората на социалистическата партия, както и някои по-млади и разочаровани от кризата. Така че сериозното републиканско движение е сред каталунците. Изобщо две неща трябва да са ясни - такова нещо като Испания просто няма. Такива са им неразбориите, не искат да седят на една маса като идват тука, направо им се чудя как не са се изклали още. И също така няма демокрация в тази държава.

Е това са баските.

Много интересна статия. Сега, какво всъщност означава, че културата върви с парите? Т.е че бедните нямат култура ли? По ринцип е точно обратното - с най-автентичен начин на живот са тези територии, незасегнати от глобализацията, основно бедни и рурални. За Испания може много да се каже. Най-общо има три основни културни и исторически особобени региони - най-ярко се отличава Каталуня, която и дума не ще да чуе за Испания, искат да напускат, мразят се, цепят се, не искат да говорят испански, имат си собствен културен живот и тн. След тях идват баските, които за разлика от каталонците си слагат бомби и са си един особен народ - жените им са бая агресивни и въртят семействата, мъжете гък не щат да кажат. Често пътувам с цял автобус жени баски. На трето място е остатъка от Испания, който консенсусно приема проекта наречен Кралство Испания - говорят испански и не се сърдят, ако им говориш на испански, определят се като испанци, приемат че имат крал и тн. Разбира се, те се делят вътрешно на кастилци - кастиля ла манча на юг от Мадрид, което е земята на Дон кихот, и Кастиля и Леон, където се ражда испанската национална идентичност - Бургос, столицата на Франко, Ел Сид, Глосас Емилианенсес в Ла Риоха, където се ражда испанският език, Толедо и тн. След тях са арагонците от Сарагоса, които понеже са владели Каталуня и ония не ги обичат, гравитират около Мадрид. След тях са естременьос от Ваядолид, симпатични и тихи хора от границата с Португалия, и най-големите циганьори - андалусците от Севиля и Кордоба. Майка му жална на който пътува с един автобус с андалусци и баски - истинска война. Най-тихи и дискретни са галисийците, покрай факта, че Франко е техен човек сигурно. В културно отношение най-ярко се използва каталунския език, който бях приндуен да уча, щото господата се правят, че не разбират испански, и баски - който те говорят само по между си. Делението освен по езикова линия е и по политическа. Обикновено Мадрид и Севера е за народната партия, чества Франко и мрази Каталуня, а ония миндили от юга са социалисти, както и каталунците, които са против Краля и против каудильото. И против Хулио Иглесиас също който е от народната партия. Всъщност два фактора са изиграли решително влияние в тази разнородна картинка. мавърската доминация и гражданската война. Районите, били най-дълго под мавърска власт, на времето си са люлка на благородна и развита цивилизация на свободни хора, известна с толерантността си към християни, евреи и тн. Християнският север тъне в мизерия и простотия в този период. Ред неща идват от испански Ал Андалуз - плочките за баня, трите блюда на всяко ядене, приборите за ядене, науката, Аристотел, и тн. реконкистата, колкото и да е прехвалена, е един тъжен факт, защото е връщане на хората в предишното им състояние на васалитет отпреди мавърските нашествия - отнемане на свободата им. А днешното богатство на севера се обяснява със индустриализацията, на Леванта с търговията, докато югът си е аграрен, а земеделието не може да генерира богатство. При гражданската война Каталуня е против Франко, докато Севера и Юга го подкрепят, което определя и отношението на режима към тези области след 1940 г. Кой е за франко и кой против определя и границата между леви и десни, монархисти и републиканци. А най-изразеният антагонизъм в Испания, този между Мадрид и Барселона, започва през 1705, когато на власт идва Бурбонската династия, която отменя статута на Каталуня, която е на другата страна във войната за испанското наследство, и забранява на жени да управляват. И след това Гражданската война разбира се. Дипломната ми работа в СУ беше на тема поведение и регионални различия в Испания и Португалия. При въпроси питайте.

