alvassareiro

" Егалитарната революция през пеолита засяга именно вида хомосапиенс. Всички почовешки видове, които не поемат по този път към егалитарност, изчезват. Това прави хомосапиенсът през палеолита егалитарен, и това се запазва чак до неолитната революция. Ето тук. Точно както при всички маймуни, сред предчовешките предци се разразяват яростни конфликти за храна, ресурси, женски, влияние. При повечето маймуни конфликтите са в диади - един срещу друг. единия побеждава и налага строга йерархия, контрол и тн. В един момент обаче вътрешногруповата конкуренция при хоминидите тях става водец еволюционен фактор, за разлика от другите маймуни, където това е външната среда. Това води до развитие на мозъка, което се предава по наследство. Това е т.нар. Макиавелска интелигентност. В следващия момент, вече снабдени с по-голям умствен потенциал, техните наследници, особено по-слабите физически осъзнават, че могат да победят, ако се съюзят във формации. първите формации са доста хилави, но развитият мозък способства тази тенденция да се затвърди - хоминидите вече имат памет, помнят, развиват връзки с този, помогнал им в миналото. Развиват реч, норми, групово поведение. Тези алианси в един момент нарастват до степен, че обхващат цялата група и членството става по наследство, предполага се, че е по-добре да се участва, отколкото да не се. В края на този процес огромните маси, обединени в алианси, обръщат пирамидата и подчиняват алфа-членовете, онези по-силни, които потенциално биха ги доминирали на по-ранния етап. Т.е съревнованието между индивиди парадоксално води не до неравенство, а до равенство. егалитарната революция на плеистоцена. Това е процес, който се развива и затвърждава през целия остатък от периода, и приключва с неолитната революция. именно. неолитната революция води до стратификация. Тя е революция, т.е преди нея нещата са били различни. Човек се развива именно в затворен колектив. Там развива и алтруизма, и егалитарността си. Second, people living in small-scale societies are fiercely egalitarian and use a variety of ‘leveling institutions’ (such as monogamy, food sharing among the nonkin, and inequity aversion) to reduce ine-quality (Boehm 1993, 1997). Third, small-scale societies have simple structure. Thus, local communities may be grouped in larger units (‘tribes’), but usually there are no levels of organization above that, and there are no permanent control centers. (Richerson and Boyd 2005; Turchin 2003; Wilson 2002). Поздрави.

За индианските вождове също съм обяснил. За частната собственост Дендро много писа днес. Чети чети назад. Не ме карай да повтарям. http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2547893/ http://www.plosone.org/article/info%3Adoi%2F10.1371%2Fjournal.pone.0003293 http://www.molecularstation.com/science-news/2008/10/egalitarian-revolution-in-the-pleistocene/ http://library.primate.wisc.edu/collections/books/gumert.html първо прочети тези, после ще говорим. за да водим подобни разговори, трябва теоретична подготовка, и наче си губя времето.

http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2547893/ описано е тук много ясно. Не виждам защо трябва да повтарям всичко, което писах днес. Отговорено е. КГ, няма да повтаряме дискусията заради теб. Чети назад.

Фрейзър не бих го нарекъл знаменит. Има нещо сбъркано във възгледите му. За да разбереш какво, трябва да прочетеш Тойнби. Разбира се, че е имало сблъсъци. жестоки. Те са довели до развитие на мозъка, това е според Макиавелската интелигентност, за която писах. А това пък е причинило егалитарната революция от палеолита. И това в името на естествения подбор. И разбира се, че алтруизъм, егалитарност и тн. не са глобални, а са в рамките на in-group-а, в който се формира изобщо цялата психика, ценности и морал. Изобщо, изложението ти е хаотично, откъслечно, често несвързано, без ясна визия с какво точно ми противоречиш с него, има и доста пропуски, но не е това най-важното. по принцип, нещата които си написал са верни, пропуснал си някои същностни неща, но като цяло няма противоречие с науката. Изобщо, нахвърлял си общоизвестни неща без да осъзнаваш какво точно искаш да докажеш с тях. Моте обяснение е много по-стегнато, изчерпателно и ясно. Първо, какво е било при предчовешките потомци на човека. Второ, какво е било при първите хоминиди. Трето - нов път на еволюция, фактори, последици. Четвърто - в резултат на трето Егалитарна революция на плеистоцена - причини, фактори, особености, последици - биологични, културни, социални. Четвърто - неолитна революция, начало на стратификация, класи, касти, деспотизъм и тн. това е изложение.