Знак за равенство между Съединението на Княжеството и Източна Румелия и обединение с Македония не може да има, макар и в двата случая да става въпрос за национално обединение. Но това са две различни неща. Защо? Поради различния политически статут, който имат ИЗточна Румелия и Македония. Румелия е антономна област с губернатор християнин. Македония е интегрална част от империята и нейн глава е директно султанът. На всичко отгоре България е васална на Портата. Тези три факта обясняват всъщност случилото се. Обединението на Княжеството и Румелия всъщност е вътрешен въпрос за империята, той като и едното, и другото са нейни васални територии. Все едно днес Варненска и Бургаска област да се обединят....това не засяга страната като територия, а само нейната структура. Поради това Съединението е признато чрез т.нар лична уния - договорено е князът на България да бъде и пожизнен ген. губернатор на Румелия, и де факто със Съединението не се нарушава Берлинския договор и се запазва статуквото. Именно във васалното положение на Княжеството и статута на Румелия през 1885 е и шансът съединението да бъде признато. То не би било възможно преди това, нито след това. Всичко се развива в рамките на Османската империя и де факто Берлинският договор си е спазен и след съединението. Обаче ако беше станало след българската независимост, нещата щяха да са съвсем различни от юридическа гл.т, а оттук и от политическа. Още един аспект - атаката на сърбите всъщност е истинското нарушение на Берлинския договор, тъй като Сърбия атакува Османската империя чрез нейния васал - Княжеството. Интересно еда се спомене, че Портата иска не иска праща един батальон турски войници за отблъскване на сръбската инвазия. Та това положение на персонална уния на Княжеството и Румелия де факто не е нарушение на Берлинския договор, доколкото не е и която ида е друга административна или структурна промяна в ОСманската империя. Сръбското нападение обаче е. Нещата се запазват до 1908, когато де факто и де юре българската независимост ликвидира персоналната уния и Румелия става неизменна част от българската територия. Ако обаче бяхме присъединили Македония, номерът с персоналната уния няма да мине, и категорично нямаше да ни се размине. Те затова и от ВМРО искат автономия на областта, не директна анексия. Така че Съединението си е точно на време. Съединение през 1910 е невъзможно, тогава България е вече независима държава и нямаше да има съединение, а анексия и агресия върху Османската империя, нещо което нито една Велика сила не би допуснала. А през 1900 нямаше да го има глупавия крал Милан, който толкова да помогне на българската кауза. Така че 1885 е идеалната дата за този героичен акт. Не е анексия, защото и двете области са васални на султана. Това копи пейст от някой учебник ли е? Нарушаване на Берлинския договор просто няма, статуквото е върнато чрез персоналната уния. Сръбската инвазия в Княжеството обаче си е явно нарушение на Берлинския договор - Сърбия атакува Османската империя.

Да, така е, тази заобленост идва от значението, което се отдава на купола. То и стилът е такъв - централнокуполна църква.

Власите тръгват към днешна Румъния при османското нашествие. После пак тръгват на юг, за да избегнат крепостничеството във Влахия и Молдова.

Ко от какво, и киче от кича. Т.Е какво кичи.

Нищо не си измислям, ти си измисляш. Е на мен ми излезе пелопонеска църква. Планът е бил да се изгради най-голямата сграда на света.

Е дай препратки къде си писал де.

Именно, именно фаюмските портрети. айде и аз не по памет. Диаметър на купола на Света София 46, пантеонът е 36. И не ти меря диаметъра на квадрата, а на купола. То точно това е било заданието на Юстиниан - да се бие Пантеона. Айде сега. Света София е доста по-голяма от Пантеонът, и като купол, и като височина, и като широчина. По същия начин по който Пентагонът е най-голямата административна сграда на света, не защото има най-големите подпорни разстояния, а защото е най-голяма по площ. Абе пич, класацията за най-дълъг мост и мост с най-големи разстояния на пилоните са две различни неща. Аз не ти казвам кой купол е с най-голямо разстояние между подпорите хаха, а кой е най-голям. Висок, широк и тн-

Айде айде без памет ако може. Постижението е да впишеш купол в квадрат с по-голям диаметър, мани ги тия метри. Подпорното разстояние също е подобно. Диаметърът на Света София обаче е с 10 м по-голям. Е как да няма. Това е план на византийска кръстокуполна църква от 12 век от Пелопонес, какъв Свети Петър, какви пет лева...... Само да добавя тука, че до 6 век императорите и в Рим, а и елините, са наемали архитекти, които по-принцип са кофти хора. Юстиниан обаче решава да повика двама военни инженери, Исидор и Антимий, и те му свършват работата по-добре. Изобщо инженерът си е друга мая.

Е България не е Гърция все пак. Смятам е видно и културно, и георгафски. Айде да се мерим по себе си само. Какви са тия системи дефекти на българската икономика?

Е, не. Пантеонът в Рим е по-малък от Света София, ти пък. Разликата обаче е друга - пантеонът е кръг покрит с купол, а Света София - квадрат, покрит с купол. Айде сега да не те карам да смяташ кое е по-голямо 50 м диаметър, или 40? Че и върху квадрат..... А това просто не е вярно. Поради горния ми пост. Не знам кое визираш. Дедо, не се излагай така.

Силно се съмнявам, че тракийският се е говорил чак до Юстиниан. Изобщо траките, противно на това, което говори Вежди, са един доста примитивен народ. Всички, с изключение на царете и аристокрацията им, живеят като скотове с нула права, абсолютно примитивна материална култура и без писмен език. Когато идват римляните и ги правят римски граждани, тия хора доста израстват - имат бани, стадиони, театри, канализация, че и получават постове. И за да имат всичко това просто трябва да проговорят на гръцки/латински, което нашите правят още към 3-4 век, за да се интегрират напълно в империята. За какво са ти извори Аспандиат? Имаш живите фосили - каракачани и власи, то е ясно кой на какъв език е говорил и кога. Щом някакви задръстени овчари у гората са говорили на гръцки или латински, който очевидно не са научили от овцете, то какво да кажем за населението по градовете.....Как пък не се намери ни един фосил на тоя тракийски език, а все на гръцки и латински попадаме.....

Да, така е. КГ погрешно каза, че ИРИ се елинизира. Нищо подобно. В ахритектурата е повече от видно явлението на Армения, а в живопистта - това на Сирия. Дори в колоните, които са си очевидно гръцки, ромеите слагат чисто ирански арабески. И е много интересно на какво се дължи всичко това. Едно от възможните обяснения е, че основните християнски центрове на ИРИ т.е най-големите, които дават висшия клир, иконописни школи и тн, не са в гръцките антични земи, а са в Египет, Сирия и Мала Азия. Александрия, Антиохия и Йерусалим. Освен това имаме Арменска и Сирийска династия. За скулптурата е интересно явление. Вие как мислите, защо ИРИ е толкова пренебрежителна към скулптурата?

Е сравнени с арменци и гърци ясно, но все пак има бая богати българи за нашите си разбирания. Ето ти Пловдив, Копривщица, Панагюрище, итн.

Е да де но все пак през 19 век се появяват бая богати български търговци, почват повечето като белгикчии но после развъртяват капитала, поемат текстила и месото за армията и столицата и става едно нещо, наречено Възраждане.

А каква е тази схема за древност, която визираш?

е то не е интересно така. Айде слагайте плюсчета поне да ме правите академик хихи.

Никаква реакция, никакви коментари. Ей нивото тука много пада.