КГ, добре дошъл. Ами не е. вземала е общността. В егалитарните общества решенията не се вземат авторитарно, а обиктовено с нещо като гласуване. В редица общности разпределението на благата е напълно по равно - делиш баницана на Н броя индивиди и толкоз. споровете се решават чрез консенсус, преговори, посредници. Общо взето има доста литература по въпроса. налагала ги е общността, колектива, въз основа на санкция на онези, които не ги изпълняват. Факти за какво КГ? За революцията през плеитоцена? http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2547893/ Това не става с отделни факти. Трябва да прочетеш всичките източници.

Например, така генерално, три неща набиват на очи. 1. Дендро добре обясни, че капитализмът и частната собственост не са нито генетично заложени, нито са част от природата на човека, нито са единствената алтернатива в миналото, настоящето и бъдещето. 2. Оказа се, че в далечното минало се е извършила пролетарска революция в плеистоцена, вид комунизъм в палеолита, който е обърнал социалната пирамида с главата надолу. Това събитие е от епохално значение за човека, защото му дава еволюционно предимство да развие мозък, памет, реч, социални умения, и да се изтреля пред другите маймуни. 3. В резултат излиза, че егалитарността, алтруизмът, социалното са всъщност заложените у природата на човека, или поне са битували през значителната част от съществуването на вида му, и да изиграли фундаментална роля в еволюцията му, по-значима от тази, изиграл капитализмът - краткотраен, да, полезен, но несравнимо по-малко, и не, нито генетично заложен, нито част от природата, нито вечен. Това са три важни пункта. Изпадаме в една интересна ситуация на себичност, доста обяснима и характерна за историята и особено за края на 19 и края на 20 век, да смятаме, че нашата епоха е най-важната, най-интересната, ключова, най-полезната, и ще бъде вечна. Един вид, че историята е свършила с нас и това е върхът на пирамидата. Не е.

Трупат се, но не така, както в САЩ. Виж списъка на мултимириардерите къде е по-голям. Айде малко да те просветля на тема икономика. Швеция е една от страните с най-ниски стойности на индекса Джини в света, към 0.2

Шведите живеят достатъчно добре, именно средните. това са обществата с най-високият постигнат стандарт. Човек работи за да живее достатъчно добре. Не да трупа безсмислено пари. Ако сравним швеция с америка, средностатистическият швед живее много по-добре от средния американец. Но броят на мултимилионерите и свръхбогатите в САЩ е значително по-голям. Просто средната маса живее по-добре. Егалитарност. това нещо се мери с Индекс на Джини.

Е и? Ако някой получи наследство и много пари, ок. това не пречи някой друг, роден в бедно семейство и с много труд и качества да се издигне и дори да го надмине. това е класическа история в Запада, особено в САЩ. У нас не е. наследството е източник на солидни доходи. работата също. Не може да си обречен още от люлката да си беден цял живот. Поне в САЩ не е така.

Ами Швеция примерно се е погрижила вторият да има равен старт с първия. Защото нищо не се дава по рождение. Същото е и в САЩ. Синът на мултимилиардерът ако е мързелив и некадърен остава на улицата, а често ибащата се отрича от него. Няма нищо по наследство. А данъците върху наследството са катастрофално високи. Ами и онова беше реалност.

По времето на комунизма парното беше мноооого по-евтино повярвай ми, и бумтеше, изгарял съм си ръчичката на радиаторите във всички стаи широко отворени врати вътре 25 градуса. А сега.... Това е единственият начин. С поразии. Иначе няма еволюция.

Равни са в смисъл че имат равни права. това, за което говориш, се нарича различие. да, има и бедни, и богати, и високи, и ниски. Но това трябва да си бъде техен личен избор, не принудително състояние.

Идеалното е недостижимо, но хората не спират да го търсят и точно затова непрекъснато еволюират. Ако беше достижимо стигаш го и спираш и закърняваш. Това му е хубавото. Пак смесваш. В исландия, където все още топлата вода е обща и в изобилие, парното е базплатно.

Човешкото общество се развива от посока на повечето да им е зле и на малко да им е добре към посока на повечето да им е добре, и ако екстраполираме на всички трябва да им стане добре в един момент. Брей брей, жестока мисъл. Кой иска повече и кой иска по-малко не зависи от капитализма или комунизма. Зависи от отделния човек. то ти и сега отиваш в магазина и си взимаш според потребностите, нали така. Същото важи и с общото. Чешмата в планинана е обща и всеки пие колкото му се пие, без значение капитализъм ли е, комуниъм ли е.

Аз не знам защо ми губи времето. Вчера цяла вечер изгубих в спор за всеизвестни неща. Днес пак натам. И какво като е общо? Човек не работи, за да има нещо, а да го ползва и да задоволи чрез него потребността му. Като си жаден и видиш чешма, не я купуваш нали, просто пиеш от нея, нищо че е обща. хората обикновено не работят в завод с 8 милиона работници, а с по-малко. той пък е отделен на сектори, звена и тн. и повярвай ми винаги става ясно кой повече работи.

това е елементарна психологическа схема. Не знам дали Маркс е дал теоретично решение на въпроса, но комунизмът на практика както беше приложен обърка нещата. Ако един човек примерно работи повече, очевидно има някаква потребност, която иска да задоволи. Обаче тя е една у него, друга у друг. Обаче и двамата им даваха значки и толкоз. Би било редно или да попиташ какво иска този човек в замяна на повечето му труд, или да му дадеш повече пари. При едно по-развито социално мислене, когато преодолеем егоизма и се върнем към вродения алтруизъм, мотивацията да се трудиш повече е примерно да има за другите. Но това както казах налага социална еволюция. Няма значение от кого ще се потреби, важното е, че ти ще участваш в потреблението. Потребността ти е решена. Все пак алтруизмът е по-полезен от егоизма. Ти като работиш в една фабрика и произвеждаш консерви, ти ли ги консумираш, или всички? айде ....

Ох. Ами стимулът е да задоволиш повече потребности. А те са най-разнообразни. Примерно при първите общества можеш да садаш само една култура. Ако искаш разнообразие, садиш повече култури. Така задоволяваш не само първичната потребност глад, но и друга - нужда от лукс, разнообразие и тн. и ако искаш да задоволиш тая потребност, полагаш повече усилие. Ако искаш да пътуваш, през свободното време правиш кола вместо да спиш. Приема се, че щом работиш повече, значи имаш по-голяма нужда от нещо. Логично.

Глупости. А приори всички потребности трябва да бъдат задоволени и това е база на всяка икономическа система. И задоволяването им е стимул за теб. Това са елементарни неща. А това с малки и големи общности пък няма нищо общо с потребностите на индивида.

Не е вярно. Вложеният труд и усилия зависят от потребностите. Ако консумираш по-малко, ще произвеждаш по-малко, защото имаш нужда от по-малко храна. Потребност и усилие са едно и също нещо. това е най-логичното поведение. ти като идеш в магазина какво си купуваш - това, от което имаш нужда на момента, или купуваш всичко, защото си работил много? също и обратното. Ако си работил повече, си и по-гладен, имаш повече потребност, или си по-уморен, имаш нужда от повече почивка. но това предполага друго ниво на обществено съзнание, от което сме доста далеч.

Ами стимулът за работа не са само парите. Стимул за работа е примерно да създадеш стоки, които да задоволят потребностите ти после. Или пък признание. или пък нещо друго примерно казват ти - свърши еди какво си и ще те пратим на почивка. Ето ти цял куп стимули. Какъв е бил стимулът на първите зедемелци да сеят? Ами да произведат и да се нахранят, пари тогава още не е имало.

Не е вярно това Да, а хората изобщо не работят, нали. И откъде ще има стоки в магазина? Ако ти можеш да получиш храната, за да задоволиш потребностите си, защо са ти пари, след като ги разменяш за същата тази храна. Това разбира се предполага едно солидно социално развитие, което очевидно не сме постигнали още.

Системата не задоволява потребностите на всеки. Всеки сам си задоволява потребностите. Тя просто претендира за справедливо разпределение на ресурсите според посочения принцип.

Според потребностите. Всъщност, не бива да се делят така. Защото потребността е основен мотиватор да полагаш усилия. колкото по-голяма потребност, толкова повече усилия.

Във всички големи модерни общества всички са равни. С разни права, равни по рождение, равни пред закона. Това сигурно е нещо ново за теб. А да имат по равно, марксизмът не твърди подобно нещо. Всекиму според потребностите.

Класите се появяват в малки общества. И нямат общо с разделението на труда. Трудът се разделя преди да има класи. Специализацията на труда също не зависи от размерите на общността. Разделение на труда има примерно в семейството. Изобщо много бъркаш основни неща. Да се каже, че капитализмът няма алтернатива е несериозно. Човекът го има от 500 000 години, човешки цивилизации има от 6 000 години, а капитализъм има от едва 300. Големи еволюционни скокове, и големи цивилизации са се родили без да има капитализъм. Ние можем само да гадаем какво ще има след 10 000 или 50 000 години, но със сигурност резултатът дълбоко ще ни изненада. Няма статукво, което да се задържи толкова дълго. Това е изопачаване на нещата. подобен казус е ново явление. Ако познаваш човешката история, ще знаеш, че през по-голямата й част е точно обратното - този, който работи, няма нищо, а този, който не работи, има всичко. точно в този контекст се раждат разни доктрини, като марксизмът. Айде да гледаме реално на нещата.