Култивирането на османска средна класа, към която успешно влизаме и ние българите от края на 18 до края на 19 век, се дължи генерално на социално-икономическите условия, които създава Османската империя, т.нар османски ред, и не толкова на специфики на арменци, гърци или българи. От самото си създаване до края си Османската империя не е държава на етническите турци, както погрешно се смята, а държава на исляма по абсолютния начин, по който и ИРИ не е държава на гърците, а държава на православието, или на християнството. Османската империя по този начин е последният халифат, имитиращ практики от халифатите преди това - на Абасидите и на Кордоба, и доста взела също от Византия. В една такава теократична ислямска държава има две категории хора - мюсюлманите и всички останали. Мюсюлманите са пълноправни поданици и произлизат от всякакви етноси - има етнически турци, араби, но и сърби, българи, гърци, приели исляма. На многоетническото мюсюлманско население се падат две оновни функции - да управлява империята, и да воюва, понеже осмаската армия е халифатска, тя води джихад и задължително трябва да е съставена от мюсюлмани. Още от самото си начало в империята се налага абсолютна забрана на етнически турци и араби да участват в управлението, макар че са мюсюлмани. Висшият управленски елит се избира само измежду покорените християнски народи чрез кръвен данък - така се набират еничарите от българското, сръбското, гръчкото население, като еничарите не са войници, а основно са предназначени за управленски кадри и за духовници. Само онези от тях с най-малко интелектуални качества стават преторианската гвардия на султата в размер на 16 000 души. Интересно е откъде идва тази забрана - османците съзнателно пренебрегват турския и арабския елемент в държавата, и предпочитат подчинените християни, които естествено веднага превръщат в исляма. Това първо води до увеличение на мюсюлманското население в европейските владения на империята, от друга еничарите стават веднага роби на султана - кул - получават постове, пари, имоти, къщи, и за да ги запазят са стимулирани да са предани на султана. Спахиите обаче и останалия редови аскер си е предимно турски и арабски. Останалото население, което е християнско, католическо, арменско и тн, не ходи на война, а произвежда. Изключение прави т.нар население със специални функции - мартилоси, миньори, дервенджии, кираджии и тн. Така че мюсюлманите воюват и управляват, християните работят. Когато се създава етническа национална турска държава младотурците и по-късно от Ататюрк, се започва съзнателна политика на геноцид срещу християнското население на империята, което държи целия икономически живот, като той трябва да мине в турски ръце. Първи е геноцидът срещу българите в Източна Тракия през 1913. Следва армеският геноцид, а през 1922 са избити над 1 милион малоазийски гърци, градовете са им изпепелени, а оцелелите едва се докопват до гемиите и напускат завинаги земите, обитавали 2 500 години. Интересно защо никой не говори за този геноцид. Та три са основните фактори за култивирането на османска християнска средна класа - специализацията на християните в икономическия живот - огромните пазари и ресурси на империята - социално-икономическите различия в отделните й части (на един българин от Габрово му е лесно да направи една подкова, не плаща осигуровки защото работи семейството му, материал има, и тн. т.е ниска себестойност, после се вдига с магарето и отива в Кайро, или Антиохия, където подковите са кът и местине му ги изкупуват като невидели на тройни и четворни цени, е как да не забогатееш) Този процес обаче се затруднява от т.нар режим на пълномощияга наложен от Англия и Франия на империята след Кримската война- тя е задължена да купува суровини и продукти, основно индустриални от Англия и Франция или колониите им, а не толкова от собствените си производители, което води до масови фалити. Тогава останалата средна класа, предимно българска, се ориентира към финансирането на национално-освободителните борби.

Да добавя друга особеност на византийското изкуство е предпочитанието към живопистта - мозайка, стенопис и икона, а не към скулптурата, както е на Запад. Ако някой има нещо да добави, давайте, но се съмнявам, с изключение на оня хулиган Глишев, кошмар за Нешка Робева, и един Граф Монте Кристо, ама тоз нещо се е покрил. Допълнение - към образите на Христос може да добавим и Космократор, когато седи на една сфера, която е Космосът.

2. Интериор Основен структурен елемент в интериора на византийския храм е иконостасът. Основата разлика със западния интериор е, че във Византия иконостасът е пред олтара, като по този начин го скрива, а на Запад е обратното - олтарът е изложен пред т.нар. retabulus (tabula retro altaris). Така византийският иконостас се явява специфичен феномен, непознат на Запад в две направления - архитектурно, тъй като се явява допълнителна вътрешна стена; и живописен - тъй като изисква специфична декорация от икони, и дърворезба. Макар че, претърпява солидна еволюция от ранния 4 век във вертикала, и структурно, като от мрамор се трансформира в дърво след 15 век, в сегашния му вид иконостасът се утвърждава при Македонската династия. Функциите на иконостасът са теологически, и функционални. След вторите той отделя олтарното пространство, запазено за клира, от наоса, където са вярващите и се явява просто една физическа бариера, или допълнителна вътрешна стена между две секции. В теологично отношение олтарът е вертикална проекция на разположения по хоризонтала купол - пресъздава небето, рая и вселената. Поради това архитектониката и топографията на иконостаса се строго определени. Първото налага богата дърворезбена декорация - дървото символизира природата и рая, и райската градина се пресъздава чрез богата орнаментация на листа, лози, митични животни и ангели. Сред този бароков разкош, често позлатен, който представя Рая, са разположени иконите на основните светии, които са в Рая. Централно място в иконостаса заемат царските двери, през който се влиза - това е входът към Рая. Отдясто на тях е винаги иконата на Христос Пантократор, отляво е на Богородица. Отдясно на Пантократор е Свети Йоан Кръстител, като по този начин е пресъздадена композицията Дейсис. Неслучайно този ред големи икони се нарича Дейсисен ред. Отляво ня Богородица е светецът патрон на храма, на двете странични врати се разполагат обикновено Арх. Михаил и Свети Георги - и двата въоръжени, както и някои други по-важни светии. На втория ред икони, по-малки, са представени 12 християнски празници - т.е това са вече сцени, не отделни изображения. На третия ред са 12 апостоли, често разпределени симетрично около Христос, Богородица и Св. Йоан Кръстител, като това е т.нар. Разширен Дейсис. Над главните порти на иконостаса се разполага Тайната вечеря, над него е Разпятието, със Богородица и Йоан Богослов, отляво на него са символи на стария завет, а отдясно - на новия. Най-долната база на иконостасът представя сцени от стария завет. Други важни елементи от интериора са владишкият трон, и амвонът. Амвонът е обикновено във формата на рог (на изобилието), със стилизиран орел, символ на Църквата, място за свещ, и декориран с изображения на 12 апостоли и Христос. От него се чете евангелието и се разполага вляво от иконостаса в центарния кораб. Владишкият трон обикновено е вдясно на иконостаса и също изнесен в централния кораб. Покрит е с балдахин и митра, и символизира общението на конкретния храм с всички други в диоцеза на дадения епоскоп. Обикновено едни и също майстори са изработвали иконостаса, трона и амвона.

- Други типично византийски живописни композиции, рядко срещани на Запад: - DEESIS: изображение на Христос Пантократор, седнал на трон, отляво е Богородица, а отдясно е Свети Йоан Кръстител; - ANASTASIS: слизането на Христос в Ада веднага след кръсната му смърт, откъдето извежда Адам и Ева, тримата влъхви, и всички старозаветни патриарси, царе и пророци; - Дърво Йесеево: проследява генеалогията на Христос, като в основата му са не старозаветните пророци, а древногръцките философи, често с ореоли; 1.2.2 Правила за разположение на иконографските типажи в интериора на храма: Византийската монументална иконография се подчинява на строги правила и канони относно не само стиловите особености на изображенията, но и тяхното разположение в храма, т.нар. топография на монументалната живопис. Разположението следва три основни принципа: - учението на Свети Йоан Златоуст за божествена йерархия, според когото Бог е светлина, и образите се разполагат йерархично отгоре надолу и от изток на запад в строга йерархия по линия на вектора на светлината идваща от купола или от светия престол. - учението на Свети Йоан Дамаскин за теология на изображението, което определя преди всичко функцията на изображението - особеностите на литургията в трите части на храма - олтар, наос и нартекс. Въз основа на тези три основни фактора имаме следните канони за топографията на монументалната живопис: 1. По оста купол-основа на храма се разполагат в низходяща йерархия - в зенита на купола Христос Пантократор, заобиколен от деветте ангелски чина. - в средния регистър (барабан, пендантиви, тромпи, тимпани) под него около прозорците на барабана на купола 12те апостоли, старозаветни пророци. В четирите пендантиви са четиримата евангелисти, а в квадратите на барабана между тях четирите канонични изображения на Христос - Емануил, Убрус, Кемадимион и Ветхий денми. - във горните два регистъра на стените се разполагат сцени от живота на Христос, големите празници, които представляват литургичната година, разделени в следните категории: Празници, Страсти, Чудеса. Разположението е както следва - на южната стена по вектора запад изток се разполага Рождеството, Благовещението, Сретение Господне, Кръщение, Вход Господен в йерусалим, Тайната вечеря, Молитва в Гетсиман, Предателството на Йиуда, като на северната стена по оста изток запад продължат Съдът при Анна и Каяфа, обесването на Ййда, Поругание, Разпятие, Сваляне от кръста и Анастасис. Целта на това разпределие което в кръглите църкви е по часовниковата стрелка е да разположи едно срещу друго в най-източната част на северната и южната стена двата най-големи празника - Рождеството и Възкресението. Западната стена е запазена за Успение Богородично, като вляво от него е Рождество Богородично, а в дясно - Въведение Богородично в храма. Тук има и образи на жени светии, както и монаси пустинници. - в най-долния регистър на храма по северната, южната и западната стена са образите на мъченици в медальони, и образи в цял ръст на светци войни, светци анахорети, светци лечители, патриарси и царе. 2. По оста изток запад по хоризонтала образите се разполагат както следва: - в олтарното пространство зад иконостаса се изобразява Небесната църква в нейната слава. - в централния кораб са изображение, свързани с борбата за спасение на душите на вярващите - в нартекса най на запад са изображение целящи да вдъхнат страх, и да покажат силата на църквата да се бори със Злото. В първата точка описах основно декорацията в наоса, затова сега ще се спра на декорацията в олтара. Олтарната ниша, наречена абсида, е основен акцент в олтарното пространство. На централно място в нея се изобразява Богородица от типа на Влахернитиса или Оранта или Платитера, с вдигнати ръце, и с медальон с вписан Христос а гърдите й. Под нея е изобразена Евхаристията - Христос раздава хляб на шестима апостоли от ляво, и вино на други шестима на дясно. Под тях е Мелизмос - четирима патриарси, обикн. Свети Василий Велики, Свети Григорий Богослов, Патриарх Кирил Александрийски и Герман Константинополски, със свитъци, а между тях е Христос, изобразен със скръстени ръце, т.е мъртъв, да влиза в чаша с вино. По стените на абсидата са още дякони като Свети Стефан, Свети Лаврентий, Свети Евплий, в най-високата част на абсидата е Възнесението, а над него ако има място - Петдесетница. В лявата ниша, наречена жертвеник, се изобразява Христос в гроба, често и като Разпятие. В най-високата част на абсидата често се изобразява и Благовещението - отляво е ангелът, а отдясно на абсидата е Богородица. Забравих да спомена, че основните фактори, които обуславят византийската архитектура/живопис са: - изискванията на литургията, която е една до 6 век, и друга след това. Това изискване определя преди всичко формата на храма. - изискванията на политическата власт, според която храмът трябва да представя властта на императора. Това обуславя основно размерите на храма. И двете изисквания обаче са обединени от общото разбиране във Византия, че храмът не е път към Бога, както е на Запад, и поради което там доминират удължените базилики, т.е храмовете-път, а храмът е умалено копие на вселената и божествена йерархия, което обуславя както развитието на куполи, които символизират небето, така и вътрешната декорация и нейната топография. Другият основен фактор общ и за архитектура и за живопис, е дихотомията тяло-душа.